Силен дух: Как изглежда войната в Сирия през очите на дете
„ Аз съм Абдулах. На 10 години. От Алепо. Бях с татко ми и сестра ми. Отивахме на учебно заведение. Излязохме от колата и бомбата падна. Бях на земята и започнах да рева, виках за помощ… крещях „ баща, баща ела да ми помогнеш”. Баща ми ме чу и пристигна при мен. Опита се да ме вдигне, само че аз не можах да се изправя. Занесе ме на ръце в колата и стартира да търси сестра ми. За благополучие учителите я бяха дръпнали и по този начин са я избавили. Тя също беше ранена, по-леко от мен, само че не го осъзнаваше. Беше в потрес. Баща ни бързо ни качи в колата и потеглихме към болничното заведение.”
Това е свидетелският роман на сирийско дете, едно от многото, станали жертва на гражданската война в Сирия. През 2016 година ракета пада наоколо до него и от този момент животът му се трансформира вечно. Абдулах към този момент не може да върви. Губи и дома си, който е взривен. От родното му Алепо съвсем не е останало нищо.
Снимка: Виктория Готева
„ Войната е нещо доста, доста неприятно. Войната ни унищожава. Войната ме рани, изгубих къщата си, спомените си. Войната засегна доста други деца. Някои от тях умряха, а други като мен се разболяха. Искам войната да спре, тъй като е ненужна. Нека хората да живеят умерено като преди и тези, които избягаха, да се върнат в страната си”.
Всяка заран Абдулах се буди и се моли да не преживее ужаса още веднъж, а по-късно стартира да прави извършения. И те към този момент дават резултат – Абдулах съумява да прави крачки с проходилка.
Снимка: Виктория Готева
„ Когато времето е хубаво, употребявам проходилка и се движа самичък. За 30 минути стигам от у дома до учебно заведение. Но когато вали мога да се придвижвам единствено с инвалидна количка. Тогава стигам за 10 минути, само че някой би трябвало да ме бута. Обикновено това е сестра ми, която за благополучие се оправи. След рухването на ракетата тя имаше пострадвания в глезените, само че в този момент е добре и може да върви, за разлика от мен.”
Семейството на Абдулах не упреква никого за случилото се, а мисли по какъв начин да откри пари за идващите рехабилитации. „ Искам единствено Абдулах да се оправи. А това е доста комплицирано, тъй като интервенциите са доста скъпи. Местните неправителствени организации ни помогнаха с част от парите за една година, само че терапиите изискват повече време от една година. Трудно ни е в този момент, тъй като потребностите са същите, а средствата доста по-малко”, споделя Мохамед Абдулрахман, татко на Абдулах.
Снимка: Виктория Готева
За две години на момчето са направени голям брой интервенции, само че макар компликациите духът му е непреклонен. Всеки ден той върви на рехабилитации и има вяра, че един ден ще проходи, а по-късно ще стане лекар, с цел да оказва помощ на други заболели деца.
От началото на войната в Сирия през 2011 година до момента повече от 5 млн. деца са били наранени от войната. От тях 3 млн. към този момент са напуснали страната. Но и има и доста, които са останали. Те са децата на Сирия и всеки ден се изправят лице в лице с войната, макар че нямат виновност за нея.
Това е свидетелският роман на сирийско дете, едно от многото, станали жертва на гражданската война в Сирия. През 2016 година ракета пада наоколо до него и от този момент животът му се трансформира вечно. Абдулах към този момент не може да върви. Губи и дома си, който е взривен. От родното му Алепо съвсем не е останало нищо.
Снимка: Виктория Готева
„ Войната е нещо доста, доста неприятно. Войната ни унищожава. Войната ме рани, изгубих къщата си, спомените си. Войната засегна доста други деца. Някои от тях умряха, а други като мен се разболяха. Искам войната да спре, тъй като е ненужна. Нека хората да живеят умерено като преди и тези, които избягаха, да се върнат в страната си”.
Всяка заран Абдулах се буди и се моли да не преживее ужаса още веднъж, а по-късно стартира да прави извършения. И те към този момент дават резултат – Абдулах съумява да прави крачки с проходилка.
Снимка: Виктория Готева
„ Когато времето е хубаво, употребявам проходилка и се движа самичък. За 30 минути стигам от у дома до учебно заведение. Но когато вали мога да се придвижвам единствено с инвалидна количка. Тогава стигам за 10 минути, само че някой би трябвало да ме бута. Обикновено това е сестра ми, която за благополучие се оправи. След рухването на ракетата тя имаше пострадвания в глезените, само че в този момент е добре и може да върви, за разлика от мен.”
Семейството на Абдулах не упреква никого за случилото се, а мисли по какъв начин да откри пари за идващите рехабилитации. „ Искам единствено Абдулах да се оправи. А това е доста комплицирано, тъй като интервенциите са доста скъпи. Местните неправителствени организации ни помогнаха с част от парите за една година, само че терапиите изискват повече време от една година. Трудно ни е в този момент, тъй като потребностите са същите, а средствата доста по-малко”, споделя Мохамед Абдулрахман, татко на Абдулах.
Снимка: Виктория Готева
За две години на момчето са направени голям брой интервенции, само че макар компликациите духът му е непреклонен. Всеки ден той върви на рехабилитации и има вяра, че един ден ще проходи, а по-късно ще стане лекар, с цел да оказва помощ на други заболели деца.
От началото на войната в Сирия през 2011 година до момента повече от 5 млн. деца са били наранени от войната. От тях 3 млн. към този момент са напуснали страната. Но и има и доста, които са останали. Те са децата на Сирия и всеки ден се изправят лице в лице с войната, макар че нямат виновност за нея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ