Колко струва да си купиш закон в България?
" Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да променя закона през Народното събрание... " Тези думи на главния очевидец по делото " Иванчева " повдигат доста значим въпрос. Коментар на Емилия Милчева за " Дойче Веле България ".
Щяха ли да стигнат 500 000 евро на строителния бизнесмен Александър Ваклин, с цел да промени закон в Народното събрание? Едва ли. При съдружно ръководство е по-трудно да се обезпечи болшинство в пленарна зала, належащо за гласоподаване на законопроект. Не е като болшинство, обезпечавано от една политическа мощ.
Но все пак Ваклин прави обосновано съмнение: " Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да променя закона през Народното събрание. За толкоз пари ще мине през Народното събрание - там тия тъпанари... " Думите му са записани посредством специфични разследващи средства (СРС) и станаха обществено притежание на делото за рушвет против Десислава Иванчева - към този момент някогашен кмет на столичния регион Младост, Биляна Петрова, към този момент някогашна нейна заместничка, и Петко Дюлгеров, медиатор сред бизнесмена и управата на регион Младост, самият той някогашен кмет на региона.
За корупцията и лобизма
Този запис повдига следния въпрос: Колко са годишните разноски за пазаруване на политическо въздействие в България, другояче казано - за корумпиране на политици? Отговорът обаче гласи: Не е известно. Известно е единствено, че съгласно Индекса за усещане на корупцията през 2017 година на " Прозрачност без граници " България остава най-корумпираната страна в Европейски Съюз. Политическата корупция сигурно играе значима роля за тази позиция. Разкритията в Държавната организация за българите в чужбина, където за " споразумяване " са плащани над 5000 евро, са единствено един щрих.
Лесно е да се предвижда, че прокуратурата няма да се заеме с Александър Ваклин, с цел да изследва от кое място му е прочут упоменатият механизъм за променяне на закони. В случая - закона за локалните избори, с цел да се върне още веднъж назначението, а не избирането на областен кмет. Но дали някой в Народното събрание - институцията с най-нисък рейтинг в страната - няма да се засегне поради накърнения престиж и уронване на положителното име на депутатите, и оповестяване на позорно събитие?
Освен че разрушава демокрацията, това компрометира Народното събрание и законодателната уредба. Одобрението на закони по противозаконни цени генерира и сив бранш в стопанската система - недекларирани съществени доходи, укривани в офшорни сметки. Вероятно приемането на закон за лобизма - обещан, прочее, от днешния министър на правораздаването Цецка Цачева още когато председателстваше 41-ото Народно събрание, ще освети (донякъде) тази сива зона. Или най-малко входа ѝ.
Цинизмът в думите на Александър Ваклин е в прорез с изказвания на премиера Бойко Борисов - да вземем за пример, че в случай че партийните дотации бъдат понижени, " партиите ще станат подвластни от олигарсите ". Ако има закон за лобизма, няма потребност да ни изяснява, че ГЕРБ е " дясна партия ", която се старае " да подкрепя бизнеса във всичките му форми " - ще разберем за какво ГЕРБ наложи през 2012 година законови промени, облагодетелствали производителите на ток от биомаса, или за какво, с помощта на обединените старания на Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, се наплодиха десетки ВЕЦ-ове. Няма да има потребност и народни представители да записват компании за пиар и консултантски услуги на името на съпруги, деца или любовници.
Когато овладееш " входа "...
Но има случаи, в които депутатите се оказват притиснати сред толкоз мощни лобита, че избират да не вземат никакви решения. И даже няколко пъти по 500 000 евро не биха ги предиздвикали да гласоподават, защото вредите за единия или другия бизнес биха се съизмервали в десетки и стотици милиони. Пример за това е законът за храните - обещан от втория кабинет на Борисов, признат на първо четене още през есента на 2017 година, събрал над 30 мнения и непомръдващ по-нататък. Причините са най-малко две. Едната е поради дълготраен спор сред производителите на две минерални води " Девин " и " Балдаран ", събрали към себе си лобита в лицето на работодателски и браншови организации, кметове и депутати. Другата - поради възбраната да се популяризират ГМО храни и храни, за които има въведени ограничавания за приложимост от деца посредством реклами и други форми на търговски известия. Всъщност - въобще се не разрешава рекламирането на нездравословни храни, както и реклами с присъединяване на деца, които ги използват. Представете си какъв брой доста производители, рекламисти и медии, които разчитат на тези рекламни бюджети, са недоволни.
Хранителната промишленост е мощен бизнес. През 2010 година EUobserver разкри, че вследствие на една от най-скъпите лобистки акции - за 1 милиард евро - eвродепутатите поддържаха подобен вид за нови етикети на храните, какъвто си " поръчаха " производителите. И отхвърлиха системата, за която упорстваха медицинските асоциации и всички, които се борят против рака, диабета и затлъстяването - с червени, жълти и зелени предупредителни етикети, обозначаващи храни, които изобилстват от мазнини, захар или сол.
Купуването на политическо въздействие по традиция се реализира на " входа " на политическата система. България има прекомерно горчив опит със завладяването му. Да си спомним девиза на " Мултигруп ", посочен в следствие на в. " Капитал " от 1999: " Сложи ръка на входа (със суровините) и ще разполагаш с крайния артикул (на пазара). "
И в случай че това продължава, най-добре на " входа " да сложат надпис: " Забранено за жители ". А от другата страна на вратата да има ценоразпис. Такъв, какъвто евентуално освен Александър Ваклин към този момент е чел.
Щяха ли да стигнат 500 000 евро на строителния бизнесмен Александър Ваклин, с цел да промени закон в Народното събрание? Едва ли. При съдружно ръководство е по-трудно да се обезпечи болшинство в пленарна зала, належащо за гласоподаване на законопроект. Не е като болшинство, обезпечавано от една политическа мощ.
Но все пак Ваклин прави обосновано съмнение: " Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да променя закона през Народното събрание. За толкоз пари ще мине през Народното събрание - там тия тъпанари... " Думите му са записани посредством специфични разследващи средства (СРС) и станаха обществено притежание на делото за рушвет против Десислава Иванчева - към този момент някогашен кмет на столичния регион Младост, Биляна Петрова, към този момент някогашна нейна заместничка, и Петко Дюлгеров, медиатор сред бизнесмена и управата на регион Младост, самият той някогашен кмет на региона.
За корупцията и лобизма
Този запис повдига следния въпрос: Колко са годишните разноски за пазаруване на политическо въздействие в България, другояче казано - за корумпиране на политици? Отговорът обаче гласи: Не е известно. Известно е единствено, че съгласно Индекса за усещане на корупцията през 2017 година на " Прозрачност без граници " България остава най-корумпираната страна в Европейски Съюз. Политическата корупция сигурно играе значима роля за тази позиция. Разкритията в Държавната организация за българите в чужбина, където за " споразумяване " са плащани над 5000 евро, са единствено един щрих.
Лесно е да се предвижда, че прокуратурата няма да се заеме с Александър Ваклин, с цел да изследва от кое място му е прочут упоменатият механизъм за променяне на закони. В случая - закона за локалните избори, с цел да се върне още веднъж назначението, а не избирането на областен кмет. Но дали някой в Народното събрание - институцията с най-нисък рейтинг в страната - няма да се засегне поради накърнения престиж и уронване на положителното име на депутатите, и оповестяване на позорно събитие?
Освен че разрушава демокрацията, това компрометира Народното събрание и законодателната уредба. Одобрението на закони по противозаконни цени генерира и сив бранш в стопанската система - недекларирани съществени доходи, укривани в офшорни сметки. Вероятно приемането на закон за лобизма - обещан, прочее, от днешния министър на правораздаването Цецка Цачева още когато председателстваше 41-ото Народно събрание, ще освети (донякъде) тази сива зона. Или най-малко входа ѝ.
Цинизмът в думите на Александър Ваклин е в прорез с изказвания на премиера Бойко Борисов - да вземем за пример, че в случай че партийните дотации бъдат понижени, " партиите ще станат подвластни от олигарсите ". Ако има закон за лобизма, няма потребност да ни изяснява, че ГЕРБ е " дясна партия ", която се старае " да подкрепя бизнеса във всичките му форми " - ще разберем за какво ГЕРБ наложи през 2012 година законови промени, облагодетелствали производителите на ток от биомаса, или за какво, с помощта на обединените старания на Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, се наплодиха десетки ВЕЦ-ове. Няма да има потребност и народни представители да записват компании за пиар и консултантски услуги на името на съпруги, деца или любовници.
Когато овладееш " входа "...
Но има случаи, в които депутатите се оказват притиснати сред толкоз мощни лобита, че избират да не вземат никакви решения. И даже няколко пъти по 500 000 евро не биха ги предиздвикали да гласоподават, защото вредите за единия или другия бизнес биха се съизмервали в десетки и стотици милиони. Пример за това е законът за храните - обещан от втория кабинет на Борисов, признат на първо четене още през есента на 2017 година, събрал над 30 мнения и непомръдващ по-нататък. Причините са най-малко две. Едната е поради дълготраен спор сред производителите на две минерални води " Девин " и " Балдаран ", събрали към себе си лобита в лицето на работодателски и браншови организации, кметове и депутати. Другата - поради възбраната да се популяризират ГМО храни и храни, за които има въведени ограничавания за приложимост от деца посредством реклами и други форми на търговски известия. Всъщност - въобще се не разрешава рекламирането на нездравословни храни, както и реклами с присъединяване на деца, които ги използват. Представете си какъв брой доста производители, рекламисти и медии, които разчитат на тези рекламни бюджети, са недоволни.
Хранителната промишленост е мощен бизнес. През 2010 година EUobserver разкри, че вследствие на една от най-скъпите лобистки акции - за 1 милиард евро - eвродепутатите поддържаха подобен вид за нови етикети на храните, какъвто си " поръчаха " производителите. И отхвърлиха системата, за която упорстваха медицинските асоциации и всички, които се борят против рака, диабета и затлъстяването - с червени, жълти и зелени предупредителни етикети, обозначаващи храни, които изобилстват от мазнини, захар или сол.
Купуването на политическо въздействие по традиция се реализира на " входа " на политическата система. България има прекомерно горчив опит със завладяването му. Да си спомним девиза на " Мултигруп ", посочен в следствие на в. " Капитал " от 1999: " Сложи ръка на входа (със суровините) и ще разполагаш с крайния артикул (на пазара). "
И в случай че това продължава, най-добре на " входа " да сложат надпис: " Забранено за жители ". А от другата страна на вратата да има ценоразпис. Такъв, какъвто евентуално освен Александър Ваклин към този момент е чел.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ