Аз пия кафе с канела и кардамон. Отидох на гости

Аз пия кафе с канела и кардамон. Отидох на посетители на най-хубавата си другарка. Не бяхме се виждали месеци. Да кажа, че ми е хубаво с нея, ще е малко - тя е най-близкият ми човек, с нея съм достоверна и откровена, уязвима и смела. Тя не ми икономисва нито една истина. Дава ми пространство да съм това, което съм, изслушва ме. Има силата да понесе болката ми, да показа насладите ми. Така че идната ни среща беше и мечтана, и дълго чакана. И стартира с чаша кафе, несъмнено. Когато отвори шкафа, с цел да направи кафе, аз изстрелях въпроса: “Имаш ли канела, че я обичам в кафето?”. Погледна ме тя с доста обич и с взор, който споделяше: “А още някаква заврънтулщина искаш ли?”, и аз, несъмнено, величествено прибавих: “Е, и кардамон!...”.

Очите й светнаха, извади една чуждоземска кутия и сподели: “Не можеш да си представиш какво имам тук! Кафе с кардамон! Ето ти и канела!”. Как обаче реагирах аз?! Отговорих чепато: “Това кафе несъмнено е едва, не го желая!”. Ех... И двете заговорихме една през друга: “Откъде знаеш, като не си го пробвала?”, “Не може да е като това, което си го върша!”, “Нека ти направя единствено да го пробваш!”, “Не ща да си скапвам кефа в този момент!”, “Опитай го дееееее, на хората казваш да “не секат във въздуха и да опитват”, а какво правиш в този момент?!”.

Така е. На хората споделям, а когато действителността ми сервира с лекост нещо, което одобрявам, го отсвирвам недоверчиво и изрично.

Kaкво още споделя психологът Борянка Борисова за вярванията “Не можеш да знаеш повече от мен!”, “Аз се оправям сама!”, баба й и колегата четете на най-полезния здравен уебсайт zdrave.to