Българинът е бял, православен и хетеросексуален. Такова е виждането на

Българинът е бял, православен и хетеросексуален. Такова е визията на професионалните патриоти в България. И съвсем никой не се хвърли да пази хомосексуалните, когато един подобен родолюбец им се подигра в ефир. Анализ на Георги Лозанов за Deutsche Welle .
И двата абсурда не престават. В БНР абсурдът продължава, тъй като макар императивното условие на Закона за радиото и малкия екран, Съвет за електронни медии още не е прекратил мандата на генералния шеф. И по този начин основава съмнението, че „ четиримата ”, които са се обаждали на шефа да в профил Силвия Великова, се обаждат и в регулатора. В Българска национална телевизия пък абсурдът продължава, тъй като Волен Сидеров не мирясва. Протестира пред малкия екран, заплашва управлението ѝ и по този начин затвърждава убеждението, че изцепката му в предаването „ Референдум ” не е била плод на замайване, а просто следващата авансово замислена и професионално разиграна пиарска акция.

За Сидеров от дълго време е ясно, че зададат ли се избори, той потегля да прави нещо публично нетърпимо, с цел да се хареса на така наречен „ неудачници " и „ злобари ", които от дума не схващат и желаят единствено да се разрушава и чупи, бие и пие. Очевидно разчита с тях да усили електората си. Проблемът обаче е, че с цел да привличаш озлобени против истаблишмънта обществени групи, до момента в който самичък принадлежиш към същия този истаблишмънт, скандалните ти жестове би трябвало да стават все по-радикални. Преди му стигаше инцидентната аудитория по улици, заведения за хранене и летища. Сега обаче реши да вилнее напряко пред националната публика на публичната медия. Намерението му: оптимално да наруши съглашението за предизборно присъединяване в Българска национална телевизия, което самичък е подписал. И освен неведнъж да надвиши полагащото му се време, само че и интензивно да попречи на другите да се изричат и на водещата да извършва функционалностите си. Та чак се наложи да му изпратят жандармеристи, които обаче, кой знае за какво, просто застанаха до него пред камерата, едвам затвърдят търсения облик на цензуриран, пренебрегнат, преследван.
Нелогичната поява на жандармерията, фактът, че Сидеров беше оставен да употребява съвсем цялото предаване за автопропаганда, както и бележката за стаж в малкия екран на Сидеров, която Емил Кошлуков показа в Съвет за електронни медии, провокираха мнения, че абсурдът в „ Референдум ” може да е бил съгласуван сред двамата.
Проблемът на Кошлуков в Българска национална телевизия са връзките му с колегията - или най-малко с част от нея. Напрежението тлее от дълго време - както поради предизвестеността на избора му, по този начин и поради деликатната, само че непоколебима чистка, която организира. А в този момент и събитията в БНР - в случай че там падне шефът, искрата може да прескочи и в Българска национална телевизия. Вярно, че съпротивителните сили на колегията в БНР са най-големи, само че нейното неодобрение може да подпали и чергата на Българска национална телевизия. Така че безчинствата на Сидеров идват тъкмо в точния момент, защото дават късмет на Кошлуков да реализира съгласие с подчинените си. Веднага след злополучния „ Референдум ”, той направи изказване в тяхна отбрана, а след това, когато Сидеров му изиска оставката (колко мелодраматично), те одобриха декларация в негова поддръжка.
Сидеров „ изписа вежди ” и на политиците, против които скочи. Да наречеш Каракачанов „ апаш ” поради закупуването на бойни самолети от Съединени американски щати, а Джамбазки „ гей ” след всичките му хули по адрес на другите, са толкоз оперетъчни обвинявания, че на процедура наподобяват като политическа реклама. Негласното обръщение на Сидеров към съдружните му сътрудници като че ли гласи: аз ви оказвам помощ да притегляте систематичния електорат, а на мен ми оставете „ неудачниците ".

Единственият неоспорим пострадал от абсурда, провокиран от Сидеров, не е нито медията, която към този момент има мотив да не позволява в ефир такива като него, нито пък нападнатите политици. Единственият неоспорим пострадал са хомосексуалните хора. Защото лепенето на етикета „ гей ” уязвява не толкоз Джамбазки, колкото хилядите българи с друга полова ориентировка. В праймтайма на публичната телевизия хомосексуалността бе стартирана като разбиращ се от единствено себе си отрицателен знак, като на всичко от горната страна „ апаш ” и „ гей ” бяха сложени в общ ред на дискредитиращи обвинявания. Само че кражбата е закононарушение, което нарушава човешките права, до момента в който хомосексуалността не просто не е закононарушение, а даже човешко право. Да чухте някой в предаването, а и по-късно, да слага този въпрос? Да възразява против омразата на полова основа в говоренето на Сидеров? При това по закон публицистите са длъжни да реагират. А в случай че си замълчат, отново по закон, Съвет за електронни медии е задължен да ги глоби.
В България хомосексуалността се преглежда като закононарушение до 1968 година, както споделя изложбата „ Хомосоц ”, отдадена на репресиите против хомосексуалните в годините на комунизма. Хората с такава ориентировка са били съдени по Наказателен кодекс, лежали са в пандизите, процеси е имало и против известни фигури от интелектуалните и артистичните среди. Из градския фолклор още се носи изпълнената с горчива подигравка самозащитна защита на един от най-обичаните артисти по това време: „ Цялата Мара втасала, та опряхте до моя година. ”. След 1968 хомосексуалността е декриминализирана най-малко на книга, само че се резервира отношението като към „ противообществена постъпка ”. Или в най-хубавия случай - като към болест, която би трябвало да бъде наложително лекувана.

Днес, половин век по-късно, обществените представители заобикалят да афишират хомосексуалността за закононарушение или болест (макар „ на маса ” това да става непрестанно). Но е реализиран необятен дискриминационен консенсус, насърчаван от националистите, че хомосексуалността е срамна загадка, която би трябвало да се крие „ под юргана ”, както написа Джамбазки. За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален. Всичко друго е форма на родоотстъпничество. И до момента в който Сидеров и Джамбазки се наскърбяват на „ гей ”, като претенденти за кмет на София и двамата са единомислещи, че " София Прайд " би трябвало да се забрани.
Казано в резюме: абсурдът „ Сидеров ” беше в това, че всички се хвърлиха да пазят медиите и политиците, само че нито на медиите, нито на политиците им хрумна да защитят полово другите от дискриминационното говорене в народен ефир.