Антрополог: Българите са с най-нисък среден ръст в Европа
Българите се оказват най-ниската нация в Европа, като факторите за това са както генетични, по този начин и обществени. Това изясни в студиото на утринния блок на Българска национална телевизия доцент Рачо Стоев - началник на секция " Антропология и анатомия " към Българската академия на науките.
Българите се оказват с най-нисък междинен растеж в Европа, като факторите са както обществени, по този начин и генетични, посочи доцент Рачо Стоев. За образец той даде популацията на Сърбия, което бележи по-голям междинен растеж, само че обществените фактори са сходни с тези в България.
Най-ранните данни за междинния растеж в България са по костни остатъци, изясни той. След Освобождението данни за растежа събира Българската войска, само че не употребява числови стойности. Антропологичните проучвания стартират при започване на 20. век, изясни доцент Стоев.
Към 2-3 век популацията на нашите земи е малко по-високо от междинното за това време.
През ранното Средновековие популацията се разрежда поради епидемията от чума, което се отразява на по-големия достъп до храна - по тази причина освен в България, само че и в цяла Европа междинният растеж на популацията се усилва. В Османския интервал българите са ниски - към 166 см., което е също в унисон с европейската наклонност.
В резултат на рецесиите след 80-те години в България междинният растеж понижава с към 1 см. Същото събитие се следи в цяла Източна Европа, изясни антропологът.
Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 година Това закъснение в растежа поради неприятните условия по време на така наречен „ Виденова зима “ най-вероятно няма да бъде наваксано, изясни доцент Стоев.
Българите се оказват с най-нисък междинен растеж в Европа, като факторите са както обществени, по този начин и генетични, посочи доцент Рачо Стоев. За образец той даде популацията на Сърбия, което бележи по-голям междинен растеж, само че обществените фактори са сходни с тези в България.
Най-ранните данни за междинния растеж в България са по костни остатъци, изясни той. След Освобождението данни за растежа събира Българската войска, само че не употребява числови стойности. Антропологичните проучвания стартират при започване на 20. век, изясни доцент Стоев.
Към 2-3 век популацията на нашите земи е малко по-високо от междинното за това време.
През ранното Средновековие популацията се разрежда поради епидемията от чума, което се отразява на по-големия достъп до храна - по тази причина освен в България, само че и в цяла Европа междинният растеж на популацията се усилва. В Османския интервал българите са ниски - към 166 см., което е също в унисон с европейската наклонност.
В резултат на рецесиите след 80-те години в България междинният растеж понижава с към 1 см. Същото събитие се следи в цяла Източна Европа, изясни антропологът.
Най-ниските стойности в България са достигнати при родените към 1996 и 1997 година Това закъснение в растежа поради неприятните условия по време на така наречен „ Виденова зима “ най-вероятно няма да бъде наваксано, изясни доцент Стоев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ