До Прищина и назад: косовският писател Азем Делиу
Азем Делиу гостува по-рано това лято в София, с цел да показа книгата си " Записките на Червея Смолински " и с цел да работи по идващия си разказ като резидент на Къщата за литература и превод. Той е едно от най-коментираните създатели в косовската и като цяло албаноезичната литература и единствено до началото на 20-те си, той към този момент има три книги. " Разбира се, това, че съм почнал да пиша от рано, не значи, че тези книги стават ". Още няколко имена на косовската и албанската литература ще се появяват през идната година на български език от издателство " Персей ".
Писателят и стихотворец Азем Делиу е на 26 години, към този момент има три книги и някои бързо биха го определили като млад обещаващ създател, само че любопитното е, че той е " по-възрастен " от страната, от която идва - Косово.
" Разбира се, това, че съм почнал да пиша от рано, не значи, че тези книги стават ", споделя Делиу, чието възприятие за комизъм или прям жлъч гарнират всеки отговор. По-рано това лято той гостува в София в границите на резидентната стратегия на Къща за литература и превод и за представянето на късия си разказ " Записките на Червея Смолински ", история за полски публицист, който идва в Прищина и се влюбва в проверяваща журналистка, която написа под опасност за живота си. " Той е малко над 60 страници, само че по някакъв метод го считам за разказ - всеки разказ би трябвало да провокира концепцията какво е разказ , да сътвори диалог дали това определение има смисъл за някой различен, с изключение на за библиотекарите, когато подреждат книгите. "
Делиу приключва романа преди четири години, а през 2020 година е номиниран за Европейската премия за литература. Едномесечната си аудиенция в София той употребява и за основаването на идващия си разказ. Достатъчно време и за първи усещания от тук: споделя, че карането на българските водачи го кара да мисли, че в Косово придвижването не е чак толкоз зле.
Реклама
Роден е през 1996 година в град от десетина хиляди души покрай Прищина, само че след началото на войната (1998-1999) татко му е на фронта, майка му се мести от място на място, а той отива незаконно при чичо си в Германия - не вижда родителите си цели три години, единствената му образна връзка с тях са две фотоси. " Интересно е това възприятие да си на спокойно място, само че да знаеш, че някъде има твой татко, който не познаваш и той може да почине всеки миг във война. От днешна позиция сякаш историята на майка ми и като цяло историята на дамите в Косово е неразказана и може би по-важна: мъжете въпреки всичко са имали оръжие, с което да се отбраняват, дамите остават измежду цивилните ", споделя Делиу, който като обществена персона в Косово и Албания предлага нова вероятност - израснал с контузиите от войната, без действително да има кой знае какъв брой мемоари от нея . " В последна сметка моето детство е доста по-добро и уредено спрямо детството на доста други хора. "
След края на войната фамилията се събира назад в Косово. Писателят споделя, че разказването на истории е нещо, което се е развило в началното му учебно заведение, когато един от преподавателите му дава нова книга всяка сряда и по този начин Азем скоростно прочита голям набор от заглавия. Книгите на най-известния албански създател, Исмаил Кадаре, се трансформират в модел за него - освен като литература, само че и като метод да рационализира за себе си комплицираната история на района и войната в Косово. В гимназията той прочита всички издадени книги на Кадаре. Сега той и идолът му се издават от едно и също локално издателство и се познават - другарство, което Делиу цени и се старае да не употребява ненужно.
Докато разгласява първите си текстове и печели първите си награди, Делиу приключва албанска литература в Прищина. За малко е публицист, само че споделя, че подценяването на културните тематики в изданието, в което е работил, го кара бързо да промени пътя си. За малко е и ефирен водещ на литературно предаване, в което гостите би трябвало да приказват за книги, които ценят - голяма част от гостите се опитвали да донесат негови книги за разискване в негово наличие като форма на подмазване. " А рецензията се свежда до това другари да пишат за другари " , споделя Азем, с което още веднъж основава някои асоциации с литературната сцена в България.
Делиу споделя, че значително Косово и Албания имат споделена литературна сцена - даже и разговорният език леко да варира, писменият е еднакъв и книгите излизат в една и съща версия в двете страни. От неговите усещания обществото е поляризирано към концепцията за национално обединяване сред Косово и Албания - огромна част от хората живеят с този блян, за други сходна пътека ще изостри още повече връзките със Сърбия и ще дискредитира западните политики към страната - протектирана от Организация на обединените нации и от 2008 година самостоятелна, само че и до през днешния ден отчасти приета.
Реклама
Постоянното напрежение сред Косово и Сърбия мазета още веднъж, откакто на 1 август сърби блокираха основни пътни артерии в символ на митинг против ново и след това анулирано предписание, което щеше да задължи коли със сръбска регистрация в страната да бъдат сменени с косовска (реципрочна мярка на дългогодишното непризнаване на косовските коли в Сърбия). Това се трансформира в миг на остра замяна на реплики и позиции сред косовския министър председател Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич.
" За страдание огромна част от косовската литература през днешния ден е обладана от национализма , а политически няма ляво или дясно, има популизъм и непопопулизъм. Не обичаме жертвите, желаеме да възпяваме герои. А съгласно мен историята на жертвите и най-обикновените хора остава някак настрана. С годините, с набирането на някакъв читателски опит и четене на повече европейски класики, малко локални създатели към този момент ми харесват ", споделя Делиу, който е имал и допир до българската литература - чел е Милен Русков в албанския превод на " Възвишение ".
Азем дефинира литературната албаноезична традиция в Косово като млада, защото води началото си от 50-те години на XX век. Първият публицист от Косово, който разгласява в Косово, е Адем Демачи , опозиционна фигура против режима на югославския водач Тито. В средата на ХХ век Демачи става известен с книгата си Gjarpijt e gjakut (The Snakes of Blood), до момента в който по същото време е политически пандизчия.
" Точно сега виждам забавно ново потомство създатели в Косово - усещам се част от вълна писатели, които намират своите читатели и стартират да бъдат превеждани. Защото, в случай че се замислим, това няма логичност: когато в миналото хората са се завърнали в без значение Косово, това е една изцяло опустошена земя, децата влизат в разрушени учебни заведения, които е ясно, че няма по какъв начин да предложат добра просветителна система. Но се появяват извънредно надарени хора, макар тези условия. "
Писателят и стихотворец Азем Делиу е на 26 години, към този момент има три книги и някои бързо биха го определили като млад обещаващ създател, само че любопитното е, че той е " по-възрастен " от страната, от която идва - Косово.
" Разбира се, това, че съм почнал да пиша от рано, не значи, че тези книги стават ", споделя Делиу, чието възприятие за комизъм или прям жлъч гарнират всеки отговор. По-рано това лято той гостува в София в границите на резидентната стратегия на Къща за литература и превод и за представянето на късия си разказ " Записките на Червея Смолински ", история за полски публицист, който идва в Прищина и се влюбва в проверяваща журналистка, която написа под опасност за живота си. " Той е малко над 60 страници, само че по някакъв метод го считам за разказ - всеки разказ би трябвало да провокира концепцията какво е разказ , да сътвори диалог дали това определение има смисъл за някой различен, с изключение на за библиотекарите, когато подреждат книгите. "
Делиу приключва романа преди четири години, а през 2020 година е номиниран за Европейската премия за литература. Едномесечната си аудиенция в София той употребява и за основаването на идващия си разказ. Достатъчно време и за първи усещания от тук: споделя, че карането на българските водачи го кара да мисли, че в Косово придвижването не е чак толкоз зле.
Реклама
Роден е през 1996 година в град от десетина хиляди души покрай Прищина, само че след началото на войната (1998-1999) татко му е на фронта, майка му се мести от място на място, а той отива незаконно при чичо си в Германия - не вижда родителите си цели три години, единствената му образна връзка с тях са две фотоси. " Интересно е това възприятие да си на спокойно място, само че да знаеш, че някъде има твой татко, който не познаваш и той може да почине всеки миг във война. От днешна позиция сякаш историята на майка ми и като цяло историята на дамите в Косово е неразказана и може би по-важна: мъжете въпреки всичко са имали оръжие, с което да се отбраняват, дамите остават измежду цивилните ", споделя Делиу, който като обществена персона в Косово и Албания предлага нова вероятност - израснал с контузиите от войната, без действително да има кой знае какъв брой мемоари от нея . " В последна сметка моето детство е доста по-добро и уредено спрямо детството на доста други хора. "
След края на войната фамилията се събира назад в Косово. Писателят споделя, че разказването на истории е нещо, което се е развило в началното му учебно заведение, когато един от преподавателите му дава нова книга всяка сряда и по този начин Азем скоростно прочита голям набор от заглавия. Книгите на най-известния албански създател, Исмаил Кадаре, се трансформират в модел за него - освен като литература, само че и като метод да рационализира за себе си комплицираната история на района и войната в Косово. В гимназията той прочита всички издадени книги на Кадаре. Сега той и идолът му се издават от едно и също локално издателство и се познават - другарство, което Делиу цени и се старае да не употребява ненужно.
Докато разгласява първите си текстове и печели първите си награди, Делиу приключва албанска литература в Прищина. За малко е публицист, само че споделя, че подценяването на културните тематики в изданието, в което е работил, го кара бързо да промени пътя си. За малко е и ефирен водещ на литературно предаване, в което гостите би трябвало да приказват за книги, които ценят - голяма част от гостите се опитвали да донесат негови книги за разискване в негово наличие като форма на подмазване. " А рецензията се свежда до това другари да пишат за другари " , споделя Азем, с което още веднъж основава някои асоциации с литературната сцена в България.
Делиу споделя, че значително Косово и Албания имат споделена литературна сцена - даже и разговорният език леко да варира, писменият е еднакъв и книгите излизат в една и съща версия в двете страни. От неговите усещания обществото е поляризирано към концепцията за национално обединяване сред Косово и Албания - огромна част от хората живеят с този блян, за други сходна пътека ще изостри още повече връзките със Сърбия и ще дискредитира западните политики към страната - протектирана от Организация на обединените нации и от 2008 година самостоятелна, само че и до през днешния ден отчасти приета.
Реклама
Постоянното напрежение сред Косово и Сърбия мазета още веднъж, откакто на 1 август сърби блокираха основни пътни артерии в символ на митинг против ново и след това анулирано предписание, което щеше да задължи коли със сръбска регистрация в страната да бъдат сменени с косовска (реципрочна мярка на дългогодишното непризнаване на косовските коли в Сърбия). Това се трансформира в миг на остра замяна на реплики и позиции сред косовския министър председател Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич.
" За страдание огромна част от косовската литература през днешния ден е обладана от национализма , а политически няма ляво или дясно, има популизъм и непопопулизъм. Не обичаме жертвите, желаеме да възпяваме герои. А съгласно мен историята на жертвите и най-обикновените хора остава някак настрана. С годините, с набирането на някакъв читателски опит и четене на повече европейски класики, малко локални създатели към този момент ми харесват ", споделя Делиу, който е имал и допир до българската литература - чел е Милен Русков в албанския превод на " Възвишение ".
Азем дефинира литературната албаноезична традиция в Косово като млада, защото води началото си от 50-те години на XX век. Първият публицист от Косово, който разгласява в Косово, е Адем Демачи , опозиционна фигура против режима на югославския водач Тито. В средата на ХХ век Демачи става известен с книгата си Gjarpijt e gjakut (The Snakes of Blood), до момента в който по същото време е политически пандизчия.
" Точно сега виждам забавно ново потомство създатели в Косово - усещам се част от вълна писатели, които намират своите читатели и стартират да бъдат превеждани. Защото, в случай че се замислим, това няма логичност: когато в миналото хората са се завърнали в без значение Косово, това е една изцяло опустошена земя, децата влизат в разрушени учебни заведения, които е ясно, че няма по какъв начин да предложат добра просветителна система. Но се появяват извънредно надарени хора, макар тези условия. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ