Почти половината българи не знаят нищо за социализма у нас
Българите са раздвоени по въпроса дали по-скоро биха живяли в интервала на комунизма у нас или в днешно време, само че една голяма част от хората нямат никакво отношение към този стадий от близката ни история - или не знаят нищо за него, или нямат мнение.
Това единствено част от главните заключения на първата част от национално представително изследване на проучвателен център „ Тренд “, предоставено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
Проучването изследва оценките и настройките на българите за социалистическия интервал на страната и прави усещане, че постоянно най-популярният отговор на въпросите е " Не знам/Не мога да преценява ", достигащ внушителните 30 - 50% .
Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени. От една страна се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) също са част от националния ни спомен за интервала. Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал . Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.
Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България, като 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави още веднъж високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%) .
Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%). След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че болшинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение. Цели 31% не могат да преценяват.
Интересни са и отговорите на въпрос към респондентите в кой интервал биха предпочели да живеят – в настоящия, след 10 ноември 1989 година или в този преди измененията.
Обществото е изцяло раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от вариантите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамичност. Само под 1/5 от хората сред 18 и 39 година желаят да живеят в интервала преди 10 ноември, до момента в който над 2/3 от хората над 60 години биха предпочели социализма.
Тествано е и отношението към разнообразни исторически персони . Тук се регистрират няколко зависимости: позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях. Не се вижда основна динамичност при другите демографски групи, когато се дефинира отношението към персони от интервала след Освобождението до 1944 година
Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.
Отново прави усещане, че извънредно висок % от българите или не знаят кои са историческите персони, за които ги питат, или нямат мнение за тях.
Това единствено част от главните заключения на първата част от национално представително изследване на проучвателен център „ Тренд “, предоставено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
Проучването изследва оценките и настройките на българите за социалистическия интервал на страната и прави усещане, че постоянно най-популярният отговор на въпросите е " Не знам/Не мога да преценява ", достигащ внушителните 30 - 50% .
Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени. От една страна се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) също са част от националния ни спомен за интервала. Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал . Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.
Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България, като 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави още веднъж високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%) .
Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%). След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че болшинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.
Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение. Цели 31% не могат да преценяват.
Интересни са и отговорите на въпрос към респондентите в кой интервал биха предпочели да живеят – в настоящия, след 10 ноември 1989 година или в този преди измененията.
Обществото е изцяло раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от вариантите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст отчитаме сериозна динамичност. Само под 1/5 от хората сред 18 и 39 година желаят да живеят в интервала преди 10 ноември, до момента в който над 2/3 от хората над 60 години биха предпочели социализма.
Тествано е и отношението към разнообразни исторически персони . Тук се регистрират няколко зависимости: позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях. Не се вижда основна динамичност при другите демографски групи, когато се дефинира отношението към персони от интервала след Освобождението до 1944 година
Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.
Отново прави усещане, че извънредно висок % от българите или не знаят кои са историческите персони, за които ги питат, или нямат мнение за тях.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ