Депутат закон не го лови
Авторитетът на българския парламентаризъм от дълго време е на дъното, само че депутатите не престават да копаят надолу, прегазвайки законите, които самите те са приели. В сегашния парламент да вземем за пример се утвърди нова порочна процедура - да се одобряват промени в закони не след второ четене, а на трето. Нищо че парламентарният устав не позволява това. И всеки, който го нарушава, би трябвало да носи отговорност. Очевидно обаче националните избраници се считат за по-висши персони, които могат да не се подчиняват на общите правила. Затова сме очевидци на явления като " корекция на поправката " и приемане на закони, които са блокирани още през цялото време. Всичко това на доктрина се прави в името на " публичния интерес ". На процедура става дума за
искрено лобистки начинания, прокарани след подмолни сделки
Един от най-новите и скандални случаи за сходно държание е нарастването на партийната дотация. Циркът се разигра преди към две седмици. Още от сутринта водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ подгря ситуацията, като разгласи в коридорите на Народното събрание, че Българска социалистическа партия и ГЕРБ се сговарят и ще трансформират размера на дотацията от 1 лева на 8 лева за получен автентичен глас. Изявлението му бе знаково, защото Карадайъ е от хората, които не изпускат нещо случайно в общественото пространство. Мерят си приказките. Така и се случи - въпреки последвалите обвинявания на ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че водачът на Движение за права и свободи " лъже ", както и увъртанията на финансовия министър Владислав Горанов, че сделки няма, но пък имало държавни пари (тоест нашите) за нарастване на дотацията, стига да бъде реализиран консенсус сред политическите сили.
Оказа се, че консенсус по подобен въпрос елементарно се намира. Българска социалистическа партия предложи 8 лева, изчислени неразбираемо по какъв начин. След среднощни съвещания и три гласувания в бюджета за идната година бе записана тъкмо такава субсидия. И макар че е безусловно незаконно, макар че министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов незабавно изиска " разбор ", макар че самият той през лятото подреди дотацията да падне до левче, в този момент надали ще се откри някой, който да оспори третото гласоподаване пред Конституционния съд. Защото ситуацията е комфортно за всички политически сили в Народното събрание, а сценките на ГЕРБ, че били сюрпризирани от случилото се, са лицемерни.
Подобни случки са процедура, когато се одобряват изборните правила. Понеже там ползите са доста и спорни, текстовете се дописват, видоизменят или анулират по тъмни доби, с цената на нарушаване на парламентарния устав.
Депутатите сгазиха правилника си и по време на гласуването на оставката на Пламен Георгиев като началник на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Набързо - за 5 мин., без никакъв спор. Парламентарният началник Цвета Караянчева въобще не подложи на гласоподаване предложението Георгиев да бъде позволен в пленарна зала, а единствено отхвърли му да управлява комисията. И депутатите гласоподаваха, без дори да разберат какво се случва. А Георгиев отпътува по живо, по крепко за топла Валенсия, където към този момент управлява българската дипломатическа работа.
Голям проблем за този парламент е и фактът, че
липсват адвокати, които да знаят по какъв начин се пишат закони
Депутатите даже отхвърлят да се допитват до хора с експертиза в комплицираната юридическа материя. В началото на Народното събрание с доста фанфари бе основан Съвет по законодателството, който бе управляван от проф. Огнян Герджиков и в който влизат все видни адвокати. Година по-късно обаче Герджиков изиска имената им да бъдат свалени от уеб страницата на Народното събрание, тъй като съветът на процедура не работи. Оказа се, че за една година депутатите не са поискали нито един съвет, въпреки юридически гафове да имаше през ден. Причината, изтъкната от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, бе повече от неуместна - при 79 млн. лева бюджет за 2018 година управлението на Народно събрание нямало пари да заплати за сходна експертиза. И предложи, в случай че доста държат да поучават депутатите, да го вършат гратис.
Самите народни представители
избират да законотворят на коляно и на мрачно,
промушвайки ремонти в едни закони в спомагателните и заключителните разпореждания на напълно други закони. Изцяло нов закон от години не е одобряван - вършат се единствено кръпки тук и там. Както проф. Герджиков разяснява неотдавна, " в главната си част Наказателнопроцесуалният кодекс е една ламарина с доста дупки, с непрекъснати промени, с непрекъснати ремонти на поправките, с непрестанен напън да се вършат нови и нови промени съгласно съответна обстановка в съответен проблем... ". Рекордът тук се държи от Кодекса за обществено подкрепяне, който от приемането си през 1999 година е поправян 131 пъти, или приблизително по 7 пъти на година.
Последното " достижение " бяха поправките, свързани с жилищата и къщите за посетители, които се отдават на туристи посредством електронни платформи като Airbnb, Booking, Expedia, Фейсбук и други, препоръчани от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ и водача на НФСБ Валери Симеонов. Двамата направиха опит да промушат промени в Закона за туризма в преходните и заключителните разпореждания на закона за бюджета. Причината евентуално е да се избегне публичното разискване. Въпреки че то е наложително по закон, елементарно се заобикаля, като се внасят промени непосредствено в Народното събрание. Обикновено поправките се оказват нефелни и провокират бурно неодобрение или безпорядък, от който страдат жители и компании.
Разбира се,
има и чисто престъпни случки
Така се случи с поправката " Мери Джейн ", с която се либерализираше рекламата на наркотични субстанции. Въпреки че текстът беше отритнат при гласоподаване в пленарна зала, той бе обнародван в " Държавен вестник ". Оказа се, че депутатът от ГЕРБ Светлин Танчев отишъл с листче в ръка и преди да бъде отпечатан " Държавен вестник ", го редактирал. Танчев подаде оставка, а нарочна парламентарна комисия откри, че виновен с изключение на Танчев е и Пламен Цеков (впоследствие определен за ръководител на НЗОК). Докладът по случая цопна в прокуратурата, без да произтекат каквито и да е последствия за виновните. Скандалът обаче се трансформира в " емблема " до каква степен може да стигне законодателният лобизъм.
Тази година
максимален лобистки скандал избухна около поправката " Артекс ",
която развърза ръцете на бизнесмените за строителството на небостъргача " Златен век " в София. За нея се разбра напълно инцидентно, около " Апартаментгейт ", поради който оставки подадоха видни фигури от ГЕРБ като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министри и зам.-министри от кабинета " Борисов 3 ". Вносителят на смяната Александър Ненков от ГЕРБ замота нещата, а подозренията за спекулация и добиване на дивиденти останаха да висят в общественото пространство. Така убеждението, че законът е врата в полето, бе дефинитивно затвърдено. Особено за народните представители.
искрено лобистки начинания, прокарани след подмолни сделки
Един от най-новите и скандални случаи за сходно държание е нарастването на партийната дотация. Циркът се разигра преди към две седмици. Още от сутринта водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ подгря ситуацията, като разгласи в коридорите на Народното събрание, че Българска социалистическа партия и ГЕРБ се сговарят и ще трансформират размера на дотацията от 1 лева на 8 лева за получен автентичен глас. Изявлението му бе знаково, защото Карадайъ е от хората, които не изпускат нещо случайно в общественото пространство. Мерят си приказките. Така и се случи - въпреки последвалите обвинявания на ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че водачът на Движение за права и свободи " лъже ", както и увъртанията на финансовия министър Владислав Горанов, че сделки няма, но пък имало държавни пари (тоест нашите) за нарастване на дотацията, стига да бъде реализиран консенсус сред политическите сили.
Оказа се, че консенсус по подобен въпрос елементарно се намира. Българска социалистическа партия предложи 8 лева, изчислени неразбираемо по какъв начин. След среднощни съвещания и три гласувания в бюджета за идната година бе записана тъкмо такава субсидия. И макар че е безусловно незаконно, макар че министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов незабавно изиска " разбор ", макар че самият той през лятото подреди дотацията да падне до левче, в този момент надали ще се откри някой, който да оспори третото гласоподаване пред Конституционния съд. Защото ситуацията е комфортно за всички политически сили в Народното събрание, а сценките на ГЕРБ, че били сюрпризирани от случилото се, са лицемерни.
Подобни случки са процедура, когато се одобряват изборните правила. Понеже там ползите са доста и спорни, текстовете се дописват, видоизменят или анулират по тъмни доби, с цената на нарушаване на парламентарния устав.
Депутатите сгазиха правилника си и по време на гласуването на оставката на Пламен Георгиев като началник на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Набързо - за 5 мин., без никакъв спор. Парламентарният началник Цвета Караянчева въобще не подложи на гласоподаване предложението Георгиев да бъде позволен в пленарна зала, а единствено отхвърли му да управлява комисията. И депутатите гласоподаваха, без дори да разберат какво се случва. А Георгиев отпътува по живо, по крепко за топла Валенсия, където към този момент управлява българската дипломатическа работа.
Голям проблем за този парламент е и фактът, че
липсват адвокати, които да знаят по какъв начин се пишат закони
Депутатите даже отхвърлят да се допитват до хора с експертиза в комплицираната юридическа материя. В началото на Народното събрание с доста фанфари бе основан Съвет по законодателството, който бе управляван от проф. Огнян Герджиков и в който влизат все видни адвокати. Година по-късно обаче Герджиков изиска имената им да бъдат свалени от уеб страницата на Народното събрание, тъй като съветът на процедура не работи. Оказа се, че за една година депутатите не са поискали нито един съвет, въпреки юридически гафове да имаше през ден. Причината, изтъкната от председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, бе повече от неуместна - при 79 млн. лева бюджет за 2018 година управлението на Народно събрание нямало пари да заплати за сходна експертиза. И предложи, в случай че доста държат да поучават депутатите, да го вършат гратис.
Самите народни представители
избират да законотворят на коляно и на мрачно,
промушвайки ремонти в едни закони в спомагателните и заключителните разпореждания на напълно други закони. Изцяло нов закон от години не е одобряван - вършат се единствено кръпки тук и там. Както проф. Герджиков разяснява неотдавна, " в главната си част Наказателнопроцесуалният кодекс е една ламарина с доста дупки, с непрекъснати промени, с непрекъснати ремонти на поправките, с непрестанен напън да се вършат нови и нови промени съгласно съответна обстановка в съответен проблем... ". Рекордът тук се държи от Кодекса за обществено подкрепяне, който от приемането си през 1999 година е поправян 131 пъти, или приблизително по 7 пъти на година.
Последното " достижение " бяха поправките, свързани с жилищата и къщите за посетители, които се отдават на туристи посредством електронни платформи като Airbnb, Booking, Expedia, Фейсбук и други, препоръчани от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ и водача на НФСБ Валери Симеонов. Двамата направиха опит да промушат промени в Закона за туризма в преходните и заключителните разпореждания на закона за бюджета. Причината евентуално е да се избегне публичното разискване. Въпреки че то е наложително по закон, елементарно се заобикаля, като се внасят промени непосредствено в Народното събрание. Обикновено поправките се оказват нефелни и провокират бурно неодобрение или безпорядък, от който страдат жители и компании.
Разбира се,
има и чисто престъпни случки
Така се случи с поправката " Мери Джейн ", с която се либерализираше рекламата на наркотични субстанции. Въпреки че текстът беше отритнат при гласоподаване в пленарна зала, той бе обнародван в " Държавен вестник ". Оказа се, че депутатът от ГЕРБ Светлин Танчев отишъл с листче в ръка и преди да бъде отпечатан " Държавен вестник ", го редактирал. Танчев подаде оставка, а нарочна парламентарна комисия откри, че виновен с изключение на Танчев е и Пламен Цеков (впоследствие определен за ръководител на НЗОК). Докладът по случая цопна в прокуратурата, без да произтекат каквито и да е последствия за виновните. Скандалът обаче се трансформира в " емблема " до каква степен може да стигне законодателният лобизъм.
Тази година
максимален лобистки скандал избухна около поправката " Артекс ",
която развърза ръцете на бизнесмените за строителството на небостъргача " Златен век " в София. За нея се разбра напълно инцидентно, около " Апартаментгейт ", поради който оставки подадоха видни фигури от ГЕРБ като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министри и зам.-министри от кабинета " Борисов 3 ". Вносителят на смяната Александър Ненков от ГЕРБ замота нещата, а подозренията за спекулация и добиване на дивиденти останаха да висят в общественото пространство. Така убеждението, че законът е врата в полето, бе дефинитивно затвърдено. Особено за народните представители.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ