Бъдещето на въглищните централи в процеса на преход към нисковъглеродна

Бъдещето на въглищните централи в процеса на преход към нисковъглеродна стопанска система остава една от най-разискваните тематики. Какво ще се случи с централите в Маришкия басейн и какво е бъдещето на ТЕЦ-овете на въглища в Европа се пробваха да очертаят участниците в Осмата районна конференция " Дневният ред на енергийното развиване на района - цели, технологии, пазари ", която се организира в София и бе проведена от БЕМФ.

Вредните излъчвания се трансформират във валута

Изправени сме пред обстановка, в която въглеродните излъчвания се трансформират във валута. Много скоро Китай ще стартира собствен пазар. Тоест няма по какъв начин да излезем от този пазар. Той става световен. Когато приказваме за енергетика, когато приказваме за промишленост би трябвало да мислим за това че е валута, световна валута, която ще се развива, ще пораства. Това разяснява пред участниците в конференцията Юлиян Попов от Европейската климатична фондация BPIE. Той бе безапелационен, че ще даде своето отражение и върху придвижването на цените в бранша, като засяга по-висока цена от стандартни източници и по-ниска от ВЕИ.

От тази позиция специалистът сложи и въпроса за енергийната сигурност., като несъмнено напомни, че тя име доста измерения. По думите му при търсене на отговор на въпроса за гарантиране на енергийната сигурност на България не би трябвало фокусът да е само върху технологиите и е належащо да се мине и през оценка на рисковете. Не е въпрос на страната какви ще са технологиите и тя не би трябвало да се намесва в този развой, а да сътвори опция за открит конкурс в този бранш, за конкурентен конфликт на технологии, с цел да навлизат енергийно чисти източници.
Юлиан Попов разяснява и опциите за комплекса „ Марица Изток “. „ Марица Изток “ дава благоприятни условия за необикновено икономическо развиване – първо със земята, благосъстоятелност на един източник, най-развита енергийна мрежа, добра инфраструктура, както и общественост от експерти. Разглеждан в тази целокупност, комплексът „ Марица Изток “ е квалифициран за доста по-широко индустриално развиване.

Бъдещето на „ Марица Изток “ се състои в това, че съдържа извънредно скъпи активи, които могат да бъдат трансформирани в зони на ниско въглеродна енергетика, счита Юлиан Попов. Той напомни, че това го постанова и европейската визия.

От всички енергийни райони в Европа, точно комплекса „ Марица Изток “ съдържа всички преимущества (инфраструктура, кадрови капацитет, земя) и в случай че бъде изтърван шанса за трансформиране страната ни ще загубим, счита той.

Справедлив преход

Нулеви излъчвания през 2050 година – да, само че и обективен преход. Върху това подчертава в презентацията си пред участниците в конференцията представителят на Европейската комисия Евангелиос Тзимас.

Парижкото съглашение за климата е обсъждано, визията до 2050 година е ясна – Европа би трябвало да реализира нулеви излъчвания до 2050 година а обществото гаранции, че всички групи ще се възползват. Освен това не би трябвало да се изгубят работни места. Сигурни сме в изгодите, само че преходът към стопанска система с нулеви излъчвания би трябвало да е обективен, както и да е съгласуван с националните благоприятни условия, разяснява Тзимас. Въглищните райони в Европа са 42, а 240 хиляди директните и 215 хил. косвените работни места.

Изхождайки от тези данни специалистът от Европейска комисия разяснява опциите за бъдещето. Алтернативните благоприятни условия се базират на локалния капацитет. Необходимо е да се развие човешкият капитал и хората да се приспособят към новите зараждащи благоприятни условия. ВЕИ са една от тях, сподели той и даде образец с Германия, където въглищни централи към този момент се трансформират, някои основани на геотермална сила, други посредством турбини и прочие
Подобни образци има в цяла Европа, само че би трябвало да се вземат поради особеностите на всеки район, неговите благоприятни условия, да се мисли по-широко. Иновациите във въглищните райони демонстрират, че когато има нови технологии на локално равнище се развиват други промишлености. Това подтиква и локалните просветителни институции да развиват нов вид обучение, сподели още Тзимас. Той обърна внимание освен това и на нуждата от високо обучение и дипломиран личен състав и за внедряване на нови технологии с конкурентно възнаграждение. В същото време Тзимас изясни, че всеки съответен план за внедряване на ВЕИ в даден въглищен район би трябвало да се преглежда настрана, самичък по себе си. Това се отнася и за „ Марица Изток “, безапелационен бе той, като добави, че към този момент има полемики с локалните общности да търсене на общи решения и в търсене на най-хубавата форма за преход.

България ще има своя преход, само че е значимо по кое време ще стане

Въглищните централи в комплекса Топлоелектрическа централа „ Марица Изток “ са нужни през днешния ден и в бъдеще за развиване на бранша. Трябва да сме практични и да признаем какъв брой значими са в централите за енергийната система на България. Това разяснява представителят на AES Оливие Маркет, като напомни, че компанията AES е и измежду вложителите и операторите на ВЕИ планове, само че също и в най-новите технологии, свързани със предпазване на сила.
Откакто Германия заяви, че ще затвори въглищните си централи са минали 20 години. В България, аз бих споделил, че също ще има подобен преход само че е значимо по кое време ще стане, сподели Маркет. Той обърна внимание на спецификата на въглищните централи в комплекса „ Марица Изток “ – създават до 43 % от електрическата енергия в страната, само че също така дават други характерности нужни за работата на системата.

Първо би трябвало да кажа, че централите в „ Марица Изток “, и по съответно Топлоелектрическа централа ЕЙ И Европейски Съюз и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал “ дават запас за първично контролиране, т.е. възобновяване на системата, нещо което ВЕИ не могат да вършат. В днешно време тази услуга се дава само от Топлоелектрическа централа, сподели Маркет. Предоставя се и вторично контролиране - в рамките до 15 минути в действително време, което е и най-ефективното средство за натоварване в системата. Става въпрос и за трите Топлоелектрическа централа – а в „ Марица Изток “, изясни още Оливие Маркет. Ще спра дотук, само че основното ми обръщение е, че от техническа точка ТЕЦ-овете са безусловно нужни през днешния ден за енергийната система в България, заключи той.

Цената на прехода

Председателят на борда на Полската минна група Томаш Рогала също – напомни, че работещите 240 хиляди души, директно заети във въглищните райони ще изгубят работата си. В Полша към минната група, която специалистът показа пред тази опасност са изправени 43 хиляди души работещи във въглищните централи, като със фамилиите нараства до 140 хиляди, стана ясно от думите му.

Енергийният преход ще е много безценен. Базирайки се на изследване, направено от институт във Англия, чието име не бе конкретизирано, Рогала изясни, че годишно преходът ще коства 41 млн. евро. Според Полският университет в Катовице пък разноските ще са 44 млн. евро годишно.
За поддържане на темпа на развиване ще са нужни 4,3 милиарда евро годишно, сочат още цитираните данни. Най-важно при прехода е да защитим веригата на цената, изясни още Рогала и в този смисъл уточни, че представляваната от него минна група заплаща налози на полската хазна от порядъка на 670 млн. евро. По думите му нуждата от прехода въпреки всичко се осъзнава и в някои райони към този момент се работи по обособени планове. Така да вземем за пример имаме желание да построим слънчев парк от 95 МВт, сподели той. Възможностите са доста, само че в случай че желаеме преходът да е цялостен и ефикасен би трябвало да се резервира веригата на цената.

Гръцкият представител Константинос Хронис от своя страна разяснява от своя страна, че с едно тракване на пръсти, преходът няма по какъв начин да се реализира. За страната си той посочи, че там производството от газ и въглища е равно – по 27 %.

Джайеш Палмър от консултантската компания Баринга се спря на нуждата от градивен метод при прехода от въглища към газ. В този аспект компанията е направила изследване, а отчетът й по въпроса следва да бъде оповестен през идващите дни. Компанията преглежда разнообразни случаи и образци за преход, в това число съчетание на въглища и газ, само че е безапелационна, че всичко това касае политическа обязаност и съществени обществени дейности. Мтодологията, употребена при проучването е посредством проекция на енергийния микс на цените до 2050 година, като се има поради и подобаващ район. Съответно се имат поради и цените на въглеродните излъчвания.

Генералният секретар на ЕВРОКОЛ Брайън Рикетс заключи от своя страна, че да, трбва да се гледа към ВЕИ, само че „ би трябвало да продължим да използваме въглищните централи и да ги създадем по-чисти “. „ Трябва да влагаме в нови технологии “ съобщи ясно той и изрази вяра, че „ науката ще даде решение, без да е прекомерно късно “. Рикетс очерта редица напълно нови и непознати планове, които към този момент се опитват в Япония, Китай и други страни.

Има разлика сред другите европейски страни. Някои могат да си разрешат скъпи ВЕИ, само че други като България не могат и би трябвало да разчитат на въглищата. Въпросът е дали тези разлики сред страните би трябвало да се отстраняват, съобщи той.

Брайън Рикетс отвърна и коментара на специалиста Юлиан Попов за Системата за търговия с излъчвания (СТЕ) и в частност изказванието, че нездравословните излъчвания се трансформират във валута. „ Системата за излъчвания не е пазарно основана, а наложена от политики “, напомни Рикетс.