Айсун Исмаил e учител в основното училище Христо Ботев в

Айсун Исмаил e преподавател в главното учебно заведение " Христо Ботев " в град Алфатар. Преподава география, биология и история от пет години. През миналата образователна година управлява клуб на тематика гражданско обучение по план " Твоят час ". В клуба вземат участие възпитаници от пети, шести и седми клас. Твърди, че тематиката му е уязвимост, без да има съответен мотив да се занимава с нея, а просто тъй като " най-притегателната линия на гражданското обучение е това, че в действителност е тясно обвързван с всеки аспект от живота ".

Как решихте да започнете клуб по гражданско обучение?

- От много време чаках опцията да работя по тази тема, тъй като мога самоуверено да кажа, че ми е уязвимост. Гражданското обучение е област, която обгръща всички аспекти на нашия живот и е неизменима част от всекидневието, като дружно с това има и качеството да въздейства директно на развиването на личността, що се отнася до това по какъв начин тя вижда себе си в обществото, усещането й за процесите, които се случват към нея и създаване на полезности, само че за жалост не се учи като образователен предмет. Въпреки, че това е една доста необятна област, която няма по какъв начин да бъде покрита за месеци, за този интервал въпреки всичко учениците могат в съществени линии да бъдат въведени в тематиката и по този начин да се провокира интереса им, с цел да продължат да се занимават с това и вбъдеще.

Има ли сходни кръжоци или начинания в област Силистра или някъде в покрайнините?

- През последните години се следи все по-голям интерес към гражданското обучение в учебните заведения. Проекти като " Твоят час ", които обезпечават финансово и материално разнообразни начинания, извънкласни действия дават опция на учители и възпитаници да работят по тази тема. Нещата се развиват лавинообразно, последователно интереса става все по-голям и обгръща все по-голям брой учебни заведения.

Каква е нуждата от сходен предмет, очакван като наложителен от следващата година, само че за гимназиална степен.

- Причините са доста и може да се приказва за тях не с часове, а с дни. Гражданското обучение е доста необятна област и обгръща доста необятен набор от подтеми, които са неразривно и директно свързани с живота ни, като се стартира от нашите права, отговорности и свободи, премине се през здравна, обществена, потребителска, екологична, цифрова други култури и се продължи със запознаване с главните институции на демократичното общество, локална власт, съд и т.н, и се приключи с по-съвременни проблеми като създаване на привички и умения за добиване на информация, анализирането й, отсяване на доказуемата и справедлива истина от подправените вести. Всички тези изброени подтеми са част от нас, без значение от нашата възраст, като рано или късно ние се сблъскваме с тях. Тук въпросът е по какъв начин тази информация да бъде поднесена по понятен и забавен метод на децата. Аз откровено се веселя, че хората, които имат думата що се отнася до налагането на гражданското обучение като образователен предмет към този момент вършат нужните законодателни стъпки в тази посока и се надявам това да продължи и с прогимназиалния курс. В наше време към този момент е немислимо да приказваме за пълноценна просветителна система, без в нея да е включено гражданското обучение.

Какво пречи на развиването на гражданското обучение в България? Доколко има опозиция против въвеждането му или по-скоро става въпрос за недоумение.

- Не мисля, че има някаква опозиция в българското общество против гражданското обучение или най-малко аз нямам такова чувство. Разбира се доста от нещата се свеждат до субективното схващане, тъй като за някои хора тази тема продължава да е нереална, далечна, " въздухарска ".

Като цяло обаче мисля, че никой не би се възпротивил във времена, в които ролята на всяка обособена персона става все по-голяма в едно общество, вниманието да се насочи върху създаване на дейни, виновни и самокритични младежи. Основната тъкан на всяка работеща народна власт, на всяка развита страна е точно мощното и интензивно гражданско общество, построено от будни, сериозни, целеустремени жители.

Разбира се предвид на специфичността на обществената, медийната, публичната среда в страната е обикновено да има разнообразни отзиви, някои от които много крайни. За мен обаче тъкмо гражданското обучение е панацеята, за решение на проблемите свързани с тези области. Просто е немислимо в едно обикновено, демократично общество ние да не се стремим към това. Винаги в хода на историята е имало характерни конюктурни особености, които обаче са краткотрайни и те не би трябвало да са определящи за посоката на развиване на гражданското обучение.

Каква е нуждата тази тематика да бъде въведена за деца и преди гимназията?

- Случвало ми се е да прочета, да чуя или да бъда свидител на диалози, в които гражданското обучение се счита за комплицирана тема, която не би трябвало да се учи в началния и прогимназиалния стадий. Да, само че даже и сега доста от подтемите му са застъпени в разнообразни образователни предмети по един или различен метод, и даже и да не е под шапката на обособен предмет, децата получават познания свързани с тази тема. Гражданското обучение би трябвало да стартира да се учи като предмет в прогимназиалния стадий, а в началния – да продължи да бъде поддържано в обособени уроци и предмети. Тук би трябвало да се изтъкне и един проблем, най-много обвързван с незадоволителната обезпеченост с образователна литература, принадлежности и материали по тематиката.

Днес към този момент всичко може да се откри в интернет, само че не постоянно това е верният метод. Особено за по-малките възпитаници е по-удачно да работят с къси текстове, да вникват в нещата посредством игри или разработване на разнообразни неща – постери, макети и други При тях е по-застъпена прочувствената част, до момента в който в по-горните класове към този момент учениците са умствено по-зрели и там към този момент материята може да е по-сложна.

Как децата в учебното заведение в Алфатар възприемат тематиките за страната, човешките права за съществени понятия като страна, човешки права, отговорности, институции, полиция, локална власт, съд?

- Всеки възпитаник има свои ползи, свои визии по отношение на нещата и мога самоуверено да кажа, че сред тях има значителен брой, които са почти добре осведомени с понятията, които вие изредихте. Разбира се мъчно е да се приказва за схващане на тези понятия що се отнася до тяхното устройство, действие, а по-скоро за тяхното познаване от персонални прекарвания, или такива свързани с техните родители, близки, другари.

Децата в моя клуб са от разнообразни етноси и почтено казано, първоначално имах терзания до каква степен нещата ще потръгнат, дали ще им бъде забавно, до каква степен ще се включат с готовност. Когато ме питаха какво ще вършим тъкмо в клуба им споделих, че нашите действия няма да са свързани с уроци, учебници, писане, решение на задания, а по-скоро ще бъдат застъпени неща, с които те се срещат всеки ден.

Постепенно те вникнаха в тематиката, като тук би трябвало да отбележа, че с разнообразни начинания и срещи разнообразихме нашата работа.

Разкажете повече за тези начинания.

- Двете най-ценни начинания, в които участвахме през тази година бяха осъществени със съдействието на Българския институт за правни начинания и Детския омбудсман на град Силистра.

С БИПИ организирахме по-скоро тренинг при започване на годината, който най-общо казано обхващаше запознаването с институциите, тяхната роля, до каква степен децата са наясно какви са функционалностите им. Най-интересната част за мен беше обвързвана със задачата да основат своя лична страна. Бяха разграничени в три групи, като всяка трябваше да сътвори страна, да очертае границите й и да сътвори закони, по които се ръководи. Законите, които се измислиха бяха най-различни, от допустимо най-невинните, които пазят всеки един в страна, до такива, които задължаваха хората да работят единствено за един човек. Така че имахме оферти и в двете крайности.

Инициативата на Детския омбудсман беше обвързвана с интернет. В рамките на един образователен час децата се срещнаха с рисковете и опциите, които предлага мрежата. Най-ценното за мен от тази среща беше знанията, които те получиха по отношение на това по какъв начин да си пазят персоналните данни, до каква степен да се доверяват на хората онлайн, изключително в обществените мрежи. Много от нещата, които се изрекоха децата ги знаят, само че не бяха вникнали в тематиката толкоз деликатно.

Отделно от това отбелязахме Денят на Европа, изключително настояща дата в подтекста на европредседателството, като в границите на тази самодейност с децата създадохме минивариант на присъединителния развой към Европейския съюз. Разбира се тук нямахме искания за огромна акуратност, по-важното е учениците да вникнат и да схванат, че една страна би трябвало да дава отговор на разнообразни критерии, като тук се застъпиха тематики най-много като правда, корупция, приемливост, развиване.

Бихте ли споделили по-интересна преживелица или реакция на децата от някое от занятията?

Много от тематиките, по които работихме с децата бяха свързани с забавни обстановки. Едно от занятията ни беше обвързвано със запознаване с Конституцията на България. Децата знаят, че това е главния закон на страната, имат визия от уроците за българската история. За това занимание раздадох всяко от децата получи смален вид на Конституцията. Най-фрапиращата реакция беше когато едно от децата сподели, че си е мислило, че главният закон е една огромна книга, която стои в София и не мърда оттова. И в случай че някой желае да я прегледа би трябвало да отиде на място.

И обстоятелството, че в този момент държеше копие на тази " огромна книга " беше много впечатляващо за него.

Имаше доста страсти, когато коментирахме тематиката за равноправието и свободата на личността. В света на децата всички хора са равни, само че това се изкривява с времето. Беше доста забавно да се чуят техните доводи за какво това се случва – благосъстояние, цвят на кожата, вяра, пол. Идеята на такова занимание е да се чуе мнението на децата по тази тематика и по-късно с доказателства да се покаже, че в действителност това да делиш хората по разнообразни индикатори е незаслужено.

Тук децата даваха образци от своя живот, и в действителност бяха стимулирани да се слагат в ситуацията и на другата страна. Занятието мина под надслова " Не прави на другите това, което не искаш да създадат на теб. "

Как в досегашния им живот, учебното заведение е помогало или не на децата да свържат понятията от гражданското обучение и действителните им облици със своя живот и живота на фамилиите им?

- През последните години учебното заведение работи все по-активно в тази тенденция. Разбира се, всичко което вършим в учебно заведение обаче би увиснало във въздуха, в случай че тези деца не виждат поддръжка в тази тенденция и в своите фамилии. Дори и най-елементарните диалози свързани с тези понятия в фамилията е потребно за децата, тъй като едно е детето да слуша за тези неща, друго е да ги види от първо лице или да му бъде разказано от родителите. В тази тенденция през последната година организирахме дружно с представители на Българския институт за правни начинания срещи с децата и техните родители след това, ориентирани тъкмо към смисъла и функционалностите на тези институции.

Разбира се всеки родител има мнение по тези въпроси, което се пречупва през неговата ценностна система, и това се отразява и на отношението на детето. Досега обаче не сме срещнали опозиция или неодобрение от страна на родителите в тази тенденция, най-малко в нашето учебно заведение. Като цяло към момента, гражданското обучение се приема за нереална зона и налагането му в българското обучение като наложителен предмет, а и в обществото като неизменима част от него ще отнеме още време. Искрено се надявам, че последователно от ден на ден хора ще поддържат това и в скоро време гражданското обучение ще се трансформира от извънкласна тема в неразривна част от българска просветителна система.

В началото на диалога споделихте, че гражданското обучение ви е уязвимост. Как стигнахте до тематиката?

- Няма съответен мотив за това. Като всеки трезво мислещ човек в тази страна и аз виждам какви са проблемите, за какво нещата се случват по един, а не по различен метод, какво може да се направи. Най-притегателната линия на гражданското обучение е това, че в действителност е тясно обвързван с всеки аспект от живота. Разбира се към този момент според от мирогледа и полезностите на човек той обръща по-сериозно внимание на едни неща, на други – по-малко.

За мен персонално най-ценното е децата да са наясно със своите права и отговорности и ясно да разграничават границата сред тях. В тях да се сътвори просвета на съблюдаване на законите, на приемливост към другите. Тези неща може да звучат клиширано, само че в случай че се огледа действително тъкмо изкривяването на полезностите, ориентирани към занемаряване на законите и безсмислената ненавист, единствено с цел да се подражава на някой или тъй като масата по този начин споделя, са главните подривни активност, поставящи динамит под основите на свободното гражданско общество.