Българите продължават да смятат, че ковид инфекцията не е по-опасна

Българите не престават да считат, че коронавирус инфекцията не е по-опасна от тежък грип. Повече от половината българи го определяте като мощен грип, а една пета го подценяват и разказват рецесията като „ шумотевица и суматоха “. Това демонстрират данни от следващото експресно изследване на „ Галъп интернешънъл “, обвързвано с коронавирус рецесията и ограниченията на властта.

От допитването излиза наяве още, че в обществото към момента има заем на доверие към ограниченията, спускани от ръководещите. Българите по-скоро ги дефинират като положителни спрямо по-големите ограничавания в други европейски страни.

Според социолозите в нашето общество има чувство, че суматохата се натрапва ненужно. В същото време българите означават хаоса и проблемите в опазването на здравето, по-умерени са в оценките си за положението на стопанската система.

В средата на ноември 53,2 % избират по-спокойното изказване: " Коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип ".

23,8 на 100 показват опцията " Коронавирусът е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали ".

21,1 на 100 одобряват най-спокойното: " Коронавирусът не е сериозна заплаха и напрежението към него е по-скоро шумотевица и суматоха ".

По традиция надвива умерено-тревожната реакция, означават от " Галъп ", като напомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация - двете крайни варианти сякаш усилиха тежестта си. Сега проличава дребен растеж на паниката - пренебрежителната прекаленост сякаш губи позиции, а извънредно тревожната реакция сякаш пораства, регистрират анализаторите и допълват, че последващи талази на сондаж ще покажат вероятно дали ще има задълбочаване на паниката.

В средата на ноември няма основна смяна по отношение на миналата вълна на сондаж - общо 44,4 на 100 са изцяло съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че държавното управление се оправя добре със обстановката с ковид. Общо 54 на 100 са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или изцяло несъгласни (24,5 на сто).

Оценката е сензитивно по-ниска от началото на ограниченията през март - когато на всички места по света имаше рекорден растеж в доверието към управляващите, обвързван и с високите страхове.

53,8 на 100 се съгласяват, че България се оправя относително сполучливо на фона на доста други страни, а не се съгласяват 37,5 на 100. Фактът, че това мнение и в този момент се споделя в болшинство, е индикативен, че обществото у нас възприема толерантно ограниченията, които се вземат, считат анализаторите, като позволяват, че това евентуално се дължи и на известната приемливост на самите ограничения.

Според данните 6,9 на 100 споделят, че към този момент са изгубили работата си в резултат на рецесията, а други 4,3 % намират непосредствена заплаха за загуба на работа. Има 18,6 на 100, които не са без работа, само че приходите им са мощно намалели, а 15,6 % чакат понижаване на приходите, въпреки и да остават на работа.

При 45,1 на 100 пандемията не е повлияла и няма упования да повлияе. Има и 7,4 на 100, които настояват, че приходите им даже са се нараснали в последните месеци. Има и дребен дял колебаещи се. Това пък са признаци, които може би демонстрират, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкоз зле на фона на вероятностите, които се обрисуваха напролет да вземем за пример, означават анализаторите.

76,5 на 100 споделят мнението, че системата е можело да се приготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, въпреки че съществено е и болшинството (65,5 на сто), което прави оценка обстоятелството, че здравните управляващи поставят съществени старания и угриженост.

76,2 на 100 споделят боязън, че вероятно няма да могат да разчитат на здравната система при потребност - няма позитивна смяна по отношение на сондажа от преди две седмици. Че има дефицит на медикаменти, са съгласни 54,3 %.

76,9 на 100 намират, че медиите основават и непотребна суматоха. Този резултат се затвърждава по отношение на миналата вълна на проучване. 62,5 % и през днешния ден виждат виновността за суматохата главно у институциите.

Изследването на " Галъп интернешънъл " е извършено посредством бърз телефонен сондаж сред 12 и 15 ноември измежду 810 души и финансиран със лични средства на организацията.