Невена Коканова, за която животът бе просто хоби
„ Аз съм артистка, животът е моето занимание ”, споделя за себе си именитата Невена Коканова, появила се на бял свят на днешната дата през 1938 година Актрисата е родена в Дупница, а локалният спектакъл и до през днешния ден носи нейното име.
Невена постоянно е определяна като „ първата дама на българското кино “ – тя е Ирина от „ Тютюн “, Лиза от „ Крадецът на праскови “, Неда от „ Отклонение ”, Жана от „ Инспекторът и нощта ”, Тинка от „ Момчето си отива ”, само че преди всичко е Невена, трансформирала се в емблема на седмото изкуство у нас.
Пътят й до огромния екран обаче е посипан с компликации. Ражда се в фамилията на царския офицер Богдан Коканов – един от най-известните военни за времето си. Майка й Елеонора пък е потомка на австрийски благородници от фамилия Фон Хелденберг. След преврата на на 9 септември 1944 година обаче татко й е разгласен за фашист и е изпратен в лагера Белене. На фамилията му пък е неразрешено да се засели в огромен град, по тази причина Невена и майка й отпътуват в село Кумарица. „ Мразя да приказвам за моите компликации. Срамота е да говоря за тях, когато обичта на толкоз хора ме съпровожда от първото кокиче до последните хризантеми “, споделя по-късно актрисата.
Родителите й имат смели проекти за щерка си – желаят тя да учи финанси, само че Невена открива пристрастеността си към актьорската специалност напълно рано. Въпреки това е скъсана на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ, само че това не я отхвърля. Намира метод да се появи на сцената и незабавно я покорява – прави първите си стъпки в Ямболския драматичен театър, когато е едвам на 17. Първата й значима театрална роля в края на 50-те е на Жулиета във великата покруса на Шекспир „ Ромео и Жулиета ”. И въпреки да я познаваме като кинозвезда, нейната огромна обич е театърът.
Среща другата си огромна обич на снимачната площадка – ненавършила 18, тя взе участие като статист във кино лентата „ Две победи ” на Борислав Шаралиев, учредител на българското кино, а през това време се среща и с бъдещия си брачен партньор – режисьора Любомир Шарланджиев. „ Не бих споделила, че любовта е възприятие. Тя е положение на цялото твое създание. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички кафези на организма доближават висшия си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен. “, споделя актрисата. Двамата остават дружно до гибелта на Любомир през 1979 година, а актрисата довършва последния му филм – „ Трите смъртни гряха “. Това е и единствения случай, в който тя застава зад камерата, а не пред нея.
Дебютът на Невена в киното е във кино лентата на Янко Янков „ Години за обич ”, който излиза през 1957 година, а по-късно работи с Борислав Шаралиев във кино лентата му „ В тиха вечер ”, с Владимир Янчев в „ Бъди щастлива, Ани! ”, с Янко Янков за неговата „ Стръмната пътека ”. Става фаворитка на българската аудитория с екранизациите на „ Тютюн ” и „ Крадецът на праскови ”.
Именно в последния филм пламва нейната неразрешена спекулация с Раде Маркович...
Прочетете повече...
Невена постоянно е определяна като „ първата дама на българското кино “ – тя е Ирина от „ Тютюн “, Лиза от „ Крадецът на праскови “, Неда от „ Отклонение ”, Жана от „ Инспекторът и нощта ”, Тинка от „ Момчето си отива ”, само че преди всичко е Невена, трансформирала се в емблема на седмото изкуство у нас.
Пътят й до огромния екран обаче е посипан с компликации. Ражда се в фамилията на царския офицер Богдан Коканов – един от най-известните военни за времето си. Майка й Елеонора пък е потомка на австрийски благородници от фамилия Фон Хелденберг. След преврата на на 9 септември 1944 година обаче татко й е разгласен за фашист и е изпратен в лагера Белене. На фамилията му пък е неразрешено да се засели в огромен град, по тази причина Невена и майка й отпътуват в село Кумарица. „ Мразя да приказвам за моите компликации. Срамота е да говоря за тях, когато обичта на толкоз хора ме съпровожда от първото кокиче до последните хризантеми “, споделя по-късно актрисата.
Родителите й имат смели проекти за щерка си – желаят тя да учи финанси, само че Невена открива пристрастеността си към актьорската специалност напълно рано. Въпреки това е скъсана на кандидатстудентските изпити във ВИТИЗ, само че това не я отхвърля. Намира метод да се появи на сцената и незабавно я покорява – прави първите си стъпки в Ямболския драматичен театър, когато е едвам на 17. Първата й значима театрална роля в края на 50-те е на Жулиета във великата покруса на Шекспир „ Ромео и Жулиета ”. И въпреки да я познаваме като кинозвезда, нейната огромна обич е театърът.
Среща другата си огромна обич на снимачната площадка – ненавършила 18, тя взе участие като статист във кино лентата „ Две победи ” на Борислав Шаралиев, учредител на българското кино, а през това време се среща и с бъдещия си брачен партньор – режисьора Любомир Шарланджиев. „ Не бих споделила, че любовта е възприятие. Тя е положение на цялото твое създание. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички кафези на организма доближават висшия си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен. “, споделя актрисата. Двамата остават дружно до гибелта на Любомир през 1979 година, а актрисата довършва последния му филм – „ Трите смъртни гряха “. Това е и единствения случай, в който тя застава зад камерата, а не пред нея.
Дебютът на Невена в киното е във кино лентата на Янко Янков „ Години за обич ”, който излиза през 1957 година, а по-късно работи с Борислав Шаралиев във кино лентата му „ В тиха вечер ”, с Владимир Янчев в „ Бъди щастлива, Ани! ”, с Янко Янков за неговата „ Стръмната пътека ”. Става фаворитка на българската аудитория с екранизациите на „ Тютюн ” и „ Крадецът на праскови ”.
Именно в последния филм пламва нейната неразрешена спекулация с Раде Маркович...
Прочетете повече...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ