Драги няма да остане без работа
Бъдещето на ръководителя на Европейската централна банка - Марио Драги, който на 31 октомври би трябвало да се отдръпна от кормилото на институцията, занапред предизвика маса спекулации. Драги, който ще бъде на 72 години, когато напусне ЕЦБ, съобщи наскоро, че "не е правил проекти за бъдещето " и към този момент е изцяло обхванат от служебните си отговорности. Като се има поради обаче впечатляващата му кариера - над три десетилетия, отдадени на провеждането на икономическата политика в Рим, Вашингтон и Франкфурт, той надали ще се отдаде на непрестанен отдих във вилата си в района на Умбрия, в централна Италия.
Марио Драги
Франческо Пападиа, който от 1998-а до 2012-а оглавяваше пазарните интервенции на ЕЦБ и сега е старши помощник в икономическия институт "Брьогел " в Брюксел, разяснява, че "Драги е към момента е цялостен с толкоз сила и живот, че надали ще се пенсионира, с цел да написа записки " и че "всички пътища са отворени пред него - и в частния, и в обществения, и в университетския бранш ". Италианският финансов министър Джовани Триа пък съобщи през април, че Драги може да има "огромен принос " на фрагментираната политическа сцена в Италия.
Какви са евентуалните благоприятни условия
Технократ във време на рецесии
Италия е имала няколко ръководени от технократи държавни управления в спешни интервали и Драги при потребност би могъл да се впише отлично в сходен сюжет.
Налице са няколко прецедента. Бившият италиански еврокомисар Марио Монти образува спешен кабинет през 2011-а. Подобни администрации управляваха някогашните централни банкери Карло Адзелио Чампи през 1993-а и Ламберто Дини през 1995-а. Бившият вице президент на ЕЦБ Лукас Пападемос пък стана министър председател на Гърция в интервала 2011 - 2012-а.
А спешна обстановка в Италия може да възникне още с приключването на мандата на Драги като началник на ЕЦБ, в случай че държавното управление на премиера Джузепе Конте се разпадне поради вътрешните битки и бюджетните цели. Политически наблюдаващи обаче разясняват, че за ръководена от централния банкер администрация е рано да се мисли, като се има поради парламентарното болшинство на популистките партии.
Драги в предишното от време на време отхвърляше, че може да напусне предварително поста си в ЕЦБ, с цел да стане президент на Италия. Но когато сегашният държавен глава - Серджо Матарела, завърши седемгодишния си мандат през 2022-а, сходни ограничавания няма да съществуват. Пападиа показва, че в случай че в страната се проведат предварителни избори преди 2022-а и в Народното събрание се образува друго болшинство, тогава всичко би било допустимо. Този сюжет обаче изисква вотът да се организира до юли 2021-а, тъй като конституцията не разрешава на президента да разпуска Народното събрание през последните шест месеца от мандата си.
Серджо Матарела
А сходни прецеденти е имало в биографията на двама от осем някогашни ръководители на Италианската централна банка след Втората международна война. Луиджи Ейнауди става президент на Италия на 12 май 1948-а и остава на този пост до 11 май 1955-а. Карло Чампи пък е държавен глава от 18 май 1999-а до 15 май 2006-а.
Световен опекун
Драги би могъл да намерения и за роля в интернационална или европейска институция, въпреки че към този момент подобаваща вакантна позиция за него няма.
Евентуално му завръщане във Вашингтон, където е работил като италиански представител в Световната банка, не може да включи ролята на ръководещ шеф на Международния валутен фонд като правоприемник на Кристин Лагард, тъй като е надхвърлил възрастовия таван от 65 години за длъжността. Банката за интернационалните разплащания пък бе управлявана преди по-малко от година от Агустин Карстенс. А вакантните позиции в Европейския съюз след парламентарните избори през май са по-скоро за политици в сравнение с за централни банкери.
Мишел Камдесю
В тази област също има прецеденти. Мишел Камдесю управлява МВФ от 1987-а до 2000-а, откакто от 1984-а до 1987-а е бил ръководител на "Банк дьо Франс ". Бившият началник на шведската "Риксбанк " - Ивар Рот, пък е оглавявал МВФ от 1951-а до 1956-а.
Обратно към академичното занятие
Драги се е дипломирал през 70-е години на предишния век в университета "Сапиенца " в Рим, като е защитил тематиката "Икономическата интеграция и измененията на валутните курсове ". През 1976-а получава докторска степен по стопанска система от Масачузетския софтуерен институт. От края на 70-е до началото на 90-е години на ХХ век чете лекции в университетите в Тренто, Падуа, Венеция и Флоренция. С други думи, връщането му към академична кариера - в родината или зад граница, е елементарно постижимо.
Съществуват и голям брой прецеденти в този смисъл. Бившите ръководители на Федералния запас - Бен Бърнанке и Джанет Йелън, сега са в институт "Брукингс ". А някогашният началник на "Бенк ъф Инглънд " - Мървин Кинг, преподава в Нюйоркския университет.
Отново в "Голдмън "
Няколко от някогашните сътрудници на Драги в ЕЦБ към този момент вършат кариери в региона на финансите. Самият Драги има такава опция, тъй като три години (от 2002-а до 2005-а) е бил заместител ръководител, ръководещ шеф и член на управителния комитет на "Голдмън Сакс интърнешънъл ".
Връщането му в областта на частния банков бизнес обаче е обвързвано с ред рестрикции и изисква забележителен интервал на "консервация ". През него някогашните публични представители на много институции би трябвало или да се въздържат да заемат длъжности, представляващи евентуален спор на ползи, или би трябвало да разкрият желанията си и да желаят позволение за новата позиция. В случая с ЕЦБ този интервал е една година за членовете на управителния съвет и две години за членовете на надзорния ръб. Но даже и след спазването на тези ограничавания могат да зародят несъгласия, както при някогашния началник на Европейската комиися - Жозе Мануел Барозо, който след отдръпването си се трансферира в "Голдмън Сакс ". Въпреки трудностите, голям брой финансови институции сигурно ще се наредят на опашка, с цел да подмамят Драги в редовете си.
Аксел Вебер
И тук могат да се посочат много образци в исторически проект. Бившият ръководител на немската Бундесбанк - Аксел Вебер управлява швейцарският банков колос "Ю Би Ес ". На управителни длъжности в частни банки са и някои някогашни членове на изпълнителния ръб на ЕЦБ. Лоренцо Бини Смаги е ръководител на френската "Сосиете женерал ", а Хосе-Мануел Гонзалес-Парамо е член на борда на испанската BBVA. някогашният началник на Швейцарската национална банка - Филип Хилдебранд, пък е в международния капиталов управител "Блек рок ".
Марио Драги
Франческо Пападиа, който от 1998-а до 2012-а оглавяваше пазарните интервенции на ЕЦБ и сега е старши помощник в икономическия институт "Брьогел " в Брюксел, разяснява, че "Драги е към момента е цялостен с толкоз сила и живот, че надали ще се пенсионира, с цел да написа записки " и че "всички пътища са отворени пред него - и в частния, и в обществения, и в университетския бранш ". Италианският финансов министър Джовани Триа пък съобщи през април, че Драги може да има "огромен принос " на фрагментираната политическа сцена в Италия.
Какви са евентуалните благоприятни условия
Технократ във време на рецесии
Италия е имала няколко ръководени от технократи държавни управления в спешни интервали и Драги при потребност би могъл да се впише отлично в сходен сюжет.
Налице са няколко прецедента. Бившият италиански еврокомисар Марио Монти образува спешен кабинет през 2011-а. Подобни администрации управляваха някогашните централни банкери Карло Адзелио Чампи през 1993-а и Ламберто Дини през 1995-а. Бившият вице президент на ЕЦБ Лукас Пападемос пък стана министър председател на Гърция в интервала 2011 - 2012-а.
А спешна обстановка в Италия може да възникне още с приключването на мандата на Драги като началник на ЕЦБ, в случай че държавното управление на премиера Джузепе Конте се разпадне поради вътрешните битки и бюджетните цели. Политически наблюдаващи обаче разясняват, че за ръководена от централния банкер администрация е рано да се мисли, като се има поради парламентарното болшинство на популистките партии.
Драги в предишното от време на време отхвърляше, че може да напусне предварително поста си в ЕЦБ, с цел да стане президент на Италия. Но когато сегашният държавен глава - Серджо Матарела, завърши седемгодишния си мандат през 2022-а, сходни ограничавания няма да съществуват. Пападиа показва, че в случай че в страната се проведат предварителни избори преди 2022-а и в Народното събрание се образува друго болшинство, тогава всичко би било допустимо. Този сюжет обаче изисква вотът да се организира до юли 2021-а, тъй като конституцията не разрешава на президента да разпуска Народното събрание през последните шест месеца от мандата си.
Серджо Матарела
А сходни прецеденти е имало в биографията на двама от осем някогашни ръководители на Италианската централна банка след Втората международна война. Луиджи Ейнауди става президент на Италия на 12 май 1948-а и остава на този пост до 11 май 1955-а. Карло Чампи пък е държавен глава от 18 май 1999-а до 15 май 2006-а.
Световен опекун
Драги би могъл да намерения и за роля в интернационална или европейска институция, въпреки че към този момент подобаваща вакантна позиция за него няма.
Евентуално му завръщане във Вашингтон, където е работил като италиански представител в Световната банка, не може да включи ролята на ръководещ шеф на Международния валутен фонд като правоприемник на Кристин Лагард, тъй като е надхвърлил възрастовия таван от 65 години за длъжността. Банката за интернационалните разплащания пък бе управлявана преди по-малко от година от Агустин Карстенс. А вакантните позиции в Европейския съюз след парламентарните избори през май са по-скоро за политици в сравнение с за централни банкери.
Мишел Камдесю
В тази област също има прецеденти. Мишел Камдесю управлява МВФ от 1987-а до 2000-а, откакто от 1984-а до 1987-а е бил ръководител на "Банк дьо Франс ". Бившият началник на шведската "Риксбанк " - Ивар Рот, пък е оглавявал МВФ от 1951-а до 1956-а.
Обратно към академичното занятие
Драги се е дипломирал през 70-е години на предишния век в университета "Сапиенца " в Рим, като е защитил тематиката "Икономическата интеграция и измененията на валутните курсове ". През 1976-а получава докторска степен по стопанска система от Масачузетския софтуерен институт. От края на 70-е до началото на 90-е години на ХХ век чете лекции в университетите в Тренто, Падуа, Венеция и Флоренция. С други думи, връщането му към академична кариера - в родината или зад граница, е елементарно постижимо.
Съществуват и голям брой прецеденти в този смисъл. Бившите ръководители на Федералния запас - Бен Бърнанке и Джанет Йелън, сега са в институт "Брукингс ". А някогашният началник на "Бенк ъф Инглънд " - Мървин Кинг, преподава в Нюйоркския университет.
Отново в "Голдмън "
Няколко от някогашните сътрудници на Драги в ЕЦБ към този момент вършат кариери в региона на финансите. Самият Драги има такава опция, тъй като три години (от 2002-а до 2005-а) е бил заместител ръководител, ръководещ шеф и член на управителния комитет на "Голдмън Сакс интърнешънъл ".
Връщането му в областта на частния банков бизнес обаче е обвързвано с ред рестрикции и изисква забележителен интервал на "консервация ". През него някогашните публични представители на много институции би трябвало или да се въздържат да заемат длъжности, представляващи евентуален спор на ползи, или би трябвало да разкрият желанията си и да желаят позволение за новата позиция. В случая с ЕЦБ този интервал е една година за членовете на управителния съвет и две години за членовете на надзорния ръб. Но даже и след спазването на тези ограничавания могат да зародят несъгласия, както при някогашния началник на Европейската комиися - Жозе Мануел Барозо, който след отдръпването си се трансферира в "Голдмън Сакс ". Въпреки трудностите, голям брой финансови институции сигурно ще се наредят на опашка, с цел да подмамят Драги в редовете си.
Аксел Вебер
И тук могат да се посочат много образци в исторически проект. Бившият ръководител на немската Бундесбанк - Аксел Вебер управлява швейцарският банков колос "Ю Би Ес ". На управителни длъжности в частни банки са и някои някогашни членове на изпълнителния ръб на ЕЦБ. Лоренцо Бини Смаги е ръководител на френската "Сосиете женерал ", а Хосе-Мануел Гонзалес-Парамо е член на борда на испанската BBVA. някогашният началник на Швейцарската национална банка - Филип Хилдебранд, пък е в международния капиталов управител "Блек рок ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ