Аз съм Христо, а не Христос!“Това откровения сякаш белязва с

„ Аз съм Христо, а не Христос! “

Това откровения като че ли белязва с печата на истината една дълго чакана „ История “ за най-известния българин по света. Христо Стоичков. Кавалер на „ Златната топка “, Носител на „ Златен онз “. Горд собственик на две „ Златни обувки “. И още, и още…

Без маска и грим Стоичков разкри душата си в биография, написана взаимно с Владимир Памуков. Не, това не е книга под мотото „ Най-добрият човек на света “. Това е историята на едно момче от Пловдив, което минава през десетки тествания път и „ хвърляния в канавката “ до момента в който покори света. С всичките си неточности по пътя нагоре.

В понеделник в хотел столичния хотел „ Маринела “ Стоичков събира другари, с които е пил доста „ шампанско и сълзи “. Вестник „ Труд “ показва някои фрагменти от „ Историята “, която не е написана единствено за футболни почитатели, а за публиката която желае да опознае от близко света на един човек станал номер едно в област, която вълнува цялата планета.

Признанието на Кройф

За почитателите в “Барселона ” Камата постоянно ще е измежду огромните любимци.
За мой шанс тъкмо това се случи. Хванах окото на най-големия – Хендрик Йоханес Кройф. Летящия холандец. Геният, който действително промени футбола и като състезател, и като треньор.

„ Искам го този с номер осем. На всяка цена! “ Така споделил Йохан Кройф на най-известния управител тогава – Хосе Мария Мингея, през април 1989-а. Именно „ най-известният “ ми описа по-късно за поръчението, което пристигнало в деня след моите два гола против „ Барса “ на „ Камп Ноу “. Направи и разяснение – тези, които познавали Летящия холандец, знаели, че земята ще преобърне, само че ще стане неговото. В случая – Христо Стоичков ще бъде състезател на „ Барселона “. Независимо от комунистическия режим, от рекордните пари, които ще се платят от Запада на Изтока и всевъзможни други спънки или елементи в интервенцията.

Разбира се, не стана въобще елементарно, бих споделил случи се безусловно по сложния метод, само че въпреки всичко се случи. След повече от година време Кройф получи това, което искаше. Аз и Мингея също. Мнозина анализатори по-късно писаха, че съм имал шанса да впечатля Йохан в полуфиналните мачове ЦСКА – „ Барселона “, само че това не е тъкмо по този начин. Както по-късно той ми разкри, откритието, че съм играчът който му би трябвало за планувания дриймтим, го направил, още когато се подготвял за полуфинала. Конкретно при гледането на записите на дуелите ни с „ Панатинайкос “ и коравите момчета от град Керкраде. А конфликтите с „ Барса “ единствено удостоверили, че както постоянно Мистер не е сбъркал. По-точно, че е прав за всичко, даже когато е седнал! Тази известност постоянно и на всички места вървеше с Кройф. По-точно появяваше се дори преди самия него.

Конфликтът с Ван Гаал

Христо Стоичков завоюва “Златната топка ” през 1994 година.
Реално се оказах първият прочут състезател в огромния футбол, с който Ван Гаал се скара. По-късно това се случи по цялостна стратегия също с Ривалдо, Рибери, Лука Тони и други. И в света на футбола схванаха, че този треньор не може да работи със звезди. А в тази ситуация имаше и скрита конспирация. Аз бях острие на Кройф, а точно Летящия холандец бе натирил преди време Ван Гаал от „ Аякс “. Затова двамата бяха в кръвна омраза от десетилетия. Но почтено и без капка користолюбие ще ви кажа – Мистер вярно е изгонил този дърводелец от славния „ Аякс “. Разбрах го на една подготовка, в която Луисчо се включи да играе с нас и ние се забавлявахме от сърце. Все едно си бяхме наели смешник да ни радостни. Търсех миг да го уцеля по огромната тимберица с топката и скоро ми попадна на мушката. Стрелях мощно в задачата обаче кълбото се отби в огромното му тяло и влезе във вратата. Той леко се преви на земята след удара, само че като видя топката в мрежата скочи и стартира да бяга в кръг с вдигнати триумфално ръце, крещейки: „ Гоол, гоол, гоол “. Тогава дефинитивно се уверих, че не е добре – крепко го хапеше щъркелът!

Оркестър „ Елен “

Йохан Кройф и Христо Стоичков – една история за “Оскар ”.
Имаше и два куриоза в африканското премеждие – „ Объркан в превода “ и „ Пютко М’Фани “, станал прочут в България с поетичното Путко Мафани. След един мач дадох наложителното изявление без да употребявам преводач. Направих неточности, на които обаче никой в Южна Африка или някъде другаде по света, обърна внимание. Там почитат всеки, който се пробва да приказва без преводач и подминават сходни издънки. Вместо „ луз “ споделих „ люн “ плюс още нещо друго неопределено. И си го получих! Нямаше по какъв начин да ми се размине. В България, страната, в която положителното не се помни, а неприятното не се не помни, няма подобен филм. У нас изявлението влезе в хит-парада на мрежата, само че това въобще не ме разстрои по някакъв метод. Всеки, който дава подписи на този свят, е под прицел и все в миналото прави някакъв гаф. Няма безгрешни и аз не съм изключение. Възход и проваляне. Това е ситуацията. Разбира се, възходът не е за всеки. Както и комплексарщината да злобееш, вместо за се забавляваш с истории като „ изгубен в превода “.

Няма значение. Животът е плюс и минус. Например аз доста се кефех с героя на българските медии Путко Мафани. Такъв функционер в действителност има в африканския футбол, само че в никакъв случай не съм работил с него. Името му се произнася Пютко М ”Фани и това плюс измислицата, че ми ставал някакъв си в „ Съндаунс “ наелектризира сеирджиите. публиката. И в името на майтапа, включих се също в играта. Обадих се на Стойко Дуков, някогашен сътрудник на „ Мундо депортиво “ от България и кмет на най-голямата столична община „ Витоша “. Много образован, просветен мъж, който знае шест езика и има уязвимост още от студент към … вулгарната лирика. Поръчах му за два дни да измисли текст за Христо Стоичков и Путко Мафани, който всички врагове храни! И той като че ли единствено това е чакал – направи за три часа.

Без да се бавя, елегантно я пуснах посредством другари на медиите с „ новината “, че това е новото паметно парче на етрополския оркестър „ Елен “. Малка детайлност – подобен освен няма, само че и в никакъв случай не е имало. Творбата набра луда скорост за нула време. В няколко шоу излъчвания в огромните малките екрани рецитираха текста и обещаваха да пуснат скоро и осъществяването на „ елените “. Във вестници и уеб сайтове се появиха информации по какъв начин трубадурите от етрополския балкан стягат багажа за ЮАР, където дебютно ще запеят „ Путко Мафани и неговите черни банани “. От едно национално радио даже се бяха свързали с мой човек да го уговарят против възнаграждение песента да прозвучи първо в техния ефир. Много крепко, брат! Нали по този начин споделят днешните младежи?

Неплатените налози

В момента Стоичков се любува на живота в Маями, където е главният анализатор на тв колоса “Унивижън ”.
Оказа се, че някои пък търсят истината, до момента в който живеят в неистина. Репортерът, който най-вече драскаше, че дължа налози на страната, го стопираха на КПП-то на аерогара „ София “. Не си плащал парното, благия той! Култово. А за „ тези “ налози ще си дойдем на думата, няма да пропусна да ви осведомявам какъв брой още ми виси страната.

Най-гадно беше когато ме нападнаха посредством родителите ми. Татко беше душичка, само че майка си е изострен камък – приличаме си, няма спор. Скараме се крепко за нещо значимо и като наказване от моя страна стопирах да й се обаждам. Но и тя също дебелоглав – не звъни. Оплакала се обаче на близки, разчуло се и хоп – публицисти при нея. Потвърдила, че не съм си идвал от дълго време за да ме жегне и надлежно да ме предизвика да се обадя. Нейното да стане!

Не знаела въобще какво си навлича на главата. Откровението мигновено я трансформира в идеалната жертва. Постоянен тормоз и всекидневни питания от сорта: „ Как по този начин неприятният наследник остави майка и татко? “. Простотия до шия! И всичко това най-много в една телевизия, която се минаваше за сериозна, само че най-вече търсеше жълти тематики. А представяте ли си, в случай че минаваше за несериозна какви щеше да ги надроби?

Разбира се, с нашите се сдобрихме. Нямаше нещо по-естествено от това. Още повече, че даже когато не си говорех с тях, не бях не запомнил и за ден фамилните си отговорности. Но малко след развръзката към фамилията на Стоичков – нова изненада. Двама водещи в персоналните нападки към мен в тази малкия екран станаха… изоставащи. Без моя интервенция. Напъдиха ги – очевидно в медия, която желае да е в действителност нова, бяха решили, че няма място за „ остарели к “. А и по някакво съвпадане имената и на двамата започваха с буквата „ К “. Да, да. Оказало се, че неприятните хора – неприятни неща са правили. И очевидно освен на мен.