Скандалът с шефа на движение „Русофили“ показа стават ли българите за шпиони
Българите не стават за шпиони. Или най-малко актуалните. За следващ път го потвърди и абсурдът с шефа на придвижване „ Русофили “ Николай Малинов, написа Труд бг.
Сигурно, тъй като зад „ обичта “ му към братска Русия с цялостен глас крещи желанието му за пари.
За доста пари, с които сякаш щял да прокарва съветските ползи у нас.
След като прокуратурата разгласява докладната бележка на Малинов до настойниците му в Москва, лъсна с цялостна мощ жестоката истина.
Руските му другари го опазиха с половин уста, въпреки че за тях надали е загадка на какво се крепи русофилството му.
Явно окончателно отмина това социалистическо време, когато шпионите работеха „ по патриотични подбуди “ и пристигна времето на добре заплатената обич.
Шпионският скандал с Николай Малинов не е първият в най-новата ни история. Ще забележим дали ще е първият, който ще приключи със затвор.
Дори един някогашен боен, хвърлящ папки през оградите на посолството, съумя да се размине с решетките, макар събраните задоволително доказателства против него.
На 6 март 2001 година офицерът от запаса полк. Яни Янев, някогашен началник на аналитичната дирекция на Разузнавателно управление на Министерството на нар, беше задържан пред вратите на съветското посолство в София с чанта, цялостна с материали с гриф „ Строго секретно “.
Виждайки, че ще бъде арестуван, той съумява да натика по-голямата част от материалите през оградата на посолството.
Преди да бъде задържан, Янев е наблюдаван с месеци. Спецслужбите откриват, че той се е предложил на друго посолство, само че оттова го препратили към руснаците.
В доказателствата по делото против него беше открито, че за секретните материали е получил към 3000 лева
Класифицираната информация Янев получавал от Лиляна Гешева, завеждаща секретната секция на работа „ Военна информация “, която също беше арестувана.
По непотвърдена информация Гешева си е признала, че е предавала секретна информация на Янев, с който е била и в интимна връзка.
В деня на ареста Янев е имал среща с военния аташе на Русия у нас Владимир Ломакин, като задачата е била да му бъде предадена сводка за ситуацията на Балканите, която получил от Гешева.
За първи път у нас тогава от страната бяха отзовани съветски дипломати – Ломакин, заместникът му Сергей Власенко и съветникът в посолството Борис Смирнов. Руският боен аташе има опит в сходни кавги – през 1993 година е бил отзован от Полша поради шпионска спекулация.
Откритите документи, които полковникът е считал да предава в съветското посолство, били два броя сводки за военните спорове в района и общоизвестни проекти на съседи за присъединението им към НАТО, показани в това число и на конференция.
Те в действителност са предопределени за прилагане от военните поделения, от президента и други държавни мъже. Но са правени главно по извадки от медиите и по литература от обществената библиотека на военното ни министерство.
За Русия обаче, е значимо да се знае какви са данните и преценката на нашите служби за обстановката в региона.
Именно за това сведенията, които евентуално някогашният боен шпионин Яни Янев е занесъл в съветското посолство за военно-политическата конюнктура на Балканите, са били изключително любопитни за съветската резидентура.
Софийският военно-окръжен съд осъди Гешева на четири години отнемане от независимост, а Яни Янев – на три и половина години. След това делото стартира да се влачи по правосъдните инстанции и след 8 година двамата бяха оправдани.
Името на Соломон Паси също беше забъркано в шпионска спекулация в интерес на Израел.
Като външен министър той беше упрекнат, че е сключил контракт с компания „ Трансат “ за създаване на сателитна връзка сред Външно министерство и посолствата на България по света.
Скандалът избухна през 2005 година, когато Военнокръжната прокуратура стартира инспекция във връзка със договорката.
Според прокуратурата единствената конструкция, която има право да построява сходни системи за потребностите на страната, е Дирекция „ Защита на средствата за връзка “ на Министерство на вътрешните работи, а не външното ни министерство.
Военното обвиняване тогава се съмняваше, че по тези сателитни връзки изтича строго секретна информация, отнасяща се до националната сигурност.
Твърдеше се, че посредством израелците ще имат цялостен достъп до секретната информация на българските посолства и Соломон Паси беше разследван за шпионаж и закононарушение по работа.
Делото беше трансферирано на Националната следствена работа, която пък не видя закононарушение и го приключи. Паси обаче напомни тези дни случая, като сподели, че точно русофили го обвинили в шпионаж пред 14 години.
Българи обаче съумяха да се издънят освен у нас, само че и в чужбина. През 2009 година в Букурещ беше задържан българинът Петър Зикулов.
Тамошните спецслужби разкрили, че той получавал от румънския офицер Флоричел Аким секретни материали на НАТО, които предавал не в България, а в посолството на Украйна, което пък ги давало на Русия.
В подмяна на информацията, която предавал на българина, румънският офицер всякога получавал сред 800 и 1000 евро. Петър Зикулов е племенник на дългогодишния началник на българското военно разузнаване отпреди 10 ноември 1989 година (РУМНО) ген.-полковник Васил Зикулов. Бащата на Петър – полк.
Марин Зикулов, е първи братовчед на генерала. След измененията е изпратен като помощник-военен аташе в Букурещ, където работи от 1998 до 2000 година Решава да се заеме с бизнес, напуща държавната работа и отпътува за северната ни съседка дружно със фамилията си.
Румънското контраразузнаване е знаело, че Зикулов е бил боен аташе и разузнавач на българската страна, и го е следило деликатно, когато се придвижва да живее в Букурещ.
Още повече, че в Румъния Петър се представял с бащиното си име Маринов, тъй като семейството Зикулов е известна и се набивала в очи. През 2011 година той беше наказан от румънски съд на 12,5 година затвор за шпионаж.
Още един българин е с присъда за шпионаж в северната ни съседка – този път индустриален.
Той хитро обаче съумя да избегне наказването, като изчезна от страната и към момента се търси с алена бюлетина на Интерпол. И в неговия случай става дума за доста пари, които той си харчи някъде, където не работят интернационалните полицейски спогодби.
Става дума за Стамен Станчев – някогашен основен секретар на фондацията на президента Петър Стоянов. Делото против него е обвързвано със скандални приватизационни покупко-продажби в региона на енергетиката, в които бяха намесени имената на към този момент някогашния министър на стопанската система на Румъния Кодруц Шереш и на някогашния министър на телекомуникациите Жолт Ноги.
Стамен Станчев бе упрекнат, че като представител на консултантската компания Креди Суис Фърст Бостън е поддържал привилигеровани връзки с тях и е управлявал група, която е изнасяла поверителна информация, отнасяща се до приватизационните покупко-продажби в енергетиката.
През 2010 година той получи 11 години затвор, само че и до момента е в неопределеност.
Сигурно, тъй като зад „ обичта “ му към братска Русия с цялостен глас крещи желанието му за пари.
За доста пари, с които сякаш щял да прокарва съветските ползи у нас.
След като прокуратурата разгласява докладната бележка на Малинов до настойниците му в Москва, лъсна с цялостна мощ жестоката истина.
Руските му другари го опазиха с половин уста, въпреки че за тях надали е загадка на какво се крепи русофилството му.
Явно окончателно отмина това социалистическо време, когато шпионите работеха „ по патриотични подбуди “ и пристигна времето на добре заплатената обич.
Шпионският скандал с Николай Малинов не е първият в най-новата ни история. Ще забележим дали ще е първият, който ще приключи със затвор.
Дори един някогашен боен, хвърлящ папки през оградите на посолството, съумя да се размине с решетките, макар събраните задоволително доказателства против него.
На 6 март 2001 година офицерът от запаса полк. Яни Янев, някогашен началник на аналитичната дирекция на Разузнавателно управление на Министерството на нар, беше задържан пред вратите на съветското посолство в София с чанта, цялостна с материали с гриф „ Строго секретно “.
Виждайки, че ще бъде арестуван, той съумява да натика по-голямата част от материалите през оградата на посолството.
Преди да бъде задържан, Янев е наблюдаван с месеци. Спецслужбите откриват, че той се е предложил на друго посолство, само че оттова го препратили към руснаците.
В доказателствата по делото против него беше открито, че за секретните материали е получил към 3000 лева
Класифицираната информация Янев получавал от Лиляна Гешева, завеждаща секретната секция на работа „ Военна информация “, която също беше арестувана.
По непотвърдена информация Гешева си е признала, че е предавала секретна информация на Янев, с който е била и в интимна връзка.
В деня на ареста Янев е имал среща с военния аташе на Русия у нас Владимир Ломакин, като задачата е била да му бъде предадена сводка за ситуацията на Балканите, която получил от Гешева.
За първи път у нас тогава от страната бяха отзовани съветски дипломати – Ломакин, заместникът му Сергей Власенко и съветникът в посолството Борис Смирнов. Руският боен аташе има опит в сходни кавги – през 1993 година е бил отзован от Полша поради шпионска спекулация.
Откритите документи, които полковникът е считал да предава в съветското посолство, били два броя сводки за военните спорове в района и общоизвестни проекти на съседи за присъединението им към НАТО, показани в това число и на конференция.
Те в действителност са предопределени за прилагане от военните поделения, от президента и други държавни мъже. Но са правени главно по извадки от медиите и по литература от обществената библиотека на военното ни министерство.
За Русия обаче, е значимо да се знае какви са данните и преценката на нашите служби за обстановката в региона.
Именно за това сведенията, които евентуално някогашният боен шпионин Яни Янев е занесъл в съветското посолство за военно-политическата конюнктура на Балканите, са били изключително любопитни за съветската резидентура.
Софийският военно-окръжен съд осъди Гешева на четири години отнемане от независимост, а Яни Янев – на три и половина години. След това делото стартира да се влачи по правосъдните инстанции и след 8 година двамата бяха оправдани.
Името на Соломон Паси също беше забъркано в шпионска спекулация в интерес на Израел.
Като външен министър той беше упрекнат, че е сключил контракт с компания „ Трансат “ за създаване на сателитна връзка сред Външно министерство и посолствата на България по света.
Скандалът избухна през 2005 година, когато Военнокръжната прокуратура стартира инспекция във връзка със договорката.
Според прокуратурата единствената конструкция, която има право да построява сходни системи за потребностите на страната, е Дирекция „ Защита на средствата за връзка “ на Министерство на вътрешните работи, а не външното ни министерство.
Военното обвиняване тогава се съмняваше, че по тези сателитни връзки изтича строго секретна информация, отнасяща се до националната сигурност.
Твърдеше се, че посредством израелците ще имат цялостен достъп до секретната информация на българските посолства и Соломон Паси беше разследван за шпионаж и закононарушение по работа.
Делото беше трансферирано на Националната следствена работа, която пък не видя закононарушение и го приключи. Паси обаче напомни тези дни случая, като сподели, че точно русофили го обвинили в шпионаж пред 14 години.
Българи обаче съумяха да се издънят освен у нас, само че и в чужбина. През 2009 година в Букурещ беше задържан българинът Петър Зикулов.
Тамошните спецслужби разкрили, че той получавал от румънския офицер Флоричел Аким секретни материали на НАТО, които предавал не в България, а в посолството на Украйна, което пък ги давало на Русия.
В подмяна на информацията, която предавал на българина, румънският офицер всякога получавал сред 800 и 1000 евро. Петър Зикулов е племенник на дългогодишния началник на българското военно разузнаване отпреди 10 ноември 1989 година (РУМНО) ген.-полковник Васил Зикулов. Бащата на Петър – полк.
Марин Зикулов, е първи братовчед на генерала. След измененията е изпратен като помощник-военен аташе в Букурещ, където работи от 1998 до 2000 година Решава да се заеме с бизнес, напуща държавната работа и отпътува за северната ни съседка дружно със фамилията си.
Румънското контраразузнаване е знаело, че Зикулов е бил боен аташе и разузнавач на българската страна, и го е следило деликатно, когато се придвижва да живее в Букурещ.
Още повече, че в Румъния Петър се представял с бащиното си име Маринов, тъй като семейството Зикулов е известна и се набивала в очи. През 2011 година той беше наказан от румънски съд на 12,5 година затвор за шпионаж.
Още един българин е с присъда за шпионаж в северната ни съседка – този път индустриален.
Той хитро обаче съумя да избегне наказването, като изчезна от страната и към момента се търси с алена бюлетина на Интерпол. И в неговия случай става дума за доста пари, които той си харчи някъде, където не работят интернационалните полицейски спогодби.
Става дума за Стамен Станчев – някогашен основен секретар на фондацията на президента Петър Стоянов. Делото против него е обвързвано със скандални приватизационни покупко-продажби в региона на енергетиката, в които бяха намесени имената на към този момент някогашния министър на стопанската система на Румъния Кодруц Шереш и на някогашния министър на телекомуникациите Жолт Ноги.
Стамен Станчев бе упрекнат, че като представител на консултантската компания Креди Суис Фърст Бостън е поддържал привилигеровани връзки с тях и е управлявал група, която е изнасяла поверителна информация, отнасяща се до приватизационните покупко-продажби в енергетиката.
През 2010 година той получи 11 години затвор, само че и до момента е в неопределеност.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ