Азбучник на българския хаос: БЕЗНАКАЗАН
" Аз ще ви санкционира съгласно плодовете на делата ви, споделя Господ, и ще запаля огън във вашата гора, който ще погълне всичко към нея… ”
Еремия
А ето по какъв начин звучи „ божието ” слово на политическия безсрамник през днешния ден: „ Мен никой не може да ме накаже ” /Цветан Цветанов/. Пази боже сляпо да прогледа, камо ли да проговори, изключително, когато е облечено с власт!
Между другото Еремия е бил незабравим оракул от Стария Завет. Думите му безпощадно са се впивали в духа и плътта на времето и той по този начин е вбесявал със справедливите си рецензии политиците и църковните водачи по това време, че в края на краищата те го хвърлят в пандиза. Интересно е какво би споделил той през днешния ден, още по-интересно е по какъв начин биха постъпили с него фарисеите български при започване на 21 век, три десетилетия след измамата, наречена Демократичен преход.
Впрочем изпадналият в немилост/по-скоро краткотрайна и нагласена, само че времето ще покаже/ Цветан Цветанов бе осъден не за това, че се мисли за безнаказан. Така мислят за себе си съвсем всички властимащи. Но не го показват, а го прикриват или най-малко се пробват. Една част заради съществуване на някакъв разум или стеснение, друга заради боязън от оня, който ги е сложил на власт. Но най-много хората от властта внимават да не ядосат и разсънят народеца наш, който те си мислят, че са съумели да приспят вечно. Затова изявлението на Цветанов беше като топовен гръм в тронна зала. Чуха го даже глухите. Той несъмнено имаше поради личната си недостижимост, само че мислещите хора на часа откриха в този всеизвестен гаф резултата на демаскирането. Да, точно тази фраза демаскира прикриването от властта, на нейното възприятие за лична недостижимост. Смокиновият лист, който прикриваше властническото блаженство, се свлече неуместно в нозете на смутените „ патриции ” и задниците им лъснаха; най-много този на Борисов. Затова беше по този начин последна и реакцията му.
Нека създадем къс ретроспективен взор на сходни обстановки от близкото минало.
По времето на социализЪма партията/БКП/ и другите служби на милицията имаха паритет и се направляваха едни други. Когато някой прегрешеше, следваше партийно наказване и изгнание като дипломат. Най-често пострадваха и биваха хвърлени на вълците, обществено линчувани и развенчавани шефовете на фабрики, които крепко бъркаха в кацата с меда. Докато ги заловен. Не ви ли припомня това за протичащото се през последните месеци – осъдени дребни кметове и други дребни локални дерибеи, както и някои второстепенни фигури. Борисов е имал добър преподавател. Разликата е обаче, че по това време някои същински виновници влизаха в пандиза, а в този момент там се „ отбиват ” единствено „ верните ” виновници като Николай Банев и Миню Стайков.
В първите години на по този начин наречения либерален преход хората на властта бяха по-скромни, въпреки всичко процеса на плячкосване набираше скорост. Лидери като Филип Димитров и Жан Виденов и до момента имат ореола на относително честни. Това несъмнено не важи за тяхното обграждане. Част от него даже избяга на открито – и от сините, и от алените.
Чувството за безотговорност се появи блестящо с надменното ръководство и държание на Иван Костов. Затова този другояче сполучлив политик, най-много в интернационален план/за приватизацията ще приказваме различен път/ и до през днешния ден е толкоз ненавиждан, в това число и от някогашни свои последователи. Затова и завоюва лукавият Симеон дружно със своите невъзмутими юпита, като в това време по този начин нареченият „ лобинг ”, корупцията и рушветите продължаваха да се институционализират, маскирани зад съвременни западни фразеологизми.
Днес се върна инкарнацията на Живков – неговият бодигард Борисов. Преяждането с власт е главозамайващо, корупцията и бездушието – потресаващи. Властта и народът са разграничени мъчително. Пружината е натегната до дъно. До самия край.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Еремия
А ето по какъв начин звучи „ божието ” слово на политическия безсрамник през днешния ден: „ Мен никой не може да ме накаже ” /Цветан Цветанов/. Пази боже сляпо да прогледа, камо ли да проговори, изключително, когато е облечено с власт!
Между другото Еремия е бил незабравим оракул от Стария Завет. Думите му безпощадно са се впивали в духа и плътта на времето и той по този начин е вбесявал със справедливите си рецензии политиците и църковните водачи по това време, че в края на краищата те го хвърлят в пандиза. Интересно е какво би споделил той през днешния ден, още по-интересно е по какъв начин биха постъпили с него фарисеите български при започване на 21 век, три десетилетия след измамата, наречена Демократичен преход.
Впрочем изпадналият в немилост/по-скоро краткотрайна и нагласена, само че времето ще покаже/ Цветан Цветанов бе осъден не за това, че се мисли за безнаказан. Така мислят за себе си съвсем всички властимащи. Но не го показват, а го прикриват или най-малко се пробват. Една част заради съществуване на някакъв разум или стеснение, друга заради боязън от оня, който ги е сложил на власт. Но най-много хората от властта внимават да не ядосат и разсънят народеца наш, който те си мислят, че са съумели да приспят вечно. Затова изявлението на Цветанов беше като топовен гръм в тронна зала. Чуха го даже глухите. Той несъмнено имаше поради личната си недостижимост, само че мислещите хора на часа откриха в този всеизвестен гаф резултата на демаскирането. Да, точно тази фраза демаскира прикриването от властта, на нейното възприятие за лична недостижимост. Смокиновият лист, който прикриваше властническото блаженство, се свлече неуместно в нозете на смутените „ патриции ” и задниците им лъснаха; най-много този на Борисов. Затова беше по този начин последна и реакцията му.
Нека създадем къс ретроспективен взор на сходни обстановки от близкото минало.
По времето на социализЪма партията/БКП/ и другите служби на милицията имаха паритет и се направляваха едни други. Когато някой прегрешеше, следваше партийно наказване и изгнание като дипломат. Най-често пострадваха и биваха хвърлени на вълците, обществено линчувани и развенчавани шефовете на фабрики, които крепко бъркаха в кацата с меда. Докато ги заловен. Не ви ли припомня това за протичащото се през последните месеци – осъдени дребни кметове и други дребни локални дерибеи, както и някои второстепенни фигури. Борисов е имал добър преподавател. Разликата е обаче, че по това време някои същински виновници влизаха в пандиза, а в този момент там се „ отбиват ” единствено „ верните ” виновници като Николай Банев и Миню Стайков.
В първите години на по този начин наречения либерален преход хората на властта бяха по-скромни, въпреки всичко процеса на плячкосване набираше скорост. Лидери като Филип Димитров и Жан Виденов и до момента имат ореола на относително честни. Това несъмнено не важи за тяхното обграждане. Част от него даже избяга на открито – и от сините, и от алените.
Чувството за безотговорност се появи блестящо с надменното ръководство и държание на Иван Костов. Затова този другояче сполучлив политик, най-много в интернационален план/за приватизацията ще приказваме различен път/ и до през днешния ден е толкоз ненавиждан, в това число и от някогашни свои последователи. Затова и завоюва лукавият Симеон дружно със своите невъзмутими юпита, като в това време по този начин нареченият „ лобинг ”, корупцията и рушветите продължаваха да се институционализират, маскирани зад съвременни западни фразеологизми.
Днес се върна инкарнацията на Живков – неговият бодигард Борисов. Преяждането с власт е главозамайващо, корупцията и бездушието – потресаващи. Властта и народът са разграничени мъчително. Пружината е натегната до дъно. До самия край.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ