Бъдещето на Великобритания е пълно с несигурност © HENRY NICHOLLS

...
Бъдещето на Великобритания е пълно с несигурност © HENRY NICHOLLS
Коментари Харесай

Великобритания след Brexit: В непознати води

Бъдещето на Англия е цялостно с неустановеност

© HENRY NICHOLLS В Обединеното кралство не се трансформират доста неща след 23.00 часа на 31 януари. По случай напускането на Европейски Съюз в обращение влязоха монети от 50 пенса, обявяващи " мир, разцвет и другарство сред всички народи ", само че хората, стоките и услугите ще продължат да се придвижват свободно сред Англия и Европейски Съюз. Трудната работа по правенето на договорка за търговията и миграцията беше оставена за директния интервал, който ще продължи до края на тази година.
И въпреки всичко излизането от Европейски Съюз е извънредно значим миг. Англия напуща институционалната конструкция, която ръководи европейския обединен пазар, а това безспорно ще значи повече търкания с клуб, към който се насочва съвсем половината от английския експорт. Британците ще изгубят автоматизираното право да живеят и работят из целия Европейски Съюз, което до момента имаха. Brexit също нанесе голям потрес на страната. Англия спори дълго и горчиво по въпроса и ръководещият хайлайф в страната понесе удар от това. Безспорният отговор се оказа идването на власт на Борис Джонсън с най-овластеното държавно управление от цяло потомство насам. Страшно доста в английската политика сега зависи от това по какъв начин Джонсън ще реагира на рецесиите.
Тежките систематични шокове нормално са безценен метод за реализиране на смяна
Тhe Economist не беше последовател на този резултат. Повечето от измененията, които държавното управление на Джонсън желае да извърши, можеха да бъдат реализирани и без овакантяване на Европейски Съюз. Тежките систематични шокове нормално са безценен метод за реализиране на смяна. И въпреки всичко в този момент, когато Brexit се случи, страната би трябвало да се възползва оптимално от опцията да пренастрои стопанската система и да промени целите й.

Последните два пъти, когато Англия натиска бутона за рестартиране - през 1945 и 1979 година, стратегиите, с които страната основава обществената страна и заменя социализма с Тачър-изъм, са били планувани дълго време. Този път обстановката е друга. Джонсън беше фокусиран напълно върху напускането на Европейски Съюз и в този момент е затиснат от проблемите, които бързо се образуват в държавните каузи - предходната седмица той трябваше да реши дали да извърши американските претенции да не допусне китайската Huawei до английската мобилна мрежа (той не извърши исканията), и би трябвало скоро да вземе решение дали план за високоскоростна жп връзка (HS2) сред Северна и Южна Англия би трябвало да се случи (трябва).

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Джонсън осъзнава значимостта на основния миг, само че към този момент е потвърдил единствено, че е брилянтен опортюнист. Ако желае ръководството му да остави диря, би трябвало да залегне върху основаването на стратегическа визия, а не върху воденето на тактически акции.

Нужда от нова визия

Тази визия би трябвало да бъде основана на либерализма. Вярата в свободата като основа на цивилизацията, в страната като прислужник, а не стопанин на индивида, както и в свободната замяна на артикули, услуги и отзиви е зародила във Англия. Либерализмът пасва естествено на народен темперамент, който подозира властта и клони по-скоро към прагматизъм, а не към идеализъм. Той е в основата на английския напредък през XIX и XX век, като се трансформира и в преобладаващата политическа философия в света. Но сега либерализмът е под опасност, изключително във Англия.

Brexit е рожба частично и на инстинктите да се издигат бариери против света. Но в Brexit присъстваше и крайнолибералната позиция, че Европейски Съюз е прекомерно етатистки и стеснен. Джонсън би трябвало да сплоти либералите и да убеди скептиците, че система, основана на свободни пазари и свободна търговия, може да проработи и за тях.

Сега, когато Англия плава сама, Борис Джонсън се нуждае от пътеводна звезда. Либерализмът предлага такава.

Фотограф: POOL [Reuters]

В чужбина либерализмът значи да се употребява към момента значимото английско въздействие в интерес на свободната търговия и правата на индивида, без значение дали става дума за поддръжка за Световната комерсиална организация, или да се търси отговорност на Китай за злоупотребите с човешки права в Синдзян. Решението на Джонсън, че Англия би трябвало да употребява техниката на Huawei, затова беше вярно: либерализмът значи да не се поддържат опитите на американския президент Доналд Тръмп да изхвърли Китай от международните софтуерни вериги на доставки.

Либерализмът също може да значи, че понякога Англия би трябвало да се разграничава от метода, по който Европейски Съюз контролира бизнеса. В доста сфери като производството и сигурността на храните следването на стандартите, наложени в Брюксел, може да е рационално даже след Brexit, да не приказваме за това какъв брой е скъп достъпът до европейския пазар. В други обаче приемането на европейските правила може да се окаже неприятна концепция. Във финансовите услуги конкуриращите се европейски финансови центрове може да се опитат да наложат регулаторни спънки на Лондонското сити. В науката и технологиите инстинктивният английски метод, който нормално клони към регулация, основана на правила, а не на нерешителност, може да е по-добре позициониран от европейския за насърчаването на нововъведения.

У дома либерализмът значи системата да е отворена към всички искащи. Зад вота за Brexit се крие неодобрение, подхранено от възприятието, че една претендираща за отвореност икономическа система в действителност се базира на връзкарство, ръководена е от и за един бляскав прекомерно високо заплатен лондонски хайлайф и е тотално недостъпна за тези в обществото, които са небогати, провинциални и без благосъстоятелност.

Мисъл за рагионите

Мантрата на Джонсън е за " повдигане на равнището " посредством укрепване на растежа в районите. Той би трябвало да приказва за " отваряне ", с цел да може всички да имат опцията да вземат участие в просперитета. Това значи да се предизвиква обществената подвижност посредством повече разноски за ранното развиване на децата, разрешаване на строителството на повече къщи, тъй че младежите да могат да имат свестни жилища, провеждането на енергична политика на конкуренцията, с цел да не изпадат в прекомерно успокоение обичайните пазарни играчи и построяването на пътища и жп линии в регионите, които до момента са били ощетени. HS2 би трябвало да бъде част от това: макар че предстоящите разноски за жп връзката не престават да се усилват стремително, напредъкът и облагите от увеличението на жп потенциала и скоростта на напредване в цяла Англия ще надвишават разноските.

Дневният ред също не трябва да е чисто стопански. Самоопределянето е централно за либерализма, само че през последните 150 години властта постепенно е била изсмукана от британските райони към Уестминстър. На Шотландия и Уелс беше дадена забележителна автономност през 1999 година, само че Англия е мощно централизирана. Brexit беше отмъщението на Англия против Уестминстър за отдаването на специфични привилегии на Шотландия и Уелс, до момента в който районите бяха подценени. Последствията от това към момента може да се окажат разпадането на Обединеното кралство. Но каквато и да е ориста на Англия, едно демократично държавно управление би трябвало да децентрализира властта, и то освен тъй като решенията се взимат най-добре колкото се може по-близо до действието, което засягат, а и тъй като хората се нуждаят от възприятието, че имат някакъв надзор над ориста си.

Бъдещето на Англия е цялостно с неустановеност. Страната към този момент не е част от един от мощните световни блокове и би трябвало да си откри нова роля в света. Дърпани в разнообразни направления от напреженията в страната, другите народи в Обединеното кралство би трябвало да намерят нов метод да съществуват дружно. Разтърсена от горчивите разногласия за Brexit, Англия би трябвало да заздрави накъсания си обществен контракт. Трудностите не трябва да бъдат подценявани. В предходните пъти, когато Англия промени курса си - през 1945 и 1979 година, изборите, които страната прави, оказват помощ за прекрояването на политическия образ на света. Страната би трябвало да се стреми да направи това още веднъж.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР