След рисунка с Нетаняху: "Ню Йорк Таймс" повече няма да публикува политически карикатури
Авторитетният американски вестник „ Ню Йорк Таймс” разгласи, че стопира да разгласява политически карикатури на страниците на своето интернационално издание. Решението на медията идва единствено година, откакто графично показаната история на бежанско семейство беше отличена с „ Пулицър” и месец, откакто Израел и произраелски организации в Съединени американски щати реагираха остро на подигравка, на която е изобразен министър председателят на еврейската страна Бенямин Нетаняху.
Случилото се отприщи сериозен спор за свободата на словото и границите на понятия като „ политическа сатира” и „ антисемитизъм”, както и за това има ли „ свещени крави” както в международната политика, по този начин и в медиите.
В края на април на страниците на вестника беше оповестена подигравка, в която министър-председателят е изобразен като куче лидер на показания като кьорав американски президент Доналд Тръмп. Рисунката не е дело на екипа на вестника, а е добита през платформа за разпространяване на графично наличие – наложителна стъпка поради релативно лимитираните благоприятни условия на интернационалното издание спрямо това, което излиза в Съединени американски щати.
Автор е португалският карикатурист Антонио Морейра Нунеш – създател с 45-годишен опит, притежател на голям брой награди.
„ Моят прочит е, че политиката на Бенямин Нетяняху – по повод както на изборите в Израел, по този начин и на Доналд Тръмп, който реалокира посолството на Съединени американски щати в Йерусалим и позволи анексирането на Голанските възвишения и още територии в Ивицата Газа, всичко това води до повишаване на вербалното, физическото и политическото принуждение. Това е сляпа политика, която не взема под внимание ползите на палестинците (…) Звездата на Давид (около врата на Нетаняху) е знак за по-лесно различаване, той не е добре прочут като лице в Португалия”, изясни пред в.”Еспресо” Антонио.
Тръмп призна Голанските възвишения за част от Израел Американският президент подписа декрет, публично признаващ израелския суверенитет
Въпреки това, „ Ню Йорк Таймс” стана обект на мощни рецензии както от израелски медии, по този начин и от деятели в Съединени американски щати, които видяха в карикатурата антисемитизъм. Изпълнителният шеф на Антиклеветническата лига Джонатан Грийнблат разяснява, че композицията съдържа „ стандарти за еврейския контрол” и наподобява като нещо, „ оповестено в Техеран или Дамаск”.
Друг представител на ядосаните от карикатурата, адв. Алън Дершовиц, разяснява пред Си Ен Ен, че вижда повтаряемост и „ модел” на антиизраелски настроения на страниците за мнения във вестника: „ Моделът подклажда сериозно отношение към Израел и изключително към настоящето израелско държавно управление в такава степен, че прераства в антисемитизъм, за чиито прояви читателите остават слепи”.
Вестникът излезе с публично опрощение, имаше и осъдени, а практиката да се употребяват външни карикатури беше прекъсната. Днес обаче наподобява, че мениджмънтът на вестника е стигнал и по-далеч – политически карикатури в интернационалното издание няма да има.
„ От повече от година обсъждаме концепцията интернационалното издание да се уеднакви с вътрешното, като за задачата спрем да публикуваме политически карикатури. Ще стартираме да прилагаме това от 1 юли”, се показва в формалната позиция. Тя не загатва последния скандал и резултата от него върху решението на управлението.
Очаквано, всеобщата реакция в обществените мрежи беше мощно отрицателна, а решението беше несъмнено като пресилено.
Кризисният пиар се наложи, откакто един от главните карикатуристи на „ Ню Йорк Таймс” – Патрик Шапат, първи разгласи в уеб страницата си, че политическите карикатури напущат вестника. Отбелязвайки, че противоречивата подигравка „ в никакъв случай не е трябвало да излиза в най-хубавия вестник в света”, той разкритикува метода, по който съответни случаи се употребяват за офанзива против медиите изобщо.
„ Живеем в свят, в който морализаторски тълпи се събират в обществените мрежи и се надигат като стихия, която се изсипва върху редакциите с омаломощаващ удар. Това изисква моментални контрамерки от страна на издателите без никаква опция за смислена дискусия”, разяснява Шапат.
Според него в случай че карикатурите са съществена цел на „ неочакваните (и постоянно организирани) ответни удари”, това е тъй като те са „ капсуловано мнение, образен директен път с несравними качества да допре съзнанието”.
Световноизвестният Дарил Кейгъл: Карикатурите са барометър за свободата на словото в едно общество Той дойде у нас, с цел да открие галерия и да изнесе лекции за свободния щемпел
По думите му карикатурите имат силата да прескачат през границите, само че в това време и това е повода сътрудниците му в едни страни да са без работа, а в други – без независимост: „ Кой ще нарисува император Ердоган, който в действителност е гол, когато турските карикатуристи не могат да създадат това? (…) Политическите карикатури са родени с демокрацията и те са в заплаха, когато и свободата е”.
Случилото се отприщи сериозен спор за свободата на словото и границите на понятия като „ политическа сатира” и „ антисемитизъм”, както и за това има ли „ свещени крави” както в международната политика, по този начин и в медиите.
В края на април на страниците на вестника беше оповестена подигравка, в която министър-председателят е изобразен като куче лидер на показания като кьорав американски президент Доналд Тръмп. Рисунката не е дело на екипа на вестника, а е добита през платформа за разпространяване на графично наличие – наложителна стъпка поради релативно лимитираните благоприятни условия на интернационалното издание спрямо това, което излиза в Съединени американски щати.
Автор е португалският карикатурист Антонио Морейра Нунеш – създател с 45-годишен опит, притежател на голям брой награди.
„ Моят прочит е, че политиката на Бенямин Нетяняху – по повод както на изборите в Израел, по този начин и на Доналд Тръмп, който реалокира посолството на Съединени американски щати в Йерусалим и позволи анексирането на Голанските възвишения и още територии в Ивицата Газа, всичко това води до повишаване на вербалното, физическото и политическото принуждение. Това е сляпа политика, която не взема под внимание ползите на палестинците (…) Звездата на Давид (около врата на Нетаняху) е знак за по-лесно различаване, той не е добре прочут като лице в Португалия”, изясни пред в.”Еспресо” Антонио.
Тръмп призна Голанските възвишения за част от Израел Американският президент подписа декрет, публично признаващ израелския суверенитет
Въпреки това, „ Ню Йорк Таймс” стана обект на мощни рецензии както от израелски медии, по този начин и от деятели в Съединени американски щати, които видяха в карикатурата антисемитизъм. Изпълнителният шеф на Антиклеветническата лига Джонатан Грийнблат разяснява, че композицията съдържа „ стандарти за еврейския контрол” и наподобява като нещо, „ оповестено в Техеран или Дамаск”.
Друг представител на ядосаните от карикатурата, адв. Алън Дершовиц, разяснява пред Си Ен Ен, че вижда повтаряемост и „ модел” на антиизраелски настроения на страниците за мнения във вестника: „ Моделът подклажда сериозно отношение към Израел и изключително към настоящето израелско държавно управление в такава степен, че прераства в антисемитизъм, за чиито прояви читателите остават слепи”.
Вестникът излезе с публично опрощение, имаше и осъдени, а практиката да се употребяват външни карикатури беше прекъсната. Днес обаче наподобява, че мениджмънтът на вестника е стигнал и по-далеч – политически карикатури в интернационалното издание няма да има.
„ От повече от година обсъждаме концепцията интернационалното издание да се уеднакви с вътрешното, като за задачата спрем да публикуваме политически карикатури. Ще стартираме да прилагаме това от 1 юли”, се показва в формалната позиция. Тя не загатва последния скандал и резултата от него върху решението на управлението.
Очаквано, всеобщата реакция в обществените мрежи беше мощно отрицателна, а решението беше несъмнено като пресилено.
Кризисният пиар се наложи, откакто един от главните карикатуристи на „ Ню Йорк Таймс” – Патрик Шапат, първи разгласи в уеб страницата си, че политическите карикатури напущат вестника. Отбелязвайки, че противоречивата подигравка „ в никакъв случай не е трябвало да излиза в най-хубавия вестник в света”, той разкритикува метода, по който съответни случаи се употребяват за офанзива против медиите изобщо.
„ Живеем в свят, в който морализаторски тълпи се събират в обществените мрежи и се надигат като стихия, която се изсипва върху редакциите с омаломощаващ удар. Това изисква моментални контрамерки от страна на издателите без никаква опция за смислена дискусия”, разяснява Шапат.
Според него в случай че карикатурите са съществена цел на „ неочакваните (и постоянно организирани) ответни удари”, това е тъй като те са „ капсуловано мнение, образен директен път с несравними качества да допре съзнанието”.
Световноизвестният Дарил Кейгъл: Карикатурите са барометър за свободата на словото в едно общество Той дойде у нас, с цел да открие галерия и да изнесе лекции за свободния щемпел
По думите му карикатурите имат силата да прескачат през границите, само че в това време и това е повода сътрудниците му в едни страни да са без работа, а в други – без независимост: „ Кой ще нарисува император Ердоган, който в действителност е гол, когато турските карикатуристи не могат да създадат това? (…) Политическите карикатури са родени с демокрацията и те са в заплаха, когато и свободата е”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ