Бъдни вечер внася топлина в човека. Това, че го има

Бъдни вечер внася топлота в индивида. Това, че го има този празник, е отлично. Аз съм от предходната ера, от динозаврите, когато Бъдни вечер се празнуваше на 6-7 януари. Тогава отново беше празнично и в този момент е празнично.

Това сподели в изявление за БГНЕС виолончелистът и диригент проф. Венцеслав Николов. [i]На връх Коледа той и Камерен отбор „ Силуети ” ще подарят на публиката нова стратегия, подбрана особено в празничния дух в Коледен концерт. Произведения за състав от 2 виолончели, кларинет, цигулка и пиано ще радват слуха от 18.00 часа довечера в Сити Марк Център за Изкуство. [/i]

Това е един премиерен концерт за нас. Ние постоянно свирим. Имаме си и една аудитория, която непрекъснато идва на нашите концерти, тъй че се опитваме на всеки Новогодишен концерт най-малко да бъде премиерна програмата. Това са едни барокови песни, които са погледнати обаче от 21 век, от нашия век на неспокойствие и експедитивност, разясни проф. Николов.

Обработката на седемте барокови песни е дело на композитора Румен Бальозов, Йордан Дафов е написал и своя модерна музика към тях. „ В средата на програмата, несъмнено, ще изсвирвам Бах, родопски песни, спиричуъли, Шуберт, Менделсон. Един превъзходен концерт. Бах е съвременник на моето виолончело и моето чело доста се радва на това, а в този момент виждам, че доста се радва и на тези барокови песни, тъй като те са от неговото време ”, съобщи музикантът.
Проф. Венцеслав Николов в изявление за БГНЕС / БГНЕС
Проф. Николов изясни, че е решил да направи Коледен концерт, тъй като желал да зарадва хората тъкмо в празничните дни. „ Ние вършим концерти и в други дни на годината. Няма ден в годината, когато да не съм правил концерт. Мисля, че тъкмо такава стратегия е подобаваща по Коледните празнични дни, с цел да се отпусне човек, да не помни, че има телефон, да не помни, че има неприятности, които го чакат на открито, да се отпусне и да обикне. Много хубаво би било ”, уверен е проф. Николов.

Според него думата концерт, в последно време, звучи като – „ ах, няма да мога да дойда ”, множеството хора по този начин казвали. И той им се чуди, тъй като в това с напрежение време по кое време можеш един или два часа, да се отпуснеш, да изключиш телефона си и да се потопиш в хубост. Професорът счита, че е просто нелепост да не отделяме време за себе си и стойностни неща.

„ Човек мисли, че се бори за нещо, за себе си, а в действителност си вреди. Човек би трябвало да си почива. Изкуството е за това. Ние сме в действителност за това, образовани музиканти сме и стоим в страната, с цел да радваме хората. Ако те не желаят да се радват, си е тяхна работа, само че ние сме за това тук. Мисля, че е време към този момент хората да осъзнаят, че всеки момент е скъп в живота и, че всеки момент би трябвало да си го пазят ”, безапелационен е проф. Венцеслав Николов.

Той призна, че не обича думата „ музикален неработоспособен ” и, съгласно него, такива хора няма. „ Всички са подвластни, всички обичат, всички тъжат, тъй че всички са подвластни на страстите. Ние сме образовани музиканти и работим толкоз доста, с цел да може да радваме хората и ги радваме. Има такива хора, които идват ”, сподели музикантът, само че показа, че не желае да се получи това, което е било едно време. „ В тези точно барокови времена, когато доста малко хора на земята са се радвали на изкуството. Имало е ценители доста огромни, само че те са били доста малко съпоставяне с милионите други. Не желая да се трансформира нашето общество в същото това - милиони хора, които нямат разбиране за това, че има изкуство и има наслада. Не е обикновено да ме питат какъв е този инструмент, на който изсвирвам. Не е обикновено в една европейска страна като България да не знаят, че има цигулки. Моето чело е от 1726 година и е изключително скъп инструмент. Много прекрасен ”, добави проф. Венцеслав Николов.

[b]„ Според мен е време хората да осъзнаят, че живеят веднъж и, че този живот е техен и, че би трябвало да се погрижат за себе си. Аз съм мъчителен оптимист. Мисля, че всичко е допустимо, стига човек да изиска. Просто би трябвало да изиска. Ако хората изискат да бъдат европейци, те ще бъдат европейци. Ако не желаят да са европейци, ще бъдат други, тъй че е въпрос на искане, предпочитание и схващане. Не всички са умни, само че нали по тази причина има медии и книги и могат да почерпят от там. Ако хората не дойдат на концерта, ние няма да загубим от това, те ще изгубят ”[/b], има вяра той.

За празниците на хората пожелава топлота и да се отворят към другите, да не се затварят в себе си, да не се държат като англосаксонците, а да станат същински балканджии, да станат топли ориенталски хора. [b] „ Ние сме други и не трябва да забравяме това, че сме други. Не бива да се затваряме, не трябва да се държим сякаш сме врагове с другите. Трябва да се отворим към хората. Трябва да поздравяваме хората и да им се усмихваме на улицата. Пожелавам им през днешния ден да се ухилен на трима минувачи ”[/b], сподели още проф. Венцеслав Николов. /БГНЕС

-----------------

[i]Венцеслав Николов е роден през 1943 година в Русе. Започва да свири на чело при татко си - известния русенски виолончелист, диригент и възпитател Мишо Николов. Завършва Музикалната академия в София, след което специализира в Московската консерватория при Мстислав Ростропович и Н. Шаховская, както и при Янош Щакер в Швейцария. Гастролира в огромните музикални центрове на Европа и Съединени американски щати, от Мексико и Куба до страните от някогашния Съветски съюз и Монголия, където до този миг е изнесъл над 1500 концерта.

Творческата му биография включва над 200 записа в Радио София, Българска национална телевизия, в музикални центрове в Кьолн, Франкфурт, Баден-Баден, Бремен, Карлсруе; за Балкантон, "Мега", "Гега", МДФ - Лайпциг. Репертоарът му обгръща повече от 400 произведения от барока до съвременността и новата българска музика. В. Николов е професор по камерна музика в ДМА "Панчо Владигеров" в София, основава Лятната академия на остров Фьор в Северно море, води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, Съединени американски щати, както и майсторски класове в България.

Венцеслав Николов свири с инструмент на М. Гофрилер от 1726 година Автор е на книгите "Едно учителско семейство" (2003), "Пътуване с Venzicello" (2005), "Капричии" (2006), "Острови" (2007), "Пътека от звуци" (2008), "Крадци на сенки" (2009), "Да бягаме ли?" (2011), "Заточен в Рая" (2013). [/i] /БГНЕС