Пак протест - научихме ли си урока?
" Българи – юнаци ". " До гуша ни пристигна ". " Повече няма да поносим ". " Засега митингът е кротичък, само че в случай че не ни чуят, идваме в София ". Такива възгласи, само че освен, огласиха цяла България и най-много пътищата ѝ през вчерашния ден (11 ноември).
Хората усетиха дебелия край и взеха решение да отвърнат. Чудесно. Или в действителност не? Защото ПАК всичко наподобява като непоносимо дежа вю!
Най-пресните огромни митинги бяха през 2013 година. Преди това – през 1997 година. И в двата случая на улицата излязохме поради концепцията да живеем по-добре. Сега отново сме там поради същото. Но защото е за трети път, най-сетне е време да се погледнем в очите, да си зададем няколко въпроса, да им отговорим почтено и като си огледаме хубаво отговорите, като размислим над тях, тогава към този момент да сме наясно дали и за какво би трябвало да сме на улицата. И по този начин:
Въпрос: Какво тъкмо желаеме?
Отговор: Изглежда ясно – желаеме по-добър живот. Главното – по-високи приходи, само че и по-ниски цени.
Въпрос: От кого го желаеме?
Отговор: Уж от ръководещите, откакто неведнъж по разнообразни малките екрани и медии посочваха хора, които заявиха, че не желаят оставката на държавното управление. Имаше обаче и доста, които желаеха тъкмо това – оставка.
Въпрос: Колко пъти ни би трябвало да желаеме по-добър живот от Бойко Борисов? А от Корнелия Нинова?
Отговор: Не знам – персонално аз. Може някой или някои от протестиращите да кажат - какъв по-различен резултат чакат, в случай че повтарят едно и също деяние? ГЕРБ е на власт в България с едногодишното спиране за воаяжа на Орешарски и кукловодите му от 2009 година насам, а Българска социалистическа партия задоволително пъти изкара на власт и всякога свършвахме със зрелищна злополука. Достатъчно време да бъде подредена къщичката, която назоваваме България, че да не излизат в неделя следобяд хора и всеобщо да блокират пътища. Защото в случай че страната действа, в случай че е естествена, то даже и при заплащане на ръка – обичаното обвиняване към всеки митинг, няма по какъв начин да има повсеместност, защото излиза прекомерно скъпо. Не вървиш на улицата, когато си удовлетворен от живота си. Но и не искаш от някой, който години наред е посочил, че няма предпочитание, да работи за подобряването му. Такъв просто го изхвърляш!
Въпрос: Тогава какво да вършим?
Отговор: Който стачкува, би трябвало да разбере, че стачкува за систематична смяна, а не за козметична. А систематичната смяна значи вдишване на отговорност. С други думи – излизаш на улицата, казваш какво искаш, казваш по какъв начин ще го промениш, правиш партия, събираш поддръжка, ставаш фактор в ръководството и правиш измененията. Другият вид – излизаш на улицата, правиш бунт, вземаш властта и правиш измененията.
Това е. Всичко друго са едно непрестанно повторение и въртене в обаян кръг. Излизат някакви хора, притеглят внимание, ръководещите се вършат на нечули, опозицията яхва митинга и го употребява за свои цели, силата последователно пада, всичко се размива и нищо не се трансформира. Ако отново ще е по този начин – не, благодаря. Ако отново не може да се обединим към една идея и не преглътнем дребните си разлики – не, благодаря. Ако отново първо не се изслушваме – не, благодаря. И в случай че отново не разберем, че първо би трябвало да си оправим правосъдната система, с цел да може да разчитаме на нея да отсъжда по всеки един проблем, в който някой се прави на ням пред различен – не, благодаря. По дяволите, даже Македония стигна до такава степен да вкарва някогашен министър председател в пандиза, въпреки той да наподобява към този момент да е духнал – ние по кое време? Събота и неделя, в почивен ден, на комфортно пред у дома да блокираме ли? А за какво не блокирахме Банкя да вземем за пример? Защо не Бояна, за какво не хотел " Берлин "? Докато се блокираме едни други, все по този начин ще си седи!
Автор: Ивайло Ачев
Хората усетиха дебелия край и взеха решение да отвърнат. Чудесно. Или в действителност не? Защото ПАК всичко наподобява като непоносимо дежа вю!
Най-пресните огромни митинги бяха през 2013 година. Преди това – през 1997 година. И в двата случая на улицата излязохме поради концепцията да живеем по-добре. Сега отново сме там поради същото. Но защото е за трети път, най-сетне е време да се погледнем в очите, да си зададем няколко въпроса, да им отговорим почтено и като си огледаме хубаво отговорите, като размислим над тях, тогава към този момент да сме наясно дали и за какво би трябвало да сме на улицата. И по този начин:
Въпрос: Какво тъкмо желаеме?
Отговор: Изглежда ясно – желаеме по-добър живот. Главното – по-високи приходи, само че и по-ниски цени.
Въпрос: От кого го желаеме?
Отговор: Уж от ръководещите, откакто неведнъж по разнообразни малките екрани и медии посочваха хора, които заявиха, че не желаят оставката на държавното управление. Имаше обаче и доста, които желаеха тъкмо това – оставка.
Въпрос: Колко пъти ни би трябвало да желаеме по-добър живот от Бойко Борисов? А от Корнелия Нинова?
Отговор: Не знам – персонално аз. Може някой или някои от протестиращите да кажат - какъв по-различен резултат чакат, в случай че повтарят едно и също деяние? ГЕРБ е на власт в България с едногодишното спиране за воаяжа на Орешарски и кукловодите му от 2009 година насам, а Българска социалистическа партия задоволително пъти изкара на власт и всякога свършвахме със зрелищна злополука. Достатъчно време да бъде подредена къщичката, която назоваваме България, че да не излизат в неделя следобяд хора и всеобщо да блокират пътища. Защото в случай че страната действа, в случай че е естествена, то даже и при заплащане на ръка – обичаното обвиняване към всеки митинг, няма по какъв начин да има повсеместност, защото излиза прекомерно скъпо. Не вървиш на улицата, когато си удовлетворен от живота си. Но и не искаш от някой, който години наред е посочил, че няма предпочитание, да работи за подобряването му. Такъв просто го изхвърляш!
Въпрос: Тогава какво да вършим?
Отговор: Който стачкува, би трябвало да разбере, че стачкува за систематична смяна, а не за козметична. А систематичната смяна значи вдишване на отговорност. С други думи – излизаш на улицата, казваш какво искаш, казваш по какъв начин ще го промениш, правиш партия, събираш поддръжка, ставаш фактор в ръководството и правиш измененията. Другият вид – излизаш на улицата, правиш бунт, вземаш властта и правиш измененията.
Това е. Всичко друго са едно непрестанно повторение и въртене в обаян кръг. Излизат някакви хора, притеглят внимание, ръководещите се вършат на нечули, опозицията яхва митинга и го употребява за свои цели, силата последователно пада, всичко се размива и нищо не се трансформира. Ако отново ще е по този начин – не, благодаря. Ако отново не може да се обединим към една идея и не преглътнем дребните си разлики – не, благодаря. Ако отново първо не се изслушваме – не, благодаря. И в случай че отново не разберем, че първо би трябвало да си оправим правосъдната система, с цел да може да разчитаме на нея да отсъжда по всеки един проблем, в който някой се прави на ням пред различен – не, благодаря. По дяволите, даже Македония стигна до такава степен да вкарва някогашен министър председател в пандиза, въпреки той да наподобява към този момент да е духнал – ние по кое време? Събота и неделя, в почивен ден, на комфортно пред у дома да блокираме ли? А за какво не блокирахме Банкя да вземем за пример? Защо не Бояна, за какво не хотел " Берлин "? Докато се блокираме едни други, все по този начин ще си седи!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ