Пробиотиците ъпдейтват състава на нашата микрофлора
Бактериите в човешкия организъм са повече от 1000 типа (около кг и половина), доста от които – непознати. Тяхната бройка превъзхожда 10 пъти броя на клетките в човешкото тяло.
За разлика от други артикули за здраве пробиотиците непрекъснато търпят развиване. За тях световна икономическа рецесия не съществува, бележат непрестанен растеж на ползване.
Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата потребна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се признати в задоволителна доза, могат да окажат потребен резултат на човешкия организъм, изясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – началник лаборатория „ Млечнокисели бактерии и Пробиотици “ в Института по микробиология – Българска академия на науките, академик, който повече от 20 години взе участие в проучвания и създаването на пробиотици, учител и съветник.
Всеки човек в даден миг от живота си е добре да взема пробиотици – безапелационна е проф. Данова. - Най-необходими са те след лекуване с антибиотици (които паралелно с неприятните бактерии са унищожили и добри), след стрес, банкет на храни с Е-та, тютюнопушене и така нататък
Ефектът зависи и от самия субект.
Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова премия. През 1905 година българският академик доктор Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - извършител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, тъй като в киселото мляко се съдържат бактерии, които понижават гнилостните процеси в червата.
Източници на потребните микроорганизми са храните, които се правени въз основата на млечната ферментация. Силно целесъобразни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – даже и отвън зимния сезон.
Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво дотам, че да възвърне нужния репертоар от положителни бактерии, с цел да обезпечи отбрана против неприятните, против болестотворните. В своята дребна фабрика те създават бактериоцини, които убиват неприятните бактерии.
Още обстоятелства и акценти от диалога с проф. Данова:
Проф. Данова поучава да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да вършим паузи във връзка с пробиотичния банкет, да се самообразоваме и да се вслушваме с личните ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и наличието.
Чуйте целия диалог с проф. Светла Данова.
За разлика от други артикули за здраве пробиотиците непрекъснато търпят развиване. За тях световна икономическа рецесия не съществува, бележат непрестанен растеж на ползване.
Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата потребна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се признати в задоволителна доза, могат да окажат потребен резултат на човешкия организъм, изясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – началник лаборатория „ Млечнокисели бактерии и Пробиотици “ в Института по микробиология – Българска академия на науките, академик, който повече от 20 години взе участие в проучвания и създаването на пробиотици, учител и съветник.
Всеки човек в даден миг от живота си е добре да взема пробиотици – безапелационна е проф. Данова. - Най-необходими са те след лекуване с антибиотици (които паралелно с неприятните бактерии са унищожили и добри), след стрес, банкет на храни с Е-та, тютюнопушене и така нататък
Ефектът зависи и от самия субект.
Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова премия. През 1905 година българският академик доктор Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - извършител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, тъй като в киселото мляко се съдържат бактерии, които понижават гнилостните процеси в червата.
Източници на потребните микроорганизми са храните, които се правени въз основата на млечната ферментация. Силно целесъобразни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – даже и отвън зимния сезон.
Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво дотам, че да възвърне нужния репертоар от положителни бактерии, с цел да обезпечи отбрана против неприятните, против болестотворните. В своята дребна фабрика те създават бактериоцини, които убиват неприятните бактерии.
Още обстоятелства и акценти от диалога с проф. Данова:
Проф. Данова поучава да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да вършим паузи във връзка с пробиотичния банкет, да се самообразоваме и да се вслушваме с личните ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и наличието.
Чуйте целия диалог с проф. Светла Данова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ