Зимният туризъм пак ли ще стои във фризера
Българите не изпускаме опция да се похвалим с неповторимата си природа и по какъв начин сме една от шепата страни в целия свят, която може да развива всички типове туризъм. Но сред „ може “ и „ развива “ има голяма разлика, която действителният живот ни припомня сурово всеки зимен сезон и актуалният няма да е изключение. Това проучва в. „ Труд “.
Зимата на 2017 година ще бъде посрещната като 15-та поредна зима, в която България не е съумяла да построи нито един нов ски въжен превоз – планиран на ново място, издигнат „ на зелено “. С това си анти достижение ние най-вероятно
слагаме и антирекорд в границите на целия Европейски съюз .
Колкото и срамно да звучи, даже страни като Португалия, Белгия, Холандия и Кипър са съумели да основат нещо ново в региона на ски спортовете и туризма през миналото десетилетие и половина. Например, телекомуникационният колос „ Водафон “ става спонсор на единствения ски курорт в Португалия и го развива сполучливо. Холандците пък неотдавна уголемяват остарелия си затворен ски парк Зьотермеер. Белгийците също не спят и построяват няколко ски парка на затворено като „ Снежен свят Ландграаф “, в който има цялостен 6-местен въжен превоз. През 2008 година, даже Кипър вкарва в употреба нов въжен превоз в единствения си ски курорт – Троодос.
В Прибалтика може да не са дарени с високи планини, само че на локалните хора не липсва деятелност и досетливост, включително и за развиване на зимни спортове.
Литва отваря свръх модерната „ Снежна Арена “ в Друшкининкай
през 2011 година На ски в Естония? Отскоро и това е допустимо. Преди 15 години Янек Маар, студент по маркетинг, взема решение да се разноски в региона на Кивиоли, откакто сполучливо е приключил Талинския университет. Пред себе си видял един голям „ прашен рид “ – изкуствени хълмове, образуващи се при добиването на шистов нефт в Естония – и решил, че това може да се трансформира в съвършената ски писта. 13 години по-късно и на цената на 6 млн. евро, Кивиоли към този момент е микро ски курорт.
Що се отнася до останалите страни членки на Европейски Съюз, то анализът е непотребен – Швейцария, Франция, Италия, Германия, Англия, даже Чехия, Словения и Словакия годишно вършат повече нови лифтове, в сравнение с България е направила за последните 50 години. За разлика от криворазбраната цивилизация у нас, Западната цивилизация счита този тип превоз за най-екологичния и по тази причина го промотира на всички места, даже и в предпазените територии, където има потребност от подобен.
Даже една „ неевропейска “ Сърбия в народен парк Копаоник
с идентично равнище на отбрана като Рила и Пирин построи една дузина нови лифтове през последното десетилетие.
На фона на всичко това, България с 88 върха над 2500 метра и стотици над 2000 държи своите зимни спортове и зимен туризъм безусловно и преносно „ във фризера “. Като изключим няколко реновирани лифта в Банско и сменената „ Паничка “ в Пампорово, страната ни не е изграждала нищо чисто ново и „ на зелено “ за ски спортовете, откогато се построи ски зона „ Банско “.
Дали този парадокс на международно равнище е чиста случайност или е плод на целенасочена и, за жалост, сполучлива акция против нас, като евентуален съперник, следва да си отговори всеки българин. Само едно е ясно сигурно – щом Естония може да построи микро ски курорт върху остаряло петролно бунище, то самозалъгването, че българската природа няма дадености за нова ски инфраструктура, е симптом само и единствено на неповторима за цяла Европа нелепост. А както е споделил още Роналд Рейгън, бедността е справедливото наказване за нелепостта.
Основната причина е зеленият рекет
През годините едни и същи лица, маскирани зад екологична идея, саботират с всички сили развиването на зимния туризъм в България. Въпреки че за това време те не са защитили изказванията си с нито един екологичен мотив, гласът на шепата неправителствени организации от обединението “За да остане природа в България” се чува по върховете на властта. Причината не е в тяхната сериозна експертиза на природозащитници, просто тъй като те не са такива. Всъщност се занимават с най-обикновен рекет над всяко държавно управление, което прояви желание да развива и зимния туризъм. Така наречените зелени незабавно стартират спекулации и провеждат митинги. По време на тези манифестации няколко десетки души, предвождани от лица като Тома Белев (на снимката), Петко Ковачев, Андрей Ковачев и още няколко зелени кардинали, оплетени между тях в съществени финансови и лобитски ползи, шестват из София. Лозунгите са разнообразни – “Спасете Пирин”, “Спасете Витоша” и по този начин нататък. От какво да се избавят – никой не знае. Въпреки малобройните сбирки, властта постоянно поддава и отдръпва проектите си за развиване на зимния туризъм. Въпросът е докога държавните управления у нас ще се огъват под екологичния рекет на няколко души, които нямат никакъв природозащитен интерес, а са водени само от финансови претекстове.
Зимата на 2017 година ще бъде посрещната като 15-та поредна зима, в която България не е съумяла да построи нито един нов ски въжен превоз – планиран на ново място, издигнат „ на зелено “. С това си анти достижение ние най-вероятно
слагаме и антирекорд в границите на целия Европейски съюз .
Колкото и срамно да звучи, даже страни като Португалия, Белгия, Холандия и Кипър са съумели да основат нещо ново в региона на ски спортовете и туризма през миналото десетилетие и половина. Например, телекомуникационният колос „ Водафон “ става спонсор на единствения ски курорт в Португалия и го развива сполучливо. Холандците пък неотдавна уголемяват остарелия си затворен ски парк Зьотермеер. Белгийците също не спят и построяват няколко ски парка на затворено като „ Снежен свят Ландграаф “, в който има цялостен 6-местен въжен превоз. През 2008 година, даже Кипър вкарва в употреба нов въжен превоз в единствения си ски курорт – Троодос.
В Прибалтика може да не са дарени с високи планини, само че на локалните хора не липсва деятелност и досетливост, включително и за развиване на зимни спортове.
Литва отваря свръх модерната „ Снежна Арена “ в Друшкининкай
през 2011 година На ски в Естония? Отскоро и това е допустимо. Преди 15 години Янек Маар, студент по маркетинг, взема решение да се разноски в региона на Кивиоли, откакто сполучливо е приключил Талинския университет. Пред себе си видял един голям „ прашен рид “ – изкуствени хълмове, образуващи се при добиването на шистов нефт в Естония – и решил, че това може да се трансформира в съвършената ски писта. 13 години по-късно и на цената на 6 млн. евро, Кивиоли към този момент е микро ски курорт.
Що се отнася до останалите страни членки на Европейски Съюз, то анализът е непотребен – Швейцария, Франция, Италия, Германия, Англия, даже Чехия, Словения и Словакия годишно вършат повече нови лифтове, в сравнение с България е направила за последните 50 години. За разлика от криворазбраната цивилизация у нас, Западната цивилизация счита този тип превоз за най-екологичния и по тази причина го промотира на всички места, даже и в предпазените територии, където има потребност от подобен.
Даже една „ неевропейска “ Сърбия в народен парк Копаоник
с идентично равнище на отбрана като Рила и Пирин построи една дузина нови лифтове през последното десетилетие.
На фона на всичко това, България с 88 върха над 2500 метра и стотици над 2000 държи своите зимни спортове и зимен туризъм безусловно и преносно „ във фризера “. Като изключим няколко реновирани лифта в Банско и сменената „ Паничка “ в Пампорово, страната ни не е изграждала нищо чисто ново и „ на зелено “ за ски спортовете, откогато се построи ски зона „ Банско “.
Дали този парадокс на международно равнище е чиста случайност или е плод на целенасочена и, за жалост, сполучлива акция против нас, като евентуален съперник, следва да си отговори всеки българин. Само едно е ясно сигурно – щом Естония може да построи микро ски курорт върху остаряло петролно бунище, то самозалъгването, че българската природа няма дадености за нова ски инфраструктура, е симптом само и единствено на неповторима за цяла Европа нелепост. А както е споделил още Роналд Рейгън, бедността е справедливото наказване за нелепостта.
Основната причина е зеленият рекет
През годините едни и същи лица, маскирани зад екологична идея, саботират с всички сили развиването на зимния туризъм в България. Въпреки че за това време те не са защитили изказванията си с нито един екологичен мотив, гласът на шепата неправителствени организации от обединението “За да остане природа в България” се чува по върховете на властта. Причината не е в тяхната сериозна експертиза на природозащитници, просто тъй като те не са такива. Всъщност се занимават с най-обикновен рекет над всяко държавно управление, което прояви желание да развива и зимния туризъм. Така наречените зелени незабавно стартират спекулации и провеждат митинги. По време на тези манифестации няколко десетки души, предвождани от лица като Тома Белев (на снимката), Петко Ковачев, Андрей Ковачев и още няколко зелени кардинали, оплетени между тях в съществени финансови и лобитски ползи, шестват из София. Лозунгите са разнообразни – “Спасете Пирин”, “Спасете Витоша” и по този начин нататък. От какво да се избавят – никой не знае. Въпреки малобройните сбирки, властта постоянно поддава и отдръпва проектите си за развиване на зимния туризъм. Въпросът е докога държавните управления у нас ще се огъват под екологичния рекет на няколко души, които нямат никакъв природозащитен интерес, а са водени само от финансови претекстове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ