Българите са първи в ЕС по недоверие в печатните медии
Българите са първи в Европейския съюз по съмнение в печатните издания. Това сподели изследване на Евробарометър за подправените вести и дезинформацията, което Европейската комисия показа през днешния ден.
В него е изработен разбор в страните членки и общо за Европейски Съюз на доверието в печатни и онлайн издания, обществени мрежи, телевизия, радио и видеоплатформи. Отговорите са разграничени на четири групи ( " изцяло имам вяра ", " по-скоро имам вяра ", " по-скоро нямам доверие " и " изцяло нямам доверие " ), които въпреки това са систематизирани в две групи - " общо доверие " и " общо съмнение ".
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10% е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41%) декларират, че не имат вяра на този източник на информация (27% в ЕС), а 43 на 100 му имат доверие (63% в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено два % от българите и пет на 100 от останалите в Европейски Съюз. В България 39% въобще не имат вяра на новините в интернет (33% в ЕС), до момента в който доверие декларират, че имат 33% (47% в ЕС).
На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13% от феновете (12% в ЕС). Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66% в ЕС), а съмнение показват 27% (29% в ЕС).
Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15% в ЕС), като по-скоро имат вяра 59%, а доверие нямат 23%. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42% (48% в ЕС).
Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща вест (37% в ЕС). Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40%) са на мнение, че битката с подправените вести би трябвало да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94%) и в останалата част на Европейски Съюз (89%) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%)./БТА
В него е изработен разбор в страните членки и общо за Европейски Съюз на доверието в печатни и онлайн издания, обществени мрежи, телевизия, радио и видеоплатформи. Отговорите са разграничени на четири групи ( " изцяло имам вяра ", " по-скоро имам вяра ", " по-скоро нямам доверие " и " изцяло нямам доверие " ), които въпреки това са систематизирани в две групи - " общо доверие " и " общо съмнение ".
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10% е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41%) декларират, че не имат вяра на този източник на информация (27% в ЕС), а 43 на 100 му имат доверие (63% в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено два % от българите и пет на 100 от останалите в Европейски Съюз. В България 39% въобще не имат вяра на новините в интернет (33% в ЕС), до момента в който доверие декларират, че имат 33% (47% в ЕС).
На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13% от феновете (12% в ЕС). Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66% в ЕС), а съмнение показват 27% (29% в ЕС).
Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15% в ЕС), като по-скоро имат вяра 59%, а доверие нямат 23%. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42% (48% в ЕС).
Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща вест (37% в ЕС). Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40%) са на мнение, че битката с подправените вести би трябвало да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94%) и в останалата част на Европейски Съюз (89%) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%)./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ