Филип Димитров: Българските граждани и икономиката никога не са били толкова добре, колкото са сега
Българите имат невероятното умеене да мислят за себе си, сякаш са на някоя далечна планета. Този тип говорене на „ ангро “ постоянно ме е тормозил. „ Съюз на демократичните сили “ във типа, в който беше по мое време, извърши голяма историческа задача. Изпълни я в последна сметка сполучливо, правейки процеса необратим и оттова насетне в него породиха тези процеси, които породиха и в други сходни обединявания. Започна да се рои, разпадна се и резултатът е, че вместо „ Съюз на демократичните сили “ останаха разнообразни други фракции. Това споделя някогашният министър председател и водач на Съюз на демократичните сили Филип Димитров, в този момент коституционен арбитър и зам.-председател на венецианската комисия, в изявление пред transitionstories.eu.
Къде бяхте на 10 ноември 1989 година?
- В този следобяд седях на машината и пишех нещо. Бях юрист и таман се бяхме пробвали да организираме адвокатски съюз, който трябваше да бъде свободна неправителствена организация, в която основната ни цел беше да има издание, с цел да може там да показваме мисли и позиции.
Обади ми се един другар и сподели: „ чу ли по радиото какво споделиха – Тодор Живков падна “. Жена ми таман се беше прибрала от работа, имаше някакъв тежък работен ден и беше полегнала малко. Аз отидох до нея, раздрусах я и ѝ споделих: „ Елено, Тодор Живков е паднал! “ И тя отвърна: „ Аман, това го чувам от 30 години! “. Обаче се оказа, че е правилно.
Как влязохте в политиката?
Как решихте да станете член и заместник-председател на „ Зелената партия “ и по-късно член и водач на „ Съюз на демократичните сили “?
То стана инцидентно ненапълно, да вземам участие в тези неща за мен беше въпрос на чест. Както Ви споделих имахме желание да вършим адвокатски съюз, дори по-късно бях негов секретар. В този миг (когато започваха събитията) доста хора се обръщаха към мен да пиша устави, стратегии (най-вече устави) като правист.
Един ден Соломон Паси
Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 година в Пловдив. Син е на известния професор по философия и ме видя. Той беше научил, че с един сътрудник бяхме окачили още първия ден една разгласа на вратата на адвокатурата, в която се описваха незабавните правни ограничения, които би трябвало да бъдат взети, с цел да стартира някаква смяна. И той сподели: „ ела тук, би трябвало да влезеш в някаква партия “.
Той беше един от хората, които тогава започнаха да вършат зелената партия. Каза ми: „ вземи да ни напишеш правилник “. Аз нямах желание да влизам в партии, само че в последна сметка на мен се падна достойнството да напиша политическата декларация, която беше призната с огромни аплодисменти.
Докато схвана какво става ме избраха за заместник-председател. Оттам нататък си потеглиха нещата - кръгла маса и така нататък По време на първите избори аз нямах концепция да ставам народен представител - дори заявих, че желая да отида на местата, които са най-безнадеждни. Бях претендент от Търговище и Толбухин. Разбира се не бях определен и когато на 13 юли направих един тур, с цел да кажа сбогом на хората, с които бях работил от вежливост и положителни усеща, до момента в който бях в Търново и се обаждах на един от съратниците внезапно оповестиха по радиото, че съм определен за заместник-председател на „ Съюз на демократичните сили “.
Да Ви върна във времето на вашия мандат като министър ръководител - каква България заварихте вие тогава? Искахте „ промяна на системата “ каквито са и настояванията на протестиращите в този момент 30 години по-късно?
Моля Ви се, по никакъв метод не правете паралели сред едното и другото. Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо и обществено отношение - от позиция на опция за пътешестване, продан и в случай че щете връзка със света.
България в своята история в никакъв случай (може би след 1938 година когато е имало някакъв взрив, обвързван с идната война) икономическото състояние в страната не е било толкоз положително, колкото е сега.
Може да има доста проблеми, може да има хора, които едвам свързват двата края – имало ги е и тогава. Но общото равнище на българските жители и стопанска система в тяхната непокътнатост в никакъв случай не са били толкоз добре, колкото са в този момент. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто неистина – то е обидно. България се развива, несъмнено би могла да се развива и по-добре.
Тук някой желае България да настигне останалите европейски страни - евентуално ние бихме могли сполучливо да се опитаме и в бъдеще да забележим дали можем да стигнем до едно по-добро равнище от Словакия и Румъния. Идеята, че ще надминем Германия, Франция или Холандия скоро ми се вижда малко съмнителна и това е основано върху исторически процеси, които би трябвало да бъдат взимани поради. Мисля, че всеки 15- годишен момък желае да има физика на Шварценегер, само че множеството я нямат.
Търпяхте рецензии главно за политиката, която вашият кабинет води към реституцията и селското стопанство. Как ще отговорите на тези рецензии?
Няма какво да им давам отговор, тя историята им дава отговор. Реституцията беше доста значим детайл, който в последна сметка се възприе във всички страни, които минаха по този път. Моята концепция беше за една по-широка реставрация, особено в областта на продуктивните единици.
Така или другояче това беше, което България беше подготвена да одобри и то стана. Резултатът от всяка позиция е добър. Много хора споделят, че това не е било задоволително - несъмнено е по този начин, само че това беше безусловно належащо.
Що се отнася до селското стопанство – концепцията, че то е било унищожено, провалено и починало явно не е вярна. България и сега е експортьор на селскостопанска продукция.
В доста връзки селското стопанство си откри пътя – правилно е, че имаше земетресения, само че това да внася лук и картофи не ни се постанова в България повече. По време на вашето държавно управление стартира концепцията за приватизация на държавните предприятия и тяхното излекуване. Защо се случи по този начин, че в последна сметка невсички бяха оздравени, а някои банкрутираха?
Това е обикновено и естествено – погледнете света в близост. Комунистическата стопанска система е болестно положение - тя не е нещо обикновено. Естествено е в нея да има обекти, които са обречени на загиване. Друг е въпросът, че някои са били избавени срещу логиката, а други са починали също по този начин срещу логиката.
Когато човешката ръка се намеси постоянно има отклонения. Със сигурност имаше случаи, когато се правеха опити и то доста интензивно да се разграбват обекти – бих ви дал единствено един обикновен образец с фабриката „ Славянка “ в Созопол.
Тя подлежеше на реставрация, тъй като реституцията също е един от способите за приватизация. Върнаха на притежателите стените, изнесоха машините, с цел да ръждясат, въртяха процедури и апелираха до момента в който можаха и най-сетне това нещо беше унищожено, трансформирайки се в един обект, който не може да се употребява за нищо друго с изключение на като дойдат посетители да се настаняват там да спят - това е метод за разсипване. Да не приказваме за огромни обекти, само че в този случай картината е обвързвана с нещо малко и е по-разбираема. Такива случаи имаше доста.
Саботаж от страна на старите комунистически управления, персони със значение и въздействие имаше. Имаше и хитрини - опити да се понижи цената на избрани обекти, с цел да не могат в бъдеще да бъдат изкупени по-лесно. Но това е развой, който го имаше при всяка една приватизация в източноевропейските страни – имаше такива явления.
Чехите да вземем за пример бяха сполетени от така наречен „ еднакъв старт “ и ваучерната приватизация, само че на другите места и до ден сегашен има недоволства, че такива случаи е имало и това се е случвало и там.
Приватизацията беше нещо, което трябваше да стане – тя беше гневно забавена. Фактически огромни приватизационни ограничения отвън реституцията и връщането на земята по време на моето ръководство не можаха да бъдат подхванати, тъй като бяха атакувани непрестанно.
Това стана доста по-късно, несъмнено във връзка с всяка приватизация има доста възражения. Тя не оставя удовлетворени хора, само че е безусловно наложителен прийом да бъде отървана страната от нуждата да прави нещо, което първо не й е работа, и второ постоянно заради естествения темперамент на държавната администрация, благосъстоятелност и стопанисване, постоянно по някакъв метод не прави добре.
Имало ли е случай на корупционни практики или преднамерено банкрутиране на предприятия?
Това, което Ви разказвам, какво е? Да си го кажем…Не обичам думата корупция в последно време, тъй като тя се употребява за всичко. Звучи ми непоносимо. Когато се приказва за корупция имам ясни мемоари по какъв начин всякакви герои посочваха на тъща ми даден хотел (без да знаят, че тя ми е тъща) и споделяха: „ ето това е хотелът на Филип Димитров “ или: „ тази фабрика е на Филип Димитров “.
Така че във връзка с термина корупция се старая да бъда доста деликатен. Но тези практики бяха отвратителни, това е без подозрение.
Защо не се случи лустрацията в България? И беше ли по-добре да бъде направена в самото начало?
Лустрацията поначало е нещо, което има смисъл да се направи в самото начало.
Чуват се гласове да се направи в този момент, 30 години по-късно?
Много хора не престават да живеят с мисли за това, което са пропуснали да създадат. Има хора, които не са могли да изправят чело против комунистическата милиция в съответното време и считат, че в този момент им е пристигнал реда да покажат този темперамент в някаква друга обстановка. Има такива хора постоянно – има и такива, които приказват по този начин, сякаш за 30 години не са се развили нито на йота. В момента да се приказва за лустрация е мъчно.
Друг въпрос е, че изваждането на бял свят на досиетата (това, което направи първото държавно управление на Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и министър Младенов като министър на външните работи) и отстраняването на хора, които са работили срещу това, което съставлява нашата принадлежност през днешния ден и са срам пред нашите съдружници – това не е въпрос на време, то би трябвало да бъде по този начин и добре, че беше направено.
Валутният ръб беше въведен години след вашето ръководство. Беше ли вярно и той да се вкара в самото начало?
Бях един от най-яростните поддръжници на валутния ръб – моят отговор е изрично да! Когато се демонстрираше съмнение и някои сътрудници, чиито имена се свързват с това събитие, се обиждаха и дразнеха от това, че валутният ръб се третира като прийом да се слагат както споделяше Стив Хайнке: „ бокаи на ръцете на държавното управление “ - на мен и през разум не ми хрумваше да се наскърбявам.
Напротив – бях уверен, че това е решаващата стъпка за България в един миг, в който беше станало ясно, че нашата финансова система е тотално издънена от „ доброжелателните “ дейности на едно държавно управление, чийто министър на стопанската система и до ден сегашен дава препоръки от екрана на малкия екран и което беше докарало страната до това 1 $ да се сменя за 3000 лева! Аз съм виждал човек, който подава на приятеля си 2 $ и споделя: „ апелирам ти се като ще купуваш нещо за мен купи, това, това и това и го остави на жена ми “ – ужасни неща.
В най-новата история на България Вие оставате като един от дребното поискали „ Вот на доверие “ и това в последна сметка костваше вашия мандат на министър-председател. Отчитате ли това като неточност и за какво „ Движение за права и свободи “ не Ви поддържа?
„ Вот на доверие “ доколкото знам е желал и Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 година Но той е успешен…Това е процедура, която би трябвало да бъде употребена в политиката когато парламентарното болшинство се разклаща и когато човек има съображение или да върне това парламентарно болшинство (тоест да сплаши своите нелоялни съюзници), или да употребява това като средство за ускорение на бъдещите избори – какъвто и значително беше моят случай.
Противно на публикуваното мнение, че мен ме е свалило от власт „ Движение за права и свободи “ държа да подчертая, че това беше направено от тези хора от „ Съюз на демократичните сили “, които отстъпиха от позициите си. Това, че „ Движение за права и свободи “ не пожела да бъде пленник на Филип Димитров е негово право – аз не мога да ги осъждам за това. Вярно е, че имаше известни репчения, остри изявления и така нататък, само че в политиката тези неща стават.
Моето държавно управление беше свалено от „ Съюз на демократичните сили “ и хората в него, които взеха решение, че очертаващите се промени не им отърват. Същите тези хора направиха невероятно отиването на избори – аз доста желаех да отида на избори – имах 42% рейтинг в този миг, което на избори се мери в безусловно болшинство в Народното събрание. Това беше направено да е невероятно, защото в „ Съюз на демократичните сили “ имаше задоволително хора, които заеха тази позиция.
Защо „ Съюз на демократичните сили “, синята концепция и като цяло дясното в България претърпяха цялостен провал в последните 20 години от ръководството на Иван Костов
През 1967 година приключва приблизително обучение в 18-о СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) - насам?
Българите имат невероятното умеене да мислят за себе си, сякаш са на някоя далечна планета. Погледнете какво става в света – какво стана със „ Солидарност “? Какво стана с гражданския конгрес в Чехия?
Този тип говорене на „ ангро “ постоянно ме е тормозил. „ Съюз на демократичните сили “ във типа, в който беше по мое време, извърши голяма историческа задача. Изпълни я в последна сметка сполучливо, правейки процеса необратим и оттова насетне в него породиха тези процеси, които породиха и в други сходни обединявания. Започна да се рои, разпадна се и резултатът е, че вместо „ Съюз на демократичните сили “ останаха разнообразни други фракции.
Ако говорите за „ синята концепция “ обаче, защото хората доста обичат да смесват двете неща, тя има две измерения. Едното измерение е еуфоричната фикция за това по какъв начин ние ще създадем света прелестен и от на следващия ден нататък всички ще получават единствено шестици и ще печелят от тотото (нещо, което не е вярно), или рационалната „ синя концепция “, която е поддържане на едни рационални, десноцентристки и християндемократически хрумвания, които сега в България не са изчезнали.
Някакви хора, които споделят, че са били „ Съюз на демократичните сили “, по-късно станаха християндемократи, в този момент били либерали, а на следващия ден ще бъдат кой знае какви – евентуално част от една коалиция с някогашната комунистическата партия = това е различен въпрос. Идеята за това, че някакви правила, свързани с християндемократическото мислене, не престават да бъдат отстоявани в България е напълно достоверна и да се твърди, че „ дясното “ било изчезнало не е почтено.
Каква е вашата оценка за участието на България в Европейски Съюз и НАТО 13 години след влизането ни в Европейски Съюз и съвсем 20 години от участието в НАТО?
Положителна, както виждате единствено преди месец и половина България получи следващото доказателство за това, че тя се оправя със своето присъединяване в Европейски Съюз добре и може да бъде в общата скица на Европа.
Много хора повдигат въпроса дали България не би трябвало да наподобява по метода, по който наподобяват някои централноевропейски страни. България е избрала път, който подхожда на нейното състояние и като размери на страната, стопанската система и обязаност на европейските стандарти, само че също по този начин и като потребността да бъде доста по-тясно обвързвана заради опцията от закани извън.
Това, което не важи за Чехия и Унгария (по аргументи, че те не са директно изложени на въздействието на външни за Европейски Съюз и НАТО геополитически фактори) и което не важи в прочут смисъл и за Полша заради нейната особена стойност, размери и геополитическа значителност, за България надали би могло да бъде огромна полезност.
Напротив - България по-скоро печели от това да бъде една от всичките, в сравнение с да бъде прекомерно характерна като тези 3 страни, тъй като Вишеградската четворка включва и Словакия, която не е до дъно на същата позиция.
Имам огромно почитание към метода на тези страни, само че мисля, че нещата би трябвало да бъдат обсъждани от позиция на историческите дадености. България беше страната, която единствена се опитваше да се прилепи към Вишеградската четворка и в прочут смисъл някак метафизичен беше прикачена към нея. Слава Богу – „ скритата перла “ на Балканите през 1992 година беше дадена тази оценка на страната – тогава нямаше Словения и Балтика.
От друга страна постоянно позицията на България е била по-различна от тези страни и по тази причина няма нищо изумително в това, че ние търсим вътре в Европейски Съюз една по-плътна обязаност с общите европейски стандарти.
Към България има и рецензии обаче - няма по какъв начин да не споменем, че евродепутати зададоха 29 въпроса към разнообразни представители на страната. Как гледате на рецензиите за върховенството на закона в България, въпреки че сходни рецензии има и към други страни?
Този въпрос има две измерения. Едното е действителното измерение и то е, че в България естествено има доста какво да се желае във връзка с използването на най-хубавите практики на върховенството на закона.
По този мотив е имало доста мнения, предприемани са дейности и подлежат да бъдат предприемани в бъдеще, има какво да се развива, само че това е едната страна на нещата. В този смисъл и за България, както и към този момент за всички европейски страни (досега бяха единствено някои) ще бъдат под мониторинг, тъй като този въпрос добива особена значителност в целия Европейски Съюз.
Другата страна на нещата е гневната акция, която се води от вътрешната страна, само че надалеч не без помощ и извън и която е ориентирана към това България да бъде показана в някаква доста особена позиция във връзка с върховенството на правото.
Едва ли не, че то не се ползва - нещо, което съгласно мен по-скоро е обвързвано с ползите на външни сили по отношение на Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с с нещата в самата България. България, която се пробва да играе една стабилизираща роля на Балканите е бодил в очите на тези, които желаят да видят Балканите разтърсени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса? Всичката преса плюе държавното управление - от името на кого това е различен въпрос.
Ние можем да приказваме, че тя е подвластна на избрани олигархически ползи, можем да приказваме, че в избрани връзки тя демонстрира груба пристрастност в една или друга посока.
Можем да твърдим, че степента на подготвеност на българските медии е по-ниска, само че да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й постанова нещо – това е смешно. Въпреки това обаче тази тематика непрекъснато бива раздухвана.
Има рецензии във връзка с активността на правоприложението. От друга страна изказванието, че това е обвързвано с някакъв надзор от страна на изпълнителната власт наподобява много подозрително.
Преди 10 години в един собствен текст бях написал, че би трябвало да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната обстановка с проблемите отпреди 1 век. Когато казусът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт сега е способна да въздейства на българския съд. За страдание позволявам обстановки, в които на някой съответен български правосъден състав може да въздейства някой различен и това е проблем, несъмнено.
Кой може да въздейства на правосъден състав?
Фактори, които за жалост са безотговорни. Това са фактори, които не са свързани с изпълнителната власт.
Олигарси?
Да
Как може да бъде пресечено това? Като погледнем следствието на „ Антикорупционния фонд “ - в него се появи, че представители на правосъдната власт, въпреки и някои от тях да са някогашни следователи, си разрешават да употребяват тъкмо това, за което приказваме – да изземват бизнеси. Затова част от протестиращите са на улицата. Как може да бъде пресечено това? Дали посредством правосъдна промяна?
Видно е, че в България в правосъдната сфера бяха реализирани доста резултати. Грехота е да се твърди, че българският съд бил подкупен или обезсърчителен. Естествено „ гнили ябълки “ има на всички места.
Действията, свързани с това нещо, са въпрос на синхронизиране. Виждате в цяла Европа има съмнение до каква степен определените структури са най-подходящите. Същите неща, които се приказват за българския съд, ги прочетох наскоро на една конференция в Оксфорд, показани от представители на други източноевропейски страни. Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме.
В България несъмнено някои неща може да бъдат сложени по-категорично, по тази причина и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави съвещания с положителните практики на Европейски Съюз.
Дали те са ефикасни е различен въпрос, само че усърдие в тази тенденция явно има. Дали те са задоволително резултатни? За да има съмнение несъмнено не са. И по тази причина Ви споделям – в първия, действителния аспект на върховенството на закона има доста какво да се направи.
Що се отнася до другия аспект, който е ориентиран към дестабилизация на страната – не би трябвало да се не помни, че има и подобен, тъй като в противоположен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой различен.
Парламентът реши, че може да се вършат референдуми по въпроси, които са от компетенцията на Велико народно събрание. Какъв е вашият коментар по тематиката?
Скептичен съм към използването на референдуми по множеството въпроси, които са свързани с представителната народна власт. В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява непосредствено и представително.
В доста европейски страни съществува възторг във връзка с референдумите и в случай че чуете мои сътрудници, в това число и във Венецианската комисия, на тях им се желае, в случай че може всичко да минава през референдуми. Смятам, че това е неправилно.
Референдумът е прийом, с който може да бъдат изразени доста отчетливи други възможности и то когато страстите и желанията няма по какъв начин да префасонират отговора прекомерно много- става дума за използването на референдуми в народен мащаб, тогава би трябвало да се борави много деликатно.
Нещата стоят по напълно друг метод за референдумите за това какво да вършим с дадена улица. Бях задоволен от обстоятелството, че Венецианската комисия излезе с уравновесено мнение във връзка с потреблението на референдуми.
Трябва ли да се свика Велико народно събрание, с цел да се трансформира Конституцията, защото и Общински народен съвет може да прави промени в нея?
В последните 20 години куцо и сакато се упражнява над това по какъв начин ще сменя Конституцията. Моята оценка е, че огромна част от хората, които променят Конституцията в своите речи, не са я чели.
От тази позиция мисля, че е хубаво да бъде подложен въпроса, с цел да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен водач или президент на страната, че желае да трансформира Конституцията или да прави нова Конституция да се обясни какво тъкмо се има поради. Стана ясно, че за 20 години този разговор не може да бъде подложен по естествения метод. Може би една остра провокация би могла да го направи вероятен.
Очевидно тази провокация идва в миг, когато доста от възприятията са разбунени. Не знам каква е вероятността да има Велико народно събрание. От друга страна при естествени условия никой парламент не е подготвен да разисква тази концепция.
Така че по кое време, в случай че не в този момент. Друг е въпросът, че в случай че приказваме за съдържателната страна на нещата аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но защото толкоз доста хора се изрекоха, че мислят по този начин – хайде да погледнем какво имаме на масата, с цел да чуем има ли някой, който да се съгласи.
Второ – дали ще има Велико народно събрание като институт на българската Конституция или не за мен дори не е толкоз значимо. Аз мисля, а считам и доста мои сътрудници ще са на това мнение, че една Конституция не би трябвало да може да се сменя час по час. Затова би трябвало да има тежка процедура - да има това, което се назовава на юридически език „ ригидна Конституция “. Велико народно събрание е един подобен прийом за ригидност на Конституцията.
В Съединени американски щати няма Велико народно събрание, само че там Конституцията също е ригидна, тъй като има такава процедура, че е доста мъчно да се вършат промени. Всички тези, които споделят в този момент, че не би трябвало да се сменя Конституцията, съм ги чул да споделят, че това е неотложна задача.
Ако на някой толкоз му е бодил в очите Велико народно събрание несъмнено има метод да бъде разисквано по какъв начин да бъде направено, само че за мен значимото сега е да се организира рационален спор или, в случай че не може да се организира в тези условия рационален спор, то най-малко тези запалянковци, които трансформират Конституцията, откакто свърши тази процедура да престанат да приказват на тази тематика.
Допитаха ли се представители на ръководещите до Венецианската комисия за техния план, който към този момент е импортиран в Народното събрание и би трябвало да се разиска?
Доколкото ми е знае се изпратено писмо до Венецианската комисия с така наречен “urgent procedure” и евентуално ще има отговор.
Какво мислите за радикални промени в Конституцията във връзка с правосъдната система и концепцията да се извади прокуратурата от правосъдната власт и да се понижи мандатът на основния прокурор?
Където и да сложите прокуратурата би трябвало да се има поради следното. Аз по тази причина и толкоз се нервирам на хора, които четат, само че не дочитат правната литература и приказват каква е половината от американската система, без да знаят каква е другата половина. Каквото и да извършите с прокуратурата - тя постоянно ще бъде в изключително състояние по отношение на администрацията и няма да бъде част от нея. От друга страна правосъдната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със правосъдната власт и явно не може да бъде равностойна.
Дали ще бъде по-дълъг или пай мандатът на основния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че въпреки всичко основният прокурор има някакви функционалности. Идеята да бъдат кастрирани неговите пълномощия изцяло също не е добра концепция.
Има решение на Конституционния съд, има импортиран законопроект, който е с избрани ограничавания и по-скоро благоприятни условия да може в изключителни случаи да се търси отговорност на основния прокурор.
Идеята, че всяка втора седмица основният прокурор ще бъде обвиняем е малоумна и не би трябвало да бъде създаден законодателен акт, който да изхожда от тази хипотеза. Друг въпрос е, че е редно да има метод да се търси отговорност и на основния прокурор, в случай че той „ сгази лука “ (и в този ред на мисли има препоръки от страна на Венецианската комисия).
Oтделянето на съвета, който дава отговор за прокуратурата, от Висшия правосъден съвет е продължение на тази концепция за двете камари, които бяха основани с последното изменение на Конституцията.
Но отново споделям прокурорът в никакъв случай няма да бъде носителят на третия клон на властта- правосъдната власт, само че той не може да бъде изцяло откъснат от нея. Ако наблюдавате разновидностите в другите страни ще видите, че единият вид е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, само че постоянно има някой който пази някъде.
Или прокурорът, както е при нас, е обвързван със правосъдната система - той е магистрат и несъмнено не е арбитър и не може и не би трябвало да бъде подобен. Той е на банката наедно с подсъдимия, само че има специфични функционалности, които ангажират правосъдната власт по един метод, който е непостижим с опциите на който и да е било различен.
Ентусиазираните приказки на хора, които от през днешния ден за на следващия ден вземат решение проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за рецензия или разбор на тези оферти.
Друго предложение за смяна в Конституцията е намаляването на депутатите от 240 на 120. Какво е вашето мнение?
Това, в случай че не се неистина беше главната концепция на плана за Референдум, който беше импортиран от господин Слави Трифонов
Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в?
Да, тъкмо по този начин. Би трябвало да се зарадва от това. Аз съм съперник на тази теза, само че считам, че откакто толкоз приказки се изприказвахa… Дълбоко порочната българска настройка, която твърди, че депутатите „ ходели на работа “ в Народното събрание, което е възмутително.
Те са представители на нацията и не вървят на работа в Народното събрание, с цел да изкарат там отплата, а правят доста неща сред които и това да дебатират в Народното събрание. Работата им не е да топлят седалките, а да приготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато би трябвало да се гласоподава отново да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил „ шеф “ не е правилно.
Той е възложител – те са негови представители. Свеждането до този Ленински метод на мислене, че страната е като една фабрика, която ние би трябвало да управляваме – това е доста нездравословно. Имайки поради всички тези дълги години повтаряни неправилни структури може би е извънредно време да се сложи на масата този въпрос.
Надявам се да не се реши в интерес на 120 депутати, само че по този начин или другояче да се разиска, с цел да се види нелепостта на тези претенции, които срещат толкоз огромна поддръжка измежду огромна част от българската нация. Правят се някакви сметки какъв брой на какъв брой души били представители в други страни. Основното нещо, което би трябвало да има в Народното събрание, е многообразие на мненията.
Ако направиш един парламент огромен колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има спор, да има разнообразни мнения и да има това, което съставляват функционалностите на парламентаризма.
Ако някой реши, че 240 са му толкоз доста и желае да ги направи на 200 несъмнено ще го преживея, само че не е там въпросът. Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които желаеха толкоз дълго това и станаха мотив в този план за нова
Конституция да се сложи по този начин без заобикалки въпросът, да си помислят по какъв начин да понижат унищожаващите приказки във връзка с свои представители и да вървят на избори. А не откакто се проведат избори да декларират, че те са били почтени единствено когато на тях им отърва. Сега като има избори и определеният е някой те са ок, обаче другите избори постоянно били опорочени – по какъв начин става това?
Не беше признато предлагането половината от депутатите от Велико народно събрание да се избират мажоритарно?
Аз постоянно съм бил последовател на мажоритарния избор. Въпросът за двата разновидността (бел.ред. – мажоритарен/пропорционален) е въпрос на традиция. Предишното Велико народно събрание беше определено по този метод.
Вярно е, че в Конституцията написа, че Велико народно събрание се избира по общия ред (което значи редът, очакван в закона). Така че право на законодателя или другояче казано на Народно събрание е да реши в единия или другия проект ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни причини в интерес на едно или друго решение. Така е решил Народното събрание, по този начин ще бъде.
Какво желаете да кажете на младежите, без значение дали поддържат или не митингите. Какво е вашето мнение за младежта?
Всеки човек, който е в млада възраст, има потребността да се изяви и да изрази мислите, възприятията, упованията и очакванията си. Хубаво би било хората, които виждаме на митингите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко схващане за нещата. Чух някакви хора да приказват (сред тях имаше и млади) „ в този момент ние ще махнем тези и след тях ще дойдат положителни и почтени хора и политици “.
Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква прилежаща вселена ли ще дойдат? Не видях да ми ги показват. Когато човек споделя такова нещо би трябвало да има някого поради.
Идеята, че ние в този момент ще махнем това и другото ще падне от небето даже и за младежи не е целесъобразна. Тези, които желаят да трансформират страната и да я вършат по-добра, може би би трябвало да хвърлят напъните си в това освен да бъдат на площада, което е елементарно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути.
Не е вярна тезата, че хората, които имат познания и умения, няма да могат да ги приложат. В прочут смисъл в България има апетит за познания и умения. И не е правилно, че всеки бърза да пренебрегне читавите единствено и единствено, с цел да пусне калпавите – това са градски легенди. Имам суетата да имам вяра, че в тези години хората, които демонстрираха високи качества – съумяха.
Много постоянно тези, които не са съумели приписват своя крах на страната, на системата, на неприятните хора и така нататък Моят съвет към младежите е на първо място да си приготвят нещата и да бъдат в положение да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно схващане, на политическо мислене и на това кой им харесва.
Къде бяхте на 10 ноември 1989 година?
- В този следобяд седях на машината и пишех нещо. Бях юрист и таман се бяхме пробвали да организираме адвокатски съюз, който трябваше да бъде свободна неправителствена организация, в която основната ни цел беше да има издание, с цел да може там да показваме мисли и позиции.
Обади ми се един другар и сподели: „ чу ли по радиото какво споделиха – Тодор Живков падна “. Жена ми таман се беше прибрала от работа, имаше някакъв тежък работен ден и беше полегнала малко. Аз отидох до нея, раздрусах я и ѝ споделих: „ Елено, Тодор Живков е паднал! “ И тя отвърна: „ Аман, това го чувам от 30 години! “. Обаче се оказа, че е правилно.
Как влязохте в политиката?
Как решихте да станете член и заместник-председател на „ Зелената партия “ и по-късно член и водач на „ Съюз на демократичните сили “?
То стана инцидентно ненапълно, да вземам участие в тези неща за мен беше въпрос на чест. Както Ви споделих имахме желание да вършим адвокатски съюз, дори по-късно бях негов секретар. В този миг (когато започваха събитията) доста хора се обръщаха към мен да пиша устави, стратегии (най-вече устави) като правист.
Един ден Соломон Паси
Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 година в Пловдив. Син е на известния професор по философия и ме видя. Той беше научил, че с един сътрудник бяхме окачили още първия ден една разгласа на вратата на адвокатурата, в която се описваха незабавните правни ограничения, които би трябвало да бъдат взети, с цел да стартира някаква смяна. И той сподели: „ ела тук, би трябвало да влезеш в някаква партия “. Той беше един от хората, които тогава започнаха да вършат зелената партия. Каза ми: „ вземи да ни напишеш правилник “. Аз нямах желание да влизам в партии, само че в последна сметка на мен се падна достойнството да напиша политическата декларация, която беше призната с огромни аплодисменти.
Докато схвана какво става ме избраха за заместник-председател. Оттам нататък си потеглиха нещата - кръгла маса и така нататък По време на първите избори аз нямах концепция да ставам народен представител - дори заявих, че желая да отида на местата, които са най-безнадеждни. Бях претендент от Търговище и Толбухин. Разбира се не бях определен и когато на 13 юли направих един тур, с цел да кажа сбогом на хората, с които бях работил от вежливост и положителни усеща, до момента в който бях в Търново и се обаждах на един от съратниците внезапно оповестиха по радиото, че съм определен за заместник-председател на „ Съюз на демократичните сили “.
Да Ви върна във времето на вашия мандат като министър ръководител - каква България заварихте вие тогава? Искахте „ промяна на системата “ каквито са и настояванията на протестиращите в този момент 30 години по-късно?
Моля Ви се, по никакъв метод не правете паралели сред едното и другото. Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо и обществено отношение - от позиция на опция за пътешестване, продан и в случай че щете връзка със света.
България в своята история в никакъв случай (може би след 1938 година когато е имало някакъв взрив, обвързван с идната война) икономическото състояние в страната не е било толкоз положително, колкото е сега.
Може да има доста проблеми, може да има хора, които едвам свързват двата края – имало ги е и тогава. Но общото равнище на българските жители и стопанска система в тяхната непокътнатост в никакъв случай не са били толкоз добре, колкото са в този момент. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто неистина – то е обидно. България се развива, несъмнено би могла да се развива и по-добре.
Тук някой желае България да настигне останалите европейски страни - евентуално ние бихме могли сполучливо да се опитаме и в бъдеще да забележим дали можем да стигнем до едно по-добро равнище от Словакия и Румъния. Идеята, че ще надминем Германия, Франция или Холандия скоро ми се вижда малко съмнителна и това е основано върху исторически процеси, които би трябвало да бъдат взимани поради. Мисля, че всеки 15- годишен момък желае да има физика на Шварценегер, само че множеството я нямат.
Търпяхте рецензии главно за политиката, която вашият кабинет води към реституцията и селското стопанство. Как ще отговорите на тези рецензии?
Няма какво да им давам отговор, тя историята им дава отговор. Реституцията беше доста значим детайл, който в последна сметка се възприе във всички страни, които минаха по този път. Моята концепция беше за една по-широка реставрация, особено в областта на продуктивните единици.
Така или другояче това беше, което България беше подготвена да одобри и то стана. Резултатът от всяка позиция е добър. Много хора споделят, че това не е било задоволително - несъмнено е по този начин, само че това беше безусловно належащо.
Що се отнася до селското стопанство – концепцията, че то е било унищожено, провалено и починало явно не е вярна. България и сега е експортьор на селскостопанска продукция.
В доста връзки селското стопанство си откри пътя – правилно е, че имаше земетресения, само че това да внася лук и картофи не ни се постанова в България повече. По време на вашето държавно управление стартира концепцията за приватизация на държавните предприятия и тяхното излекуване. Защо се случи по този начин, че в последна сметка невсички бяха оздравени, а някои банкрутираха?
Това е обикновено и естествено – погледнете света в близост. Комунистическата стопанска система е болестно положение - тя не е нещо обикновено. Естествено е в нея да има обекти, които са обречени на загиване. Друг е въпросът, че някои са били избавени срещу логиката, а други са починали също по този начин срещу логиката.
Когато човешката ръка се намеси постоянно има отклонения. Със сигурност имаше случаи, когато се правеха опити и то доста интензивно да се разграбват обекти – бих ви дал единствено един обикновен образец с фабриката „ Славянка “ в Созопол.
Тя подлежеше на реставрация, тъй като реституцията също е един от способите за приватизация. Върнаха на притежателите стените, изнесоха машините, с цел да ръждясат, въртяха процедури и апелираха до момента в който можаха и най-сетне това нещо беше унищожено, трансформирайки се в един обект, който не може да се употребява за нищо друго с изключение на като дойдат посетители да се настаняват там да спят - това е метод за разсипване. Да не приказваме за огромни обекти, само че в този случай картината е обвързвана с нещо малко и е по-разбираема. Такива случаи имаше доста.
Саботаж от страна на старите комунистически управления, персони със значение и въздействие имаше. Имаше и хитрини - опити да се понижи цената на избрани обекти, с цел да не могат в бъдеще да бъдат изкупени по-лесно. Но това е развой, който го имаше при всяка една приватизация в източноевропейските страни – имаше такива явления.
Чехите да вземем за пример бяха сполетени от така наречен „ еднакъв старт “ и ваучерната приватизация, само че на другите места и до ден сегашен има недоволства, че такива случаи е имало и това се е случвало и там.
Приватизацията беше нещо, което трябваше да стане – тя беше гневно забавена. Фактически огромни приватизационни ограничения отвън реституцията и връщането на земята по време на моето ръководство не можаха да бъдат подхванати, тъй като бяха атакувани непрестанно.
Това стана доста по-късно, несъмнено във връзка с всяка приватизация има доста възражения. Тя не оставя удовлетворени хора, само че е безусловно наложителен прийом да бъде отървана страната от нуждата да прави нещо, което първо не й е работа, и второ постоянно заради естествения темперамент на държавната администрация, благосъстоятелност и стопанисване, постоянно по някакъв метод не прави добре.
Имало ли е случай на корупционни практики или преднамерено банкрутиране на предприятия?
Това, което Ви разказвам, какво е? Да си го кажем…Не обичам думата корупция в последно време, тъй като тя се употребява за всичко. Звучи ми непоносимо. Когато се приказва за корупция имам ясни мемоари по какъв начин всякакви герои посочваха на тъща ми даден хотел (без да знаят, че тя ми е тъща) и споделяха: „ ето това е хотелът на Филип Димитров “ или: „ тази фабрика е на Филип Димитров “.
Така че във връзка с термина корупция се старая да бъда доста деликатен. Но тези практики бяха отвратителни, това е без подозрение.
Защо не се случи лустрацията в България? И беше ли по-добре да бъде направена в самото начало?
Лустрацията поначало е нещо, което има смисъл да се направи в самото начало.
Чуват се гласове да се направи в този момент, 30 години по-късно?
Много хора не престават да живеят с мисли за това, което са пропуснали да създадат. Има хора, които не са могли да изправят чело против комунистическата милиция в съответното време и считат, че в този момент им е пристигнал реда да покажат този темперамент в някаква друга обстановка. Има такива хора постоянно – има и такива, които приказват по този начин, сякаш за 30 години не са се развили нито на йота. В момента да се приказва за лустрация е мъчно.
Друг въпрос е, че изваждането на бял свят на досиетата (това, което направи първото държавно управление на Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г и министър Младенов като министър на външните работи) и отстраняването на хора, които са работили срещу това, което съставлява нашата принадлежност през днешния ден и са срам пред нашите съдружници – това не е въпрос на време, то би трябвало да бъде по този начин и добре, че беше направено. Валутният ръб беше въведен години след вашето ръководство. Беше ли вярно и той да се вкара в самото начало?
Бях един от най-яростните поддръжници на валутния ръб – моят отговор е изрично да! Когато се демонстрираше съмнение и някои сътрудници, чиито имена се свързват с това събитие, се обиждаха и дразнеха от това, че валутният ръб се третира като прийом да се слагат както споделяше Стив Хайнке: „ бокаи на ръцете на държавното управление “ - на мен и през разум не ми хрумваше да се наскърбявам.
Напротив – бях уверен, че това е решаващата стъпка за България в един миг, в който беше станало ясно, че нашата финансова система е тотално издънена от „ доброжелателните “ дейности на едно държавно управление, чийто министър на стопанската система и до ден сегашен дава препоръки от екрана на малкия екран и което беше докарало страната до това 1 $ да се сменя за 3000 лева! Аз съм виждал човек, който подава на приятеля си 2 $ и споделя: „ апелирам ти се като ще купуваш нещо за мен купи, това, това и това и го остави на жена ми “ – ужасни неща.
В най-новата история на България Вие оставате като един от дребното поискали „ Вот на доверие “ и това в последна сметка костваше вашия мандат на министър-председател. Отчитате ли това като неточност и за какво „ Движение за права и свободи “ не Ви поддържа?
„ Вот на доверие “ доколкото знам е желал и Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 година Но той е успешен…Това е процедура, която би трябвало да бъде употребена в политиката когато парламентарното болшинство се разклаща и когато човек има съображение или да върне това парламентарно болшинство (тоест да сплаши своите нелоялни съюзници), или да употребява това като средство за ускорение на бъдещите избори – какъвто и значително беше моят случай. Противно на публикуваното мнение, че мен ме е свалило от власт „ Движение за права и свободи “ държа да подчертая, че това беше направено от тези хора от „ Съюз на демократичните сили “, които отстъпиха от позициите си. Това, че „ Движение за права и свободи “ не пожела да бъде пленник на Филип Димитров е негово право – аз не мога да ги осъждам за това. Вярно е, че имаше известни репчения, остри изявления и така нататък, само че в политиката тези неща стават.
Моето държавно управление беше свалено от „ Съюз на демократичните сили “ и хората в него, които взеха решение, че очертаващите се промени не им отърват. Същите тези хора направиха невероятно отиването на избори – аз доста желаех да отида на избори – имах 42% рейтинг в този миг, което на избори се мери в безусловно болшинство в Народното събрание. Това беше направено да е невероятно, защото в „ Съюз на демократичните сили “ имаше задоволително хора, които заеха тази позиция.
Защо „ Съюз на демократичните сили “, синята концепция и като цяло дясното в България претърпяха цялостен провал в последните 20 години от ръководството на Иван Костов
През 1967 година приключва приблизително обучение в 18-о СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) - насам? Българите имат невероятното умеене да мислят за себе си, сякаш са на някоя далечна планета. Погледнете какво става в света – какво стана със „ Солидарност “? Какво стана с гражданския конгрес в Чехия?
Този тип говорене на „ ангро “ постоянно ме е тормозил. „ Съюз на демократичните сили “ във типа, в който беше по мое време, извърши голяма историческа задача. Изпълни я в последна сметка сполучливо, правейки процеса необратим и оттова насетне в него породиха тези процеси, които породиха и в други сходни обединявания. Започна да се рои, разпадна се и резултатът е, че вместо „ Съюз на демократичните сили “ останаха разнообразни други фракции.
Ако говорите за „ синята концепция “ обаче, защото хората доста обичат да смесват двете неща, тя има две измерения. Едното измерение е еуфоричната фикция за това по какъв начин ние ще създадем света прелестен и от на следващия ден нататък всички ще получават единствено шестици и ще печелят от тотото (нещо, което не е вярно), или рационалната „ синя концепция “, която е поддържане на едни рационални, десноцентристки и християндемократически хрумвания, които сега в България не са изчезнали.
Някакви хора, които споделят, че са били „ Съюз на демократичните сили “, по-късно станаха християндемократи, в този момент били либерали, а на следващия ден ще бъдат кой знае какви – евентуално част от една коалиция с някогашната комунистическата партия = това е различен въпрос. Идеята за това, че някакви правила, свързани с християндемократическото мислене, не престават да бъдат отстоявани в България е напълно достоверна и да се твърди, че „ дясното “ било изчезнало не е почтено.
Каква е вашата оценка за участието на България в Европейски Съюз и НАТО 13 години след влизането ни в Европейски Съюз и съвсем 20 години от участието в НАТО?
Положителна, както виждате единствено преди месец и половина България получи следващото доказателство за това, че тя се оправя със своето присъединяване в Европейски Съюз добре и може да бъде в общата скица на Европа.
Много хора повдигат въпроса дали България не би трябвало да наподобява по метода, по който наподобяват някои централноевропейски страни. България е избрала път, който подхожда на нейното състояние и като размери на страната, стопанската система и обязаност на европейските стандарти, само че също по този начин и като потребността да бъде доста по-тясно обвързвана заради опцията от закани извън.
Това, което не важи за Чехия и Унгария (по аргументи, че те не са директно изложени на въздействието на външни за Европейски Съюз и НАТО геополитически фактори) и което не важи в прочут смисъл и за Полша заради нейната особена стойност, размери и геополитическа значителност, за България надали би могло да бъде огромна полезност.
Напротив - България по-скоро печели от това да бъде една от всичките, в сравнение с да бъде прекомерно характерна като тези 3 страни, тъй като Вишеградската четворка включва и Словакия, която не е до дъно на същата позиция.
Имам огромно почитание към метода на тези страни, само че мисля, че нещата би трябвало да бъдат обсъждани от позиция на историческите дадености. България беше страната, която единствена се опитваше да се прилепи към Вишеградската четворка и в прочут смисъл някак метафизичен беше прикачена към нея. Слава Богу – „ скритата перла “ на Балканите през 1992 година беше дадена тази оценка на страната – тогава нямаше Словения и Балтика.
От друга страна постоянно позицията на България е била по-различна от тези страни и по тази причина няма нищо изумително в това, че ние търсим вътре в Европейски Съюз една по-плътна обязаност с общите европейски стандарти.
Към България има и рецензии обаче - няма по какъв начин да не споменем, че евродепутати зададоха 29 въпроса към разнообразни представители на страната. Как гледате на рецензиите за върховенството на закона в България, въпреки че сходни рецензии има и към други страни?
Този въпрос има две измерения. Едното е действителното измерение и то е, че в България естествено има доста какво да се желае във връзка с използването на най-хубавите практики на върховенството на закона.
По този мотив е имало доста мнения, предприемани са дейности и подлежат да бъдат предприемани в бъдеще, има какво да се развива, само че това е едната страна на нещата. В този смисъл и за България, както и към този момент за всички европейски страни (досега бяха единствено някои) ще бъдат под мониторинг, тъй като този въпрос добива особена значителност в целия Европейски Съюз.
Другата страна на нещата е гневната акция, която се води от вътрешната страна, само че надалеч не без помощ и извън и която е ориентирана към това България да бъде показана в някаква доста особена позиция във връзка с върховенството на правото.
Едва ли не, че то не се ползва - нещо, което съгласно мен по-скоро е обвързвано с ползите на външни сили по отношение на Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с с нещата в самата България. България, която се пробва да играе една стабилизираща роля на Балканите е бодил в очите на тези, които желаят да видят Балканите разтърсени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса? Всичката преса плюе държавното управление - от името на кого това е различен въпрос.
Ние можем да приказваме, че тя е подвластна на избрани олигархически ползи, можем да приказваме, че в избрани връзки тя демонстрира груба пристрастност в една или друга посока.
Можем да твърдим, че степента на подготвеност на българските медии е по-ниска, само че да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й постанова нещо – това е смешно. Въпреки това обаче тази тематика непрекъснато бива раздухвана.
Има рецензии във връзка с активността на правоприложението. От друга страна изказванието, че това е обвързвано с някакъв надзор от страна на изпълнителната власт наподобява много подозрително.
Преди 10 години в един собствен текст бях написал, че би трябвало да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната обстановка с проблемите отпреди 1 век. Когато казусът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт сега е способна да въздейства на българския съд. За страдание позволявам обстановки, в които на някой съответен български правосъден състав може да въздейства някой различен и това е проблем, несъмнено.
Кой може да въздейства на правосъден състав?
Фактори, които за жалост са безотговорни. Това са фактори, които не са свързани с изпълнителната власт.
Олигарси?
Да
Как може да бъде пресечено това? Като погледнем следствието на „ Антикорупционния фонд “ - в него се появи, че представители на правосъдната власт, въпреки и някои от тях да са някогашни следователи, си разрешават да употребяват тъкмо това, за което приказваме – да изземват бизнеси. Затова част от протестиращите са на улицата. Как може да бъде пресечено това? Дали посредством правосъдна промяна?
Видно е, че в България в правосъдната сфера бяха реализирани доста резултати. Грехота е да се твърди, че българският съд бил подкупен или обезсърчителен. Естествено „ гнили ябълки “ има на всички места.
Действията, свързани с това нещо, са въпрос на синхронизиране. Виждате в цяла Европа има съмнение до каква степен определените структури са най-подходящите. Същите неща, които се приказват за българския съд, ги прочетох наскоро на една конференция в Оксфорд, показани от представители на други източноевропейски страни. Очевидно такива проблеми има и те са общоевропейски и ние имаме да ги решаваме.
В България несъмнено някои неща може да бъдат сложени по-категорично, по тази причина и България се обръща няколко пъти към Венецианската комисия и прави съвещания с положителните практики на Европейски Съюз.
Дали те са ефикасни е различен въпрос, само че усърдие в тази тенденция явно има. Дали те са задоволително резултатни? За да има съмнение несъмнено не са. И по тази причина Ви споделям – в първия, действителния аспект на върховенството на закона има доста какво да се направи.
Що се отнася до другия аспект, който е ориентиран към дестабилизация на страната – не би трябвало да се не помни, че има и подобен, тъй като в противоположен случай рискуваме да станем маша в ръцете на някой различен.
Парламентът реши, че може да се вършат референдуми по въпроси, които са от компетенцията на Велико народно събрание. Какъв е вашият коментар по тематиката?
Скептичен съм към използването на референдуми по множеството въпроси, които са свързани с представителната народна власт. В нашата Конституция е записано, че властта се упражнява непосредствено и представително.
В доста европейски страни съществува възторг във връзка с референдумите и в случай че чуете мои сътрудници, в това число и във Венецианската комисия, на тях им се желае, в случай че може всичко да минава през референдуми. Смятам, че това е неправилно.
Референдумът е прийом, с който може да бъдат изразени доста отчетливи други възможности и то когато страстите и желанията няма по какъв начин да префасонират отговора прекомерно много- става дума за използването на референдуми в народен мащаб, тогава би трябвало да се борави много деликатно.
Нещата стоят по напълно друг метод за референдумите за това какво да вършим с дадена улица. Бях задоволен от обстоятелството, че Венецианската комисия излезе с уравновесено мнение във връзка с потреблението на референдуми.
Трябва ли да се свика Велико народно събрание, с цел да се трансформира Конституцията, защото и Общински народен съвет може да прави промени в нея?
В последните 20 години куцо и сакато се упражнява над това по какъв начин ще сменя Конституцията. Моята оценка е, че огромна част от хората, които променят Конституцията в своите речи, не са я чели.
От тази позиция мисля, че е хубаво да бъде подложен въпроса, с цел да се избистри когато някой каже било в ролята на опозиционен водач или президент на страната, че желае да трансформира Конституцията или да прави нова Конституция да се обясни какво тъкмо се има поради. Стана ясно, че за 20 години този разговор не може да бъде подложен по естествения метод. Може би една остра провокация би могла да го направи вероятен.
Очевидно тази провокация идва в миг, когато доста от възприятията са разбунени. Не знам каква е вероятността да има Велико народно събрание. От друга страна при естествени условия никой парламент не е подготвен да разисква тази концепция.
Така че по кое време, в случай че не в този момент. Друг е въпросът, че в случай че приказваме за съдържателната страна на нещата аз не мисля, че се нуждаем от нова Конституция. Но защото толкоз доста хора се изрекоха, че мислят по този начин – хайде да погледнем какво имаме на масата, с цел да чуем има ли някой, който да се съгласи.
Второ – дали ще има Велико народно събрание като институт на българската Конституция или не за мен дори не е толкоз значимо. Аз мисля, а считам и доста мои сътрудници ще са на това мнение, че една Конституция не би трябвало да може да се сменя час по час. Затова би трябвало да има тежка процедура - да има това, което се назовава на юридически език „ ригидна Конституция “. Велико народно събрание е един подобен прийом за ригидност на Конституцията.
В Съединени американски щати няма Велико народно събрание, само че там Конституцията също е ригидна, тъй като има такава процедура, че е доста мъчно да се вършат промени. Всички тези, които споделят в този момент, че не би трябвало да се сменя Конституцията, съм ги чул да споделят, че това е неотложна задача.
Ако на някой толкоз му е бодил в очите Велико народно събрание несъмнено има метод да бъде разисквано по какъв начин да бъде направено, само че за мен значимото сега е да се организира рационален спор или, в случай че не може да се организира в тези условия рационален спор, то най-малко тези запалянковци, които трансформират Конституцията, откакто свърши тази процедура да престанат да приказват на тази тематика.
Допитаха ли се представители на ръководещите до Венецианската комисия за техния план, който към този момент е импортиран в Народното събрание и би трябвало да се разиска?
Доколкото ми е знае се изпратено писмо до Венецианската комисия с така наречен “urgent procedure” и евентуално ще има отговор.
Какво мислите за радикални промени в Конституцията във връзка с правосъдната система и концепцията да се извади прокуратурата от правосъдната власт и да се понижи мандатът на основния прокурор?
Където и да сложите прокуратурата би трябвало да се има поради следното. Аз по тази причина и толкоз се нервирам на хора, които четат, само че не дочитат правната литература и приказват каква е половината от американската система, без да знаят каква е другата половина. Каквото и да извършите с прокуратурата - тя постоянно ще бъде в изключително състояние по отношение на администрацията и няма да бъде част от нея. От друга страна правосъдната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със правосъдната власт и явно не може да бъде равностойна.
Дали ще бъде по-дълъг или пай мандатът на основния прокурор е въпрос на суверенно решение. Искам да подчертая, че въпреки всичко основният прокурор има някакви функционалности. Идеята да бъдат кастрирани неговите пълномощия изцяло също не е добра концепция.
Има решение на Конституционния съд, има импортиран законопроект, който е с избрани ограничавания и по-скоро благоприятни условия да може в изключителни случаи да се търси отговорност на основния прокурор.
Идеята, че всяка втора седмица основният прокурор ще бъде обвиняем е малоумна и не би трябвало да бъде създаден законодателен акт, който да изхожда от тази хипотеза. Друг въпрос е, че е редно да има метод да се търси отговорност и на основния прокурор, в случай че той „ сгази лука “ (и в този ред на мисли има препоръки от страна на Венецианската комисия).
Oтделянето на съвета, който дава отговор за прокуратурата, от Висшия правосъден съвет е продължение на тази концепция за двете камари, които бяха основани с последното изменение на Конституцията.
Но отново споделям прокурорът в никакъв случай няма да бъде носителят на третия клон на властта- правосъдната власт, само че той не може да бъде изцяло откъснат от нея. Ако наблюдавате разновидностите в другите страни ще видите, че единият вид е на вратата на съда да седи някой (както е във френското законодателство). По отношение на него има особена позиция от страна на прокуратурата, само че постоянно има някой който пази някъде.
Или прокурорът, както е при нас, е обвързван със правосъдната система - той е магистрат и несъмнено не е арбитър и не може и не би трябвало да бъде подобен. Той е на банката наедно с подсъдимия, само че има специфични функционалности, които ангажират правосъдната власт по един метод, който е непостижим с опциите на който и да е било различен.
Ентусиазираните приказки на хора, които от през днешния ден за на следващия ден вземат решение проблеми на материя, която не познават, не биха могли да бъдат основата за рецензия или разбор на тези оферти.
Друго предложение за смяна в Конституцията е намаляването на депутатите от 240 на 120. Какво е вашето мнение?
Това, в случай че не се неистина беше главната концепция на плана за Референдум, който беше импортиран от господин Слави Трифонов
Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в? Да, тъкмо по този начин. Би трябвало да се зарадва от това. Аз съм съперник на тази теза, само че считам, че откакто толкоз приказки се изприказвахa… Дълбоко порочната българска настройка, която твърди, че депутатите „ ходели на работа “ в Народното събрание, което е възмутително.
Те са представители на нацията и не вървят на работа в Народното събрание, с цел да изкарат там отплата, а правят доста неща сред които и това да дебатират в Народното събрание. Работата им не е да топлят седалките, а да приготвят материали. Когато имат да кажат нещо да са в залата и когато би трябвало да се гласоподава отново да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил „ шеф “ не е правилно.
Той е възложител – те са негови представители. Свеждането до този Ленински метод на мислене, че страната е като една фабрика, която ние би трябвало да управляваме – това е доста нездравословно. Имайки поради всички тези дълги години повтаряни неправилни структури може би е извънредно време да се сложи на масата този въпрос.
Надявам се да не се реши в интерес на 120 депутати, само че по този начин или другояче да се разиска, с цел да се види нелепостта на тези претенции, които срещат толкоз огромна поддръжка измежду огромна част от българската нация. Правят се някакви сметки какъв брой на какъв брой души били представители в други страни. Основното нещо, което би трябвало да има в Народното събрание, е многообразие на мненията.
Ако направиш един парламент огромен колкото Държавния съвет тогава не чакай в него да има спор, да има разнообразни мнения и да има това, което съставляват функционалностите на парламентаризма.
Ако някой реши, че 240 са му толкоз доста и желае да ги направи на 200 несъмнено ще го преживея, само че не е там въпросът. Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които желаеха толкоз дълго това и станаха мотив в този план за нова
Конституция да се сложи по този начин без заобикалки въпросът, да си помислят по какъв начин да понижат унищожаващите приказки във връзка с свои представители и да вървят на избори. А не откакто се проведат избори да декларират, че те са били почтени единствено когато на тях им отърва. Сега като има избори и определеният е някой те са ок, обаче другите избори постоянно били опорочени – по какъв начин става това?
Не беше признато предлагането половината от депутатите от Велико народно събрание да се избират мажоритарно?
Аз постоянно съм бил последовател на мажоритарния избор. Въпросът за двата разновидността (бел.ред. – мажоритарен/пропорционален) е въпрос на традиция. Предишното Велико народно събрание беше определено по този метод.
Вярно е, че в Конституцията написа, че Велико народно събрание се избира по общия ред (което значи редът, очакван в закона). Така че право на законодателя или другояче казано на Народно събрание е да реши в единия или другия проект ще бъдат изборите. Тук не биха могли да бъдат дадени конституционно-правни причини в интерес на едно или друго решение. Така е решил Народното събрание, по този начин ще бъде.
Какво желаете да кажете на младежите, без значение дали поддържат или не митингите. Какво е вашето мнение за младежта?
Всеки човек, който е в млада възраст, има потребността да се изяви и да изрази мислите, възприятията, упованията и очакванията си. Хубаво би било хората, които виждаме на митингите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко схващане за нещата. Чух някакви хора да приказват (сред тях имаше и млади) „ в този момент ние ще махнем тези и след тях ще дойдат положителни и почтени хора и политици “.
Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква прилежаща вселена ли ще дойдат? Не видях да ми ги показват. Когато човек споделя такова нещо би трябвало да има някого поради.
Идеята, че ние в този момент ще махнем това и другото ще падне от небето даже и за младежи не е целесъобразна. Тези, които желаят да трансформират страната и да я вършат по-добра, може би би трябвало да хвърлят напъните си в това освен да бъдат на площада, което е елементарно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат. Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути.
Не е вярна тезата, че хората, които имат познания и умения, няма да могат да ги приложат. В прочут смисъл в България има апетит за познания и умения. И не е правилно, че всеки бърза да пренебрегне читавите единствено и единствено, с цел да пусне калпавите – това са градски легенди. Имам суетата да имам вяра, че в тези години хората, които демонстрираха високи качества – съумяха.
Много постоянно тези, които не са съумели приписват своя крах на страната, на системата, на неприятните хора и така нататък Моят съвет към младежите е на първо място да си приготвят нещата и да бъдат в положение да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно схващане, на политическо мислене и на това кой им харесва.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ