Новите правила на ЕС за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения
Авторите са юристи в адвокатско сдружение Wolf Theiss Анна Ризова-Клег Олег ТемниковКакво е общото сред " Уикилийкс ", " Досиетата от Панама ", " Дизелгейт " или абсурдът с Cambridge Analytica от 2019 година? Всички тези кавги, раздрусали публичното мнение през последните години, пораждат след разкрития от лица, които са работили в съответните компании или институции или които по различен метод са имали достъп до информация за нередности там. В интернационален аспект за тези лица от дълго време се е утвърдил терминът whistleblowers.
Какво е " whistleblower " и за какво има потребност от отбрана?
Терминът whistleblower няма прецизен аналог на български език. Буквалният превод е " човек, който надува свирка ", само че смисъла е на публичен " изобличител " или " разобличител ". В българския превод на европейското законодателство се употребява описателното " лице, което подава сигнали за нарушавания ". В редица страни с този термин се разказват хора, които разобличават противозаконни, аморални или несправедливи дейности, най-често осъществявани от техния шеф, без значение дали той е в частния или обществения бранш.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Практиката демонстрира, че лицата, които алармират за нередности, рискуват кариерата и работата си, а постоянно стават и жертва на съществени похищения върху имуществото и здравето им, тяхната известност в обществото и персоналния си живот. Показателна в това отношение е ориста на Брадли Манинг – наказан на 35 години затвор след разкриването на информация в " Уикилийкс ".
Същевременно, разобличителите на информация за нередности са значим източник освен за публицистите, само че и за правоохранителните, правораздавателните органи и обществеността като цяло. Те постоянно дават публичност на данни за нарушавания, които другояче биха останали вечно скрити заради тяхното естество (ограничен кръг от лица, имащи достъп до тези данни, вътрешноведомствена или корпоративна загадка и други) или заради несправянето (или нежеланието за справяне) на способените органи. Именно заради тази причина, от ден на ден страни одобряват, че лицата, които подават информация за нарушавания следва да се предизвикват и пазят от закона.
Защитата до момента
Правилата за отбрана на разобличителите на информация не са оригиналност. Първите сходни правила датират още през 1777 година в Съединени американски щати, когато в разгара на Американска война за самостоятелност Континенталният Конгрес на Съединени американски щати (предшественикът на сегашните Конгрес и Сенат) приема първата законодателна резолюция в отбрана на военноморски офицери, които са разкрили обществено изтезанията над британски военнопленници, осъществени от командващия американския флот. Осъзнавайки изгодата от подобен вид ограничения, още през 1778 година Конгресът приема първият закон за отбрана на разобличителите. Множество европейски страни – като да вземем за пример Франция, Англия и Нидерландия, само че също по този начин Унгария, Словакия и Литва също одобриха сходно законодателство през последните години. Много забавен е и образецът на западната ни съседка Сърбия, която не е членка на Европейски Съюз, само че през 2014 година там е признат закон за отбрана на лицата, които разкриват данни за корупция. Той се отнася само до нарушавания в обществения бранш, само че се оказва ефикасен – по информация от Върховния съд на Сърбия за първите две години от действието му (от 2015 до 2017 г.) са стартирани 427 производства за корупция по данни, предоставени от лица, докладвали за съответни нарушавания.
Макар и на напълно ранен етап, сходни ограничения участват и в българското законодателство. Те бяха въведени посредством транспонирането на някои европейски наставления, като да вземем за пример в региона на битката с изпирането на пари и битката с някои измами във финансовия бранш. Плахи опити за отбрана на разобличителите има и в законодателството за битка с корупцията, само че те са по-скоро алегорични, в сравнение с действително средство за стимулиране и отбрана. Фокусът на тези ограничения е по-скоро запазването на анонимността на разобличителя, в сравнение с неговото интензивно стимулиране и ефикасна отбрана. С промени в ЗМИП от ноември 2019 година за пръв път се прави опит да се вкара по-обширна отбрана на разобличителя, като законодателят категорично планува опцията за потърпевшия изобличител да претендира вреди. Всички тези ограничения, обаче се отнасят само до характерни браншове и в никакъв случай не са били прилагани на процедура.
Новата европейска инструкция за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза
Множеството кавги, разкрити с помощта на разобличители, както и непропорционалната и разпокъсана отбрана измежду страните членки, стимулира Европейската комисия (ЕК) да се заеме с хармонизиране на разпоредбите за отбрана на лица, които подават сигнали за нарушавания. С оглед потвърдено високата добавена стойност и социална изгода от такива ограничения, Европейска комисия предложи на Европейския парламент упорит план на инструкция, който подсигурява високо равнище на отбрана и обгръща всички сфери от компетентността на съюза.
С приемането на Директива № 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза, Европейски Съюз прави решителна крачка напред в тази посока. Новата инструкция, приветствана от голям брой неправителствени организации и от Съвета на Европа, цели на първо място стимулиране и отбрана на лицата, разкриващи нарушавания на правото на Съюза в редица сфери, като да вземем за пример публични поръчки, конкуренция, финансови услуги, сигурност на продуктите, запазване на околната среда, сигурност на храните, публично здраве, отбрана на потребителите и отбрана на персоналните данни.
Това обаче обгръща извънредно доста браншове и новите правила ще се ползват и във връзка с националните правила, които са признати в осъществяване на правото на Европейски Съюз. Така да вземем за пример, новата Директива ще се ползва във връзка с лица, които разкриват нарушавания на Закона за публичните поръчки, защото е признат в осъществяване на съответната инструкция на Европейски Съюз. По този метод, голям брой чисто национални обстановки ще попаднат в обсега на новите правила.
Много значим миг от Директива № 2019/1937 е, че тя ще се ползва освен във връзка с лица, работещи в обществения бранш (в държавни институции, съдилища, общини, организации и т.н.), само че и във връзка с лица от частния бранш (служители и служащи в сдружения, предприятия, неправителствени организации, свободни специалности и т.н.). В този смисъл, Директивата цели допустимо най-широк кръг лица да могат да се възползват от предоставените от нея отбрани. От друга страна, това ще докара до голям брой промени и нови отговорности за частния бранш.
Кой ще бъде предпазен и при какви случаи?
Правилата на Директивата ще се ползват във връзка с необятен кръг лица – ще бъдат предпазени освен наетите по трудово правно отношение служащи и чиновници, само че и претенденти за работа или някогашни чиновници, самонаетите лица, чиновници на контрагенти или подизпълнители на извършител, съдружниците и акционерите, както и други трети лица, които са свързани с нарушителя в работен подтекст. Това значи, че необятната отбрана, предоставена от Директивата, ще се ползва освен вътре в съответното институция или дружество, само че и по отношение на всички други лица, които биха могли във връзка на служебни отговорности да научат за избрани нарушавания. Така да вземем за пример, чиновник на сдружение, който узнае, че контрагент на неговото сдружение прави нарушаване и разкрие това събитие, също ще бъде предпазен. Това би било изключително потребно при сдружения, които оперират в браншове с висок корупционен капацитет – да вземем за пример публичните поръчки, тъй като доста уголемява кръга от лица, които биха могли да разкрият обещано нарушаване и да бъдат предпазени.
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
От друга страна, с цел да може обещано лице да се възползва от новите правила, то докладваната информация следва да се отнася за " основателни съмнения, за действителни или евентуални нарушавания, които са осъществени или е доста евентуално да бъдат осъществени ". С други думи, голословни обвинявания или доноси не биха могли да бъдат обект на отбрана по новите правила. Също по този начин, докладваната информация би трябвало да бъде предадена по реда, очакван в директивата – или посредством вътрешен канал за докладване на нарушавания на съответното дружество или институция, или външно – на подобаващ държавен орган.
Ако тези условия са налице, разобличителят ще може да се възползва от голям брой отбрани. Директивата вкарва редица защитни ограничения, които да го пазят от наказания, възмездие, премахване от работа, намаляване и заплашване. За лицата, които оказват подпомагане на разобличителите, като да вземем за пример сътрудници и родственици, директивата също планува избрани ограничения за поддръжка и отбрана.
Задължения за внедряване на системи за докладване на нарушавания
Основен детайл от новата инструкция е задължението за предприятия и институции с повече от 50 чиновници да вкарат вътрешни канали за докладване на нарушавания. Тези вътрешни канали могат да съставляват или профилирани вътрешни звена, или пък да бъдат предоставени на външни лица – като да вземем за пример профилирани компании или обединявания. Във всеки случай, те ще би трябвало да бъдат ефикасни и ефикасни и да резервират поверителността на данните и на лицата, които са ги разкрили. Лицата, на които е предоставен вътрешния канал за докладване, ще имат задължението да дават противоположна връзка на разобличителя и да подхващат съответните ограничения за следствие и прекратяване на нарушаването.
В случай, че вътрешното докладване не дава резултат или е явно, че не би дало резултат, разобличителите ще могат да рапортуват информация за нарушавания и на държавен орган, който да бъде особено овластен да предприеме съответните ограничения. За тази цел, страните членки ще би трябвало да основат такива органи или да дават нужните компетенции на към този момент съществуващи такива.
В краен случай, в случай че по отношение на даден сигнал не са били подхванати съответни дейности, или пък разобличителят има рационални учредения да счита, че нарушаването може да съставлява непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес или съществува риск от ответни дейности за възмездие, или има дребна възможност нарушаването да бъде дейно прегледано заради съответните условия по случая, то лицето може да пристъпи към обществено обявяване на данните. Това съставлява даване на съответните данни за нарушаване на обществото, в това число на медиите.
Как ще бъде имплементирана директивата в България?
Държавите членки имат обвързване да вкарат нужните ограничения в националното си законодателство до 17 декември 2021 година Както постоянно се случва с наставления, обособените страни, въпреки и обвързани от общата правна рамка на директивата, ще имат известна независимост на деяние по някои основни въпроси. Следователно, българският законодател ще има опция да приспособява някои разпореждания и да реши по какъв метод те да бъдат приложени. Това, от една страна, крие риска от " побългаряване " на директивата, както се случи с голям брой други европейски актове. От друга страна, при съществуването на политическа воля и консенсус, България би могла в допълнение да укрепи нейната успеваемост.
Така да вземем за пример, значителен въпрос, който ще би трябвало да реши българският законодател, е дали да приложи директивата и механизмите, планувани в нея, само за нарушавания, свързани с правото на Европейски Съюз, или да я разшири, с цел да обзет новите правила и всички правонарушения по българското законодателство. Едно такова разширение на обсега на разпоредбите за отбрана на разобличителите е препоръчвано от голям брой Неправителствени организации, дейни в този бранш, и би могло да усили доста успеваемостта на новите правила.
Българският законодател би могъл също по този начин да разшири обсега на задължението за въвеждане на вътрешни системи за докладване на нарушавания към всички дребни и междинни предприятия, а освен към тези с над 50 чиновници или настоящи в избрани рискови браншове. От една страна, това да би довело до спомагателни разноски за тези предприятия, само че от друга - в най-малките структури разобличителите са най-застрашени от отрицателни последици.
Интересен въпрос е също по този начин на кой орган българският законодател ще разпореди използването на новите правила и организирането на външен канал за докладване. Това би могла да бъде към този момент съществуваща конструкция, като да вземем за пример Национална работа " Полиция " или друга конструкция на Министерство на вътрешните работи, ДАНС или КПКОНПИ, или пък нов особено основан орган. Във всеки случай този орган ще има обилни пълномощия, достъп до сензитивна информация и способи за влияние, което значи, че той би трябвало да се употребява с високо публично доверие.
Как да се подготвим?
Както към този момент демонстрираха дейностите по регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR) и новия Закон за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП), новите регулации, въвеждани от Европейски Съюз, могат да съставляват съществено предизвикателство за бизнеса. Същевременно, при добра подготовка и вътрешна организация, те могат и да се трансфорат във опция за възстановяване на съответната конструкция. Така да вземем за пример, вътрешните системи за откриване на нарушавания могат да разрешат на обещано дружество да открие и в профил навреме свои вътрешни проблеми.
Макар и да се чака, че новите правила ще влязат в действие в България най-рано през 2021 година, опитът от приложението на други сходни рамки (GDPR, ограниченията против изпирането на пари и т.н.), сподели нуждата навременно да се стартира построяването на вътрешни процеси и внедряване на нужните системи. Бизнесът може да стартира подготовка още занапред, като прегледа най-рисковете си процеси и действия и структурира овреме вътрешната си система за докладване. От друга страна, с цел да бъдат ефикасни новите правила и да се избегнат злоупотреби от страна на чиновниците и сътрудниците, е належащо длъжностните лица и чиновниците да бъдат навреме подготвени и готови за действието им. Така ще бъдат избегнати голям брой отрицателни резултати, като чувството за основаване на система за доноси, вместо система за откриване на нарушавания в отбрана на публичния интерес.
С новите правила и България има късмет да се подреди измежду страните, гарантиращи високо равнище на отбрана на разобличителите на противозаконни практики. Остава да забележим дали тази опция ще бъде действително употребена, с цел да се обезпечи една по-добра бизнес среда, или ще се трансформира в следващата доза неефективни административни ограничения.
Какво е " whistleblower " и за какво има потребност от отбрана?
Терминът whistleblower няма прецизен аналог на български език. Буквалният превод е " човек, който надува свирка ", само че смисъла е на публичен " изобличител " или " разобличител ". В българския превод на европейското законодателство се употребява описателното " лице, което подава сигнали за нарушавания ". В редица страни с този термин се разказват хора, които разобличават противозаконни, аморални или несправедливи дейности, най-често осъществявани от техния шеф, без значение дали той е в частния или обществения бранш.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Практиката демонстрира, че лицата, които алармират за нередности, рискуват кариерата и работата си, а постоянно стават и жертва на съществени похищения върху имуществото и здравето им, тяхната известност в обществото и персоналния си живот. Показателна в това отношение е ориста на Брадли Манинг – наказан на 35 години затвор след разкриването на информация в " Уикилийкс ".
Същевременно, разобличителите на информация за нередности са значим източник освен за публицистите, само че и за правоохранителните, правораздавателните органи и обществеността като цяло. Те постоянно дават публичност на данни за нарушавания, които другояче биха останали вечно скрити заради тяхното естество (ограничен кръг от лица, имащи достъп до тези данни, вътрешноведомствена или корпоративна загадка и други) или заради несправянето (или нежеланието за справяне) на способените органи. Именно заради тази причина, от ден на ден страни одобряват, че лицата, които подават информация за нарушавания следва да се предизвикват и пазят от закона.
Защитата до момента
Правилата за отбрана на разобличителите на информация не са оригиналност. Първите сходни правила датират още през 1777 година в Съединени американски щати, когато в разгара на Американска война за самостоятелност Континенталният Конгрес на Съединени американски щати (предшественикът на сегашните Конгрес и Сенат) приема първата законодателна резолюция в отбрана на военноморски офицери, които са разкрили обществено изтезанията над британски военнопленници, осъществени от командващия американския флот. Осъзнавайки изгодата от подобен вид ограничения, още през 1778 година Конгресът приема първият закон за отбрана на разобличителите. Множество европейски страни – като да вземем за пример Франция, Англия и Нидерландия, само че също по този начин Унгария, Словакия и Литва също одобриха сходно законодателство през последните години. Много забавен е и образецът на западната ни съседка Сърбия, която не е членка на Европейски Съюз, само че през 2014 година там е признат закон за отбрана на лицата, които разкриват данни за корупция. Той се отнася само до нарушавания в обществения бранш, само че се оказва ефикасен – по информация от Върховния съд на Сърбия за първите две години от действието му (от 2015 до 2017 г.) са стартирани 427 производства за корупция по данни, предоставени от лица, докладвали за съответни нарушавания.
Макар и на напълно ранен етап, сходни ограничения участват и в българското законодателство. Те бяха въведени посредством транспонирането на някои европейски наставления, като да вземем за пример в региона на битката с изпирането на пари и битката с някои измами във финансовия бранш. Плахи опити за отбрана на разобличителите има и в законодателството за битка с корупцията, само че те са по-скоро алегорични, в сравнение с действително средство за стимулиране и отбрана. Фокусът на тези ограничения е по-скоро запазването на анонимността на разобличителя, в сравнение с неговото интензивно стимулиране и ефикасна отбрана. С промени в ЗМИП от ноември 2019 година за пръв път се прави опит да се вкара по-обширна отбрана на разобличителя, като законодателят категорично планува опцията за потърпевшия изобличител да претендира вреди. Всички тези ограничения, обаче се отнасят само до характерни браншове и в никакъв случай не са били прилагани на процедура.
Новата европейска инструкция за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза
Множеството кавги, разкрити с помощта на разобличители, както и непропорционалната и разпокъсана отбрана измежду страните членки, стимулира Европейската комисия (ЕК) да се заеме с хармонизиране на разпоредбите за отбрана на лица, които подават сигнали за нарушавания. С оглед потвърдено високата добавена стойност и социална изгода от такива ограничения, Европейска комисия предложи на Европейския парламент упорит план на инструкция, който подсигурява високо равнище на отбрана и обгръща всички сфери от компетентността на съюза.
С приемането на Директива № 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза, Европейски Съюз прави решителна крачка напред в тази посока. Новата инструкция, приветствана от голям брой неправителствени организации и от Съвета на Европа, цели на първо място стимулиране и отбрана на лицата, разкриващи нарушавания на правото на Съюза в редица сфери, като да вземем за пример публични поръчки, конкуренция, финансови услуги, сигурност на продуктите, запазване на околната среда, сигурност на храните, публично здраве, отбрана на потребителите и отбрана на персоналните данни.
Това обаче обгръща извънредно доста браншове и новите правила ще се ползват и във връзка с националните правила, които са признати в осъществяване на правото на Европейски Съюз. Така да вземем за пример, новата Директива ще се ползва във връзка с лица, които разкриват нарушавания на Закона за публичните поръчки, защото е признат в осъществяване на съответната инструкция на Европейски Съюз. По този метод, голям брой чисто национални обстановки ще попаднат в обсега на новите правила.
Много значим миг от Директива № 2019/1937 е, че тя ще се ползва освен във връзка с лица, работещи в обществения бранш (в държавни институции, съдилища, общини, организации и т.н.), само че и във връзка с лица от частния бранш (служители и служащи в сдружения, предприятия, неправителствени организации, свободни специалности и т.н.). В този смисъл, Директивата цели допустимо най-широк кръг лица да могат да се възползват от предоставените от нея отбрани. От друга страна, това ще докара до голям брой промени и нови отговорности за частния бранш.
Кой ще бъде предпазен и при какви случаи?
Правилата на Директивата ще се ползват във връзка с необятен кръг лица – ще бъдат предпазени освен наетите по трудово правно отношение служащи и чиновници, само че и претенденти за работа или някогашни чиновници, самонаетите лица, чиновници на контрагенти или подизпълнители на извършител, съдружниците и акционерите, както и други трети лица, които са свързани с нарушителя в работен подтекст. Това значи, че необятната отбрана, предоставена от Директивата, ще се ползва освен вътре в съответното институция или дружество, само че и по отношение на всички други лица, които биха могли във връзка на служебни отговорности да научат за избрани нарушавания. Така да вземем за пример, чиновник на сдружение, който узнае, че контрагент на неговото сдружение прави нарушаване и разкрие това събитие, също ще бъде предпазен. Това би било изключително потребно при сдружения, които оперират в браншове с висок корупционен капацитет – да вземем за пример публичните поръчки, тъй като доста уголемява кръга от лица, които биха могли да разкрият обещано нарушаване и да бъдат предпазени.
Ако желаете да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безвъзмезден абонамент тук:
От друга страна, с цел да може обещано лице да се възползва от новите правила, то докладваната информация следва да се отнася за " основателни съмнения, за действителни или евентуални нарушавания, които са осъществени или е доста евентуално да бъдат осъществени ". С други думи, голословни обвинявания или доноси не биха могли да бъдат обект на отбрана по новите правила. Също по този начин, докладваната информация би трябвало да бъде предадена по реда, очакван в директивата – или посредством вътрешен канал за докладване на нарушавания на съответното дружество или институция, или външно – на подобаващ държавен орган.
Ако тези условия са налице, разобличителят ще може да се възползва от голям брой отбрани. Директивата вкарва редица защитни ограничения, които да го пазят от наказания, възмездие, премахване от работа, намаляване и заплашване. За лицата, които оказват подпомагане на разобличителите, като да вземем за пример сътрудници и родственици, директивата също планува избрани ограничения за поддръжка и отбрана.
Задължения за внедряване на системи за докладване на нарушавания
Основен детайл от новата инструкция е задължението за предприятия и институции с повече от 50 чиновници да вкарат вътрешни канали за докладване на нарушавания. Тези вътрешни канали могат да съставляват или профилирани вътрешни звена, или пък да бъдат предоставени на външни лица – като да вземем за пример профилирани компании или обединявания. Във всеки случай, те ще би трябвало да бъдат ефикасни и ефикасни и да резервират поверителността на данните и на лицата, които са ги разкрили. Лицата, на които е предоставен вътрешния канал за докладване, ще имат задължението да дават противоположна връзка на разобличителя и да подхващат съответните ограничения за следствие и прекратяване на нарушаването.
В случай, че вътрешното докладване не дава резултат или е явно, че не би дало резултат, разобличителите ще могат да рапортуват информация за нарушавания и на държавен орган, който да бъде особено овластен да предприеме съответните ограничения. За тази цел, страните членки ще би трябвало да основат такива органи или да дават нужните компетенции на към този момент съществуващи такива.
В краен случай, в случай че по отношение на даден сигнал не са били подхванати съответни дейности, или пък разобличителят има рационални учредения да счита, че нарушаването може да съставлява непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес или съществува риск от ответни дейности за възмездие, или има дребна възможност нарушаването да бъде дейно прегледано заради съответните условия по случая, то лицето може да пристъпи към обществено обявяване на данните. Това съставлява даване на съответните данни за нарушаване на обществото, в това число на медиите.
Как ще бъде имплементирана директивата в България?
Държавите членки имат обвързване да вкарат нужните ограничения в националното си законодателство до 17 декември 2021 година Както постоянно се случва с наставления, обособените страни, въпреки и обвързани от общата правна рамка на директивата, ще имат известна независимост на деяние по някои основни въпроси. Следователно, българският законодател ще има опция да приспособява някои разпореждания и да реши по какъв метод те да бъдат приложени. Това, от една страна, крие риска от " побългаряване " на директивата, както се случи с голям брой други европейски актове. От друга страна, при съществуването на политическа воля и консенсус, България би могла в допълнение да укрепи нейната успеваемост.
Така да вземем за пример, значителен въпрос, който ще би трябвало да реши българският законодател, е дали да приложи директивата и механизмите, планувани в нея, само за нарушавания, свързани с правото на Европейски Съюз, или да я разшири, с цел да обзет новите правила и всички правонарушения по българското законодателство. Едно такова разширение на обсега на разпоредбите за отбрана на разобличителите е препоръчвано от голям брой Неправителствени организации, дейни в този бранш, и би могло да усили доста успеваемостта на новите правила.
Българският законодател би могъл също по този начин да разшири обсега на задължението за въвеждане на вътрешни системи за докладване на нарушавания към всички дребни и междинни предприятия, а освен към тези с над 50 чиновници или настоящи в избрани рискови браншове. От една страна, това да би довело до спомагателни разноски за тези предприятия, само че от друга - в най-малките структури разобличителите са най-застрашени от отрицателни последици.
Интересен въпрос е също по този начин на кой орган българският законодател ще разпореди използването на новите правила и организирането на външен канал за докладване. Това би могла да бъде към този момент съществуваща конструкция, като да вземем за пример Национална работа " Полиция " или друга конструкция на Министерство на вътрешните работи, ДАНС или КПКОНПИ, или пък нов особено основан орган. Във всеки случай този орган ще има обилни пълномощия, достъп до сензитивна информация и способи за влияние, което значи, че той би трябвало да се употребява с високо публично доверие.
Как да се подготвим?
Както към този момент демонстрираха дейностите по регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR) и новия Закон за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП), новите регулации, въвеждани от Европейски Съюз, могат да съставляват съществено предизвикателство за бизнеса. Същевременно, при добра подготовка и вътрешна организация, те могат и да се трансфорат във опция за възстановяване на съответната конструкция. Така да вземем за пример, вътрешните системи за откриване на нарушавания могат да разрешат на обещано дружество да открие и в профил навреме свои вътрешни проблеми.
Макар и да се чака, че новите правила ще влязат в действие в България най-рано през 2021 година, опитът от приложението на други сходни рамки (GDPR, ограниченията против изпирането на пари и т.н.), сподели нуждата навременно да се стартира построяването на вътрешни процеси и внедряване на нужните системи. Бизнесът може да стартира подготовка още занапред, като прегледа най-рисковете си процеси и действия и структурира овреме вътрешната си система за докладване. От друга страна, с цел да бъдат ефикасни новите правила и да се избегнат злоупотреби от страна на чиновниците и сътрудниците, е належащо длъжностните лица и чиновниците да бъдат навреме подготвени и готови за действието им. Така ще бъдат избегнати голям брой отрицателни резултати, като чувството за основаване на система за доноси, вместо система за откриване на нарушавания в отбрана на публичния интерес.
С новите правила и България има късмет да се подреди измежду страните, гарантиращи високо равнище на отбрана на разобличителите на противозаконни практики. Остава да забележим дали тази опция ще бъде действително употребена, с цел да се обезпечи една по-добра бизнес среда, или ще се трансформира в следващата доза неефективни административни ограничения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ