Българите се преквалифицират най-много за програмисти
Българите се преквалифицират най-вече за програмисти и заварчици, понижава ползата към образованията за камериерки, продавачи и офис-мениджъри. Това демонстрират данните на Националната организация за професионално обучение и образование (НАПОО), показани през днешния ден по време на виртуална конференция.
Само през тази година над 2000 българи са получили дееспособност за заварчици и програмисти.
През 2019 година повече от 90 000 българи са минали през курсове за подготовка и преквалификация, като всеки четвърти от тях е получил удостоверение за нова специалност. Най-предпочитаните образования са за компютърни графици и графични дизайнери, уредници на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици.
България е на предпоследно място по присъединяване на жителите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното образование. Средният % по този индикатор на Европейски Съюз е близо 15%, а за страната ни – едвам 2 на 100. Въпреки това се резервира ползата към образованието по специалностите действен счетоводител, охранител, коафьор, козметик, маникюрист, механик и механик на транспортна техника.
Данните демонстрират още, че понижава ползата към образованието за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри.
Проучване на организацията демонстрира, че 50% от работодателите не са осведомени със системата за професионално образование в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а добитите умения не са настоящи и не подхождат на потребностите на работодателите.
Около 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, декларират, че не биха се заели с създаване на държавни просветителни стандарти по специалности, образователни стратегии и задачи за изпити по специалности, само че утвърждават и поддържат дуалната система на образование.
Заради Коронавирус пандемията 70% от центровете за професионално образование в страната са прекратили провеждането на образования, разяснява Красимира Брозиг, основен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално образование нямат запаси за образуване на онлайн образование, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отвод от образование в действителна работна среда поради боязън от възпаление, добави той.
Квалификацията и професионалното образование са значими цели за идващия програмен интервал, като ще се финансират разнообразни ограничения за пазара на труда.
Европейските средства, които ще бъдат разходвани в идващите седем години, са на стойност 2,1 милиарда лв.. Те ще са ориентирани към вложения в ученето през целия живот, професионалната подвижност, развиването на нови пълномощия, валидирането на умения, сподели заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова, представена в прессъобщение на организацията.
Основният приоритет, съгласно Русинова, е развиването на умения, нужни на пазара на труда, както и образуването на цифрови пълномощия, които дават отговор на европейската рамка, само че и са съобразени с длъжностите и специалностите. Заместник-министърът стартира и концепцията за основаването на обединен сертификационен център, който да прави оценка резултатите от образованията, в това число и тези за цифрови умения, тъй че да се подсигурява първокласен резултат за бизнеса.
Само през тази година над 2000 българи са получили дееспособност за заварчици и програмисти.
През 2019 година повече от 90 000 българи са минали през курсове за подготовка и преквалификация, като всеки четвърти от тях е получил удостоверение за нова специалност. Най-предпочитаните образования са за компютърни графици и графични дизайнери, уредници на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици.
България е на предпоследно място по присъединяване на жителите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното образование. Средният % по този индикатор на Европейски Съюз е близо 15%, а за страната ни – едвам 2 на 100. Въпреки това се резервира ползата към образованието по специалностите действен счетоводител, охранител, коафьор, козметик, маникюрист, механик и механик на транспортна техника.
Данните демонстрират още, че понижава ползата към образованието за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри.
Проучване на организацията демонстрира, че 50% от работодателите не са осведомени със системата за професионално образование в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а добитите умения не са настоящи и не подхождат на потребностите на работодателите.
Около 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, декларират, че не биха се заели с създаване на държавни просветителни стандарти по специалности, образователни стратегии и задачи за изпити по специалности, само че утвърждават и поддържат дуалната система на образование.
Заради Коронавирус пандемията 70% от центровете за професионално образование в страната са прекратили провеждането на образования, разяснява Красимира Брозиг, основен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално образование нямат запаси за образуване на онлайн образование, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отвод от образование в действителна работна среда поради боязън от възпаление, добави той.
Квалификацията и професионалното образование са значими цели за идващия програмен интервал, като ще се финансират разнообразни ограничения за пазара на труда.
Европейските средства, които ще бъдат разходвани в идващите седем години, са на стойност 2,1 милиарда лв.. Те ще са ориентирани към вложения в ученето през целия живот, професионалната подвижност, развиването на нови пълномощия, валидирането на умения, сподели заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова, представена в прессъобщение на организацията.
Основният приоритет, съгласно Русинова, е развиването на умения, нужни на пазара на труда, както и образуването на цифрови пълномощия, които дават отговор на европейската рамка, само че и са съобразени с длъжностите и специалностите. Заместник-министърът стартира и концепцията за основаването на обединен сертификационен център, който да прави оценка резултатите от образованията, в това число и тези за цифрови умения, тъй че да се подсигурява първокласен резултат за бизнеса.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ