Българите ценят ЕС най-вече заради свободното пътуване и европарите
Българите остават с очебийно позитивно отношение към Европейския съюз. Свободното пътешестване и еврофондовете са главните позитиви от участието на България в Европейски Съюз. Това демонстрират данните от проучване на " Тренд ".
62% от всички български жители имат позитивно отношение към Европейския съюз против 18%, които показват негативно. Сред най-младите (18-29 г.) се записват най-позитивни настройки към Европейски Съюз, като 80% от тях заявяват позитивно отношение, а единствено 6% негативно. Сред най-възрастните позициите са много по-сближени (39% позитивно против 31% отрицателно).
Тези данни намират своето удостоверение и на въпроса дали България завоюва или загуби от участието си в Европейски Съюз, като 58% са на мнение, че завоюва, до момента в който 20% са на противоположното мнение. Както при отношението към Европейски Съюз, по този начин и на този въпрос, записваме сходна динамичност по възрастов критерии, споделят откривателите от " Тренд ".
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от Европейски Съюз са: свободното пътешестване, еврофондовете, опциите за работа, опциите за обучение, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави усещане, че свободното пътешестване е с към 10 процентни пункта по-високо измежду по-младите възрастови групи – сред 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече опция да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от Европейски Съюз, в сравнение с негативи. 34% от интервюираните дават отговор с „ не знам/не мога да преценява “ за позитивите, до момента в който този % при негативите е 46%. Сред главните негативи се показва прекомерно мощният надзор извън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в обичайните производства и двойният стандарт.
За 58% от всички интервюирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е значима, като тук основно се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от последователите на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е значима, до момента в който измежду социалистите единствено на 56%. Това значително се дължи на особеното отношение към Европейски Съюз от страна на симпатизантите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Социалната тема би трябвало да е приоритет за идващия състав на Европейския парламент – повишението на виталния стандарт (11%), равнопоставеност (5%), равнене на приходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тематика.
Социалната тематика господства и на въпроса в коя сфера Европейски Съюз би трябвало да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата претовареност, следвана от развиването на изостаналите райони (38%), конкурентоспособност на стопанската система (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и обучение (19%).
42% от всички запитани са на мнението, че Европейски Съюз би трябвало да ускори контрола над политиките на обособените страни членки против 29%, които са на противоположното мнение. Малко над половината (52%) считат, че в случай че стартират процеси на мощно доближаване и интеграция сред обособени страни-членки в Европейски Съюз, България би трябвало да взе участие. Само 16% споделят противоположната позиция.
Моментната картина на електоралните настройки за идните избори за Европейски парламент остава статична. ГЕРБ резервира преднината си с близо 2% пред Българска социалистическа партия от всички запитани. Движение за права и свободи изрично се утвърждава като трета политическа мощ с близо 7%. Поради засилващите се благоприятни условия " Обединени патриоти " да не се явят с обща листа на идните избори, в авансово заложените варианти поставихме всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и „ Атака “), съставляващи патриотичната коалиция. Най-голям дял от трите съумява да активизира Вътрешна македонска революционна организация с 2,5% от всички интервюирани, до момента в който „ Атака “ и НФСБ остават надлежно с 1,3% и 1%. " Демократична България " и „ Воля “ остават на почти същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%. Теренът на изследването завърши преди оповестяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, означават още анализаторите.
62% от всички български жители имат позитивно отношение към Европейския съюз против 18%, които показват негативно. Сред най-младите (18-29 г.) се записват най-позитивни настройки към Европейски Съюз, като 80% от тях заявяват позитивно отношение, а единствено 6% негативно. Сред най-възрастните позициите са много по-сближени (39% позитивно против 31% отрицателно).
Тези данни намират своето удостоверение и на въпроса дали България завоюва или загуби от участието си в Европейски Съюз, като 58% са на мнение, че завоюва, до момента в който 20% са на противоположното мнение. Както при отношението към Европейски Съюз, по този начин и на този въпрос, записваме сходна динамичност по възрастов критерии, споделят откривателите от " Тренд ".
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от Европейски Съюз са: свободното пътешестване, еврофондовете, опциите за работа, опциите за обучение, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави усещане, че свободното пътешестване е с към 10 процентни пункта по-високо измежду по-младите възрастови групи – сред 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече опция да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от Европейски Съюз, в сравнение с негативи. 34% от интервюираните дават отговор с „ не знам/не мога да преценява “ за позитивите, до момента в който този % при негативите е 46%. Сред главните негативи се показва прекомерно мощният надзор извън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в обичайните производства и двойният стандарт.
За 58% от всички интервюирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е значима, като тук основно се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от последователите на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е значима, до момента в който измежду социалистите единствено на 56%. Това значително се дължи на особеното отношение към Европейски Съюз от страна на симпатизантите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Социалната тема би трябвало да е приоритет за идващия състав на Европейския парламент – повишението на виталния стандарт (11%), равнопоставеност (5%), равнене на приходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тематика.
Социалната тематика господства и на въпроса в коя сфера Европейски Съюз би трябвало да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата претовареност, следвана от развиването на изостаналите райони (38%), конкурентоспособност на стопанската система (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и обучение (19%).
42% от всички запитани са на мнението, че Европейски Съюз би трябвало да ускори контрола над политиките на обособените страни членки против 29%, които са на противоположното мнение. Малко над половината (52%) считат, че в случай че стартират процеси на мощно доближаване и интеграция сред обособени страни-членки в Европейски Съюз, България би трябвало да взе участие. Само 16% споделят противоположната позиция.
Моментната картина на електоралните настройки за идните избори за Европейски парламент остава статична. ГЕРБ резервира преднината си с близо 2% пред Българска социалистическа партия от всички запитани. Движение за права и свободи изрично се утвърждава като трета политическа мощ с близо 7%. Поради засилващите се благоприятни условия " Обединени патриоти " да не се явят с обща листа на идните избори, в авансово заложените варианти поставихме всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и „ Атака “), съставляващи патриотичната коалиция. Най-голям дял от трите съумява да активизира Вътрешна македонска революционна организация с 2,5% от всички интервюирани, до момента в който „ Атака “ и НФСБ остават надлежно с 1,3% и 1%. " Демократична България " и „ Воля “ остават на почти същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%. Теренът на изследването завърши преди оповестяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, означават още анализаторите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ