Българите подкрепят интеграцията в ЕС на страните от Западните Балкани

Българите поддържат интеграцията в Европейски Съюз на страните от Западните Балкани и считат, че страната ни има интерес те да станат част от европейското семейство. През месец май българският омбудсман събира най-голям дял на позитивни оценки за своята работа.

Това демонстрира проучване на проучвателен център "Тренд" в подтекста на един от целите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз и срещата на върха "ЕС-Западни Балкани"

61% от българите поддържат приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Само 16% са тези, които са на противоположното мнение. Близо една четвърт остават тези, които не знаят или не могат да преценяват.

По всичко проличава, че българите осмислят като народен интерес европейската интеграция на Западните Балкани. Половината от интервюираните респонденти са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в Европейския съюз, а единствено 18% са на противоположното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на тези, които считат, че приемането на страните от района ще се отрази позитивно на България.

Европейската вероятност на Западните Балкани за идващото десетилетие наподобява оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от района ще бъдат признати в Европейски Съюз в идващите 10 години, а 18% са на противоположното мнение. Логично, на този въпрос, делът на тези, които не знаят или не могат да преценяват се покачва до 39%.

58% от българите са на мнение, че България би трябвало да оказва помощ на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз, а 45% считат, че страната ни е способна да го прави.

„ Тренд “ тества и отношението на българите към интеграцията в Европейски Съюз на разнообразни страни от Западните Балкани. Най-силна поддръжка се показва за приемането на Македония (70%) и Сърбия (67%), като обяснението тук се корени най-много в културната ни и религиозна непосредственост с тези страни. Най-слаба поддръжка се декларира за Албания (45%) и Косово (42%), само че все пак и при тях поддръжката за приемането им в Европейски Съюз стои на по-високи равнища от мнението да не се одобряват.

При оценките за работата на главните институции в България не се регистрират основни промени. Продължава умереният растеж в поддръжката за омбудсмана, като позитивната оценка за работата й доближава този месец до 66%. Президентът се подрежда незабавно по-късно с 63% позитивна оценка за работата си. Лек растеж по отношение на последното изследване за оценката на работата на институции на проучвателен център „ Тренд “ бележат силовите структури – полицията и прокуратурата означават повишаване с 5%. Обяснението за сходна динамичност най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния регион „ Младост “.

За следващ месец не се отбелязва динамичност в електоралните настройки на българите. ГЕРБ продължава да държи отдалеченост от близо 4% пред главния си конкурент Българска социалистическа партия. Трета политическа мощ остава Движение за права и свободи (6,4%) с минимална преднина пред Обединени патриоти (5,3%). Поради неотдавна образуваната коалиция „ Демократична България “ от партиите „ Да, България “, ДСБ и Зелените сме обединили отговорите за обособени обединения в графиката на електоралния въпрос, което ги подрежда като пета политически мощ. /БГНЕС