Алекс С Разтърсваща Изповед За Ласкин И Как Е Научила , Че Е Починал
Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Не знам по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората, споделя актрисата
Истината е, че не трябваше да се стига дотук. Случиха се неща, които доста объркаха всичко. Аз желая и благодаря с цялото си сърце и душа на доктор Цонев и екипа му от Втора градска болница, както и на хората от ВМА. Пропускам благодарности към „Пирогов“. Това съобщи 40 дни след гибелта на актьора Иван Ласкин брачната половинка му Александра Сърчаджиева в изявление за Мон Дьо в „Събуди се“.
„Септември, като отидохме във Втора градска, хората доста се тормозиха – кракът му се поду и стана виолетов. Оказа се, че няма тромбофлибит, а е изгубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крайници си. Беше признат с 90% смъртност. Не знам какво направиха и по какъв начин го направиха, само че го измъкнаха. Имаше цироза“, призна Алекс, само че добави, че тя не се получава единствено от алкохол.
„Като отиде във ВМА хората направиха всичко допустимо, с цел да му оказват помощ, само че беше късно. Там беше станала някаква зараза на здравия крайник, не е по тяхна виновност. Хората ми споделиха, че той няма късмет. Единственият му късмет е незабавна трансплантация на дроб. Той не можеше да издържи новата зараза. Момчето си отиде. Гадна работа, не трябваше да става по този начин – няма да върша ексхумация, единствено да кажа“, добави тя.
„Беше му писнало всички да пишат за него, че пие най-вече на света. Той реши по малкия екран преди време да каже, че пие доста, с цел да гръмне всички медии. Е, подари им го. Иван просто пиеше колкото един средностатистически българин. Не съумя да се пребори със света, в който живееше. Не можа да се оправи с фалша, лицемерието, злобата, той не разбра този свят и този свят не разбра Иван. След като си отиде, се оказа рицар, другояче преди този момент го спрягаха за неприятното момче“, сподели актрисата.
„Изведнъж, като си отиде, се появиха толкоз доста другари и хора, които преди го плюеха, а в този момент им бил кумир. Някои хора си направиха толкоз противен пиар на фона на цялата тази покруса, само че в случай че се усещат добре от това – окей, няма проблем. Аз знам с кого обаче изживях всичко“, съобщи Сърчаджиева. „Бях във Фънки, като ми споделиха, че Иван е умрял. В 7:30 сутринта звънна чужд номер. Една жена ми се обади и ми сподели „Господин Ласкин си отиде“. Събудих Антония, дамата на Фънки, и отидох да бълвам в тоалетната“, призна актрисата.
„Не съм гневна на Иван, той не искаше да почине. На 20-и декември ми сподели „Ей, Саше, ще се оправя. Ще си отгледам детето. Ще отидем на едно малко пътуване“. Тогава плакахме и двамата. Той отиде на пътешестване, аз обаче останах на гарата, с цел да го очаквам. Това ми беше последният диалог с него. След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Беше 30-и декември, когато лекарка сподели, че нещата са сериозни. Тогава споделих, че желая да вляза и няма мощ на света, която да ме спре. Отидох – той беше в изкуствена кома. Целият беше в машини – желаех да го целуна, само че не можех. Само ръката му с татуировките беше свободна – там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му – имаше огромни ръце, огромен мъж…“, съобщи Алекс.
„Ако можех да видя Иван и Пепа в този момент, щях да се затичам и просто да се сгуша в тях“, сподели тя. „Много ми липсва Иван… той е всичко. Тази обич, която ми се случи, може би не на всеки човек би могла да се случи – тя е голяма и неистова. Била съм толкоз обичана, прегръщана, милвана… Липсва ми всичко – смехът му, възприятието му за комизъм, бележките заран, кафето, което ми приготвяше“, призна тя.
„Осъзнах, че би трябвало да се боря безусловно сама. Искам болката да излезе от мен. Тя няма да мине в никакъв случай, само че желая да я изрева и изкрещя. В нашия живот всичко е 13. Разликата сред мен и Иван е 13 години. Между мен и огромната му щерка Люба е 13 години, сред нея и София разликата е 13 години. Майка ми умря преди 13 години, а сега… 13 години по-късно, умря Иван. Ще мина и през този урок“, показа тя.
„Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Не знам по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората. Неистово желая да изплувам и да видя лъча светлина. Искам да се катеря нагоре, да изляза на зелена поляна с бели маргаритки, това желая и да чуя птичка. Кога ще стане? Не знам… Научих се на самообладание и да не си върша проекти, а да пребивавам ден за ден“, съобщи Сърчаджиева.
Истината е, че не трябваше да се стига дотук. Случиха се неща, които доста объркаха всичко. Аз желая и благодаря с цялото си сърце и душа на доктор Цонев и екипа му от Втора градска болница, както и на хората от ВМА. Пропускам благодарности към „Пирогов“. Това съобщи 40 дни след гибелта на актьора Иван Ласкин брачната половинка му Александра Сърчаджиева в изявление за Мон Дьо в „Събуди се“.
„Септември, като отидохме във Втора градска, хората доста се тормозиха – кракът му се поду и стана виолетов. Оказа се, че няма тромбофлибит, а е изгубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крайници си. Беше признат с 90% смъртност. Не знам какво направиха и по какъв начин го направиха, само че го измъкнаха. Имаше цироза“, призна Алекс, само че добави, че тя не се получава единствено от алкохол.
„Като отиде във ВМА хората направиха всичко допустимо, с цел да му оказват помощ, само че беше късно. Там беше станала някаква зараза на здравия крайник, не е по тяхна виновност. Хората ми споделиха, че той няма късмет. Единственият му късмет е незабавна трансплантация на дроб. Той не можеше да издържи новата зараза. Момчето си отиде. Гадна работа, не трябваше да става по този начин – няма да върша ексхумация, единствено да кажа“, добави тя.
„Беше му писнало всички да пишат за него, че пие най-вече на света. Той реши по малкия екран преди време да каже, че пие доста, с цел да гръмне всички медии. Е, подари им го. Иван просто пиеше колкото един средностатистически българин. Не съумя да се пребори със света, в който живееше. Не можа да се оправи с фалша, лицемерието, злобата, той не разбра този свят и този свят не разбра Иван. След като си отиде, се оказа рицар, другояче преди този момент го спрягаха за неприятното момче“, сподели актрисата.
„Изведнъж, като си отиде, се появиха толкоз доста другари и хора, които преди го плюеха, а в този момент им бил кумир. Някои хора си направиха толкоз противен пиар на фона на цялата тази покруса, само че в случай че се усещат добре от това – окей, няма проблем. Аз знам с кого обаче изживях всичко“, съобщи Сърчаджиева. „Бях във Фънки, като ми споделиха, че Иван е умрял. В 7:30 сутринта звънна чужд номер. Една жена ми се обади и ми сподели „Господин Ласкин си отиде“. Събудих Антония, дамата на Фънки, и отидох да бълвам в тоалетната“, призна актрисата.
„Не съм гневна на Иван, той не искаше да почине. На 20-и декември ми сподели „Ей, Саше, ще се оправя. Ще си отгледам детето. Ще отидем на едно малко пътуване“. Тогава плакахме и двамата. Той отиде на пътешестване, аз обаче останах на гарата, с цел да го очаквам. Това ми беше последният диалог с него. След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Беше 30-и декември, когато лекарка сподели, че нещата са сериозни. Тогава споделих, че желая да вляза и няма мощ на света, която да ме спре. Отидох – той беше в изкуствена кома. Целият беше в машини – желаех да го целуна, само че не можех. Само ръката му с татуировките беше свободна – там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му – имаше огромни ръце, огромен мъж…“, съобщи Алекс.
„Ако можех да видя Иван и Пепа в този момент, щях да се затичам и просто да се сгуша в тях“, сподели тя. „Много ми липсва Иван… той е всичко. Тази обич, която ми се случи, може би не на всеки човек би могла да се случи – тя е голяма и неистова. Била съм толкоз обичана, прегръщана, милвана… Липсва ми всичко – смехът му, възприятието му за комизъм, бележките заран, кафето, което ми приготвяше“, призна тя.
„Осъзнах, че би трябвало да се боря безусловно сама. Искам болката да излезе от мен. Тя няма да мине в никакъв случай, само че желая да я изрева и изкрещя. В нашия живот всичко е 13. Разликата сред мен и Иван е 13 години. Между мен и огромната му щерка Люба е 13 години, сред нея и София разликата е 13 години. Майка ми умря преди 13 години, а сега… 13 години по-късно, умря Иван. Ще мина и през този урок“, показа тя.
„Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Не знам по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората. Неистово желая да изплувам и да видя лъча светлина. Искам да се катеря нагоре, да изляза на зелена поляна с бели маргаритки, това желая и да чуя птичка. Кога ще стане? Не знам… Научих се на самообладание и да не си върша проекти, а да пребивавам ден за ден“, съобщи Сърчаджиева.
Източник: secret.bg
КОМЕНТАРИ