Аз не съм Марсел Омбер, това е артистичното ми име.

" Аз не съм Марсел Омбер, това е артистичното ми име. Аз съм Ева Гуел “, споделя Ева, до момента в който лежи в прегръдките на този магнетичен мъж, който я хвана за ръка, отвеждайки я от шумната компания актьори, поети и бохеми, в която двамата се срещаха за втори или трети път и я преведе през тъмните улици на Париж до ателието си в Монмартър, кръстено Бато-Лавоар (корабче-пералня) поради влагата и чувството, и я прелъсти безогледно, без доста думи, само че с доста деликатност.