Камерън и Сикорски: Ако не подкрепяме Украйна, това ще промени света такъв, какъвто го познаваме
Автори: Дейвид Камерън и Радослав Сикорски
Прочетете още
Дейвид Камерън е английският държавен секретар по външните работи. Радослав Сикорски е полски министър на външните работи.
Преди две години съветският президент Владимир Путин стартира пълномащабно навлизане в Украйна. Въздушни удари на зазоряване. Танкове прекосяват границата. Парашутисти вършат десанти край Киев.
Оттогава видяхме какво значи съветска окупация. Изтезание. Масови изтезания. Деца, изтръгнати от фамилиите им. Милиони изселени.
Тази война е най-голямото тестване за нашето потомство. Напълно непровокирана инвазия. Явна опасност за нашата групова сигурност. Най-яркият образец по какъв начин една страна се пробва да угаси независимостта на друга.
Други съперници следят по какъв начин ще отговорим. Ще продължим ли поддръжката на Украйна? Ще устоим ли на експанзията на Путин? Последствията от неуспеха няма да се усетят единствено в Украйна — те ще преустроят света подобен, какъвто го познаваме.
Никой от нас не се съмняваше, че Путин може да нахлуе. И двамата си спомняме март 2014 година, когато съветският министър на външните работи Сергей Лавров сподели на света: „ Нямаме безусловно никакво желание да пресичаме границите на Украйна. “ Тогава съветските войски към този момент бяха в Крим.
Кремъл сподели същото двуличие през 2022 година Той отхвърли нахуването на Русия. Той даже отхвърли Русия да е във война - даже когато нашествието беше в ход. Лъжите щяха да са смешни, в случай че следствията не бяха толкоз трагични.
Но Путин сгреши. Той не очакваше упоритата позиция на Украйна. Храбростта на своя народ. Отказът му да се съобщи. Това е предпочитание да се изправиш и да се бориш.
Нито очакваше армията му да го разочарова толкоз неприятно. Години наред Путин налива пари в модернизирането на съветските въоръжени сили. Но последните две години демонстрираха, че това е фантазия.
Руските войски са изгубили половината от територията, която завзеха през 2022 година Нейният флот изпитва усложнения при корабоплаване в Черно море. Тя се опита да спре Украйна да изнася зърно - и не съумя.
Преди нашествието Путин се похвали с сякаш непобедимите си оръжия, като хиперзвуковите ракети Кинжал. Сега те редовно се смъкват от украинците, а той е заставен да се обърне към Пхенян и Техеран за оръжия с неприятно качество.
Путин също не очакваше Западът да застане до Украйна. Безпрецедентни наказания, оценени на 400 милиарда $. Осигурено леговище на милиони бежанци. И, най-важното, поддръжката, която оказа помощ на смелите, новаторски и тактически опитни украинци да отвърнатна военната машина на Путин.
И по този начин, какво се оказа работещо до момента?
Бързина — бързо доставяне до фронтовата линия. Например неотложно изпращане на ресурси от руската ера, съхранявани в страни като Полша.
Простота — изпращане на оръжейни системи, като противотанкови ракети NLAW или ракети за противовъздушна защита Piorun, които украинските войски могат бързо да разположат и приведат в приложимост.
Подкрепа — усилване на нашето образование на украински бойци. Като Англия и Полша, дружно до момента сме обучили десетки хиляди бойци.
И стратегическо влияние – подаряване на съвременни системи, като бойни танкове и ракети с огромен обхват на деяние Storm Shadow или гаубици Krab, които принудиха Русия към оттегляне.
Все отново Путин има вяра, че към момента може да реализира някаква победа. Той желае да се удържи Донбас, Крим и сухопътния мост сред тях. Той желае да смели украинския морал с офанзиви против градовете и инфраструктурата. Той също по този начин има вяра, че може да надживее Запада, както и че решимостта ни с времето ще отслабне.
Заради себе си би трябвало да му потвърдим, че бърка. И ние можем.
Икономиките на поддръжниците на Украйна превъзхождат тези на Русия с към 25 към едно. Ако отделим единствено дребна част от бюджетите си за защита на Украйна, бихме могли да изпреварим Кремъл. Имаме икономическата мощ, имаме военна мощ - в този момент би трябвало да ги пуснем в деяние.
Вярваме, че ще го създадем.
Взимаме дух от решимостта, показана през последните две години. От смелостта на украинските бойци. От щедростта на нашите жители. От политици от всевъзможен тип, застанали зад Украйна.
Сега просто би трябвало да продължим. И ето пет елементарни целта за всички нас:
Първо, финанси. В паметния американски филм „ Джери Магуайър “ има имитация: „ Покажи ми парите “. Англия и Европейски Съюз са отделили повече средства за Украйна и ние имаме вяра, че е в полза на Америка – и на всички наши съдружници – да създадат същото.
Второ, муниции и съоръжение. Всички би трябвало да прегледаме запасите си за ресурси, чийто период на валидност изтича, като съоръжение от руската епоха, системи като ракети с огромен обхват... и бързо да ги доставим в Украйна. И всички ние би трябвало да увеличим разноските за защита, тъй че промишлеността да може да се разшири, създавайки работни места, и да оказваме помощ на Украйна. Украинците са смели, само че сега ги превъзхождат осем към едно. Това не е метод да спечелиш.
Трето, образование. Има още какво могат да създадат съдружниците с по-големи въоръжени сили, изключително тези, които са в положение да предложат образование на за потребление на системи, които могат да трансформират картината, като да вземем за пример изтребителите F-16.
Четвърто, справяне със заобикалянето на глобите. Русия се пробва да заобиколи нашите ограничения със удивително подозрителни търговски практики с някои страни след нашествието. Санкциите - като тези, които Англия разгласи тази седмица - и диалози с тези сътрудници ще подсигуряват, че глобите се ползват напълно.
И най-после, изземване на замразени съветски активи. От морална позиция е оравдано предплатеното заплащане за бъдещи репарации. Икономически тяхната фискална огнева мощност може да обърне хода на войната. Ще проучим всички благоприятни условия. Но ние и нашите съдружници би трябвало да действаме бързо, с цел да ги използваме.
Борбата на Украйна е наша борба. Ние им оказваме помощ да се пазят. И те ни оказват помощ да защитим Европа, да защитим свободата и да върнем стабилността.
Те го вършат сполучливо в продължение на две години. Ние би трябвало да ги поддържаме. Slava Ukraini.
Прочетете още
Дейвид Камерън е английският държавен секретар по външните работи. Радослав Сикорски е полски министър на външните работи.
Преди две години съветският президент Владимир Путин стартира пълномащабно навлизане в Украйна. Въздушни удари на зазоряване. Танкове прекосяват границата. Парашутисти вършат десанти край Киев.
Оттогава видяхме какво значи съветска окупация. Изтезание. Масови изтезания. Деца, изтръгнати от фамилиите им. Милиони изселени.
Тази война е най-голямото тестване за нашето потомство. Напълно непровокирана инвазия. Явна опасност за нашата групова сигурност. Най-яркият образец по какъв начин една страна се пробва да угаси независимостта на друга.
Други съперници следят по какъв начин ще отговорим. Ще продължим ли поддръжката на Украйна? Ще устоим ли на експанзията на Путин? Последствията от неуспеха няма да се усетят единствено в Украйна — те ще преустроят света подобен, какъвто го познаваме.
Никой от нас не се съмняваше, че Путин може да нахлуе. И двамата си спомняме март 2014 година, когато съветският министър на външните работи Сергей Лавров сподели на света: „ Нямаме безусловно никакво желание да пресичаме границите на Украйна. “ Тогава съветските войски към този момент бяха в Крим.
Кремъл сподели същото двуличие през 2022 година Той отхвърли нахуването на Русия. Той даже отхвърли Русия да е във война - даже когато нашествието беше в ход. Лъжите щяха да са смешни, в случай че следствията не бяха толкоз трагични.
Но Путин сгреши. Той не очакваше упоритата позиция на Украйна. Храбростта на своя народ. Отказът му да се съобщи. Това е предпочитание да се изправиш и да се бориш.
Нито очакваше армията му да го разочарова толкоз неприятно. Години наред Путин налива пари в модернизирането на съветските въоръжени сили. Но последните две години демонстрираха, че това е фантазия.
Руските войски са изгубили половината от територията, която завзеха през 2022 година Нейният флот изпитва усложнения при корабоплаване в Черно море. Тя се опита да спре Украйна да изнася зърно - и не съумя.
Преди нашествието Путин се похвали с сякаш непобедимите си оръжия, като хиперзвуковите ракети Кинжал. Сега те редовно се смъкват от украинците, а той е заставен да се обърне към Пхенян и Техеран за оръжия с неприятно качество.
Путин също не очакваше Западът да застане до Украйна. Безпрецедентни наказания, оценени на 400 милиарда $. Осигурено леговище на милиони бежанци. И, най-важното, поддръжката, която оказа помощ на смелите, новаторски и тактически опитни украинци да отвърнатна военната машина на Путин.
И по този начин, какво се оказа работещо до момента?
Бързина — бързо доставяне до фронтовата линия. Например неотложно изпращане на ресурси от руската ера, съхранявани в страни като Полша.
Простота — изпращане на оръжейни системи, като противотанкови ракети NLAW или ракети за противовъздушна защита Piorun, които украинските войски могат бързо да разположат и приведат в приложимост.
Подкрепа — усилване на нашето образование на украински бойци. Като Англия и Полша, дружно до момента сме обучили десетки хиляди бойци.
И стратегическо влияние – подаряване на съвременни системи, като бойни танкове и ракети с огромен обхват на деяние Storm Shadow или гаубици Krab, които принудиха Русия към оттегляне.
Все отново Путин има вяра, че към момента може да реализира някаква победа. Той желае да се удържи Донбас, Крим и сухопътния мост сред тях. Той желае да смели украинския морал с офанзиви против градовете и инфраструктурата. Той също по този начин има вяра, че може да надживее Запада, както и че решимостта ни с времето ще отслабне.
Заради себе си би трябвало да му потвърдим, че бърка. И ние можем.
Икономиките на поддръжниците на Украйна превъзхождат тези на Русия с към 25 към едно. Ако отделим единствено дребна част от бюджетите си за защита на Украйна, бихме могли да изпреварим Кремъл. Имаме икономическата мощ, имаме военна мощ - в този момент би трябвало да ги пуснем в деяние.
Вярваме, че ще го създадем.
Взимаме дух от решимостта, показана през последните две години. От смелостта на украинските бойци. От щедростта на нашите жители. От политици от всевъзможен тип, застанали зад Украйна.
Сега просто би трябвало да продължим. И ето пет елементарни целта за всички нас:
Първо, финанси. В паметния американски филм „ Джери Магуайър “ има имитация: „ Покажи ми парите “. Англия и Европейски Съюз са отделили повече средства за Украйна и ние имаме вяра, че е в полза на Америка – и на всички наши съдружници – да създадат същото.
Второ, муниции и съоръжение. Всички би трябвало да прегледаме запасите си за ресурси, чийто период на валидност изтича, като съоръжение от руската епоха, системи като ракети с огромен обхват... и бързо да ги доставим в Украйна. И всички ние би трябвало да увеличим разноските за защита, тъй че промишлеността да може да се разшири, създавайки работни места, и да оказваме помощ на Украйна. Украинците са смели, само че сега ги превъзхождат осем към едно. Това не е метод да спечелиш.
Трето, образование. Има още какво могат да създадат съдружниците с по-големи въоръжени сили, изключително тези, които са в положение да предложат образование на за потребление на системи, които могат да трансформират картината, като да вземем за пример изтребителите F-16.
Четвърто, справяне със заобикалянето на глобите. Русия се пробва да заобиколи нашите ограничения със удивително подозрителни търговски практики с някои страни след нашествието. Санкциите - като тези, които Англия разгласи тази седмица - и диалози с тези сътрудници ще подсигуряват, че глобите се ползват напълно.
И най-после, изземване на замразени съветски активи. От морална позиция е оравдано предплатеното заплащане за бъдещи репарации. Икономически тяхната фискална огнева мощност може да обърне хода на войната. Ще проучим всички благоприятни условия. Но ние и нашите съдружници би трябвало да действаме бързо, с цел да ги използваме.
Борбата на Украйна е наша борба. Ние им оказваме помощ да се пазят. И те ни оказват помощ да защитим Европа, да защитим свободата и да върнем стабилността.
Те го вършат сполучливо в продължение на две години. Ние би трябвало да ги поддържаме. Slava Ukraini.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ