Българите са сред топ 3 на нациите в ЕС, които

Българите са измежду топ 3 на нациите в Европейски Съюз, които имат намерение да харчат най-вече през 2019 година Според последното издание на изследването „ Обсерватория “ на БНП Париба Лични Финанси, 62% от сънародниците ни декларират, че биха харчили повече през идващите 12 месеца, което е по-високо от междинното равнище за Европейски Съюз от 41%. Това е забавно изобретение, имайки поради, че българите са най-песимистично настроения народ в Европейски Съюз във връзка с положението на страната и са измежду най-ниско оценяващите персоналното си състояние. На първо място по планове за покупки са хората в Словакия със 73% позитивни отговори, следвани от румънците с 63%.

В същото време хората във Франция са най-песимистично настроени във връзка с покупателната си дарба, като 59% от тях декларират, че тя се е намалила през последните 12 месеца. Това е доста по-високо от междинното равнище за Европейски Съюз от 33%. У нас 30% от хората декларират, че покупателната им дарба се е повишила през последните 12 месеца. На първо място по този аршин са норвежците с 46%.

Много забавно наблюдаване в „ Обсерватория 2019 “ е огромната разлика сред източно европейските страни, в това число и България, и страните от Западна Европа в разбирането за „ местни “ артикули. За 72% от българите „ местен “ артикул значи „ народен “, а покупката на такива артикули е акт на национализъм и поддръжка за стопанската система на страната. Този цифра е доста по-висока от междинната за Европейски Съюз от 41%. Хората в Западна и Централна Европа възприемат „ локалните “ артикули като „ районни “ и за тях потреблението им значи отбрана на околната среда.

Това са някои от най-интересните изводи в изданието за 2019 година на „ Обсерватория “ – огромното годишно изследване на една от водещите финансови групи в бранша на потребителското кредитиране в Европа – BNP Paribas Personal Finance. То преглежда потребителските настройки в страните от Европейски Съюз от 1985 година и се утвърди като значим знак за основни участници в потребителския бранш и автомобилната промишленост. През 2019 година, тематиката му е „ Мисли локално, действай локално! “. То беше извършено в 17 страни: Австрия, Белгия, България, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Норвегия и Англия като бяха интервюирани близо 14 000 европейци.

Българите са с най-ниска оценка в Европейски Съюз за обстановката в страната

Българите са най-песимистично настроените в Европейски Съюз във връзка с обстановката в страната. Те я правят оценка с 3,7 от 10 вероятни точки. Това е най-ниското равнище измежду 17-е проучвани страни и е доста под междинното за Европейски Съюз от 5,4 точки. Близо до България са Унгария и Франция със надлежно 4,3 и 4,6 точки. Най-високата оценка е регистрирана в Скандинавия – в Норвегия индикаторът е 7,4, а в Дания – 7,2 точки.

Имаме ниска оценка във връзка с персоналното си състояние

Проучването „ Обсерватория 2019 “ демонстрира, че българите имат доста ниска оценка за персоналното си състояние – 4,8 точки, което е под междинното равнище за Европейски Съюз от 6,1 точки. Зад България е само Унгария с 4,7 точки. Близо до нас са Франция с 5,7 точки и Словакия – с 5,4. Най-висока оценка за персоналното състояние е регистрирана в Дания – 7,1 точки.

30% от българите декларират, че покупателната им дарба се е повишила

Според данните от „ Обсерватория 2019 “, покупателната дарба на 30% от българите се е повишила през 2018 година, което е с 2% повече спрямо предходното издание. Тази цифра е над междинното равнище за Европейски Съюз от 23%. По отношение на повишението на покупателната дарба България е в топ 5 на Европейски Съюз и зад страната ни са развити стопански системи като Франция, където единствено 10% от хората са дали позитивен отговор, и Италия – със 17% позитивни отговори. През 2019 година най-високо този индикатор е оценен в Норвегия – 46%.

Други 30% от българите декларират, че покупателната им дарба не се е трансформирала, което е под междинното за Европейски Съюз от 44%. Най-песимистично настроени са хората във Франция, където 59% споделят, че покупателната им дарба се е намалила, което е доста над междинното за Европейски Съюз от 33%.

Ще харчим за пътешестване, електроуреди и поправки

Независимо от общия скептицизъм, 67% от българите заявяват, че през 2019 година ще харчат повече за свободното си време и пътувания. Това е над междинното за Европейски Съюз от 60%. Хората в Норвегия най-често ще харчат за занимания като 73% са дали подобен отговор. Най-малко пари за свободното си време ще дадат французите – 48% и унгарците – 46%.

През 2019 година българите възнамеряват и да възобновят домашните си електроуреди – 60% от участниците в изследването декларират, че желаят да си купят готварска печка, ледник или пералня. В това отношение България е на първа позиция в Европейски Съюз, където 43% от хората са изразили предпочитание за покупка на електроуреди.

Ние сме №1 и във връзка с плановете за ремонт на дома като 52% от българите са заявили, че възнамеряват да обновят жилищата си.. Това е с 19% по-високо от междинното за Европейски Съюз от 33%.

В Източна Европа „ локално “ е „ национално “, а в Западна – „ районно “

Една от главните цели на „ Обсерватория 2019 “ е да обясни разбирането за това какво е местен артикул за европейците, за какво хората купуват такива артикули, биха ли платили повече за тях и така нататък Интересно е, че има голяма разлика в определението за „ местни “ артикули. В България, Източна Европа, Англия и Дания като „ местни “ се одобряват „ национални “ артикули. В останалите страни от Европейски Съюз „ местен “ значи „ районен “. Например у нас споделяме „ българско вино “, а във Франция - „ вино от Бордо “. Това усещане е годно за 72% от българите, което е доста над междинното равнище за Европейски Съюз от 41%. Проучването демонстрира още, че 62% от българите избират храни „ създадени в България “, а 18% - с генезис въпреки това от Европейски Съюз.

Българите купуват „ местни “ артикули от национализъм и, с цел да поддържат стопанската система, а французите – тъй като това е отговорно ползване

Според 75% от българите главната причина за покупка на локални артикули е, че това е добре за родната стопанска система. Това е близо до междинното равнище за Европейски Съюз от 77%. Хората в България също по този начин имат вяра, че това има и позитивно отражение върху заетостта. На тази позиция са 72% от участниците в изследването, което е малко по-високо от междинното за Европейски Съюз от 70%.

Интересно наблюдаване е, че българите одобряват потреблението на местни артикули като демонстрация на национализъм. Това декларират 29% от сънародниците ни, което е по-високо от междинното за Европейски Съюз равнище от 24%. Подобно мнение споделят хората от цяла Централна и Източна Европа.

В Западна Европа потреблението на местни артикули е движено от желанието да бъде подкрепено устойчивото ползване и да се помогне за опазването на природата. Това се споделя от 44% от хората във Франция, което е по-високо от междинното за Европейски Съюз от 42%. В България единствено 16% от участниците в изследването използват локални артикули по екологични аргументи.

Българите биха платили повече за локални артикули

Според данните от „ Обсерватория 2019 “, 68% от българите биха платили повече за локални артикули, което е над междинното за Европейски Съюз от 61%. В това отношение ние сме в топ 3 като пред нас са Италия със 75% и Швеция със 71%. В същото време, единствено 43% от хората в Чехия биха платили повече за местни артикули, а във Франция цифрата е 56%.

Българите са подготвени да платят 5-10% повече за местни артикули. Това са декларирали 68% от участниците в изследването у нас. В това отношение още веднъж сме над междинното равнище за Европейски Съюз от 58%. Повечето Испанци, или 51%, биха платили по-малко за локални артикули, а единствено 7% от европейците биха платили повече от 10%.

43% от българите имат доверие в локалните артикули, само че желаеме документи

Сънародниците ни най-често купуват локални храни – 94% позитивни отговори, мебели – 75% и козметика – 74%. Причината за този избор съгласно 43% от участниците е положителното качество. Тази цифра е по-висока от междинната за Европейски Съюз от 35%. Например, това мнение се споделя от 33% от французите.

Само 19% от българите декларират, че качеството на родните артикули не е задоволително високо. Това е по-високо от междинното равнище за Европейски Съюз от 14%. По този аршин сме на 3-о място и преди нас са Румъния с 24% и Дания с 21%.

Новото издание на изследването „ Обсерватория “ демонстрира също по този начин, че съгласно 85% от българите би трябвало да има повече документи и означения за качество. В това отношение ние сме №1 дружно с Португалия. Средно 71% от европейците мислят, че е належащо да има повече документи. На последно място са французите – едвам 57% от тях биха желали повече гаранции за качество в бъдеще.

Във връзка с изданието за 2019 година на изследването „ Обсерватория “ шефът на БНП Париба Лични Финанси в България Жозе Салойо съобщи “ Изданието за 2019 година на нашето огромно изследване „ Обсерватория “ ясно демонстрира, че българите са подготвени да харчат повече за занимания и за усъвършенстване на стандарта си на живот посредством покупка на съвременни уреди и усъвършенстване на домовете си. Това е позитивна вест за стопанската система, защото вътрешното ползване, дружно с експорта, е главен мотор на растежа на Брутният вътрешен продукт. Ние сме подготвени да подкрепим проектите на хората и да сме техен дълготраен сътрудник с нашите комфортни и новаторски финансови артикули и услуги.Tака БНП Париба Лични Финанси способства за цялостното позитивно развиване на страната. “