Откъс от Дневникът на свекървата
Аз съм доброжелателен човек, сигурно няма да потегли да се заяждам с никого поради някакви незначителни неща. Но също по този начин е правилно, че не прощавам подлости и изменничества – в това отношение съм твърда като канара.
Най-добрите ми приятелки са ми още от детинство, а пък хората, с които съм в положителни връзки, са безчет. Бързо и с лекост откривам контакт. Вярно, с годините потребността от нови запознанства понижава от ден на ден и повече. Какво да се прави, душевна изтощеност. Случват се и такива работи. Все повече ми се желае да си остана уединено със себе си. Да си помълча. Да почета брошура, да поразмишлявам за безконечните неща.
Имам си своя спалня, заслужила съм си персоналното пространство. Как копнея за покой и отмора! Но… както е известно, покоят… Предупреждавам моите хора вкъщи, затварям компактно вратата в моята стая – и край! Няма ме вкъщи. Освен това закачвам на вратата табелка, която съм си взела от един хотел на морето - „ Моля, не ме безпокойте “.
Но в случай че би трябвало да бъда почтена, моите хора пренебрегват табелката. На всеки 10 минути вратата в стаята се отваря. Когато това се прави внезапно – значи влиза синът ми. Ако е по-плавно – това е мъжът ми. Явно той е по-добре учтив. Синът ми счита, че за него достъпът към мен е постоянно свободен. Няма на кого да се дразня, сама съм си отговорна - аз съм го научила по този начин. И това е самата истина – постоянно съм подготвена да го приема и да го изслушам. Независимо от главоболието, забавната книга, диалога по телефона с другарка или връхлитащия ме както нежна вълна сън.
Синът ми просто е уверен, че той е най-важният човек в моя живот. И е изцяло прав. Аз сама съм му го внушила.
Преди обичах да посрещам посетители. Въпреки големия недостиг бяхме радушни и гостоприемни. От нищото успявах да приготвя изобилни маси. Не се плашех и от най-трудоемките ястия – правех пирог, приготвях желирани меса, измайсторявах пача. За чая изпичах сладкиш „ Наполеон “. Дванайсет блата. Майчице! Обзема ме смут единствено като си спомня. И не мога да допускам – аз ли съм го правила всичкото това?
Сега доста неща са се трансформирали. Нямам нито предпочитание, нито сили да се въртя по две денонощия край мартеновата пещ. Според мен хората въобще престанаха да си вървят по посетители. По-лесно е да се видите в някое кафене или ресторантче. Парите са същите. Затова пък удоволствието и свободата са ви обезпечени.
Но през днешния ден казусът е различен. Днес аз би трябвало, напряко съм задължена, да посрещна посетители вкъщи. И да се въртя около печката. И да класифицирам маса. И да поддържам връзка – даже и въобще да нямам никакво предпочитание за това.
Защото през днешния ден ще имам невероятни посетители. По-точно, гостите са си напълно елементарни (дори си мисля, че са прекомерно обикновени). Но по тази причина пък обстановката въобще не е елементарна.
![Дневникът на свекървата - Най-забавният разказ за най-деликатните връзки]( "Дневникът на свекървата - Най-забавният разказ за най-деликатните връзки")
" Дневникът на свекървата " - Най-забавният разказ за най-деликатните връзки
Мария Метлицкая печели сърцата на милиони читатели с тънка подигравка и човешки истории Авторка на увлекателни и мъдри истории, Мария Метл...
Работата е там, че моят обожаван и единствен наследник Данила е решил да се дами.
На двайсет и три години. Глупавичък е, несъмнено, само че какво да се прави? Както се споделя, обич до гроб. Не могат да живеят един без различен. Не могат да дишат. Цяла нощ слушам да подрънкват есемеси. Заспивам под звуците на това подрънкване. Някъде към пет сутринта.
За своите двайсет и три години Данила към този момент има много богат и плевел персонален живот – просто стартира овреме. Той енергично ме убеждава, че Нюся е неговата половинка. По всички параметри. По всички – това, естествено, е извънредно значимо. От друга страна, почтено казано, на мен ми е омръзнало да не дремя нощем. Да го очаквам да се прибира от купони. Така че евентуално в неговата ранна сватба може да се откри даже нещо позитивно и за мен. Може най-сетне да кротне, с вяра си мисля аз.
А пък и почтено казано, се отнасям към любовта с огромно почитание. Не е обещано на всеки, апропо.
И по този начин, те двамата са решили да се оженят. Аз енергично и безапелационно, както ми се струваше на мен самата, предлагах цивилен брак! Защо да не опитат като начало без материални, по този начин да се каже, загуби?
![Как да открием призванието на душата си]( "Как да открием призванието на душата си")
Как да открием призванието на душата си
Подтиквани от вътрешна незадоволеност, от ден на ден хора търсят цел и върховен смисъл в живота си и се стремят към личностно и духовно изр...
Нюся ми се обиди до гибел. Все едно че съм я засегнала! Казано в резюме, тя не одобри моите изцяло рационални доводи. Близо две седмици се надуваше. Отказваше да вечеря. На потегляне се сбогуваше изсъхнало. Аз пробвах и по този начин, и инак. Честно казано, изплаших се. Много е рано още на този етап да си скапвам връзките със снахата. Има време, и това ще стане. Синът ми споделя, че Нюся е раним и сензитивен човек. В интерес на истината, на мен не ми наподобява по този начин. Но това беше първият урок, който ми беше преподаден. Аз го разбрах. По принцип аз съм от схватливите. Разбрах, че аз ще се преценявам със снахата, а не тя с мен. Това, несъмнено, усложнява нещата. Но по този начин да бъде. Заради сина ми съм способна на какво ли не.
Сватба – добре, женитба. В края на краищата ще поемем разноските и ще ги преглътнем. Е, тази година няма да отидем на море. На обожаваното от мен море… Срещата с което чакам през цялата студена и тежка година. Което ми дава сили някак да пропълзя през идната година.
Хайде стига с моите прищявки. Макар че какво по-нелепо може да съществува от женитба в ресторант? С всички наложителни атрибути. Задължително глупави и неимоверно скъпи. А както разбрах, на Нюся тъкмо това й е належащо. Бели покривки със светлосини панделки. Водещ глупак, който да дрънка заучени изречения като папагал. Рокля до земята. Воал. Букет на младоженката. Бели гълъби и черна лимузина.
Всички девойки ли желаят това? Не е правилно, не са всички. Аз да вземем за пример в никакъв случай не съм желала такива неща. Винаги съм считала, че това е неуместно и просташко. По мое време също така закрепваха кукла на капака на колата на младоженците. Сега не е кой знае какъв брой по-добре – украсяват колата като катафалка – с изкуствени цветя.
Даня да вземем за пример също постоянно се подсмиваше на това. Казваше, че той в никакъв случай нямало да допусне такива неща. А по-скоро тиха фамилна вечеря в порядъчен, само че не снобарски ресторант и сватбено странствуване във Венеция, примерно.
![Какво ни прави водачи?]( "Какво ни прави водачи?")
Какво ни прави водачи?
Всеки, който се занимава с бизнес, е чувал истории за високо образован, високообразован началник, нараснал на управителна служба,...
Но както е известно, нощната кукувица кука по-силно от дневната. Аз съм дневната. Моето мнение отпадна. Но пък разбрах сигурно, че Даня фактически е влюбен. Как другояче би се съгласил с целия този явен призрачен сън и с тази пошла нелепост?
И не щеш ли през днешния ден удари часът хикс. Нюсините родители ни идват на посетители. За да се срещнем и да обсъдим настоящите и идните въпроси и разноски. С една дума, запознай се с нашите.
Аз неенергично предложих да се срещнем в някой ресторант. Даня нададе писък и сподели, че сме длъжни да посрещнем сватовете. Тази Нюся съумява да компостира мозъка на сина ми. Свалям й шапка. И апропо, си напомням един анекдот: Майката двайсет години прави от сина си човек, а неговата другарка е способна за двайсет минути да направи от него глупак.
Една такава мъничка, слабичка. Да се чудиш на какво й се държи душата…
А пък ето, апелирам ви се…
Най-добрите ми приятелки са ми още от детинство, а пък хората, с които съм в положителни връзки, са безчет. Бързо и с лекост откривам контакт. Вярно, с годините потребността от нови запознанства понижава от ден на ден и повече. Какво да се прави, душевна изтощеност. Случват се и такива работи. Все повече ми се желае да си остана уединено със себе си. Да си помълча. Да почета брошура, да поразмишлявам за безконечните неща.
Имам си своя спалня, заслужила съм си персоналното пространство. Как копнея за покой и отмора! Но… както е известно, покоят… Предупреждавам моите хора вкъщи, затварям компактно вратата в моята стая – и край! Няма ме вкъщи. Освен това закачвам на вратата табелка, която съм си взела от един хотел на морето - „ Моля, не ме безпокойте “.
Но в случай че би трябвало да бъда почтена, моите хора пренебрегват табелката. На всеки 10 минути вратата в стаята се отваря. Когато това се прави внезапно – значи влиза синът ми. Ако е по-плавно – това е мъжът ми. Явно той е по-добре учтив. Синът ми счита, че за него достъпът към мен е постоянно свободен. Няма на кого да се дразня, сама съм си отговорна - аз съм го научила по този начин. И това е самата истина – постоянно съм подготвена да го приема и да го изслушам. Независимо от главоболието, забавната книга, диалога по телефона с другарка или връхлитащия ме както нежна вълна сън.
Синът ми просто е уверен, че той е най-важният човек в моя живот. И е изцяло прав. Аз сама съм му го внушила.
Преди обичах да посрещам посетители. Въпреки големия недостиг бяхме радушни и гостоприемни. От нищото успявах да приготвя изобилни маси. Не се плашех и от най-трудоемките ястия – правех пирог, приготвях желирани меса, измайсторявах пача. За чая изпичах сладкиш „ Наполеон “. Дванайсет блата. Майчице! Обзема ме смут единствено като си спомня. И не мога да допускам – аз ли съм го правила всичкото това?
Сега доста неща са се трансформирали. Нямам нито предпочитание, нито сили да се въртя по две денонощия край мартеновата пещ. Според мен хората въобще престанаха да си вървят по посетители. По-лесно е да се видите в някое кафене или ресторантче. Парите са същите. Затова пък удоволствието и свободата са ви обезпечени.
Но през днешния ден казусът е различен. Днес аз би трябвало, напряко съм задължена, да посрещна посетители вкъщи. И да се въртя около печката. И да класифицирам маса. И да поддържам връзка – даже и въобще да нямам никакво предпочитание за това.
Защото през днешния ден ще имам невероятни посетители. По-точно, гостите са си напълно елементарни (дори си мисля, че са прекомерно обикновени). Но по тази причина пък обстановката въобще не е елементарна.
Мария Метлицкая печели сърцата на милиони читатели с тънка подигравка и човешки истории Авторка на увлекателни и мъдри истории, Мария Метл...
Работата е там, че моят обожаван и единствен наследник Данила е решил да се дами.
На двайсет и три години. Глупавичък е, несъмнено, само че какво да се прави? Както се споделя, обич до гроб. Не могат да живеят един без различен. Не могат да дишат. Цяла нощ слушам да подрънкват есемеси. Заспивам под звуците на това подрънкване. Някъде към пет сутринта.
За своите двайсет и три години Данила към този момент има много богат и плевел персонален живот – просто стартира овреме. Той енергично ме убеждава, че Нюся е неговата половинка. По всички параметри. По всички – това, естествено, е извънредно значимо. От друга страна, почтено казано, на мен ми е омръзнало да не дремя нощем. Да го очаквам да се прибира от купони. Така че евентуално в неговата ранна сватба може да се откри даже нещо позитивно и за мен. Може най-сетне да кротне, с вяра си мисля аз.
А пък и почтено казано, се отнасям към любовта с огромно почитание. Не е обещано на всеки, апропо.
И по този начин, те двамата са решили да се оженят. Аз енергично и безапелационно, както ми се струваше на мен самата, предлагах цивилен брак! Защо да не опитат като начало без материални, по този начин да се каже, загуби?
Подтиквани от вътрешна незадоволеност, от ден на ден хора търсят цел и върховен смисъл в живота си и се стремят към личностно и духовно изр...
Нюся ми се обиди до гибел. Все едно че съм я засегнала! Казано в резюме, тя не одобри моите изцяло рационални доводи. Близо две седмици се надуваше. Отказваше да вечеря. На потегляне се сбогуваше изсъхнало. Аз пробвах и по този начин, и инак. Честно казано, изплаших се. Много е рано още на този етап да си скапвам връзките със снахата. Има време, и това ще стане. Синът ми споделя, че Нюся е раним и сензитивен човек. В интерес на истината, на мен не ми наподобява по този начин. Но това беше първият урок, който ми беше преподаден. Аз го разбрах. По принцип аз съм от схватливите. Разбрах, че аз ще се преценявам със снахата, а не тя с мен. Това, несъмнено, усложнява нещата. Но по този начин да бъде. Заради сина ми съм способна на какво ли не.
Сватба – добре, женитба. В края на краищата ще поемем разноските и ще ги преглътнем. Е, тази година няма да отидем на море. На обожаваното от мен море… Срещата с което чакам през цялата студена и тежка година. Което ми дава сили някак да пропълзя през идната година.
Хайде стига с моите прищявки. Макар че какво по-нелепо може да съществува от женитба в ресторант? С всички наложителни атрибути. Задължително глупави и неимоверно скъпи. А както разбрах, на Нюся тъкмо това й е належащо. Бели покривки със светлосини панделки. Водещ глупак, който да дрънка заучени изречения като папагал. Рокля до земята. Воал. Букет на младоженката. Бели гълъби и черна лимузина.
Всички девойки ли желаят това? Не е правилно, не са всички. Аз да вземем за пример в никакъв случай не съм желала такива неща. Винаги съм считала, че това е неуместно и просташко. По мое време също така закрепваха кукла на капака на колата на младоженците. Сега не е кой знае какъв брой по-добре – украсяват колата като катафалка – с изкуствени цветя.
Даня да вземем за пример също постоянно се подсмиваше на това. Казваше, че той в никакъв случай нямало да допусне такива неща. А по-скоро тиха фамилна вечеря в порядъчен, само че не снобарски ресторант и сватбено странствуване във Венеция, примерно.
Всеки, който се занимава с бизнес, е чувал истории за високо образован, високообразован началник, нараснал на управителна служба,...
Но както е известно, нощната кукувица кука по-силно от дневната. Аз съм дневната. Моето мнение отпадна. Но пък разбрах сигурно, че Даня фактически е влюбен. Как другояче би се съгласил с целия този явен призрачен сън и с тази пошла нелепост?
И не щеш ли през днешния ден удари часът хикс. Нюсините родители ни идват на посетители. За да се срещнем и да обсъдим настоящите и идните въпроси и разноски. С една дума, запознай се с нашите.
Аз неенергично предложих да се срещнем в някой ресторант. Даня нададе писък и сподели, че сме длъжни да посрещнем сватовете. Тази Нюся съумява да компостира мозъка на сина ми. Свалям й шапка. И апропо, си напомням един анекдот: Майката двайсет години прави от сина си човек, а неговата другарка е способна за двайсет минути да направи от него глупак.
Една такава мъничка, слабичка. Да се чудиш на какво й се държи душата…
А пък ето, апелирам ви се…
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ