Константин Павлов – Комитата: Когато в София видим багер, първо си мислим какво ще загубим, а не какво ще получим
Аз съм от квартала и съм следил от първо лице по какъв начин той се трансформира – в миналото играехме футбол по улицата, крадяхме ябълки от градините на съседите, имаше горички. После влезе бетонът и пристигна хаосът, спомня си претендентът на „ Демократична България “ за областен кмет на община „ Лозенец “ Константин Павлов-Комитата във видео изявление за „ Студио Банкеръ “.
В изявлението Комитата сподели още:
Сега в „ Лозенец “ царят стрес, замърсяване, звук. А регионът е по-голям, в сравнение с хората си мислят. Той включва към този момент още две добавки – кварталите „ Витоша “ и „ Кръстова вада-Изток “, а те идват със своите проблеми – нямат естествени улици, канализация, обществени пространства, образователни и здравни заведения.
Вижте цялото изявление с Константин Павлов-Комитата.
https://www.youtube.com/watch?v=mWrcHIs5a5Q
Разширяването на града е натурален развой, въпросът е по какъв начин то може да бъде овладяна. Това е все едно на автобусна спирка а оставиш хората а се бият ой да се качи първи, вместо да има коридори, по които да се редят.
Градът би трябвало да пораства, само че по правила. И да пораства пропорционално – както жилищни парцели, по този начин и обществени пространства, инфраструктура, услуги.
Квартал „ Манастирски ливади “ ми наподобява на бежански лагер.
В София нещата се случват без проект от 30 година насам.
Като видя екскаватор или самосвал, първо си мисля от какво ще се лишим, а не какво ще получим.
В Общия организационен проект на София нещата са преоразмерени: в квартали, където удобно биха живяли 100 000 души, са натъпкани 300 000.
София е европейска столица, а тротоарите й не са проходими.
Трябва да се промени и децентрализира финансирането на регионите. Властта на районните кметове сега е властта на детенцето, което сте изпратили с точни пари в магазина.
Когато всички пари са събрани на едно място, доста огромно е изкушението те да се харчат за огромни неща. И се позлатяват едни „ черни дупки “ като „ Топлофикация “ и Центъра за градска подвижност.
Фандъкова към този момент 10 години дава обещание, че ще влезе в кварталните улици и все не става – тъкмо поради огромните планове.
В момента в регион „ Лозенец “ се строят 7000 жилището – това значи нови над 20 000 новодомци. А в този момент цялото население на общината е 53 000. 40 % повишаване на популацията, с толкоз нараства и натоварването върху инфраструктура, улици, превоз, детски градини, учебни заведения, канализация. За това въобще не е въображаемо.
И най-после ГЕРБ ще кажат: ние строихме, в този момент демократите задръстват.
Заради всичко това аз се кандидатирах за кмет на регион „ Лозенец “.
Какво може да направи един комита във властта?
Как небостъргачите утежняват живота на цели квартали?
Как урбанистиката може да се цивилизова с напъните на областен кмет?
Защо хората от „ Демократична България “ прави напълно положителна акция и ще им помогне ли това в родната политическа среда?
Как Уди Алън би създал сюжет за София?
В изявлението Комитата сподели още:
Сега в „ Лозенец “ царят стрес, замърсяване, звук. А регионът е по-голям, в сравнение с хората си мислят. Той включва към този момент още две добавки – кварталите „ Витоша “ и „ Кръстова вада-Изток “, а те идват със своите проблеми – нямат естествени улици, канализация, обществени пространства, образователни и здравни заведения.
Вижте цялото изявление с Константин Павлов-Комитата.
https://www.youtube.com/watch?v=mWrcHIs5a5Q
Разширяването на града е натурален развой, въпросът е по какъв начин то може да бъде овладяна. Това е все едно на автобусна спирка а оставиш хората а се бият ой да се качи първи, вместо да има коридори, по които да се редят.
Градът би трябвало да пораства, само че по правила. И да пораства пропорционално – както жилищни парцели, по този начин и обществени пространства, инфраструктура, услуги.
Квартал „ Манастирски ливади “ ми наподобява на бежански лагер.
В София нещата се случват без проект от 30 година насам.
Като видя екскаватор или самосвал, първо си мисля от какво ще се лишим, а не какво ще получим.
В Общия организационен проект на София нещата са преоразмерени: в квартали, където удобно биха живяли 100 000 души, са натъпкани 300 000.
София е европейска столица, а тротоарите й не са проходими.
Трябва да се промени и децентрализира финансирането на регионите. Властта на районните кметове сега е властта на детенцето, което сте изпратили с точни пари в магазина.
Когато всички пари са събрани на едно място, доста огромно е изкушението те да се харчат за огромни неща. И се позлатяват едни „ черни дупки “ като „ Топлофикация “ и Центъра за градска подвижност.
Фандъкова към този момент 10 години дава обещание, че ще влезе в кварталните улици и все не става – тъкмо поради огромните планове.
В момента в регион „ Лозенец “ се строят 7000 жилището – това значи нови над 20 000 новодомци. А в този момент цялото население на общината е 53 000. 40 % повишаване на популацията, с толкоз нараства и натоварването върху инфраструктура, улици, превоз, детски градини, учебни заведения, канализация. За това въобще не е въображаемо.
И най-после ГЕРБ ще кажат: ние строихме, в този момент демократите задръстват.
Заради всичко това аз се кандидатирах за кмет на регион „ Лозенец “.
Какво може да направи един комита във властта?
Как небостъргачите утежняват живота на цели квартали?
Как урбанистиката може да се цивилизова с напъните на областен кмет?
Защо хората от „ Демократична България “ прави напълно положителна акция и ще им помогне ли това в родната политическа среда?
Как Уди Алън би създал сюжет за София?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ