Автор: Владимир Снегирьов, в. „Аргументи и факти“Формално сред най-развитите страни

Автор: Владимир Снегирьов, в. „ Аргументи и обстоятелства “

Формално измежду най-развитите страни от Стария свят и новаци в „ фамилията “, са такива като да вземем за пример Полша, Чехия и Унгария. Тези страни, въпреки и да са членове на Европейски Съюз и НАТО, до момента не са влезнали в еврозоната, т.е. не са минали на единната европейска валута. В тях нивото на обществена отбрана е много ниско, заплатите са по-малки, пенсиите, помощите. Тук от общия пазар се доставят артикули и артикули за потреблението с по-лошо качество. Само че всичко това е единствено забележимата част на айсберга. Всъщност проблемите са много по-сериозни и дълбоки.

Неотдавна шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в обичайния си отчет „ За положението на Европейски Съюз “ съобщи, че мощна и демократична Европа е немислима без единна валута. Според него точно правилото „ евро за всички “ би трябвало за постоянно да потуши несъгласията вътре в общността, да ликвидира делението на ядро и външна страна. Той също по този начин дефинира крайния период, когато единната валута ще бъде въведена във всички страни – това ще стане незабавно след излизането на великобритания от Европейски Съюз, т.е. след към четири години и половина.

Но дали това ще се случи? Да вземем Чехия, която настойчиво се държи за своята крона. Допитване до публичното мнение по въпроса, извършено преди половин година, сподели, че 70% от чехите са изрично срещу еврото. Потомците на храбрия боец Швейк не без съображение се боят, че въвеждането на единна валута ще повлече след себе си повишение на цените, загуба на финансовия суверенитет, усилване на зависимостта от стопанската система на други страни.

Неотдавна държавното управление на Чехия се съгласи с рекомендациите на министерство на финансите и националната банка да не счита въвеждането на еврото за основна задача през околните години. И Андрей Бабиш, чието политическо придвижване победи на парламентарните избори и който ще оглави държавното управление, също не е последовател на еврото. Интересното е, че измежду другите аргументи чехите посочват „ отвратителния дизайн на еврото “, а виж типът на кроната им бил къде по-приятен.

Днес единната валута е в послание на територията на 19 от 28-те страни на Европейски Съюз. Европейската централна банка открива за тях единни лихвени проценти. Но паралелно с това страните имат свои бюджети, свои проблеми и постоянно подхождат друго за решаването им. Те имат разнообразни темпове на напредък, обилни разлики в виталното ниво и покупателната дарба на популацията.

Много икономисти считат единния бюджет съвсем за баснословен, малко евентуален в близко бъдеще. Проблемът с еврото дори в политическите спекулации звучи все по-остро – толкоз непопулярна тази валута стана измежду популацията. И радикалните политици от вида на французойката Марин льо Пен я употребява в своята изразителност. Неотдавна тя изрази нуждата от връщането на Франция към националната валута, а еврото дефинира като „ единствено мъртвец, който към момента се движи “.

Граждани второ качество

Що се отнася до нетрадиционните артикули, които попадат при неофитите от господарската трапеза, това си е чиста истина. Именно чехите обърнаха внимание на обстоятелството, подлагайки на разбор своята кошница от храни.

Станаха ясни удивителни неща: сякаш пазарът е общ, само че точно в страните от Източна Европа за какво ли попада кафе с по-малък % кофеин, масло с по-ниско наличие на мазнини, рибни хапки със подозрителен генезис. Сходни бяха присъдите на инспекторите по ветеринарен и хранителен надзор, сравнили питателните артикули, продавани с една и съща марка в магазините в Словакия и Австрия: салами, сирена, млечни артикули, самун, питиета значително се разграничават по качество. В словашките има по-малко месо, по тази причина пък повече подсладители, оцветители и сходни добавки.

Първата реакция на Еврокомисията беше: умерено, жители, всичко това не е истина, казусът изобщо не е в качеството, а в другите вкусови пристрастия. Т.е. немците харесват едно, а източноевропейците напълно друго, откъдето идва и разминаването в качеството. Само че, когато към възмутените чехи причислиха гласа си унгарци, поляци и словаци, Жан-Клод Юнкер даде заден ход и беше заставен да признае: да, казусът съществува.

На битово ниво и аз самият не един път съм чувал за това, че, в случай че е допустимо, чехите отиват да купуват всичко в прилежаща Германия – там е по-вкусно, и по-евтино. Казано иначе, в този момент всички знаят, че в Европа съществуват консуматори „ първо и второ качество “. Макар че в действителност това постоянно да е било тайната на Полишинел. Така, да вземем за пример, някогашният президент на Чехия Вацлав Клаус не един път е казвал, че даже и след 10 години участие на неговата страна в Европейски Съюз на чехите все по този начин „ се гледа като на жители второ качество “. Клаус, естествено, е имал поради освен продуктите.

Още едно очевидно противоречие на евростандартите е обвързвано със заплащането на труда. Почасовата заплата в Чехия е едвам една трета от немската или австрийската. Средната месечна заплата в Австрия през 2015 година е била 3000 евро, а в Чехия – малко над 1000.

За кого е преференциална дискриминирането?

Но, дублирам, в действителност етикетът „ две скорости “ доста незадълбочено отразява действителната обстановка. „ Този термин по-скоро е неестествен “, сподели наблюдаващият по стопанска система на в. „ Gospodarzske Noviny “ Вацлав Лавичка. „ Вземете, да вземем за пример, упреците към страните със лична валута. Като че това е един от признаците за намаление степента на интеграция в Европейски Съюз. Но Гърция от дълго време мина на еврото, единствено че има грамаден дълг към Евросъююза и непрекъснато се намира в положение на дълбока рецесия. И какво? Нима Гърция се движи с по-висока скорост от Унгария или Чехия? “

Лавичка уточни и различен образец, спомняйки си за Англия и Швеция, които са членки на Европейски Съюз, само че не одобриха еврото. При това точно те демонстрираха най-високите темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт. И самата Чехия по този индикатор също е измежду водачите, без значение че още настойчиво остава вярна на кроната. Между прочее чехите имат най-ниско равнище на безработицата в Европа – 3%. Моят сътрудник счита, че държането „ на мрачно “ на жителите на Източна Европа е преференциално за транснационалните корпорации.

„ Вижте, чехите създават коли и машини, съответстващи на най-високите международни условия, по тази причина пък заплатата им е с две трети по-ниска от тази на немците. Никой не е мислел, че след 13 година наше присъединяване в Европейски Съюз, след повече от четвърт век от нашето излизане на свободния пазар ще има такова разминаване в равнището на възнаграждение на труда. Ние тук доста изоставяме и от Гърция, и от Португалия.

Ясно е, че растежът се сдържа умишлено – в интерес на едрия капитал. Това съгласно Вацлав Лавичка, е сериозна опасност за съществуването на Евросъюза.

Бунт на кораба

Още по-болезнено е разминаването, обвързвано с противоположните позиции във връзка с мигрантите. Когато потокът от бежанци от проблематични страни в Африка и Близкия изток покри континента, брюкселските служители постановиха квоти за банкет на мигранти на всичките 28 страни от съюза.

Чехия, да вземем за пример, трябваше да одобри, настани и обезпечи 2600 души. Когато Прага възнегодува, на нея й подсетиха: би трябвало да бъдем правилни на европейските полезности, и дадоха за образец Германия, която единствено през 2016 година приюти над един милион неканени посетители. И до момента в който тези хора вървяха, в разнообразни градове на Западна Европа проехтяха гърмежи, починаха хора. Много мигранти при инспекции се оказаха бандити. И тогава към този момент Чехия съобщи публично: няма да одобряваме бежанци. Нито един!

Това беше същински протест на кораба. При това скоро към него се причислиха и други страни от Вишеградската четворка. Тогава Еврокомисията одобри решение за започване на процедура, която може да докара до въвеждане на наказания срещу тези страни – казано по различен метод, налагане на огромни парични санкции.

Само че опасността, прозвучала от Брюксел, единствено сплоти още повече локалните елити в тяхната увереност да отстояват своите национални ползи. Това е необичаен случай, когато съумяха да се обединят и леви и десни, либерали и комунисти. Президентът на Чехия Милош земан назова квотите „ загуба на суверенитета на страните, влизащи в Европейски Съюз “. А някогашният президент Вацлав Клаус прикани съотечествениците си да помислят за опцията за излизане от Европейски Съюз.

Проблемът с неканените и нежелани посетители още веднъж сподели неспособността на еврочиновниците оперативно и грамотно да реагират на нови провокации.

Европейците от дълго време с неразбиране следят по какъв начин се раздува апаратът на брюкселската администрация, какъв брой неповратлив става той. „ В Европейски Съюз в този момент няма съществени анализатори, квалифицирани специалисти. Това е огромна покруса “, сподели известният икономист и политолог Оскар Крейчи. „ “Никой не е кадърен да прави дълготрайни прогнози. Това, апропо, е противоположната страна на демократичните процедури, съгласно които веднъж на четири години елитът се подменя. Защо тогава е дълготрайното обмисляне, анализът, откакто след четири години ще дойдат нови хора и ще слагат нови задания? “

Макар че, в полза на истината, би трябвало да се каже, че всички тези диалози за „ Европа на две скорости “ раздразват брюкселските комисари. Първо Брекзит, след това сепаратистки безредици в Каталуния, а също и продължаваща несигурност с въпроса по разселването на бежанци – всичко това ги подтиква да приканват към сближение, забравяне на старите обиди и заедно напредване към светлото бъдеще. Говори се за нуждата от подлагане на съществени промени на управителните структури на Европейски Съюз. За да станат те по този метод по-гъвкави, да способстват зда тясна икономическа интеграция на всички страни и действително (а освен на думи, както преди) да подсигуряват сигурност на жителите на съюза.

С една дума проекти има доста. Засега част от вагоните след локомотива с емблемата на Европейски Съюз бързо се движат по еврорелсите, други явно се забавят. А един се стреми да се откачи и да поеме по собствен път. /БГНЕС