Мразех косата си, докато дъщеря ми не ме попита какво мисля за нейната
Аз и косата ми в никакъв случай не сме били приятелки. Признавам си: Винаги съм я мразела. Тя е непокорна, невъзможна за оформяне и в множеството случаи наподобява на птиче гнездо. В някои дъждовни дни имам чаровни подскачащи къдрици, само че през останалото време наподобява на торнадо.
През първите 15 години от живота си нямах визия по какъв начин да се грижа за косата си. Най-доброто, което можех да направя, бе да я вържа на стегната опашка или със здрава лента за коса, с цел да не ми влиза в очите. Никой член на моето семейство нямаше такава. Помня какъв брой завиждах на майка ми за правата ѝ коса - тя не трябваше да се оправя с къдравия безпорядък, който ме очакваше в огледалото всяка заран. Тъкмо заради тази причина и тя самата не знаеше какво да ме посъветва. Трябваше да се оправя сама. Опитах всеки гел, мус и еликсир. Косата ми изглеждаше добре в продължение на 5 минути, след което още веднъж започваше да прави каквото си пожелае. Беше вбесяващо.
iStock
Докето не открих пресата за изправяне - това промени живота ми. Най-после можех да пробутвам пръсти през косата ми, без да се заплитат в нея. Сякаш с магия тя ставаше мека и блестяща, към този момент не трябваше да я оформям всеки ден, можех просто да стана от леглото, да я среша и да изляза - нещо, което в никакъв случай не ми се беше случвало до този миг.
Правата коса изглеждаше доста по-практична, по тази причина стопирах да заедно съм с естествени къдрици. Те се посочваха единствено в дъждовни дни. Изправях косата си незабавно откакто си взема душ. Някои от околните ми другари даже не знаеха, че имам естествена къдрава коса.
iStock
Реших да стартира сериозна доживотна връзка с пресата за коса. Докато един ден моята 4-годишна щерка не ме видя да изправям косата си.
"Какво правиш? ", попита почтено тя . Обясних ѝ, че употребявам пресата, с цел да изгладя косата си, тъй като желая да бъде права.
"Значи не харесваш и моята къдрава коса? ", това накара нещо в мен да спре.
С щерка ми имаме доста физически прилики, като една от тях е непокорната ни дива коса. През моите очи нейната наподобява небрежна и очарователна. Къдриците ѝ подскачат радостно, до момента в който тича с приятелите си в парка, те са радостни и свежи, съвършено пасват на нейния темперамент. Обичам прическата ѝ и всичко, обвързвано със самата нея, още от деня, в който се роди. Защо тогава не мога да обичам тази част от самата себе си също?
iStock
Казах на щерка ми, че обичам косата ѝ такава, каквато е. Казах ѝ, че къдравата коса е специфична и че би трябвало да я носим с горделивост. Казах ѝ, че от тук насетне ще вървя единствено с естествената си коса и ще бъда горда с нея.
"Така ще бъдем близначки! ", добави тя разчувствана.
Така че от през днешния ден, вместо да се укривам зад пресата, както правех с години, взех решение да направя изпитание и да се науча да се одобрявам такава, каквато съм. Не желая да разбирам, че в миналото съм направила нещо, което да накара щерка ми да си мисли, че има нещо в нея, което не ми харесва.
iStock
Понякога не помня какъв брой сензитивна е щерка ми и какво голямо внимание обръща на детайлностите. Тя вижда всички промени и ме осведоми за тях. Независимо дали съм си купила нов сутиен или съм сменила формата на маникюра си, тя разпознава тази транформация и обича за приказва за нея, с цел да проумее за какво върша това, което върша. Провеждала съм безкрайни диспути за какво още веднъж съм облякла някоя тениска или за какво съм си махнала обеците. Трябваше по-рано да си дам сметка, че тя следи всяка моя крачка, в това число и това, което върша с косата си. Трябваше да предвидя реакцията ѝ.
Никога повече няма да слага щерка си в обстановка, в която тя ще има потребността да попита дали одобрявам нещо в нея. Тя ще знае, че съгласно майка ѝ всяка част от нея е съвършена. Уча се да подкрепям косата си, с цел да науча и нея, когато порасне. И работя по въпроса да се науча да одобрявам естествените си къдрици, въпреки и това да ми лишава време.
iStock
Четиригодишните от време на време могат да бъдат доста проницателни. Когато някой направи комплимент на щерка ми за къдриците ѝ, тя дава отговор: "Те просто порастват по този начин! "
Трябаше да го проумея от дълго време. Вместо да трансформирам нещо, което не ми харесва, трябваше да го приема и да се науча да се грижа за него. Сега, години след издигане в фетиш на пресата за изправяне, работя върху физическите и психическите последици от дейностите ми, с цел да бъдем "близначки " с щерка ми и да бъдем горди с това, което сме.
Автор: Anam Ahmed
via GIPHY
През първите 15 години от живота си нямах визия по какъв начин да се грижа за косата си. Най-доброто, което можех да направя, бе да я вържа на стегната опашка или със здрава лента за коса, с цел да не ми влиза в очите. Никой член на моето семейство нямаше такава. Помня какъв брой завиждах на майка ми за правата ѝ коса - тя не трябваше да се оправя с къдравия безпорядък, който ме очакваше в огледалото всяка заран. Тъкмо заради тази причина и тя самата не знаеше какво да ме посъветва. Трябваше да се оправя сама. Опитах всеки гел, мус и еликсир. Косата ми изглеждаше добре в продължение на 5 минути, след което още веднъж започваше да прави каквото си пожелае. Беше вбесяващо.
iStock Докето не открих пресата за изправяне - това промени живота ми. Най-после можех да пробутвам пръсти през косата ми, без да се заплитат в нея. Сякаш с магия тя ставаше мека и блестяща, към този момент не трябваше да я оформям всеки ден, можех просто да стана от леглото, да я среша и да изляза - нещо, което в никакъв случай не ми се беше случвало до този миг.
Правата коса изглеждаше доста по-практична, по тази причина стопирах да заедно съм с естествени къдрици. Те се посочваха единствено в дъждовни дни. Изправях косата си незабавно откакто си взема душ. Някои от околните ми другари даже не знаеха, че имам естествена къдрава коса.
iStock Реших да стартира сериозна доживотна връзка с пресата за коса. Докато един ден моята 4-годишна щерка не ме видя да изправям косата си.
"Какво правиш? ", попита почтено тя . Обясних ѝ, че употребявам пресата, с цел да изгладя косата си, тъй като желая да бъде права.
"Значи не харесваш и моята къдрава коса? ", това накара нещо в мен да спре.
С щерка ми имаме доста физически прилики, като една от тях е непокорната ни дива коса. През моите очи нейната наподобява небрежна и очарователна. Къдриците ѝ подскачат радостно, до момента в който тича с приятелите си в парка, те са радостни и свежи, съвършено пасват на нейния темперамент. Обичам прическата ѝ и всичко, обвързвано със самата нея, още от деня, в който се роди. Защо тогава не мога да обичам тази част от самата себе си също?
iStock Казах на щерка ми, че обичам косата ѝ такава, каквато е. Казах ѝ, че къдравата коса е специфична и че би трябвало да я носим с горделивост. Казах ѝ, че от тук насетне ще вървя единствено с естествената си коса и ще бъда горда с нея.
"Така ще бъдем близначки! ", добави тя разчувствана.
Така че от през днешния ден, вместо да се укривам зад пресата, както правех с години, взех решение да направя изпитание и да се науча да се одобрявам такава, каквато съм. Не желая да разбирам, че в миналото съм направила нещо, което да накара щерка ми да си мисли, че има нещо в нея, което не ми харесва.
iStock Понякога не помня какъв брой сензитивна е щерка ми и какво голямо внимание обръща на детайлностите. Тя вижда всички промени и ме осведоми за тях. Независимо дали съм си купила нов сутиен или съм сменила формата на маникюра си, тя разпознава тази транформация и обича за приказва за нея, с цел да проумее за какво върша това, което върша. Провеждала съм безкрайни диспути за какво още веднъж съм облякла някоя тениска или за какво съм си махнала обеците. Трябваше по-рано да си дам сметка, че тя следи всяка моя крачка, в това число и това, което върша с косата си. Трябваше да предвидя реакцията ѝ.
Никога повече няма да слага щерка си в обстановка, в която тя ще има потребността да попита дали одобрявам нещо в нея. Тя ще знае, че съгласно майка ѝ всяка част от нея е съвършена. Уча се да подкрепям косата си, с цел да науча и нея, когато порасне. И работя по въпроса да се науча да одобрявам естествените си къдрици, въпреки и това да ми лишава време.
iStock Четиригодишните от време на време могат да бъдат доста проницателни. Когато някой направи комплимент на щерка ми за къдриците ѝ, тя дава отговор: "Те просто порастват по този начин! "
Трябаше да го проумея от дълго време. Вместо да трансформирам нещо, което не ми харесва, трябваше да го приема и да се науча да се грижа за него. Сега, години след издигане в фетиш на пресата за изправяне, работя върху физическите и психическите последици от дейностите ми, с цел да бъдем "близначки " с щерка ми и да бъдем горди с това, което сме.
Автор: Anam Ahmed
via GIPHY
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ