Когато изтрих приложението на Facebook от телефона си
" Аз изтрих мобилното приложение на Фейсбук от телефона си. И вие би трябвало да го извършите ", поучава Мириъм Крамър в известен материал в уеб страницата Mashable, споделяйки за какво е потребно да се освободим от наличието на огромната обществена мрежа в мобилния си телефон, който е постоянно с нас, на всички места.
Мнението й е част от вълна на превръщане към действителния живот и отвод и отмалялост от света на Фейсбук, който лишава време всеки ден и основава разнообразни страсти измежду потребителите, някои от които по-скоро отрицателни.
Ето какво споделя Крамър:
Аз изтрих мобилното приложение на Фейсбук от телефона си преди повече от месец. И изводът бе: Чувствам се свободна.
Моите дни на безсмислено скролване през разнородни обновления, също и от другари на майка ми или хора, с които не съм разговаряла откогато приключих гимназията, завършиха.
И вие би трябвало да го извършите. Просто би трябвало да изтриете приложението. Това е всичко. Не вашият Фейсбук профил. Не вашиият живот в интернет. Просто приложението.
Първоначалното ми предпочитание да го изтрия стартира, когато открих, че Фейсбук лишава толкоз доста пространство и батерия от моя, признавам, остарял iPhone 6. Но скоро ми стана ясно, че моят същински, незахранван от батерия Живот с основно " Ж " би бил също по този начин по-добре, в случай че нямамам Фейсбук да преминавам през него с палец.
Не ми липсва. Не ми е мъчително за странното чувство на ненужни обновления от някогашни сътрудници и други тогавашни близки. Не ми липсва това да изпускам влака, тъй като вниманието ми е отнето от политически битки (или от мненията, включващи яд, след тях).
Освен това, не усещам да изпускам никакви вести въобще, тъй като, да бъдем почтени, дните на Фейсбук като снабдител на вести с действителна приложимост от дълго време минаха.
И работата е там, че аз не изтрих тотално Фейсбук. Все още мога да влизам в уеб страницата в крачка, в случай че желая - просто би трябвало да мина през тромавия развой на отварянето му в уеб браузър на телефона ми. Което е нещо, което в никакъв случай не съм правила.
Напоследък виждам Фейсбук единствено на компютър. И не е, тъй като го върша единствено по този начин. Въобще, цялото това нещо изгуби привлекателността си спрямо когато се записах в него преди над десетилетие.
Може би е тъй като одъртявам. Или може би интернет има по-добри неща, които да ми предложи. Или може би е, тъй като Фейсбук се премисли толкоз доста пъти. Каквато и да е повода, резултатът е елементарен: Аз, както доста хора, които познвам, просто стопирах да се безпокоя какво Фейсбук има да ми предложи. Промених се. И до момента в който Фейсбук също се промени, ние пораснахме в противоположни направления.
Вече не пребивавам в свят, в който има потребност да знам по какъв начин наподобява през днешния ден някой другар от гимназиалния живот. Живея си моя живот.
Но не беше по този начин постоянно. След като се реалокирах да пребивавам в Ню Йорк преди повече от 6 години, се нуждаех от един прозорец към света, който Фейсбук ми обезпечи. Бях обезверено самотна и се пробвах да схвана този голям, замайващ град след идването си от градче в Тенеси, в което се усещах все едно познавам всеки човек. Фейсбук тогава за мен беше комфорт.
Днес обаче към този момент не е толкоз комфорт. Изградих си живот в този в този момент доста по-смислен за мен град и желая да го пребивавам. Нямам потребност от непрекъснатите опити на Фейсбук да ме дърпа към дупката на носталгията. Бързо научих, че други уеб сайтове могат да запълнят каквато и празнота да остави неналичието на Фейсбук след себе си.
Наблюдавам Instagram, който деликатно съм регулирала, тъй че да последвам единствено профили, които ми донасят наслада, когато желая да ги видя.
Толкова елементарен избор е. Приятел с нов домакински любим? Определено ще го вървя след. Скален катерач, за който не съм чувала? Кликвам " Последвай " неотложно. Официалният профил на някой политик? Абсолютно не! Оставям тези нелепости за Twitter.
Разграничих живота си в обществените мрежи на категории - Instagram ми носи наслада, Twitter е наложителен в професионално отношение. Това разграничаване направи чудеса за настроението ми в интернет. Както и премахването на неща от него.
Когато нуждая се да си предпочитам нещо, отивам в Instagram. Когато се нуждая от вести, отивам в Twitter или непосредствено влизам в приближен медиен източник.
А Фейсбук? Нямам потребност да го подкрепям и в случай че и вие се замислите за това действително, евентуално и вие нямате. И да! Вие към момента може да го държите в близост някъде. Но просто дайте късмет на нещо друго: Натиснете бутона " Изтрий " и разкрийте за себе си свободата, която ви дава. Ще бъдете сюрпризирани какъв брой малко ви липсва Фейсбук.
Мнението й е част от вълна на превръщане към действителния живот и отвод и отмалялост от света на Фейсбук, който лишава време всеки ден и основава разнообразни страсти измежду потребителите, някои от които по-скоро отрицателни.
Ето какво споделя Крамър:
Аз изтрих мобилното приложение на Фейсбук от телефона си преди повече от месец. И изводът бе: Чувствам се свободна.
Моите дни на безсмислено скролване през разнородни обновления, също и от другари на майка ми или хора, с които не съм разговаряла откогато приключих гимназията, завършиха.
И вие би трябвало да го извършите. Просто би трябвало да изтриете приложението. Това е всичко. Не вашият Фейсбук профил. Не вашиият живот в интернет. Просто приложението.
Първоначалното ми предпочитание да го изтрия стартира, когато открих, че Фейсбук лишава толкоз доста пространство и батерия от моя, признавам, остарял iPhone 6. Но скоро ми стана ясно, че моят същински, незахранван от батерия Живот с основно " Ж " би бил също по този начин по-добре, в случай че нямамам Фейсбук да преминавам през него с палец.
Не ми липсва. Не ми е мъчително за странното чувство на ненужни обновления от някогашни сътрудници и други тогавашни близки. Не ми липсва това да изпускам влака, тъй като вниманието ми е отнето от политически битки (или от мненията, включващи яд, след тях).
Освен това, не усещам да изпускам никакви вести въобще, тъй като, да бъдем почтени, дните на Фейсбук като снабдител на вести с действителна приложимост от дълго време минаха.
И работата е там, че аз не изтрих тотално Фейсбук. Все още мога да влизам в уеб страницата в крачка, в случай че желая - просто би трябвало да мина през тромавия развой на отварянето му в уеб браузър на телефона ми. Което е нещо, което в никакъв случай не съм правила.
Напоследък виждам Фейсбук единствено на компютър. И не е, тъй като го върша единствено по този начин. Въобще, цялото това нещо изгуби привлекателността си спрямо когато се записах в него преди над десетилетие.
Може би е тъй като одъртявам. Или може би интернет има по-добри неща, които да ми предложи. Или може би е, тъй като Фейсбук се премисли толкоз доста пъти. Каквато и да е повода, резултатът е елементарен: Аз, както доста хора, които познвам, просто стопирах да се безпокоя какво Фейсбук има да ми предложи. Промених се. И до момента в който Фейсбук също се промени, ние пораснахме в противоположни направления.
Вече не пребивавам в свят, в който има потребност да знам по какъв начин наподобява през днешния ден някой другар от гимназиалния живот. Живея си моя живот.
Но не беше по този начин постоянно. След като се реалокирах да пребивавам в Ню Йорк преди повече от 6 години, се нуждаех от един прозорец към света, който Фейсбук ми обезпечи. Бях обезверено самотна и се пробвах да схвана този голям, замайващ град след идването си от градче в Тенеси, в което се усещах все едно познавам всеки човек. Фейсбук тогава за мен беше комфорт.
Днес обаче към този момент не е толкоз комфорт. Изградих си живот в този в този момент доста по-смислен за мен град и желая да го пребивавам. Нямам потребност от непрекъснатите опити на Фейсбук да ме дърпа към дупката на носталгията. Бързо научих, че други уеб сайтове могат да запълнят каквато и празнота да остави неналичието на Фейсбук след себе си.
Наблюдавам Instagram, който деликатно съм регулирала, тъй че да последвам единствено профили, които ми донасят наслада, когато желая да ги видя.
Толкова елементарен избор е. Приятел с нов домакински любим? Определено ще го вървя след. Скален катерач, за който не съм чувала? Кликвам " Последвай " неотложно. Официалният профил на някой политик? Абсолютно не! Оставям тези нелепости за Twitter.
Разграничих живота си в обществените мрежи на категории - Instagram ми носи наслада, Twitter е наложителен в професионално отношение. Това разграничаване направи чудеса за настроението ми в интернет. Както и премахването на неща от него.
Когато нуждая се да си предпочитам нещо, отивам в Instagram. Когато се нуждая от вести, отивам в Twitter или непосредствено влизам в приближен медиен източник.
А Фейсбук? Нямам потребност да го подкрепям и в случай че и вие се замислите за това действително, евентуално и вие нямате. И да! Вие към момента може да го държите в близост някъде. Но просто дайте късмет на нещо друго: Натиснете бутона " Изтрий " и разкрийте за себе си свободата, която ви дава. Ще бъдете сюрпризирани какъв брой малко ви липсва Фейсбук.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ