Обездвиженият ”престъпник” Росен Миленов: Защо на 22.09.2020 г. трябва да сме всички на площада?
Аз съм „ нарушител “ във владенията на Борисов, Пеевски, Гешев и цялата политико-олигархична паплач, която от години издевателства над българския народ. В момента съм обездвижен и имам задоволително време да опиша по какъв начин стигнах дотук. Как бях наклеветен за нарушител и по какъв начин от площад „ Независимост “ се озовах с патерици и прикрепен на леглото.
Накратко – аз бях един от мирните жители, върху които жандармерията реши да тества силата на ритниците си по време на легален митинг пред Народното събрание сутринта на 02.09.2020 година Резултатът: счупена кост в коленната става, скъсани менискуси, раздрани мускулни нишки на подбедрицата с развита тромбоза (кръвни съсиреци) и мощен оток на крайници. Наричат това „ полицейско принуждение съразмерно упражнено на дейностите на протестиращия “, макар че не съм докоснал жандармите и с пръст. Не съм си разрешавал даже и да ги обидя. Това, обаче, няма никакво значение за по този начин наречените „ органи на реда “, нито за Прокуратурата на Гешев и Пеевски. Машината за репресии се насочва против всеки български жител, който упражнява конституционното си право на митинг и който не е част от новата клика, усърдно подготвяна да размени досегашната.
След отвеждането ми в 05 районно управление (на МВР) – Столична дирекция на вътрешните работи бях арестуван на съображение член 72, алинея 1, т. 2 от ЗМВР за несъблюдение на полицейско предписание и по закон трябваше да бъда освободен на идната заран. След осем часа в ареста на районното, обаче, администрацията на Гешев получи указания да накаже „ нарушителите “ и изключително „ извънредно рисковите “ (както по-късно ще запише прокурора в постановлението за покачване на обвинение) с цялата суровост на закона. Така се снабдих с обвиняване по член 325, алинея 2 от Наказателен кодекс „ безчинство осъществено с особена смелост и цинизъм “, изразяващо се в гневно скандиране на „ Оставка “, „ Мутри вън “, „ Боклуци “, отправени към влизащите тогава в новата постройка на Народното събрание (и някогашен партиен дом) депутати, които подготвяха гласуването на злощастния план, разгласен като “рестарт на системата”, само че в действителност целящ да ореже изконни права на българските жители.
Докато вървяха пазарлъците сред главните парламентарни патерици на ръководещата върхушка, на мен ми беше направена цялостна престъпна регистрация – фотоси, отпечатъци, особени белези… като на всеки нарушител. Моето закононарушение – че недоволствам против тази система. Срещу системата, която в последните десетилетия инсталираше във властта все по-нагли, алчни, елементарни и послушни лица, в които няма нищо човешко. Тази система сложи евтиния слугинаж там, където в една естествена страна би трябвало да стои същинския хайлайф от работливи, образовани и морални хора. Тя трансформира един несъвършен полицай в основен прокурор, а тогавашния пазач на старите мутри - в разпоредник с цялата власт в страната ни. Тя сложи ориста на българския народ (разбира се, със съдействието на една заблудена част от него, само че и с огромния принос на клиентелистите) в алчните ръце на шепа негодници и съм надълбоко уверен, че е извънредно време да я вземем назад.
Търках нара в следствения арест на бул. “Г. М. Димитров” в продължение на три денонощия. Счупените кости и отоците предизвикваха неописуема болежка, само че не скърбя за дейностите си. Ако можех да се върна в това утро, бих отишъл на същия площад и бих застанал още веднъж на първа линия на митингите, тъй като имам вяра в идеята си. Защото моето място е измежду тези, които са твърдо решени да сложат завършек на дерибействането на тези негодници и да им изискат сметка. Сред тези, които желаят по-добър живот за децата на България.
Познавам системата. Знам, че тя не търпи хора с сходни убеждения и че прави всичко допустимо с цел да ги пречупи. Прокурорът, който гледа мярката за неотклонение в Софийски областен съд пледира задържане под стража, обявявайки ме „ извънредно рисков “, тъй като съм показал гняв против властта. В обезверения си блян да ме хвърли назад в ареста, представителят на държавното обвиняване съобщи, че като нищо бих могъл да извърша друго огромно закононарушение или пък да се укрия от правораздаването.
Съдия Иван Стоилов понесе философски словоблудствата на прокурора, след което му изнесе лекция върху смисъла на понятието „ митинг “ и допустимите дейности от страна на жителите, а най-после постанови че няма данни за закононарушение и няма по какъв начин да ми се наложи мярка за неотклонение. Едва ли човек, който не е бил в сходно състояние, може да разбере какъв брой висша полезност е справедливостта, равенството пред закона и какъв брой е значимо за едно общество да има прокурори и съдии, които да са самостоятелни от мутрите. Разбира се, в този момент делото прокуратурата ще го влачи с концепцията, че по този начин може да ме държат под надзор, само че доста бъркат с това, тъй като аз не съм нарушител и на нарушители не се покорявам.
Колко огромен нарушител съм аз?
В съзнателния си живот до момента не съм и помислил да наруша закона. За 10 години в българските служби, в досието ми не е вписвано нищо, с изключение на награди за реализирани високи резултати. Не съм си разрешавал даже да закъснея. Напуснах през 2010 година по лично предпочитание, в символ на противоречие с политиката на Борисов и Цветанов, след случая с Мишо Бирата. От 11 години съм в частния бранш със лична компания, без никакви нарушавания. Не съм ощетил и със стотинка нито страната, нито някой жител. Никога не съм членувал в партия. Същото се отнася и за родителите и фамилията ми. Споделяме общото разбиране, че това, което от началото на прехода ни се показва за политика, е в действителност най-обикновено гешефтарство, което води страната ни към крах.
За разлика от в този момент инсталирания „ политически хайлайф “, аз имам вяра, че в политиката би трябвало да има бистрота и още преди пет години на уеб страницата dogovorat.com съм разгласил подробна информация за целия ми житейски път досега. Там са изнесени и подробни данни за персоналния и фамилния ми бюджет по пера – храна, облекла, почивки и така нататък, тъй като нямам какво да укривам от моите сънародници. Никога не съм гравитирал към неофициални кръгове или лица с политическо и икономическо въздействие. Никого не съм обидил, ощетил или докоснал с пръст, само че все пак, на тази феодализирана от мутри територия аз съм нарушител. В очите на системата аз съм направил най-тежкия грях, като се пробвам да я унищожа. Като подлагам на критика ръководещата клика, тъй като знам всичко за тази наслойка, която унищожава родината ни. Да, изпитвам същинска гняв. Участвал съм в стотици митинги и непроменяемо съм се сблъсквал с една сива стена от надълбоко равнодушие. Не може да бъде другояче, в случай че ползите на локалната колониална администрация се изчерпват в лимитираното пространство сред джобовете и дъното на панталоните. Всички, които са се докопали до топло местенце в тази администрация, са глухи, неми и слепи за ставащото оттатък упоменатите граници на интерес, камо ли за настояванията на жителите излезли на улицата, като последно средство за отбрана от мафията. Тези хора даже не виждат протестиращите, просто тъй като вземат заплатата си, с цел да гледат концентрирано на другата страна.
Около нас е цялостно с хора без всевъзможен морал, които са склонни да погледнат в случайна посока и да видят тъкмо това, за което получават заплатите си. В Министерство на вътрешните работи болница да вземем за пример (при прегледа преди постъпването ми в ареста) излязоха със умозаключение, че нямам нищо счупено, макар че нищо не можеше да бъде по-далеч от истината. За трите денонощия в ареста „ нищото счупено “ стартира да раздробява коста поради не взетите своевремено ограничения за обездвижване, а това съгласно лекарите, които обикалям към този момент седмица, основава риск от инвалидизация. Същевременно би трябвало в продължение на месец да си удрям инжекции и пия медикаменти за разреждане на кръвта, с цел да предотвратя белодробна емболия от развитата тробмбоза.
Вече не съм гневен, нито гневен. Изпълнен съм само с непоколебимото разбиране, че тази система би трябвало да бъде унищожена, тъй като в противоположен случай тя ще ни унищожи. Тя ще отнеме родината ни, бъдещето ни, свободната ни воля, децата ни… и не безусловно в този ред. Тази система ще ни изпрати в небитието, тъй като няма потребност от нас, а само от безволеви консуматори и от обслужващ личен състав.
Аз отхвърлям да вземам участие в тоя сюжет. Отказвам да следя безучастно по какъв начин безродниците късат страната ни на части и я разпродават като в на ниска цена оказион. Как
същите негодници надничат от екраните и непрекъснато ни дават ум по какъв начин да затягаме колани, до момента в който те още веднъж и още веднъж преброяват своите тридесет сребърника. Отказвам да следя следващия „ рестарт “, който още веднъж ще бъде изгладуван от изстрадалите българи. Край!
Негодниците, които са обсебили цялата държавна власт и държат в смъртоносна хватка българския народ би трябвало да бъдат смачкани. Да бъдат изритани от комфортните министерски кресла и да бъдат настанени в килиите на бул. “Г. М. Димитров”. Трябва най-сетне да им бъде потърсена сметка за всичко, което ни предизвикаха. Ако прокурорът е имал поради тези мои убеждения, значи е бил прав. Аз фактически съм „ извънредно рисков “. Опасен съм с това, че желая да изтръгнем ръководството от лапите на ръководещата сбирщина и да го предадем в ръцете на българския народ. Искам всеки мой съотечественик да получи право да взе участие директно в ръководството на страната. Искам най-сетне българските закони да се пишат от българския народ. Само по този начин може да се ликвидира един път вечно този див и безочлив лобизъм, който ни ограбва към този момент 30 години; Искам народът да има правото да отзовава (чрез предварително преустановяване на мандата) всеки директно определен от него – народен представител, общински консултант, кмет, основен прокурор, ръководител на съдилище. Само по този метод няма да имаме самозабравили се политици, които си разрешават безнаказан произвол. Само по този начин ще избегнем издигането на идната държавна мутра, на идващия Бойко Борисов. Искам цялостна бистрота и публичен надзор върху разпределянето на обществени средства през публични поръчки, концесии и евросредства. Само по този начин ще спрем източването на над 10 милиарда лева годишно от българската хазна. Сега тези пари се източват в офшорните сметки на политици, олигарси и локални феодали, до момента в който нашите сънародници гладуват и умират поради неналичието на обикновена здравна помощ. Заради „ дефицит на средства в бюджета “. Да сте се питали в миналото каква цена заплаща народа ни за този недостиг… Цена, която се мери с доста страдалчество и с човешки животи. А да сте се питали докога ще продължавате да я плащате?
Затова на 22.09.2020 година излизам, с цел да покажа на незаконната власт и цялата мрежа от клиентелисти, че България е на всички, а всеки работил против публичния интерес и страната би трябвало да понесе съответната наказателна отговорност и да лежи в пандиза.
Росен Миленов, един протестиращ
Накратко – аз бях един от мирните жители, върху които жандармерията реши да тества силата на ритниците си по време на легален митинг пред Народното събрание сутринта на 02.09.2020 година Резултатът: счупена кост в коленната става, скъсани менискуси, раздрани мускулни нишки на подбедрицата с развита тромбоза (кръвни съсиреци) и мощен оток на крайници. Наричат това „ полицейско принуждение съразмерно упражнено на дейностите на протестиращия “, макар че не съм докоснал жандармите и с пръст. Не съм си разрешавал даже и да ги обидя. Това, обаче, няма никакво значение за по този начин наречените „ органи на реда “, нито за Прокуратурата на Гешев и Пеевски. Машината за репресии се насочва против всеки български жител, който упражнява конституционното си право на митинг и който не е част от новата клика, усърдно подготвяна да размени досегашната.
След отвеждането ми в 05 районно управление (на МВР) – Столична дирекция на вътрешните работи бях арестуван на съображение член 72, алинея 1, т. 2 от ЗМВР за несъблюдение на полицейско предписание и по закон трябваше да бъда освободен на идната заран. След осем часа в ареста на районното, обаче, администрацията на Гешев получи указания да накаже „ нарушителите “ и изключително „ извънредно рисковите “ (както по-късно ще запише прокурора в постановлението за покачване на обвинение) с цялата суровост на закона. Така се снабдих с обвиняване по член 325, алинея 2 от Наказателен кодекс „ безчинство осъществено с особена смелост и цинизъм “, изразяващо се в гневно скандиране на „ Оставка “, „ Мутри вън “, „ Боклуци “, отправени към влизащите тогава в новата постройка на Народното събрание (и някогашен партиен дом) депутати, които подготвяха гласуването на злощастния план, разгласен като “рестарт на системата”, само че в действителност целящ да ореже изконни права на българските жители.
Докато вървяха пазарлъците сред главните парламентарни патерици на ръководещата върхушка, на мен ми беше направена цялостна престъпна регистрация – фотоси, отпечатъци, особени белези… като на всеки нарушител. Моето закононарушение – че недоволствам против тази система. Срещу системата, която в последните десетилетия инсталираше във властта все по-нагли, алчни, елементарни и послушни лица, в които няма нищо човешко. Тази система сложи евтиния слугинаж там, където в една естествена страна би трябвало да стои същинския хайлайф от работливи, образовани и морални хора. Тя трансформира един несъвършен полицай в основен прокурор, а тогавашния пазач на старите мутри - в разпоредник с цялата власт в страната ни. Тя сложи ориста на българския народ (разбира се, със съдействието на една заблудена част от него, само че и с огромния принос на клиентелистите) в алчните ръце на шепа негодници и съм надълбоко уверен, че е извънредно време да я вземем назад.
Търках нара в следствения арест на бул. “Г. М. Димитров” в продължение на три денонощия. Счупените кости и отоците предизвикваха неописуема болежка, само че не скърбя за дейностите си. Ако можех да се върна в това утро, бих отишъл на същия площад и бих застанал още веднъж на първа линия на митингите, тъй като имам вяра в идеята си. Защото моето място е измежду тези, които са твърдо решени да сложат завършек на дерибействането на тези негодници и да им изискат сметка. Сред тези, които желаят по-добър живот за децата на България.
Познавам системата. Знам, че тя не търпи хора с сходни убеждения и че прави всичко допустимо с цел да ги пречупи. Прокурорът, който гледа мярката за неотклонение в Софийски областен съд пледира задържане под стража, обявявайки ме „ извънредно рисков “, тъй като съм показал гняв против властта. В обезверения си блян да ме хвърли назад в ареста, представителят на държавното обвиняване съобщи, че като нищо бих могъл да извърша друго огромно закононарушение или пък да се укрия от правораздаването.
Съдия Иван Стоилов понесе философски словоблудствата на прокурора, след което му изнесе лекция върху смисъла на понятието „ митинг “ и допустимите дейности от страна на жителите, а най-после постанови че няма данни за закононарушение и няма по какъв начин да ми се наложи мярка за неотклонение. Едва ли човек, който не е бил в сходно състояние, може да разбере какъв брой висша полезност е справедливостта, равенството пред закона и какъв брой е значимо за едно общество да има прокурори и съдии, които да са самостоятелни от мутрите. Разбира се, в този момент делото прокуратурата ще го влачи с концепцията, че по този начин може да ме държат под надзор, само че доста бъркат с това, тъй като аз не съм нарушител и на нарушители не се покорявам.
Колко огромен нарушител съм аз?
В съзнателния си живот до момента не съм и помислил да наруша закона. За 10 години в българските служби, в досието ми не е вписвано нищо, с изключение на награди за реализирани високи резултати. Не съм си разрешавал даже да закъснея. Напуснах през 2010 година по лично предпочитание, в символ на противоречие с политиката на Борисов и Цветанов, след случая с Мишо Бирата. От 11 години съм в частния бранш със лична компания, без никакви нарушавания. Не съм ощетил и със стотинка нито страната, нито някой жител. Никога не съм членувал в партия. Същото се отнася и за родителите и фамилията ми. Споделяме общото разбиране, че това, което от началото на прехода ни се показва за политика, е в действителност най-обикновено гешефтарство, което води страната ни към крах.
За разлика от в този момент инсталирания „ политически хайлайф “, аз имам вяра, че в политиката би трябвало да има бистрота и още преди пет години на уеб страницата dogovorat.com съм разгласил подробна информация за целия ми житейски път досега. Там са изнесени и подробни данни за персоналния и фамилния ми бюджет по пера – храна, облекла, почивки и така нататък, тъй като нямам какво да укривам от моите сънародници. Никога не съм гравитирал към неофициални кръгове или лица с политическо и икономическо въздействие. Никого не съм обидил, ощетил или докоснал с пръст, само че все пак, на тази феодализирана от мутри територия аз съм нарушител. В очите на системата аз съм направил най-тежкия грях, като се пробвам да я унищожа. Като подлагам на критика ръководещата клика, тъй като знам всичко за тази наслойка, която унищожава родината ни. Да, изпитвам същинска гняв. Участвал съм в стотици митинги и непроменяемо съм се сблъсквал с една сива стена от надълбоко равнодушие. Не може да бъде другояче, в случай че ползите на локалната колониална администрация се изчерпват в лимитираното пространство сред джобовете и дъното на панталоните. Всички, които са се докопали до топло местенце в тази администрация, са глухи, неми и слепи за ставащото оттатък упоменатите граници на интерес, камо ли за настояванията на жителите излезли на улицата, като последно средство за отбрана от мафията. Тези хора даже не виждат протестиращите, просто тъй като вземат заплатата си, с цел да гледат концентрирано на другата страна.
Около нас е цялостно с хора без всевъзможен морал, които са склонни да погледнат в случайна посока и да видят тъкмо това, за което получават заплатите си. В Министерство на вътрешните работи болница да вземем за пример (при прегледа преди постъпването ми в ареста) излязоха със умозаключение, че нямам нищо счупено, макар че нищо не можеше да бъде по-далеч от истината. За трите денонощия в ареста „ нищото счупено “ стартира да раздробява коста поради не взетите своевремено ограничения за обездвижване, а това съгласно лекарите, които обикалям към този момент седмица, основава риск от инвалидизация. Същевременно би трябвало в продължение на месец да си удрям инжекции и пия медикаменти за разреждане на кръвта, с цел да предотвратя белодробна емболия от развитата тробмбоза.
Вече не съм гневен, нито гневен. Изпълнен съм само с непоколебимото разбиране, че тази система би трябвало да бъде унищожена, тъй като в противоположен случай тя ще ни унищожи. Тя ще отнеме родината ни, бъдещето ни, свободната ни воля, децата ни… и не безусловно в този ред. Тази система ще ни изпрати в небитието, тъй като няма потребност от нас, а само от безволеви консуматори и от обслужващ личен състав.
Аз отхвърлям да вземам участие в тоя сюжет. Отказвам да следя безучастно по какъв начин безродниците късат страната ни на части и я разпродават като в на ниска цена оказион. Как
същите негодници надничат от екраните и непрекъснато ни дават ум по какъв начин да затягаме колани, до момента в който те още веднъж и още веднъж преброяват своите тридесет сребърника. Отказвам да следя следващия „ рестарт “, който още веднъж ще бъде изгладуван от изстрадалите българи. Край!
Негодниците, които са обсебили цялата държавна власт и държат в смъртоносна хватка българския народ би трябвало да бъдат смачкани. Да бъдат изритани от комфортните министерски кресла и да бъдат настанени в килиите на бул. “Г. М. Димитров”. Трябва най-сетне да им бъде потърсена сметка за всичко, което ни предизвикаха. Ако прокурорът е имал поради тези мои убеждения, значи е бил прав. Аз фактически съм „ извънредно рисков “. Опасен съм с това, че желая да изтръгнем ръководството от лапите на ръководещата сбирщина и да го предадем в ръцете на българския народ. Искам всеки мой съотечественик да получи право да взе участие директно в ръководството на страната. Искам най-сетне българските закони да се пишат от българския народ. Само по този начин може да се ликвидира един път вечно този див и безочлив лобизъм, който ни ограбва към този момент 30 години; Искам народът да има правото да отзовава (чрез предварително преустановяване на мандата) всеки директно определен от него – народен представител, общински консултант, кмет, основен прокурор, ръководител на съдилище. Само по този метод няма да имаме самозабравили се политици, които си разрешават безнаказан произвол. Само по този начин ще избегнем издигането на идната държавна мутра, на идващия Бойко Борисов. Искам цялостна бистрота и публичен надзор върху разпределянето на обществени средства през публични поръчки, концесии и евросредства. Само по този начин ще спрем източването на над 10 милиарда лева годишно от българската хазна. Сега тези пари се източват в офшорните сметки на политици, олигарси и локални феодали, до момента в който нашите сънародници гладуват и умират поради неналичието на обикновена здравна помощ. Заради „ дефицит на средства в бюджета “. Да сте се питали в миналото каква цена заплаща народа ни за този недостиг… Цена, която се мери с доста страдалчество и с човешки животи. А да сте се питали докога ще продължавате да я плащате?
Затова на 22.09.2020 година излизам, с цел да покажа на незаконната власт и цялата мрежа от клиентелисти, че България е на всички, а всеки работил против публичния интерес и страната би трябвало да понесе съответната наказателна отговорност и да лежи в пандиза.
Росен Миленов, един протестиращ
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ