Българите почитат на 1 март Баба Марта – един от

...
Българите почитат на 1 март Баба Марта – един от
Коментари Харесай

От Ахинора до разсмиването на Баба Марта

Българите почитат на 1 март Баба Марта – един от най-тачените традиции с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана „ проклетия “, която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от „ лошотията “, най-много от заболявания и уроки.

На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван мартеница, за здраве и мощ през идната година.

 о ThinkStock/Getty Images
Легенди за мартеницата

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора , дамата на хан Аспарух , през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.-->

Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките . Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.

Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция , въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
 Благотворителен базар Мартеница с идея ще се организира в ЮЗУ Снимка: Дарик, списък
Приказка за Баба Марта

Но появяването на мартеничката се споделя във времената и с друга история. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята ѝ носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия - Голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.

Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината. „ Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко ще си отиде “, думал ѝ свекърът. „ Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо ", напомнил ѝ старецът: „ Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй “.

„ Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи “, споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка тъга ѝ домъчняла. Нищо, че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена ѝ думат!

Не минало доста и тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна Баба Марта и да носи единствено добрини на хората.
 мартеници БГНЕС
Интересни традиции у нас, свързани с мартениците

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. На 1 март стопанката на дома почиства и подрежда къщата. Тя би трябвало да свети от непорочност и да бъде подготвена за едно ново начало.



Мартениците
са знак на здраве , дългоденствие и изобилие, само че по тях също може и да се гадае. Според остарели български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им брачен партньор. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те би трябвало да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, ревизират дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният фаворит ще бъде безпаричен.

Ако желаете да сте румени и здрави през цялата година, би трябвало да завържете мартеницата на цъфнало дръвче. А в случай че желаете да се избавите от всяко зло, би трябвало да я хвърлите в течаща вода, която да отнесе злините и да ви върви като по вода.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „ с цел да разсмее Баба Марта “.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла. Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.

И до през днешния ден хората имат вяра , че в случай че си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им следва.
 На 1 март честваме Баба Марта - един от най-почитаните български традиции с хилядолетна традиция. На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. БГНЕС

 
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР