Бъдещето на България изглежда така: едно застаряващо население без медицински

Бъдещето на България наподобява по този начин: едно застаряващо население без медицински лица и болногледачи, които от дълго време са емигрирали в по-богати страни. Според прогнозите, през 2080 година България ще има население от едвам 4,8 милиона души. Това са съвсем половината от близо 9-те милиона, населявали страната през 1990 година.
Така “Ди Велт ” разказва прогнозите за бъдещето на България в публикацията, озаглавена “Последният да загаси лампата ”. Изданието се базира на прогнозите на Организация на обединените нации, съгласно които популацията на шест страни в Европейски Съюз - трите балтийски републики (Литва, Латвия, Естония), Румъния, България и Хърватия, ще се срине на половина до 2080 година спрямо 1990 година. Шестте страни са застрашени от изгубване, пишат от “Ди Велт ” и допълват, че те са изгубили 20% от популацията си от измененията насам.
Емиграция и съвсем никаква имиграция
Няколко са проблемите на източноевропейските страни, които водят до неналичието на демографски приръст. Едната, несъмнено, е бедността, която стимулира огромни групи от популацията да търсят реализация в по-богати страни. Другата – неналичието на имиграция. “Ди Велт ” отбелязва, че от една страна, страни като България и Румъния, поради ниския си стандарт, не са толкоз привлекателни за мигрантите, колкото други европейски страни. От друга страна, обществата в Източна Европа не желаят мигранти. 
“Много е мъчно да се прекъсне това развиване ”, споделя Дмитри А. Жданов, началник на лабораторията за демография в немския институт “Макс Планк ”. Според него, тези страни би трябвало да предложат на популацията си “това, което западните страни оферират ”. За момента сходно развиване наподобява невероятно. Затова някои от социолозите чакат обезлюдяването на тези страни да продължи.
Никоя страна не е изгубила толкоз жители, колкото Румъния. По данни на Евростат, 600 хиляди румънци на възраст до 19 години живеят отвън страната. През 1990 година популацията на Румъния е било 23,5 милиона, а в този момент е малко над 19 милиона. Спадът е с към 20%, колкото е и в България.
Ниска дълготрайност на живота
България, Латвия и Румъния не престават да са страните с най-ниска междинна дълготрайност на живота в Европейския съюз, което в допълнение способства за стопяването на популацията. По данни от 2018 година българите живеят приблизително 75 години, латвийците 75,1, а румънците 75,3. Средната дълготрайност на живота в Европейския съюз е 81 години. Испания и Италия са водещи по този индикатор – надлежно 83,5 и 83,4 години.
Коронавирусът прибра източноевропейците, само че краткотрайно
Чрез разнообразни механизми засегнатите страни се пробват да лимитират спада на популацията. Унгария се концентрира върху построяването на прочувствена връзка с родината и разпалването на патриотични усеща у хората. Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които разполагат с повече средства, отделят и огромни суми за материално стимулиране на родителите. В изброените страни казусът с прираста също е налице, въпреки и не в мащабите на балтийските страни, България, Румъния и Хърватия. В Унгария през 2019 година се прибраха повече хора (23 000), в сравнение с емигрираха (21 000). Раждаемостта също се увеличи, само че наклонността за спад на популацията към момента не е преодоляна.
Коронавирусът основава краткотрайна и по-скоро илюзорна визия, че доста от живеещите в чужбина се прибират назад. Това евентуално ще продължи единствено до момента в който обстановката се възстановява, предвиждат от “Ди Велт ”.
 
Източник: Дойче веле