Народ, който е в мозъчна смърт, сам ще си дръпне шалтера
Българите са най-умните, красивите, положителните, работливите, мощните, най-печените във всичко, само че има международен скрит план, това ние доста добре го знаеме, и по тази причина не ни върви.
Имаме най-красивата природа, дамите ни са най-хубавите, а мъжете са най-големите… нали. И от футбол разбираме, и от политика.
Тези и още сходни заблуди освен, че не отразяват действителността само че и стартират да стават все по-опасни. Защо не са правилни, няма да изяснявам, тъй като е все едно да изяснявам за какво черното не е жълто. А за какво са рискови? Ами тъй като ни затъпяват или по-скоро ни вършат по-апатични. Ако си имаме вяра за всичко това, то стигаме до непрекъснатото възприятие за незадоволеност, само че още по-лошото – неправда – по какъв начин по този начин сме хем НАЙ, хем сме в „ девета глуха “?
Най-важното предписание на съвсем всеки един съумял човек е „ да останеш постоянно гладен за още “. Успехите в никакъв случай да не са ти задоволителни, да се движиш от желанието за още и още. Стигнеш ли нещо, което счетеш за връх, пътят оттова е единствено надолу. Справка: всички международни империи до момента.
На фона на тези „ НАЙ “ явления се следи и една тяхна вариация, която към този момент придобива нюанс на дебилизъм. А точно вярата на масата, че „ Народ, който се напива с бира (германците), не може да дава ум на народ, който изтрезнява с бира (българите) “.
Що за нелепост е това? Народ, който е потвърден водач в съвсем всички области, не може да дава ум на народ, потвърдил се като водач в корупцията и мързела, тъй като, видите ли, не може ли да ни стъпят на пиенето? Че кой може тогава да ни дава ум, по тоя аршин? Русия, Полша и Финландия ли?
А-а-а, подбив е това, ще кажете. Да, за нас е подбив, само че за мнозина не е. И когато дребните им ганьовски мозъчета зациклят и не могат да намерят повече доводи за това „ за какво, разбирашли, ние сме най-великите, д*йба “, хвърлят това на масата. И си имат вяра. За труд и гений не става дума, ние сме привикнали, че единствено „ наш‘те хора “ ще съумеят, а на тях труд и гений не са им трябвали, няма и да им трябват.
Казват, че народ, който при 500 лева заплата посреща 1000 лева разноски, няма да умре…
И това би трябвало да ми е смешно? Оцелява при тези условия покорно. Нещо доста БайТошовски ми идва тоя комизъм – просташки и с възприятие за самоирония и неизбежност. Но, да знаете, тези, дето най-вече се смеят, минимум „ влачат “. Апатията на източния славянин като че ли край не знае.
Аз пък си мисля, че тъкмо по този начин ще почине тоя народ. Даже към този момент е починал. Но не го знае. Чакаме единствено формалното оповестяване тутакси на гибелта. Или по-скоро сме в мозъчна гибел и чакаме да ни пернат шалтера.
Но, като ще сме затънали в неизбежност, да сме дружно, нали? На това ни научи един предходен строй, а?
Бербатов беше злощастник, в този момент Григор Димитров не е патрЕот, щото не желал да играе за Купа Дейвис или на Sofia Open, не желае да играе за България… щото, през останалото време, нали играе за Занзибар.
За просвета в никакъв случай не приказваме, докато…
Докато не се откри кого на оплюем. Актьорът Димитър Маринов се качи на сцената и взе статуетка Оскар. За присъединяване си в най-хубавия за годината филм. Холивудски. С едни от най-големите имена в гилдията. В СВЕТА!
Странно, само че и това някак бе признато със смесени усеща. Оказа се, че екипът на кино лентата „ Зелената книга “ е бил много впечатлен от Маринов. Доста са се сближили двамата с основния артист – Виго Мортенсен, режисьорът Питър Фарели е водел дълги диалози с него, всички, в това число музикалният шеф на продукцията, са били впечатлени от гения на Маринов.
Но огромна част от българите – не. Хора, чиито най-големи достижения в живота евентуално са модификацията на голфа; новото дъно на казана за ракия; позлатените ланци; и на съседа дамата, се изрекоха, че Маринов няма мотив за горделивост, щото бил във второстепенна роля.
Ще прескоча огромна част от помията, която изчетох от сутринта из уеб страниците. И вие сте я чели. Но ето ви дребна доза „ действителност “. Добре пристигнали в територията България. Какво счита да вземем за пример един леко подведен къде се намира четец: „ Predi gola za levski ima6e fal,sadiata shte6e da sviri,no se otkaza “
(!!!)
Друг, който към този момент доста добре знае какво разяснява, е написал: „ Голям праз!!! “. Сигурно би споделил същото и в случай че видеше Иисус да върви по водата. Ей, поради такива мислители съществува изкуството.
Но несъмнено най-малко един път в живота си е казвал: „ Ей, съсипàха я тая страна! “ и вее знамето на 3 март.
Други пък съзират международен еврейски заговор…: „ Еврейска му работа...и тук помиярстват и политиканстват.. Манафска работа “.
Човекът евентуално е отчаян още от времето, когато „ Седемнадесет мига от пролетта “ не взе по този начин заслужения Оскар.
Хората са споделили: „ Който го може, го прави; който не го може – го преподава “. Очевидно открихме и трета част на формулата: „ Който но напълно нищо не може, виси по форумите да ръси отзиви “.
Хора, които се изживяват като последна инстанция за всичко.
Ето още мислители: „ Дали са му да играе крайпътно дърво, само че и той е със самочувствие, развява “; както и безконечният и неостаряващ шлагер: „ Те па американските едни филми нема що “.
И всичко това… във връзка триумфа на един българин, минал през какви ли не компликации, чийто живот заслужава да бъде трансфорат във филм, отправено от клавиатурни герои в родината му.
Не липсват и политически заяждания (о, да!) на тематика БСП-СДС и така нататък, само че платените тролове стопираха да ме изненадват. Щом могат да се появяват под тематики за порно-актриси и произшествия, значи могат да избуят на всички места. Щом им се заплаща. Но същите тези седнали да се оплакват, че „ доста политизирали Оскарите “.
Аз персонално съм доста благополучен от триумфа на Димитър Маринов и се веселя за него – че е в Калифорния, а не в Народна република България.
За нас балъците, останали тук, има най-малко успокоението, че „ Народ, който си пере и простира найлоновите торбички от магазина, не може да бъде погубен! “
Абе…
огромна работа! Преди гола на Левски имаше фал.
Имаме най-красивата природа, дамите ни са най-хубавите, а мъжете са най-големите… нали. И от футбол разбираме, и от политика.
Тези и още сходни заблуди освен, че не отразяват действителността само че и стартират да стават все по-опасни. Защо не са правилни, няма да изяснявам, тъй като е все едно да изяснявам за какво черното не е жълто. А за какво са рискови? Ами тъй като ни затъпяват или по-скоро ни вършат по-апатични. Ако си имаме вяра за всичко това, то стигаме до непрекъснатото възприятие за незадоволеност, само че още по-лошото – неправда – по какъв начин по този начин сме хем НАЙ, хем сме в „ девета глуха “?
Най-важното предписание на съвсем всеки един съумял човек е „ да останеш постоянно гладен за още “. Успехите в никакъв случай да не са ти задоволителни, да се движиш от желанието за още и още. Стигнеш ли нещо, което счетеш за връх, пътят оттова е единствено надолу. Справка: всички международни империи до момента.
На фона на тези „ НАЙ “ явления се следи и една тяхна вариация, която към този момент придобива нюанс на дебилизъм. А точно вярата на масата, че „ Народ, който се напива с бира (германците), не може да дава ум на народ, който изтрезнява с бира (българите) “.
Що за нелепост е това? Народ, който е потвърден водач в съвсем всички области, не може да дава ум на народ, потвърдил се като водач в корупцията и мързела, тъй като, видите ли, не може ли да ни стъпят на пиенето? Че кой може тогава да ни дава ум, по тоя аршин? Русия, Полша и Финландия ли?
А-а-а, подбив е това, ще кажете. Да, за нас е подбив, само че за мнозина не е. И когато дребните им ганьовски мозъчета зациклят и не могат да намерят повече доводи за това „ за какво, разбирашли, ние сме най-великите, д*йба “, хвърлят това на масата. И си имат вяра. За труд и гений не става дума, ние сме привикнали, че единствено „ наш‘те хора “ ще съумеят, а на тях труд и гений не са им трябвали, няма и да им трябват.
Казват, че народ, който при 500 лева заплата посреща 1000 лева разноски, няма да умре…
И това би трябвало да ми е смешно? Оцелява при тези условия покорно. Нещо доста БайТошовски ми идва тоя комизъм – просташки и с възприятие за самоирония и неизбежност. Но, да знаете, тези, дето най-вече се смеят, минимум „ влачат “. Апатията на източния славянин като че ли край не знае.
Аз пък си мисля, че тъкмо по този начин ще почине тоя народ. Даже към този момент е починал. Но не го знае. Чакаме единствено формалното оповестяване тутакси на гибелта. Или по-скоро сме в мозъчна гибел и чакаме да ни пернат шалтера.
Но, като ще сме затънали в неизбежност, да сме дружно, нали? На това ни научи един предходен строй, а?
Бербатов беше злощастник, в този момент Григор Димитров не е патрЕот, щото не желал да играе за Купа Дейвис или на Sofia Open, не желае да играе за България… щото, през останалото време, нали играе за Занзибар.
За просвета в никакъв случай не приказваме, докато…
Докато не се откри кого на оплюем. Актьорът Димитър Маринов се качи на сцената и взе статуетка Оскар. За присъединяване си в най-хубавия за годината филм. Холивудски. С едни от най-големите имена в гилдията. В СВЕТА!
Странно, само че и това някак бе признато със смесени усеща. Оказа се, че екипът на кино лентата „ Зелената книга “ е бил много впечатлен от Маринов. Доста са се сближили двамата с основния артист – Виго Мортенсен, режисьорът Питър Фарели е водел дълги диалози с него, всички, в това число музикалният шеф на продукцията, са били впечатлени от гения на Маринов.
Но огромна част от българите – не. Хора, чиито най-големи достижения в живота евентуално са модификацията на голфа; новото дъно на казана за ракия; позлатените ланци; и на съседа дамата, се изрекоха, че Маринов няма мотив за горделивост, щото бил във второстепенна роля.
Ще прескоча огромна част от помията, която изчетох от сутринта из уеб страниците. И вие сте я чели. Но ето ви дребна доза „ действителност “. Добре пристигнали в територията България. Какво счита да вземем за пример един леко подведен къде се намира четец: „ Predi gola za levski ima6e fal,sadiata shte6e da sviri,no se otkaza “
(!!!)
Друг, който към този момент доста добре знае какво разяснява, е написал: „ Голям праз!!! “. Сигурно би споделил същото и в случай че видеше Иисус да върви по водата. Ей, поради такива мислители съществува изкуството.
Но несъмнено най-малко един път в живота си е казвал: „ Ей, съсипàха я тая страна! “ и вее знамето на 3 март.
Други пък съзират международен еврейски заговор…: „ Еврейска му работа...и тук помиярстват и политиканстват.. Манафска работа “.
Човекът евентуално е отчаян още от времето, когато „ Седемнадесет мига от пролетта “ не взе по този начин заслужения Оскар.
Хората са споделили: „ Който го може, го прави; който не го може – го преподава “. Очевидно открихме и трета част на формулата: „ Който но напълно нищо не може, виси по форумите да ръси отзиви “.
Хора, които се изживяват като последна инстанция за всичко.
Ето още мислители: „ Дали са му да играе крайпътно дърво, само че и той е със самочувствие, развява “; както и безконечният и неостаряващ шлагер: „ Те па американските едни филми нема що “.
И всичко това… във връзка триумфа на един българин, минал през какви ли не компликации, чийто живот заслужава да бъде трансфорат във филм, отправено от клавиатурни герои в родината му.
Не липсват и политически заяждания (о, да!) на тематика БСП-СДС и така нататък, само че платените тролове стопираха да ме изненадват. Щом могат да се появяват под тематики за порно-актриси и произшествия, значи могат да избуят на всички места. Щом им се заплаща. Но същите тези седнали да се оплакват, че „ доста политизирали Оскарите “.
Аз персонално съм доста благополучен от триумфа на Димитър Маринов и се веселя за него – че е в Калифорния, а не в Народна република България.
За нас балъците, останали тук, има най-малко успокоението, че „ Народ, който си пере и простира найлоновите торбички от магазина, не може да бъде погубен! “
Абе…
огромна работа! Преди гола на Левски имаше фал.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ