Половината българи не вярват на медиите у нас за войната в Украйна
Българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната в Украйна, която доближава до тях. Това е един от изводите от самостоятелен сондаж на " Галъп интернешънъл ", извършен измежду 1003 пълнолетни българи сред 2 и 10 юни 2022 година
58,8% от сънародниците ни настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро ги утвърждават. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, надлежно последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски, разясняват от социологическата организация.
Същевременно, 50,7% считат, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна . Че е по-скоро достоверна имат вяра 25,9% от интервюираните. Останалите се двоумят.
Източник:
Според " Галъп " данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация, което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
35% от българите декларират, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден . 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към 1/5 от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Източник:
" Галъп " показва, че в съпоставяне със обстановката отпреди 4 години, когато е било направено направи сходно относително проучване, делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е повишен с 12 пункта. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове . Спада и " сивата зона " на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства, регистрират от организацията.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия - 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет - 22,3%, до момента в който 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
Източник:
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Проучването демонстрира, че българските медии са желани пред задграничните. 39% от интервюираните споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се - 32,7%. Това значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Източник:
По отношение на доверието измежду публиката, публичните медии у нас като цяло очевидно съумяват да " изравнят резултата " на комерсиалните медии и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия.
От " Галъп " акцентират, че това е сериозна вест на фона на обстоятелството, че огромните търговски медии имат осезаемо по-голям обсег и благоприятни условия. Националната телевизия и радио очевидно съумяват да разсънят чувство за меродавност на фона на пазарната логичност.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите - българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%) , като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
58,8% от сънародниците ни настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро ги утвърждават. Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, надлежно последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски, разясняват от социологическата организация.
Същевременно, 50,7% считат, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна . Че е по-скоро достоверна имат вяра 25,9% от интервюираните. Останалите се двоумят.
Източник:
Според " Галъп " данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно очакване в медийната информация, което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
35% от българите декларират, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден . 24,1% споделят за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11,3% - най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към 1/5 от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Източник:
" Галъп " показва, че в съпоставяне със обстановката отпреди 4 години, когато е било направено направи сходно относително проучване, делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е повишен с 12 пункта. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове . Спада и " сивата зона " на тези, които не могат да дефинират. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства, регистрират от организацията.
Основен заявен източник на информация като цяло остава гледането на телевизия - 53,1% от запитаните показват малкия екран като източник номер едно. Веднага по-късно идват обществените мрежи в интернет - 22,3%, до момента в който 16,6% показват като главен източник други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
Източник:
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32,5%), следвана от огромните частни малките екрани (28,1%) и по-малките частни малките екрани (15,9%).
Проучването демонстрира, че българските медии са желани пред задграничните. 39% от интервюираните споделят, че българските медии са правилен източник, до момента в който 28,3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се - 32,7%. Това значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Източник:
По отношение на доверието измежду публиката, публичните медии у нас като цяло очевидно съумяват да " изравнят резултата " на комерсиалните медии и на практика равни дялове от надлежно по 33,8% и 35% избират единия от двата вида медия.
От " Галъп " акцентират, че това е сериозна вест на фона на обстоятелството, че огромните търговски медии имат осезаемо по-голям обсег и благоприятни условия. Националната телевизия и радио очевидно съумяват да разсънят чувство за меродавност на фона на пазарната логичност.
Допълнителен знак в тази посока е и евентуалното желание по вид благосъстоятелност на медиите - българската благосъстоятелност се избира (35,5%) против непознатата (27,9%) , като тук делът на съмнение е най-осезаем (36,6%).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ