Авторът е писател и худижник, родом от Ливан, сравняван е

Авторът е публицист и худижник, родом от Ливан, сравняван е с Ницше и Уилям Блейк. Джордж Ръсел споделя: „ Не мисля, че Изтокът в миналото е приказвал с по-красиво слово, в сравнение с Халил Джубран ”.

ЗА БРАКА

Тогава Алмитра още веднъж се обади:
А какво ще ни кажеш за брака, учителю?
А той отвърна:
Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете вовек.
Съчетани ще бъдете, когато белите криле на гибелта разпилеят дните ви. Ала дано във вашия съюз има пролуки, та небесните повеи да танцуват посред ви. Обичайте се, само че не правете от любовта окови – дано тя бъде разгорещено море от бряг до бряг на вашите души. Пълнете един другиму чашата, но не пийте от същата чаша. Давайте един другиму от хляба си – но не яжте от същия хляб. Пейте и танцувайте дружно, радвайте се – но бъдете поотделно, така както струните на лютнята са поотделно, при все това трептят в обединен напев.
Отдайте сърцето си, само че не го дарявайте – единствено в шепата на Живота се побират сърцата. Бъдете наоколо, само че не несъразмерна – колоните на храма се възправят на разстояние една от друга и ни дъбът, ни кипарисът виреят един другиму в сянката.

ЗА ЛЮБОВТА

Тогава Алмитра му рече:
Кажи ни за Любовта.
А той подвигна глава и се взря в множеството, което притихна. И гласът му екна:
Стори ли ви знак любовта, последвайте я, при все това друмищата и са стръмни и трънливи. Обгърнат ли ви крилете и, отдайте и се – при все това мечът, прикрит под перата, може да ви нарани. А заприказва ли ви, повярвайте й – при все това гласът и може да унищожи фантазиите ви, така както севернякът попарва цветята в градината ви. Любовта нито има, нито е владеене. На любовта и стига любовта. И не мислете, че можете да направлявате хода на любовта – реши ли, че сте почтени, тя ще направлява вашия. Любовта няма различен блян, с изключение на да се реализира. Ала в случай че обичате и храните копнежи, то дано бъдат ето какви: да се разтопите и леете като бързей, чиято сладка ария се носи в нощта, да познаете болката от премногото деликатност, да ви нарани личното ви схващане за любовта – и да кървите с ненаситност и отрада, да се разсъните заран с окрилено сърце, по пладне да отдъхнете в размисъл за любовния възторг, на мръкване да се завърнете, изпълнени с благодарност – и да заспите с молитва на уста за своята възлюбена и с признателен химн.