Германски цимент, от Девня
" Аз съм инженер и мога да кажа, че заводът е всичко, за което един инженер може да си мечтае ", споделя Конрадс
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Италианският притежател на " Девня цимент " се сля с HeidelbergCement
Сумата по договорката е 1.67 милиарда евро
6 юли 2016
Строителни материали и стъкло: Неметални щастливци
Производството на стъкло, цимент и керамика е устойчиво, а вложенията не престават
19 фев 2016
" Голямата тройка " от Девня
Напук на общия скептицизъм, постоянна позитивна наклонност в развиването си регистрираха " Солвей Соди ", " Агрополихим " и " Девня цимент "
29 сеп 2015 Профил
Аксел Конрадс е изпълнителен шеф на " Девня цимент " от началото на тази година. Той оглавява оперативно и " Вулкан цимент " край Димитровград, откакто двата завода станаха част от групата HeidelbergCement. Конрадс работи в немската компания от 1999 година, когато стартира като стажант в техническия отдел. През годините е заемал разнообразни позиции с механически профил в Германия, Съединени американски щати и Белгия, като е достигнал до длъжността шеф за Западна и Южна Европа на софтуерния център на HeidelbergCement. Освен в България Конрадс е поел и ролята на изпълнителен шеф за Гърция и Албания. Компанията
" Девня цимент " е най-големият производител на цимент и клинкер в страната. През 1998 година компанията стана благосъстоятелност на италианската Italcementi, която в средата на 2016 година беше добита от HeidelbergCement и по този начин немската група пое контрола над завода в Девня. Междувременно през 2015 година предходният притежател завърши инвестиция за близо 330 млн. лева, която трансформира предприятието в един от най-високотехнологичните фабрики за цимент в Европа и усили потенциала за произвеждане до 4 хиляди тона дневно. По данни от Търговския указател за 2016 година " Девня цимент " усилва леко приходите си до 122.6 млн. лева, само че излиза на загуба от 14 млн. лева след близо 30 млн. лева облага миналата година. За групата в България работят към 300 души.
Групата HeidelbergCement е една от най-големите компании в света за произвеждане на цимент и елементи с над 65 хиляди чиновници. За 2017 година сдружението регистрира 14% растеж на приходите до 17.3 милиарда евро и облага от 1.1 милиарда евро (+27%).
През 2015 година предходният притежател на " Девня цимент " завърши доста огромна капиталова стратегия. Какво съставлява тя и какъв е резултатът от нея?
- Още по времето на Italcementi заводът беше трансформиран от подобен с шест пещи в съвременен цех с една пещ с огромен потенциал. Инвестицията беше близо 330 млн. лева Това е едно от най-големите капиталовложения в България, по тази причина беше публикуван и документ за инвестиция клас А. Сега имаме напълно съвременна индустриална мощ. Това значи, че потреблението ни на горива и на сила като цяло е измежду най-хубавите в света. Капацитетът на пещта е подобен, че да замести всичките шест остарели пещи. Аз съм инженер и мога да кажа, че заводът е всичко, за което един инженер може да си мечтае.
Когато е била направена инвестицията, е обърнато особено внимание и на оползотворяването на различни горива, което съгласно мен в последна сметка е доста значима стъпка за кръговата стопанска система. Това, което вършим, е да използваме горива, които в противоположен случай биха отишли на депото за боклуци или в инсинератори, като с тях на процедура заместваме изкопаемите горива. Така че, вместо да използваме въглища или нефтен кокс, ние залагаме на различни горива като част от общото гориво. Това има позитивен резултат върху въглеродния ни отпечатък и понижава количествата на отпадъците за депониране на общинските депа.
Каква част от горивото се замества с различно?
- Опитваме се последователно да усилваме каузи от година на година. Алтернативното гориво се изгаря в пещта, в която изпичаме клинкера. Имаме три огромни преимущества пред инсинераторите за боклуци. Едното е доста високата температура - в нашата пещ тя доближава до 2500 градуса. Второто е времето на престой - материалът престоява при тази висока температура дълго време, като при тези условия се предотвратява отделянето на нездравословни излъчвания в околната среда. В циментовата промишленост можем да оползотворяваме различни материали по един безвреден и екологосъобразен метод. Третото е, че при инсинераторите остават пепели след изгарянето, които би трябвало да се депонират, до момента в който при циментовата пещ всичко се оползотворява изцяло.
По време на рецесията всички циментови фабрики свиха производството си. От няколко години има възкръсване на строителството. Какъв е резултатът върху вашия бизнес?
- Много сме подвластни от локалните продажби. В Девня има пристанище, което ни дава опция и за износ, само че основният ни пазар без подозрение е вътрешният. Затова сме щастливи, че забелязахме известно усъвършенстване през 2017 година Ако пазарът на цимент в България през 2008 година е бил към 4-5 млн. тона, през 2016 година беше под 2 млн. тона. През 2017 година търсенето се увеличи над 2 млн. тона, само че въпреки всичко е надалеч под равнището отпреди рецесията. Въпреки всичко това е позитивна наклонност. През първите три месеца на 2018 година имахме доста мека зима, което по принцип има удобен резултат върху строителния пазар. Така че имахме доста положителни първи месеци спрямо предходни години. Нещо повече - от диалозите ми с клиенти разбирам, че това не се дължи единствено на топлото време - има възкръсване като цяло, изключително в жилищното строителство в България.
Означава ли това, че бизнесът ви пораства?
- Както споделих, 2017-а беше добра година, имаше леко усъвършенстване по отношение на миналата. Все още е началото на 2018 година и е рано да се направи прогноза за цялата година, само че в случай че съдим по първите месеци, следим позитивно развиване и се надяваме, че то ще продължи.
Циментовата промишленост се свързва най-вече със сградното строителство. Доколко значимо е инфраструктурното строителство за вас и тормози ли ви, че след края на настоящия програмен интервал дотациите за него може да бъдат лимитирани?
- Цимент се употребява на всички места. Настина, главно в постройките, само че и във всички пътища има бетонни детайли. Инфраструктурното строителство е доста значимо за българския строителен пазар. То неслучайно е субсидирано от европейските фондове, тъй като за Европейски Съюз България има стратегическа позиция, тя е директна страна. А инфраструктурата е една от областите, в които България изостава от по-развитите страни в Европейски Съюз. Затова считам, че в бъдеще Европейски Съюз ще продължи да обезпечава обилни средства за по-нататъшното развиване на инфраструктурата.
Как оценявате бизнес средата в България? Инвеститорите постоянно се оплакват от администрация, вас тормози ли ви?
- Кариерата ми ме е отвеждала на доста разнообразни места. Трябва да кажа, че България е доста динамична страна. Развива се извънредно бързо и човек би трябвало да се нагоди към тази динамична среда, да я хареса. Голямото преимущество е съществуването на квалифицирана работна ръка. При нас има и доста лоялни чиновници, които към този момент второ и трето потомство работят в компанията. Една от повода за това е, че не плащаме ниски заплати. Те са конкурентни и за Варна, защото множеството ни служащи идват оттова.
Един от рисковете е заплахата от дефицит на работна ръка. Официално безработицата е 6%, само че действително хората, които желаят и могат да работят, повече или по-малко към този момент работят. Друг минус е, че хората към момента напущат страната и тук става дума нормално за младите и квалифицирани хора, които отиват да работят в чужбина. Демографията като цяло е главният риск. Това се отразява на трудовия пазар, само че и на растежа на страната като цяло. Трябва да призная, че бюрокрацията в България не е дребна. Тук обичате документите. Вярвам, че страната има благоприятни условия да стане по-малко бюрократична. Като цяло обаче България е минала дълъг път и се развила доста. Нищо не може да се промени изцяло за един ден, това лишава време. Но считам, че сте на верния път.
Има ли Индустрия 4.0 в циментовата промишленост? Доколко процесите могат да се автоматизират или роботизират?
- Ние сме в тежката промишленост, което значи, че при нас ги няма роботите, които виждате в електронната индустрия да вземем за пример. Нашите уреди са големи - единствено подгряваща кула е над 100 м висока. Това е основата на процеса - не роботът, а промишлените уреди. Тежката работа се извършва единствено от машини, а чиновниците ни управляват процесите с компютри и друга техника, работят в лабораториите, където наблюдават за качеството с съвременно лабораторно съоръжение, което към този момент е високо автоматизирано. Индустрия 4.0 за нас не е нещо ново, а тематика в развиване от доста години. Мога да вземем за пример да проследявам пещта, до момента в който съм в Германия. Голяма част от процесите ни са автоматизирани към този момент от доста години.
Какво промени договорката сред HeidelbergCement и Italcementi?
- Аз бях много зает с придобиването, защото когато стана договорката, оглавявах техническия ни център в Германия. Изведнъж се оказа, че давам отговор за 52 завода, 50% от заводите идваха от Italcementi. Мисля, че мина доста безпрепятствено. Още през цялото време имахме изясненост за ръководството, процесите и уважението, което си изискуем един на различен. Бяхме наясно, че придобиваме доста добра компания, с богата история и че можем да научим доста от нея. Така че от началото съществуваше просвета на шерване на най-хубавите практики, изключително в техническата сфера. Ако погледнем синергиите, които искахме да реализираме с обединяването на двете компании - надминахме задачите, които си бяхме сложили за края на 2018 година, още през 2016 година
А какъв беше резултатът за " Девня цимент "?
- По отношение на завода в България би трябвало да отбележа, че придобихме " Девня цимент " като доста ефикасен цех. Инвестиционната стратегия преди малко беше завършила, тъй че разполагахме с чисто нова пещ, високоефективна система, най-модерна технология - в действителност най-хубавото, което можете да си визиите от техническа позиция.
Продължаваме, несъмнено, да уточняваме процесите и да ги привеждаме в сходство с тези на групата. Едно от нещата, които вършим сега, е ребрандиране на продуктите, с цел да покажем на нашите клиенти, че ние сме HeidelbergCement. Това ще завърши още тази година.
Q&A
Какво е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали?
- Мисля, че всичките ми сътрудници мениджъри биха се съгласили, че най-трудното решение е, когато би трябвало да закриеш дружество и да освободиш хора. Налагало ми се е при предходни назначения, за благополучие не и в България.
Как намирате баланс сред персоналния и служебния си живот?
- Когато сте на нова позиция, първоначално постоянно има прочут дисбаланс, тъй като има доста неща, които би трябвало да научите и да разберете - доста нови чиновници и клиенти, с които да се запознаете. Така че би трябвало да отделяте малко повече време за работа от нормалното. Аз постоянно съм обичал да работя, одобрявам работата си. Според мен е значимо да обичаш това, което правиш, с цел да се справяш сполучливо.
Това, което обичам да върша в свободното си време, е да тичам, тъй като това е метод човек да " изгори " малко адреналин. Другото, което доста обичам, е да чета книги.
Какъв щяхте да бъдете, в случай че не бяхте управител?
- Пилот. Това е детската ми фантазия, само че не можах да стана поради очилата.
Имате ли обичани устройства?
- В днешно време мъчно можем да си представим живота без смарт телефон. Преди 20 години всичко беше напълно друго. Когато започнах работа, таман навлизаха имейлите и това беше огромна гражданска война за времето си - писмата ти идваха на екрана. Сега, 20 години по-късно, е необикновено какво може да направи човек.
Имате ли обичан откъс?
- Може би " Човек с темперамент прави една и съща неточност два пъти ". Звучи малко необичайно, само че за мен това постоянно е означавало две неща. Първо, не се отказваш при първия крах. Ако същински вярваш в нещо, даже и да не успееш, искаш още веднъж да провериш дали въпреки всичко не си прав. Второ, в случай че не рискуваш нещо, няма да спечелиш. Не е наложително да правиш една неточност трети път, само че пробвай най-малко два пъти.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Италианският притежател на " Девня цимент " се сля с HeidelbergCement
Сумата по договорката е 1.67 милиарда евро
6 юли 2016
Строителни материали и стъкло: Неметални щастливци
Производството на стъкло, цимент и керамика е устойчиво, а вложенията не престават
19 фев 2016
" Голямата тройка " от Девня
Напук на общия скептицизъм, постоянна позитивна наклонност в развиването си регистрираха " Солвей Соди ", " Агрополихим " и " Девня цимент "
29 сеп 2015 Профил
Аксел Конрадс е изпълнителен шеф на " Девня цимент " от началото на тази година. Той оглавява оперативно и " Вулкан цимент " край Димитровград, откакто двата завода станаха част от групата HeidelbergCement. Конрадс работи в немската компания от 1999 година, когато стартира като стажант в техническия отдел. През годините е заемал разнообразни позиции с механически профил в Германия, Съединени американски щати и Белгия, като е достигнал до длъжността шеф за Западна и Южна Европа на софтуерния център на HeidelbergCement. Освен в България Конрадс е поел и ролята на изпълнителен шеф за Гърция и Албания. Компанията
" Девня цимент " е най-големият производител на цимент и клинкер в страната. През 1998 година компанията стана благосъстоятелност на италианската Italcementi, която в средата на 2016 година беше добита от HeidelbergCement и по този начин немската група пое контрола над завода в Девня. Междувременно през 2015 година предходният притежател завърши инвестиция за близо 330 млн. лева, която трансформира предприятието в един от най-високотехнологичните фабрики за цимент в Европа и усили потенциала за произвеждане до 4 хиляди тона дневно. По данни от Търговския указател за 2016 година " Девня цимент " усилва леко приходите си до 122.6 млн. лева, само че излиза на загуба от 14 млн. лева след близо 30 млн. лева облага миналата година. За групата в България работят към 300 души.
Групата HeidelbergCement е една от най-големите компании в света за произвеждане на цимент и елементи с над 65 хиляди чиновници. За 2017 година сдружението регистрира 14% растеж на приходите до 17.3 милиарда евро и облага от 1.1 милиарда евро (+27%).
През 2015 година предходният притежател на " Девня цимент " завърши доста огромна капиталова стратегия. Какво съставлява тя и какъв е резултатът от нея?
- Още по времето на Italcementi заводът беше трансформиран от подобен с шест пещи в съвременен цех с една пещ с огромен потенциал. Инвестицията беше близо 330 млн. лева Това е едно от най-големите капиталовложения в България, по тази причина беше публикуван и документ за инвестиция клас А. Сега имаме напълно съвременна индустриална мощ. Това значи, че потреблението ни на горива и на сила като цяло е измежду най-хубавите в света. Капацитетът на пещта е подобен, че да замести всичките шест остарели пещи. Аз съм инженер и мога да кажа, че заводът е всичко, за което един инженер може да си мечтае.
Когато е била направена инвестицията, е обърнато особено внимание и на оползотворяването на различни горива, което съгласно мен в последна сметка е доста значима стъпка за кръговата стопанска система. Това, което вършим, е да използваме горива, които в противоположен случай биха отишли на депото за боклуци или в инсинератори, като с тях на процедура заместваме изкопаемите горива. Така че, вместо да използваме въглища или нефтен кокс, ние залагаме на различни горива като част от общото гориво. Това има позитивен резултат върху въглеродния ни отпечатък и понижава количествата на отпадъците за депониране на общинските депа.
Каква част от горивото се замества с различно?
- Опитваме се последователно да усилваме каузи от година на година. Алтернативното гориво се изгаря в пещта, в която изпичаме клинкера. Имаме три огромни преимущества пред инсинераторите за боклуци. Едното е доста високата температура - в нашата пещ тя доближава до 2500 градуса. Второто е времето на престой - материалът престоява при тази висока температура дълго време, като при тези условия се предотвратява отделянето на нездравословни излъчвания в околната среда. В циментовата промишленост можем да оползотворяваме различни материали по един безвреден и екологосъобразен метод. Третото е, че при инсинераторите остават пепели след изгарянето, които би трябвало да се депонират, до момента в който при циментовата пещ всичко се оползотворява изцяло.
По време на рецесията всички циментови фабрики свиха производството си. От няколко години има възкръсване на строителството. Какъв е резултатът върху вашия бизнес?
- Много сме подвластни от локалните продажби. В Девня има пристанище, което ни дава опция и за износ, само че основният ни пазар без подозрение е вътрешният. Затова сме щастливи, че забелязахме известно усъвършенстване през 2017 година Ако пазарът на цимент в България през 2008 година е бил към 4-5 млн. тона, през 2016 година беше под 2 млн. тона. През 2017 година търсенето се увеличи над 2 млн. тона, само че въпреки всичко е надалеч под равнището отпреди рецесията. Въпреки всичко това е позитивна наклонност. През първите три месеца на 2018 година имахме доста мека зима, което по принцип има удобен резултат върху строителния пазар. Така че имахме доста положителни първи месеци спрямо предходни години. Нещо повече - от диалозите ми с клиенти разбирам, че това не се дължи единствено на топлото време - има възкръсване като цяло, изключително в жилищното строителство в България.
Означава ли това, че бизнесът ви пораства?
- Както споделих, 2017-а беше добра година, имаше леко усъвършенстване по отношение на миналата. Все още е началото на 2018 година и е рано да се направи прогноза за цялата година, само че в случай че съдим по първите месеци, следим позитивно развиване и се надяваме, че то ще продължи.
Циментовата промишленост се свързва най-вече със сградното строителство. Доколко значимо е инфраструктурното строителство за вас и тормози ли ви, че след края на настоящия програмен интервал дотациите за него може да бъдат лимитирани?
- Цимент се употребява на всички места. Настина, главно в постройките, само че и във всички пътища има бетонни детайли. Инфраструктурното строителство е доста значимо за българския строителен пазар. То неслучайно е субсидирано от европейските фондове, тъй като за Европейски Съюз България има стратегическа позиция, тя е директна страна. А инфраструктурата е една от областите, в които България изостава от по-развитите страни в Европейски Съюз. Затова считам, че в бъдеще Европейски Съюз ще продължи да обезпечава обилни средства за по-нататъшното развиване на инфраструктурата.
Как оценявате бизнес средата в България? Инвеститорите постоянно се оплакват от администрация, вас тормози ли ви?
- Кариерата ми ме е отвеждала на доста разнообразни места. Трябва да кажа, че България е доста динамична страна. Развива се извънредно бързо и човек би трябвало да се нагоди към тази динамична среда, да я хареса. Голямото преимущество е съществуването на квалифицирана работна ръка. При нас има и доста лоялни чиновници, които към този момент второ и трето потомство работят в компанията. Една от повода за това е, че не плащаме ниски заплати. Те са конкурентни и за Варна, защото множеството ни служащи идват оттова.
Един от рисковете е заплахата от дефицит на работна ръка. Официално безработицата е 6%, само че действително хората, които желаят и могат да работят, повече или по-малко към този момент работят. Друг минус е, че хората към момента напущат страната и тук става дума нормално за младите и квалифицирани хора, които отиват да работят в чужбина. Демографията като цяло е главният риск. Това се отразява на трудовия пазар, само че и на растежа на страната като цяло. Трябва да призная, че бюрокрацията в България не е дребна. Тук обичате документите. Вярвам, че страната има благоприятни условия да стане по-малко бюрократична. Като цяло обаче България е минала дълъг път и се развила доста. Нищо не може да се промени изцяло за един ден, това лишава време. Но считам, че сте на верния път.
Има ли Индустрия 4.0 в циментовата промишленост? Доколко процесите могат да се автоматизират или роботизират?
- Ние сме в тежката промишленост, което значи, че при нас ги няма роботите, които виждате в електронната индустрия да вземем за пример. Нашите уреди са големи - единствено подгряваща кула е над 100 м висока. Това е основата на процеса - не роботът, а промишлените уреди. Тежката работа се извършва единствено от машини, а чиновниците ни управляват процесите с компютри и друга техника, работят в лабораториите, където наблюдават за качеството с съвременно лабораторно съоръжение, което към този момент е високо автоматизирано. Индустрия 4.0 за нас не е нещо ново, а тематика в развиване от доста години. Мога да вземем за пример да проследявам пещта, до момента в който съм в Германия. Голяма част от процесите ни са автоматизирани към този момент от доста години.
Какво промени договорката сред HeidelbergCement и Italcementi?
- Аз бях много зает с придобиването, защото когато стана договорката, оглавявах техническия ни център в Германия. Изведнъж се оказа, че давам отговор за 52 завода, 50% от заводите идваха от Italcementi. Мисля, че мина доста безпрепятствено. Още през цялото време имахме изясненост за ръководството, процесите и уважението, което си изискуем един на различен. Бяхме наясно, че придобиваме доста добра компания, с богата история и че можем да научим доста от нея. Така че от началото съществуваше просвета на шерване на най-хубавите практики, изключително в техническата сфера. Ако погледнем синергиите, които искахме да реализираме с обединяването на двете компании - надминахме задачите, които си бяхме сложили за края на 2018 година, още през 2016 година
А какъв беше резултатът за " Девня цимент "?
- По отношение на завода в България би трябвало да отбележа, че придобихме " Девня цимент " като доста ефикасен цех. Инвестиционната стратегия преди малко беше завършила, тъй че разполагахме с чисто нова пещ, високоефективна система, най-модерна технология - в действителност най-хубавото, което можете да си визиите от техническа позиция.
Продължаваме, несъмнено, да уточняваме процесите и да ги привеждаме в сходство с тези на групата. Едно от нещата, които вършим сега, е ребрандиране на продуктите, с цел да покажем на нашите клиенти, че ние сме HeidelbergCement. Това ще завърши още тази година.
Q&A
Какво е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали?
- Мисля, че всичките ми сътрудници мениджъри биха се съгласили, че най-трудното решение е, когато би трябвало да закриеш дружество и да освободиш хора. Налагало ми се е при предходни назначения, за благополучие не и в България.
Как намирате баланс сред персоналния и служебния си живот?
- Когато сте на нова позиция, първоначално постоянно има прочут дисбаланс, тъй като има доста неща, които би трябвало да научите и да разберете - доста нови чиновници и клиенти, с които да се запознаете. Така че би трябвало да отделяте малко повече време за работа от нормалното. Аз постоянно съм обичал да работя, одобрявам работата си. Според мен е значимо да обичаш това, което правиш, с цел да се справяш сполучливо.
Това, което обичам да върша в свободното си време, е да тичам, тъй като това е метод човек да " изгори " малко адреналин. Другото, което доста обичам, е да чета книги.
Какъв щяхте да бъдете, в случай че не бяхте управител?
- Пилот. Това е детската ми фантазия, само че не можах да стана поради очилата.
Имате ли обичани устройства?
- В днешно време мъчно можем да си представим живота без смарт телефон. Преди 20 години всичко беше напълно друго. Когато започнах работа, таман навлизаха имейлите и това беше огромна гражданска война за времето си - писмата ти идваха на екрана. Сега, 20 години по-късно, е необикновено какво може да направи човек.
Имате ли обичан откъс?
- Може би " Човек с темперамент прави една и съща неточност два пъти ". Звучи малко необичайно, само че за мен това постоянно е означавало две неща. Първо, не се отказваш при първия крах. Ако същински вярваш в нещо, даже и да не успееш, искаш още веднъж да провериш дали въпреки всичко не си прав. Второ, в случай че не рискуваш нещо, няма да спечелиш. Не е наложително да правиш една неточност трети път, само че пробвай най-малко два пъти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ