Българин от Чикога написа най-тежката диагноза за България: Аз съм лекар! Виждам смъртта на един народ
”Аз съм доктор. Виждал съм по какъв начин умират хората. Днес следя гибелта на един народ. Няма огромна разлика ”. Това написа нашият съотечественик Виктор Хинов*, който живее и работи в Индианаполис в обществената мрежа. Текстът му е оповестен в eurochicago.com.
Смъртта на човек, покосен от тежка болест, настава първо в душата му. Човекът престава да се бори, изгубва предпочитание за живот. След като духът напусне тялото, изтощен от дългата борба с заболяването, стопират и телесните функционалности.
Не по този начин е при насилствената гибел. Именно по тази причина при насилствената гибел духът надживява тялото, тъй като той не е подготвен да почине, не е подготвен да изчезне. Той дълго броди всред нас, живите, тревожейки душите ни.
Как умират нациите ли? По същия метод. Нация, унищожена принудително, починала в битка с враговете, остава да живее постоянно в историята на човечеството. Множество народи след нея се борят за правото да се посочват нейни наследници. Има безпределно доста образци – траки, елини, римляни, македонци, викинги, българи от Второто българско царство. Ние сме българите от Третото българско царство.
Ние с горделивост се зовем българи, тъй като духът на тези, непотурчените, с отрязаните глави, набитите на прът, обесените, е бил мощен и здрав. Той не е починал и няма да почине. Ние не сме като тях. Ние сме деца на преклонилите глави, потурчилите се, приспособилите се, претърпелите и оживелите, само че духът ни кара да се зовем българи, да тачим българското. Духът без тяло.
Днес нацията ни умира не от насилствена гибел. Не. Не са ви отговорни нито политици, нито мафиоти, доколкото има разлика сред тях. Не ви е отговорна нито Русия, нито Америка, нито Турция, нито Европа.
Вие сами си отрязвате главите и се набивате на коловете. В тялото на нацията ни е почнал от дълго време и навлиза в последна фаза процесът на автоагресия. Има такива болести, когато тялото унищожава единствено себе си. Имунната система не разпознава кой е зложелател и кой другар. Всяка тъкан, всяка клетка е нападана от подивели левкоцити и антитела, които привеждат в деяние атомната бомба на възпалението и некрозата.
Днес ние, българите, не разпознаваме зложелател от другар. Ние атакуваме всеки и всичко – постоянно. Знаете ли по какъв начин една здрава нация разпознава зложелател от другар?
В здравите народи има съпреживяване, състрадание, жал. В здравите народи има благосклонност към другия, има взаимопомощ.
Знам какво приказвам. Аз пребивавам в Америка. Не е минало ден тук да не събират хората пари за някоя идея, да не дават кръв просто по този начин, от добрина душевна, да не осиновяват деца от кое място ли не, в това число и от България. Да, от България, и в това число и циганчета. Да, циганчета.
Тъпи американци, нали? Но те си имат нация, а ние скоро няма да имаме. Ще кажете: каква американска нация, пасмина от какви ли не! Сбирщина, която има съпреживяване, състрадание, взаимопомощ, към този момент не е пасмина, а е нация. Древна и славна нация, в която изчезне съпреживяването и жалостта към близък, към този момент не е нация, а група непознати един другиму хора.
Днес ние оставяме инвалидите без поддръжка, тъй като ние не сме инвалиди. А какво сме? Здрави хора, само че болна нация!
Днес Кольо Босия гладува*. Никой не се интересува от това. Каузата няма значение. Има значение, че един от нас е решил да се умори от апетит. Какво желае да ни покаже той с това? Какво желае да реализира? Сигурно е вманиачен. Способни ли сте да съчувствате на един вманиачен? Не? Какви сте вие? Нормални убийци на личната си нация!
Та какво в действителност желае този вманиачен?
Не, не познахте. Не е министерско кресло, не е обществен интерес. Не е дори и прокламираното му искане за разформироване на Народното събрание и оставка на транспортния министър. Съвсем не е това.
Кольо желае да ни покаже, че духът е по-силен от тялото. Духът на индивида, духът на нацията е по-силен от инстинкта за самозапазване, желанието да оцеляваме, да се уредим, да си живуркаме умерено – и този дух се назовава състрадание, съпреживяване, жал. Той – Кольо съпреживява болката на всеки незаслужено преследван от системата, потърпевш за истината, за достойнството си, за достолепието си, за държавността си. Има хора, уволнени и преследвани, тъй като не са желали да продават шофьорски книжки. Кольо им съчувства. Има хора, нелегално задържани, незаслужено наказани, затваряни почтени по пандизите. Кольо съпреживява техните несгоди. Има човек, на който не му доближават седемдесет лв. да подаде документи за работа. Кольо си дава мизерната пенсия на този човек.
Тялото на всеки един от нас умира рано или късно. Духът е значим.
Нациите се основават и изчезват. Духът им остава. Какво ще остане от българите на Третото българско царство? Какво ще остане от нас? Кой ще помни Радка – пиратка, алените ферарита на мутрите и постоянно наведените ни глави?
С какво се гордеят през днешния ден италианците? С успехите на Цезар или с оргиите на някой преситен патриций?
Наследници на кого си мислите, че сте? На Спартак или на никому незнаен селски господар, ял, пил, е..л и най-после починал от инсулт?
Кольо има съчувствие, а вие? Питахте ли го по какъв начин се усеща след 10 дни апетит? Питахте ли някое дете в инвалидна количка по какъв начин върви животът му?
От какво толкоз ви е боязън, от какво толкоз се притеснявате? Повярвайте ми, аз съм доктор. Най-лошото, което може да извършите, когато някой страда, е да се извършите, че не виждате, с извинението – та аз с нищо не мога да оказа помощ.
Порази ме блогът на Босия. Днес група роми, от тези, които се грижат за чистотата, го попитали по какъв начин е и за какво се разхожда с плакати по улиците, а след това му поискали триумф и Господ да е с него.
Циганите, става известно, имат съчувствие и жал. Ние нямаме. Познайте кои ще се назовават българи след петдесетина години? Точно по този начин – тези, които имат жал, без значение образованието, спестяванията, колите и цвета на кожите им.
Искате ли да сте нация или пасмина? Искате ли да ви има и след вас самите?
Съпреживявайте един другиму и бъдете нация, или мрете като плъхове поединично, пробвайки се да оцелеете!
Оцеляването е гибел, съпреживяването – живот. Разберете ли този пъзел, ще бъдете нация.
Това ни споделя Кольо без думи. Аз ви го преведох доста ясно. Не се правете на неразбрали…
Виктор Хинов, Индианаполис, Съединени американски щати
Виктор Хинов е роден през 1967 година в София. През 1991 година приключва Медицинска Академия - София и стартира работа в ИСУЛ, в този момент „ Царица Йоанна ”, в отделението по ортопедия и травматология. Емигрира в Америка през 1998 година със брачната половинка си Стела и двете им дъщери. Установява се в град Индианаполис, щата Индиана, където живее и до момента. В Съединени американски щати изначало е продавач на риба, сменя над пет разнообразни работи, взема си изпитите за доктор и компетентност - фамилна медицина. В момента е фамилен доктор в Индианаполис. Пише от 2007 година и разгласява първите си разкази в уеб страницата „ Откровения ”. Автор на сборника с къси разкази „ Разкази от оня свят ” (2014) - в нея създателят е събрал всички разкази, третиращи културния потрес и последвалото адаптиране на новопристигналия бежанец към американската просвета.
Смъртта на човек, покосен от тежка болест, настава първо в душата му. Човекът престава да се бори, изгубва предпочитание за живот. След като духът напусне тялото, изтощен от дългата борба с заболяването, стопират и телесните функционалности.
Не по този начин е при насилствената гибел. Именно по тази причина при насилствената гибел духът надживява тялото, тъй като той не е подготвен да почине, не е подготвен да изчезне. Той дълго броди всред нас, живите, тревожейки душите ни.
Как умират нациите ли? По същия метод. Нация, унищожена принудително, починала в битка с враговете, остава да живее постоянно в историята на човечеството. Множество народи след нея се борят за правото да се посочват нейни наследници. Има безпределно доста образци – траки, елини, римляни, македонци, викинги, българи от Второто българско царство. Ние сме българите от Третото българско царство.
Ние с горделивост се зовем българи, тъй като духът на тези, непотурчените, с отрязаните глави, набитите на прът, обесените, е бил мощен и здрав. Той не е починал и няма да почине. Ние не сме като тях. Ние сме деца на преклонилите глави, потурчилите се, приспособилите се, претърпелите и оживелите, само че духът ни кара да се зовем българи, да тачим българското. Духът без тяло.
Днес нацията ни умира не от насилствена гибел. Не. Не са ви отговорни нито политици, нито мафиоти, доколкото има разлика сред тях. Не ви е отговорна нито Русия, нито Америка, нито Турция, нито Европа.
Вие сами си отрязвате главите и се набивате на коловете. В тялото на нацията ни е почнал от дълго време и навлиза в последна фаза процесът на автоагресия. Има такива болести, когато тялото унищожава единствено себе си. Имунната система не разпознава кой е зложелател и кой другар. Всяка тъкан, всяка клетка е нападана от подивели левкоцити и антитела, които привеждат в деяние атомната бомба на възпалението и некрозата.
Днес ние, българите, не разпознаваме зложелател от другар. Ние атакуваме всеки и всичко – постоянно. Знаете ли по какъв начин една здрава нация разпознава зложелател от другар?
В здравите народи има съпреживяване, състрадание, жал. В здравите народи има благосклонност към другия, има взаимопомощ.
Знам какво приказвам. Аз пребивавам в Америка. Не е минало ден тук да не събират хората пари за някоя идея, да не дават кръв просто по този начин, от добрина душевна, да не осиновяват деца от кое място ли не, в това число и от България. Да, от България, и в това число и циганчета. Да, циганчета.
Тъпи американци, нали? Но те си имат нация, а ние скоро няма да имаме. Ще кажете: каква американска нация, пасмина от какви ли не! Сбирщина, която има съпреживяване, състрадание, взаимопомощ, към този момент не е пасмина, а е нация. Древна и славна нация, в която изчезне съпреживяването и жалостта към близък, към този момент не е нация, а група непознати един другиму хора.
Днес ние оставяме инвалидите без поддръжка, тъй като ние не сме инвалиди. А какво сме? Здрави хора, само че болна нация!
Днес Кольо Босия гладува*. Никой не се интересува от това. Каузата няма значение. Има значение, че един от нас е решил да се умори от апетит. Какво желае да ни покаже той с това? Какво желае да реализира? Сигурно е вманиачен. Способни ли сте да съчувствате на един вманиачен? Не? Какви сте вие? Нормални убийци на личната си нация!
Та какво в действителност желае този вманиачен?
Не, не познахте. Не е министерско кресло, не е обществен интерес. Не е дори и прокламираното му искане за разформироване на Народното събрание и оставка на транспортния министър. Съвсем не е това.
Кольо желае да ни покаже, че духът е по-силен от тялото. Духът на индивида, духът на нацията е по-силен от инстинкта за самозапазване, желанието да оцеляваме, да се уредим, да си живуркаме умерено – и този дух се назовава състрадание, съпреживяване, жал. Той – Кольо съпреживява болката на всеки незаслужено преследван от системата, потърпевш за истината, за достойнството си, за достолепието си, за държавността си. Има хора, уволнени и преследвани, тъй като не са желали да продават шофьорски книжки. Кольо им съчувства. Има хора, нелегално задържани, незаслужено наказани, затваряни почтени по пандизите. Кольо съпреживява техните несгоди. Има човек, на който не му доближават седемдесет лв. да подаде документи за работа. Кольо си дава мизерната пенсия на този човек.
Тялото на всеки един от нас умира рано или късно. Духът е значим.
Нациите се основават и изчезват. Духът им остава. Какво ще остане от българите на Третото българско царство? Какво ще остане от нас? Кой ще помни Радка – пиратка, алените ферарита на мутрите и постоянно наведените ни глави?
С какво се гордеят през днешния ден италианците? С успехите на Цезар или с оргиите на някой преситен патриций?
Наследници на кого си мислите, че сте? На Спартак или на никому незнаен селски господар, ял, пил, е..л и най-после починал от инсулт?
Кольо има съчувствие, а вие? Питахте ли го по какъв начин се усеща след 10 дни апетит? Питахте ли някое дете в инвалидна количка по какъв начин върви животът му?
От какво толкоз ви е боязън, от какво толкоз се притеснявате? Повярвайте ми, аз съм доктор. Най-лошото, което може да извършите, когато някой страда, е да се извършите, че не виждате, с извинението – та аз с нищо не мога да оказа помощ.
Порази ме блогът на Босия. Днес група роми, от тези, които се грижат за чистотата, го попитали по какъв начин е и за какво се разхожда с плакати по улиците, а след това му поискали триумф и Господ да е с него.
Циганите, става известно, имат съчувствие и жал. Ние нямаме. Познайте кои ще се назовават българи след петдесетина години? Точно по този начин – тези, които имат жал, без значение образованието, спестяванията, колите и цвета на кожите им.
Искате ли да сте нация или пасмина? Искате ли да ви има и след вас самите?
Съпреживявайте един другиму и бъдете нация, или мрете като плъхове поединично, пробвайки се да оцелеете!
Оцеляването е гибел, съпреживяването – живот. Разберете ли този пъзел, ще бъдете нация.
Това ни споделя Кольо без думи. Аз ви го преведох доста ясно. Не се правете на неразбрали…
Виктор Хинов, Индианаполис, Съединени американски щати
Виктор Хинов е роден през 1967 година в София. През 1991 година приключва Медицинска Академия - София и стартира работа в ИСУЛ, в този момент „ Царица Йоанна ”, в отделението по ортопедия и травматология. Емигрира в Америка през 1998 година със брачната половинка си Стела и двете им дъщери. Установява се в град Индианаполис, щата Индиана, където живее и до момента. В Съединени американски щати изначало е продавач на риба, сменя над пет разнообразни работи, взема си изпитите за доктор и компетентност - фамилна медицина. В момента е фамилен доктор в Индианаполис. Пише от 2007 година и разгласява първите си разкази в уеб страницата „ Откровения ”. Автор на сборника с къси разкази „ Разкази от оня свят ” (2014) - в нея създателят е събрал всички разкази, третиращи културния потрес и последвалото адаптиране на новопристигналия бежанец към американската просвета.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ