Аз съм най-великият“ е единствената официална автобиография на Мохамед Али,

" Аз съм най-великият “ е единствената публична автобиография на Мохамед Али, която към този момент четем и на български / “Кръг “/. Той  взема решение да се изповяда през най-трудния интервал от живота си – до момента в който е отхвърлен от бокса през 1967-1970-а поради отхвърли да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, трансформирал вечно тежката категория в своя спорт, отхвърля да престъпи повелите на религията си - и поради това е осъден да не практикува единственото, което обича. Предлагали са доста пари на Мохамед Али, с цел да напише книга. Феновете му чакат дълго, с цел да прочетат неговата верися - и през 75-а това се случва в съавторство с журналиста Ричард Дърам и с редакцията от Нобеловия лауерат Тони Морисън. Томчето излиза у нас в този момент, четири години след гибелта на боксьора. Преводът е на Светлана Комогорова-Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е създател на послеслова. Родното издание е по едно и също време литературно и спортно събитие - изобразява и празнува оня Мохамед Али, който си завоюва име и популярност освен като най-хубавия в бокса, само че и като герой за равни права, пацифист, а ненапълно и като стихотворец.

Никой различен боксьор в света не е бил толкоз прочут като Мохамед Али - и то не поради своя жанр на кръга, експедитивност и рефлекси. „ В специалност, известна основно с свирепост и кръв, човек може да има достойнство и достолепие. Боксьорът се бие за своя живот и за живота на тези, които обича и които го обичат “, споделя Касиус Клей – това е рожденото име на Голямата уста.

Без да се стопира за дълго върху детските и юношеските си години, Али споделя за най-великите моменти. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен орден от 1960-а – първия му огромен триумф като експерт, който той захвърля в река Охайо, откакто отхвърлят да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.

Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове: първата среща за международната купа в тежка категория през 1964 година против Сони Листън - или първото пришествие, както го назовава самият той. Мач, предшестван от скандална акция, в която двамата боксьори стигат до крайности. Един от куриозите е обвързван с рейса „ Големия червен “. Мохамед го купува и го откарва при най-хубавия художник на табели – татко си, с цел да го боядиса в оранжево, зелено, алено, жълто и синьо, само че най-вече в алено. От едната страна е изписано „ Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей “, а от другата „ Сони Листън е популярен, само че в осми рунд ще падне в момент! “. Али пътува с рейса на всички места и даже отива на мача с него. Докато мерят тежестта им преди дуела,  Али ще произнесе паметната си имитация „ Летя като пеперуда, ужилвам аз като пчела! “, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква „ Аз съм кралят на света! “. Не е пропуснат и един от най-големите противници в кариерата на Мохамед – международният първенец Джо Фрейзър. Първата среща сред тях е наречена „ Мачът на века “ и е гледана от повече хора от всяко друго спортно събитие в историята. Али разказва в детайли съсипващата загуба, която изпраща Джо в болничното заведение за близо седем седмици, макар че е победител. „ Аз съм най-великият “ завършва с последната трета среща сред двамата динозаври в Манила през 1975-а, когато Али побеждава с механически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.

И пред камери, и в своята атобиография Али е казвал доста пъти, че боксът е единствено средството, което го е извело на сцената. Че в случай че не беше станал състезател, евентуално щеше да е починал в Луисвил на някоя укрепление за цивилен права. И това го извисява още повече като първенец и като човек от оня тип, който рядко се среща в света на спорта.