Повече ни е страх от коронавируса, но по-малко сме готови да се отказваме от права
Българите осъзнават по-сериозно опасността от ковид спрямо интервала преди месец. Това сочи интернационално изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено сред 3 и 10 април.
69% от запитаните преди две седмици се опасяват, че те или техни близки могат да се заразят с вируса. С това сънародниците ни са покрай междинните стойности на паника по света. При предходното проучване, извършено директно преди растежа на инфектираните и началото на изключителните ограничения у нас, този дял беше 62%.
Действията на държавното управление към момента получават висока оценка - 77% положителни оценки в интернационалното проучване (и подобен резултат от 75%, регистриран в националното проучване преди дни). За съпоставяне, в навечерието на изключителното състояние този резултат беше 60%. С този растеж за месец България е измежду обществата, които в най-сериозна степен дават " бонус " доверие към държавното управление след началото на изключителните ограничения.
Към началото на април 55% от интервюираните у нас в този момент считат, че заплахата е пресилена, което подрежда страната ни измежду обществата, които в немалка степен намират опасността за пресилена. От " Галъп " обаче акцентират, че преди въвеждането на изключителното състояние у нас 72% от българите са смятали опасността за пресилена, което значи, че преди разрастването на болестта у нас повече хора са я подценявали.
78% от българите декларират подготвеност даже да жертват някои свои човешки права, в случай че това ще помогне за справяне със болестта - при 83% тъкмо преди въвеждането на изключителните ограничения. Така България остава в средата на класацията от страни по този индикатор, само че е и измежду дребното страни, в които желанието за ограничение на права в действителност към този момент демонстрира признаци на понижаване - обратно на общата наклонност на растеж по света, показват от " Галъп ".
Според 57% у нас след пандемията светът ще се промени съществено, до момента в който 57% имат вяра, че в утрешния свят главните сили ще демонстрират повече съдействие вместо борба.
Задълбочава се паниката за работните места у нас. 22% споделят, че са изгубили сериозна част от приходите си, а 14% заявяват краткотрайно прекъсване на работа. При 8% пък работният ден е бил понижен.
9% от българите показват, че даже са изгубили работа, което е забележителен растеж за няколко седмици - на границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано - 3%.
22% от сънародниците ни считат, че демокрацията не е ефикасна при тази рецесия, до момента в който 78% не споделят тази рецензия. Според " Галъп " това значи, че българите не губят демократичния си инстикт.
В международен мащаб световните паники за разпространяването на ковид порастват и се задълбочават терзанията за икономическа и обществена рецесия. Мнозинствата по света не престават да поддържат държавните управления си в битката със болестта и даже са подготвени да жертват избрани права.
63% от интервюираните в света не намират опасността от ковид за пресилена. С световното разпространяване на вируса и съответните ограничения, подхванати от държавните управления по света, хората към този момент повече и повече одобряват опасността за същинска. В Съединени американски щати убедеността, че опасността е същинска, се е удвоила по отношение на март - общо 72% сега против 36% преди няколко седмици.
Повишеното чувство за опасност е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на болестта. През март 75% от всички запитани показаха своята подготвеност в друга степен да жертват някои от правата си, до момента в който рецесията с ковид премине. Този дял в този момент се равнява на 80%.
Най-големите равнища на подготвеност за отвод от човешки права са регистрирани в Пакистан (92% съгласни или твърдо съгласни), Индия (91%), Тайланд (91%), само че също и в Австрия (86%), Германия (89%), Италия (85%) и Швейцария (86%).
От " Галъп " обаче показват, че в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е намалил в последните седмици. Според тях в Италия и Австрия евентуално работи анонсът за прекосяване на пиковите моменти на рецесия, а у нас евентуално въздействие стартират да оказват и относително ниските на европейския декор параметри на болестта, което може би кара някои хора да се провиснал след първична нерешителност.
41% от запитаните по света чакат светът да се върне към своето положение преди рецесията, а 45% мислят, че ще има основни промени и съвсем напълно нов свят след края на рецесията с ковид. Половината от популацията в изследваните страни чака след рецесията международните сили да станат по-кооперативни в връзките си.
В момента 36% настояват, че да изгубили сериозна част от приходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28% споделят, че краткотрайно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15% в международен мащаб настояват, че са изгубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12% споделят, че в този момент работят с понижено работно време. Една трета от всички запитани обаче споделят, че рецесията не се отразила на живота им до момента - що се отнася до работа и приход. Най-големите дялове на сходни отговори са регистрирани в Австрия, Германия и Япония. /news.bg
69% от запитаните преди две седмици се опасяват, че те или техни близки могат да се заразят с вируса. С това сънародниците ни са покрай междинните стойности на паника по света. При предходното проучване, извършено директно преди растежа на инфектираните и началото на изключителните ограничения у нас, този дял беше 62%.
Действията на държавното управление към момента получават висока оценка - 77% положителни оценки в интернационалното проучване (и подобен резултат от 75%, регистриран в националното проучване преди дни). За съпоставяне, в навечерието на изключителното състояние този резултат беше 60%. С този растеж за месец България е измежду обществата, които в най-сериозна степен дават " бонус " доверие към държавното управление след началото на изключителните ограничения.
Към началото на април 55% от интервюираните у нас в този момент считат, че заплахата е пресилена, което подрежда страната ни измежду обществата, които в немалка степен намират опасността за пресилена. От " Галъп " обаче акцентират, че преди въвеждането на изключителното състояние у нас 72% от българите са смятали опасността за пресилена, което значи, че преди разрастването на болестта у нас повече хора са я подценявали.
78% от българите декларират подготвеност даже да жертват някои свои човешки права, в случай че това ще помогне за справяне със болестта - при 83% тъкмо преди въвеждането на изключителните ограничения. Така България остава в средата на класацията от страни по този индикатор, само че е и измежду дребното страни, в които желанието за ограничение на права в действителност към този момент демонстрира признаци на понижаване - обратно на общата наклонност на растеж по света, показват от " Галъп ".
Според 57% у нас след пандемията светът ще се промени съществено, до момента в който 57% имат вяра, че в утрешния свят главните сили ще демонстрират повече съдействие вместо борба.
Задълбочава се паниката за работните места у нас. 22% споделят, че са изгубили сериозна част от приходите си, а 14% заявяват краткотрайно прекъсване на работа. При 8% пък работният ден е бил понижен.
9% от българите показват, че даже са изгубили работа, което е забележителен растеж за няколко седмици - на границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано - 3%.
22% от сънародниците ни считат, че демокрацията не е ефикасна при тази рецесия, до момента в който 78% не споделят тази рецензия. Според " Галъп " това значи, че българите не губят демократичния си инстикт.
В международен мащаб световните паники за разпространяването на ковид порастват и се задълбочават терзанията за икономическа и обществена рецесия. Мнозинствата по света не престават да поддържат държавните управления си в битката със болестта и даже са подготвени да жертват избрани права.
63% от интервюираните в света не намират опасността от ковид за пресилена. С световното разпространяване на вируса и съответните ограничения, подхванати от държавните управления по света, хората към този момент повече и повече одобряват опасността за същинска. В Съединени американски щати убедеността, че опасността е същинска, се е удвоила по отношение на март - общо 72% сега против 36% преди няколко седмици.
Повишеното чувство за опасност е затвърдило и готовността да се жертват някои човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на болестта. През март 75% от всички запитани показаха своята подготвеност в друга степен да жертват някои от правата си, до момента в който рецесията с ковид премине. Този дял в този момент се равнява на 80%.
Най-големите равнища на подготвеност за отвод от човешки права са регистрирани в Пакистан (92% съгласни или твърдо съгласни), Индия (91%), Тайланд (91%), само че също и в Австрия (86%), Германия (89%), Италия (85%) и Швейцария (86%).
От " Галъп " обаче показват, че в Италия, Австрия и България делът на готовите да се откажат от някои от своите права се е намалил в последните седмици. Според тях в Италия и Австрия евентуално работи анонсът за прекосяване на пиковите моменти на рецесия, а у нас евентуално въздействие стартират да оказват и относително ниските на европейския декор параметри на болестта, което може би кара някои хора да се провиснал след първична нерешителност.
41% от запитаните по света чакат светът да се върне към своето положение преди рецесията, а 45% мислят, че ще има основни промени и съвсем напълно нов свят след края на рецесията с ковид. Половината от популацията в изследваните страни чака след рецесията международните сили да станат по-кооперативни в връзките си.
В момента 36% настояват, че да изгубили сериозна част от приходите си (особено в Аржентина, Индонезия и Тайланд), 28% споделят, че краткотрайно са спрели да работят (най-вече в Индия, Малайзия и Филипините), 15% в международен мащаб настояват, че са изгубили работата си (Пакистан, Филипините и Малайзия) и 12% споделят, че в този момент работят с понижено работно време. Една трета от всички запитани обаче споделят, че рецесията не се отразила на живота им до момента - що се отнася до работа и приход. Най-големите дялове на сходни отговори са регистрирани в Австрия, Германия и Япония. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ