Ловецът на вода се кланя в черква и джамия
" Аз съм мохамеданин, само че се кланям и в църквата, и в джамията. Той е един Господ, а и всяка молитва приключва с Амин! Така ме е учил баща ", споделя бай Манчо от Смолян. С необятно отворени благи очи, кротко, усмихнато лице и постоянно вдъхновен от нещо, 85-годишният родопчанин Зефир Манчев подрежда веруюто си. Старецът постоянно преспива и се моли в черква в Смолян, прави същото и в джамията. Вярва, че свети Никола е светецът на водата, по тази причина най-вече уважава него.
Бай Манчо цялостен живот търси извори в района и се е прочул като ловджия на вода. По негови калкулации до момента е хванал в чешми над 300 извора. И твърди, че те му се присънват. Като дете пасял в региона овце и слушал от остарели хора истории за бликнала вода. " Голям хаир е да сториш по този начин, че където е изсъхнало - да пият хора и животни ", декларира чудакът. Почита водата, с която е свързал целия си живот, и има вяра, че е свята, а природата е майка. Казва, че водата е жива, и схваща всичко. Освен с дарбата си да я открива и “чува ”, родопчанинът от десетилетия оказва помощ на хората в района и по доста други способи.
Години наред дава цялата си пенсия за тръби и разноски по чешмите и продължава да търси извори.
От няколко дни бай Манчо е един от героите във фото галерия, която в Смолян събира благотворително средства за неговите бъдещи чешми.
Изложбата е наречена е " Благотворителността през обектива ", а историята за бай Манчо е озаглавена „ Вода за хаир “ и е дело на фотографа Добрин Кашавелов.
" Познавам бай Манчо от дълго време, би трябвало да разпространяваме неговото дело, тъй като считам, че има потребност в България да се приказва повече за такива хора. С бай Манчо започнахме да снимаме документален филм дружно с Владимир Мачоков. Ходихме до Израел и ловецът на вода е хаджия към този момент, видя и река Йордан там ", споделя фотографът.
" Смолян няма да закъса за вода. Само желае работа, пари и разкриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра в близост. Най-големият извор е силата на водата и аз ходя по него. Отивам, откривам го, измервам му дълбочината какъв брой ще копам надолу. Водата излиза повече от ниското. А мен ме дърпа самата вода. Дотук доста води съм хванал, обаче силите взеха да понижават. Годините викат " Спирай ", обаче ние още ще се мъчим. Вчера съм работил отново - първата копка върших за вода на " Св. Георги ". Аз до момента в който съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция, и в Израел, на Божи гроб ме заведе водата, чак до река Йордан. Доволен съм доста. Има доста положителни хора, по тази причина няма стане война. Не бойте се! Господ е с нас! Има още положителни хора в България, само че надвиват неприятните ", декларира бай Манчо.
Казва, че доста вода се е изгубила в планината поради залесяването с борове, до момента в който букът е дървото, което държи и пази водата.
Старецът е харчил цяла пенсия и за мост в Смолян, който поддържа от 30 години.
И декларира, че не желае пари за себе си, а за водата. Да я улови в чешми и да имат хората и животните да пият. Извор, заловен от канара, счита за най-чистата и свята вода, защото в никакъв случай не е била употребена и замърсявана.
Едни го одобряват за вманиачен, доста други обаче му имат вяра и оказват помощ с пари и машини да прокарва живителната течност към следващата си чешма. Когато беше на 80 години, той самичък прокара 6.3 км тръбопровод през баирите, с цел да направи чешма над смолянския квартал Райково. Старецът взима едвам 200 лв. пенсия. Казва, че е здрав и не се оплаква от нищо. " Цял живот само са ме крепили работата и водата. Ако легнеш да мързелуваш, и към този момент си болен. Никога не съм гледал какво ще хапвам, първо ми е било да си свърша работата и тогава да хапна каквото има. Повече суха храна хапвам - сирене, маслини, самун ", споделя родопчанинът.
Той се родил в село Кокорово до Смолян. На 7 години щял да почине, бил тежко болен, но татко му го завел на теке (молитвен дом) на най-високия връх в Родопите - Перелик. Поверието било, че който преспи там в избран ден през годината, оздравява. И аз оздравях и от този момент болест не съм хванал, декларира бай Манчо. Признава обаче, че и доста кахъри не е имал в живота. Оженил се за " вносна " жена. Съпругата му била гъркиня, от ксантийското село Исьорен. Бай Манчо работил единствено две години към ВиК, в ТКЗС-то, след това станал кантонер. Над 20 години бил водач, зареждал с самун магазините в Смолян.
Вдовец е от близо 30 години, има три девойки и две момчета, внуци и правнучета. Откакто е вдовец, живее самичък във вила на 3 километра над Смолян и слиза пешком до града всеки ден.
Бай Манчо цялостен живот търси извори в района и се е прочул като ловджия на вода. По негови калкулации до момента е хванал в чешми над 300 извора. И твърди, че те му се присънват. Като дете пасял в региона овце и слушал от остарели хора истории за бликнала вода. " Голям хаир е да сториш по този начин, че където е изсъхнало - да пият хора и животни ", декларира чудакът. Почита водата, с която е свързал целия си живот, и има вяра, че е свята, а природата е майка. Казва, че водата е жива, и схваща всичко. Освен с дарбата си да я открива и “чува ”, родопчанинът от десетилетия оказва помощ на хората в района и по доста други способи.
Години наред дава цялата си пенсия за тръби и разноски по чешмите и продължава да търси извори.
От няколко дни бай Манчо е един от героите във фото галерия, която в Смолян събира благотворително средства за неговите бъдещи чешми.
Изложбата е наречена е " Благотворителността през обектива ", а историята за бай Манчо е озаглавена „ Вода за хаир “ и е дело на фотографа Добрин Кашавелов.
" Познавам бай Манчо от дълго време, би трябвало да разпространяваме неговото дело, тъй като считам, че има потребност в България да се приказва повече за такива хора. С бай Манчо започнахме да снимаме документален филм дружно с Владимир Мачоков. Ходихме до Израел и ловецът на вода е хаджия към този момент, видя и река Йордан там ", споделя фотографът.
" Смолян няма да закъса за вода. Само желае работа, пари и разкриване. Мен ме е надарил Господ по тази линия. Като разтворя багета, се въртя до 200 метра в близост. Най-големият извор е силата на водата и аз ходя по него. Отивам, откривам го, измервам му дълбочината какъв брой ще копам надолу. Водата излиза повече от ниското. А мен ме дърпа самата вода. Дотук доста води съм хванал, обаче силите взеха да понижават. Годините викат " Спирай ", обаче ние още ще се мъчим. Вчера съм работил отново - първата копка върших за вода на " Св. Георги ". Аз до момента в който съм жив, с води ще се занимавам. И в Гърция, и в Израел, на Божи гроб ме заведе водата, чак до река Йордан. Доволен съм доста. Има доста положителни хора, по тази причина няма стане война. Не бойте се! Господ е с нас! Има още положителни хора в България, само че надвиват неприятните ", декларира бай Манчо.
Казва, че доста вода се е изгубила в планината поради залесяването с борове, до момента в който букът е дървото, което държи и пази водата.
Старецът е харчил цяла пенсия и за мост в Смолян, който поддържа от 30 години.
И декларира, че не желае пари за себе си, а за водата. Да я улови в чешми и да имат хората и животните да пият. Извор, заловен от канара, счита за най-чистата и свята вода, защото в никакъв случай не е била употребена и замърсявана.
Едни го одобряват за вманиачен, доста други обаче му имат вяра и оказват помощ с пари и машини да прокарва живителната течност към следващата си чешма. Когато беше на 80 години, той самичък прокара 6.3 км тръбопровод през баирите, с цел да направи чешма над смолянския квартал Райково. Старецът взима едвам 200 лв. пенсия. Казва, че е здрав и не се оплаква от нищо. " Цял живот само са ме крепили работата и водата. Ако легнеш да мързелуваш, и към този момент си болен. Никога не съм гледал какво ще хапвам, първо ми е било да си свърша работата и тогава да хапна каквото има. Повече суха храна хапвам - сирене, маслини, самун ", споделя родопчанинът.
Той се родил в село Кокорово до Смолян. На 7 години щял да почине, бил тежко болен, но татко му го завел на теке (молитвен дом) на най-високия връх в Родопите - Перелик. Поверието било, че който преспи там в избран ден през годината, оздравява. И аз оздравях и от този момент болест не съм хванал, декларира бай Манчо. Признава обаче, че и доста кахъри не е имал в живота. Оженил се за " вносна " жена. Съпругата му била гъркиня, от ксантийското село Исьорен. Бай Манчо работил единствено две години към ВиК, в ТКЗС-то, след това станал кантонер. Над 20 години бил водач, зареждал с самун магазините в Смолян.
Вдовец е от близо 30 години, има три девойки и две момчета, внуци и правнучета. Откакто е вдовец, живее самичък във вила на 3 километра над Смолян и слиза пешком до града всеки ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ