Какво искат българите от Европа: свободно пътуване, законност и българщината
Българите упорстват Европейския парламент да отстоява най-много правото им на свободно придвижване, върховенството на правото и националната им еднаквост. Това излиза наяве от оповестено във вторник социологическо изследване, направено във всички европейски страни.
Една година преди изборите за Европейски парламент българите демонстрират относително невисок интерес към присъединяване в тях (44% при 56% приблизително за ЕС) и имат по-ниско от междинното равнище чувство, че Европейски Съюз оказва въздействие на техния живот (60% при приблизително 71% за ЕС).
Какво може да направи Европа за мен
Изследването " Евробарометър " демонстрира, че българите, взели участие в изследването имат упования да получат позволение от Брюксел на проблеми, в които той няма значими пълномощия, като слагат преди всичко битката с бедността, подобряването на опазването на здравето и основаването на работни места.
В същото време по тематики, като климатичните промени, миграцията и демокрацията, където Европейски Съюз може да приема законодателство, задаващо общи стандарти, упованията са по-ниски от междинните в Европейски Съюз.
Картината е смесена и в Европа, където упованията са най-големи към битката против бедността и общественото изключване (38%), публичното здраве (33%), изменението на климата (31%).
© European parliament
Участвалите в представителното за България изследване считат, че Европейски Съюз се оправя най-добре с политиката за Украйна (55%), цифровизацията (51%) и външната политика (49%), и най-често са недоволни от направеното за икономическото възобновяване (54%), отбраната на потребителите (52%) и противозаконната миграция (47%).
Подкрепата за Украйна се прави оценка най-високо и от междинния европеец - двама от трима са удовлетворени от нея. Следват зачитането на върховенството на правото (64%) и външната политика (54%).
Европейските полезности
Макар за разлика от междинния европеец да не слага демокрацията като висша европейска полезност, българинът има упования какво би трябвало да му носи тя: 67% я свързват с медийното многообразие, 60% със свободата на словото и 58% с върховенството на правото.
За междинния европеец картината е по-различна и той слага на първите места провеждането на свободни и почтени избори, зачитането на свободата на словото (по 70%) и на главните права (66%).
© European parliament
В същото време най-голяма неудоволетвореност е записана у българите във връзка с битката с корупцията - 72% считат, че европейската народна власт не се оправя с нея, 62% й хвърлят виновността за това, че политическите партии не бранят ползите на хората, 56% - за неуспехите в правосъдната система.
37% от интервюираните слагат преди всичко по значимост правото на свободно пътешестване, което им подсигурява Европейски Съюз, 34% - върховенството на правото, а всеки трети прави оценка обстоятелството, че Европейски Съюз зачита правото на национална еднаквост, просвета и обичаи.
Най-малък интерес в България има към аспектите на европейската народна власт, свързани с правото на леговище. То се отбелязва като значима част от нея едвам от 6% от интервюираните, недискриминацията на малцинствата считат за значима 7%, и свободата на религията и вярата (8%).
Европа и рецесиите
81% от българите са недоволни от метода, по който личното им държавно управление се оправя с повишаването на живота и обедняването на популацията, 61% са недоволни и от метода на Европейски Съюз, само че въпреки всичко всеки трети е податлив да признае триумфи на Брюксел, до момента в който поддръжка за държавните ограничения в София дават едвам 17% от интервюираните.
Средният европеец е по-толерантен към своите управници като близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията.
Българите и Европа
Публикуваните нови данни демонстрират, че тъкмо половината българи имат позитивно отношение към Европейски Съюз, всеки трети счита, че е безпристрастен, а 18% са отрицателно настроени. Пропорцията се резервира и по отношение на Европейския парламент, само че леко завишение на негативните (21%) и неутралните настройки и по-малко положителни (43%).
© European parliament
Европа и изборите
Мнозинството европейски жители (56%) демонстрират интерес към идните избори за Европейски парламент, което съставлява 6 процентни пункта нарастване спрямо 2018 година - една година преди последните европейски избори през 2019 година
В България делът на участвалите в изследването, които декларират, че се интересуват от избора на евродепутати през 2024 година, е 41%, като най-ниска подготвеност за гласоподаване се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от интервюираните (67%) на европейско равнище декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Парламентът и тук регистрира по-голям интерес към евроизборите, в сравнение с през 2018 година
Българите, изразяващи подготвеност да гласоподават на идващите европейски избори (55%), обаче са малко и се записват на най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Една година преди изборите за Европейски парламент българите демонстрират относително невисок интерес към присъединяване в тях (44% при 56% приблизително за ЕС) и имат по-ниско от междинното равнище чувство, че Европейски Съюз оказва въздействие на техния живот (60% при приблизително 71% за ЕС).
Какво може да направи Европа за мен
Изследването " Евробарометър " демонстрира, че българите, взели участие в изследването имат упования да получат позволение от Брюксел на проблеми, в които той няма значими пълномощия, като слагат преди всичко битката с бедността, подобряването на опазването на здравето и основаването на работни места.
В същото време по тематики, като климатичните промени, миграцията и демокрацията, където Европейски Съюз може да приема законодателство, задаващо общи стандарти, упованията са по-ниски от междинните в Европейски Съюз.
Картината е смесена и в Европа, където упованията са най-големи към битката против бедността и общественото изключване (38%), публичното здраве (33%), изменението на климата (31%).
© European parliament
Участвалите в представителното за България изследване считат, че Европейски Съюз се оправя най-добре с политиката за Украйна (55%), цифровизацията (51%) и външната политика (49%), и най-често са недоволни от направеното за икономическото възобновяване (54%), отбраната на потребителите (52%) и противозаконната миграция (47%).
Подкрепата за Украйна се прави оценка най-високо и от междинния европеец - двама от трима са удовлетворени от нея. Следват зачитането на върховенството на правото (64%) и външната политика (54%).
Европейските полезности
Макар за разлика от междинния европеец да не слага демокрацията като висша европейска полезност, българинът има упования какво би трябвало да му носи тя: 67% я свързват с медийното многообразие, 60% със свободата на словото и 58% с върховенството на правото.
За междинния европеец картината е по-различна и той слага на първите места провеждането на свободни и почтени избори, зачитането на свободата на словото (по 70%) и на главните права (66%).
© European parliament
В същото време най-голяма неудоволетвореност е записана у българите във връзка с битката с корупцията - 72% считат, че европейската народна власт не се оправя с нея, 62% й хвърлят виновността за това, че политическите партии не бранят ползите на хората, 56% - за неуспехите в правосъдната система.
37% от интервюираните слагат преди всичко по значимост правото на свободно пътешестване, което им подсигурява Европейски Съюз, 34% - върховенството на правото, а всеки трети прави оценка обстоятелството, че Европейски Съюз зачита правото на национална еднаквост, просвета и обичаи.
Най-малък интерес в България има към аспектите на европейската народна власт, свързани с правото на леговище. То се отбелязва като значима част от нея едвам от 6% от интервюираните, недискриминацията на малцинствата считат за значима 7%, и свободата на религията и вярата (8%).
Европа и рецесиите
81% от българите са недоволни от метода, по който личното им държавно управление се оправя с повишаването на живота и обедняването на популацията, 61% са недоволни и от метода на Европейски Съюз, само че въпреки всичко всеки трети е податлив да признае триумфи на Брюксел, до момента в който поддръжка за държавните ограничения в София дават едвам 17% от интервюираните.
Средният европеец е по-толерантен към своите управници като близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията.
Българите и Европа
Публикуваните нови данни демонстрират, че тъкмо половината българи имат позитивно отношение към Европейски Съюз, всеки трети счита, че е безпристрастен, а 18% са отрицателно настроени. Пропорцията се резервира и по отношение на Европейския парламент, само че леко завишение на негативните (21%) и неутралните настройки и по-малко положителни (43%).
© European parliament
Европа и изборите
Мнозинството европейски жители (56%) демонстрират интерес към идните избори за Европейски парламент, което съставлява 6 процентни пункта нарастване спрямо 2018 година - една година преди последните европейски избори през 2019 година
В България делът на участвалите в изследването, които декларират, че се интересуват от избора на евродепутати през 2024 година, е 41%, като най-ниска подготвеност за гласоподаване се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%).
Около две трети от интервюираните (67%) на европейско равнище декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Парламентът и тук регистрира по-голям интерес към евроизборите, в сравнение с през 2018 година
Българите, изразяващи подготвеност да гласоподават на идващите европейски избори (55%), обаче са малко и се записват на най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ