Автор: Славчо Нейков, Председател на УС на Института за енергиен

Автор: Славчо Нейков, Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт /EMI/

Ако има няколко думи, с които може да бъде систематизирана обстановката с въгледобива в България, то умерено може да се каже, че от позиция на държавната политика ножът в действителност е опрял до кокала. Неяснотите към бъдещето на бранша са освен основни, само че и са очевидна причина за ескалиращо напрежение заради насъбраните въпроси, които към момента стоят без явен отговор.

Мисля, че това е главното умозаключение, което беше изведено от полемиките в границите на извършената на 4 и 5 април 2019 година в Стара Загора интернационалната енергийна конференция на тематика „ Пакет чиста сила и вложения в енергетиката – действителности и провокации “.

На процедура събитието, проведено от Института за енергиен мениджмънт, стартира два часа по-рано от плануваното – и началото беше обещано от протест на служащи и чиновници пред мястото, където предстоеше провеждането на конференцията. „ Искате ли 100 хиляди души на Терминал 2 “, „ Не убивайте Южна България “, „ Искаме работа “ – това бяха единствено част от в действителност мощните послания, които посрещнаха нейните участници. А измежду тях бяха заместник-министърът на енергетиката господин Жечо Станков, ръководителят на Представителството на Европейска комисия в София господин Огнян Златев, генералните секретари на ЕВРОЕЛЕКТРИК (Кристиан Руби) и ЕВРОКОЛ (Брайън Рикетс), посланици, представители на други интернационалните организации, на неправителствения бранш, на научните среди, на държавния и частния бизнес, на синдикатите, дипломати, енергийни специалисти и други

Откровената полемика по време на конференцията, която от време на време приемаше много прочувствени форми, беше заложена още с встъпителното съответно, професионално и обективно ревю на зам.-министър Станков. Всъщност, този метод, подкрепян и от деен разговор със заинтригуваните лица, постоянно е бил присъщ за министъра на енергетиката Теменужка Петкова и нейния екип, което за следващ път беше високо оценено от всички освен във връзка на съответното събитие. Откритите въпроси обаче си остават – а те надалеч надвишават енергийната сфера, заради което засягат страната като цяло, а освен едно министерство; да напомним, че тези въпроси имат стратегически, стопански, юридически, екологични, софтуерни и обществени измерения. Така, както беше неведнъж подчертавано, ролята на страната за решаването на откритите проблеми, свързани с въгледобива в страната, е освен водеща, само че и допуска нов прочит на метода в няколко посоки. Като модератор на конференцията ще обобщя за институциите подробни заключения от събитието, само че в този момент ще загатна четири от тях.

На първо място има остра нужда от ясно и съответно обяснение на наличен език на подхванатите и планувани дейности, свързани с развиването и бъдещето на бранша на стратегическо равнище. Хората всеобщо считат, че следва закриването му и че тази стъпка е идна и то надали не на следващия ден – а това изобщо не е правилно.

На второ място е неотложно да се разяснят основанията, свързани с предприеманите стъпки – в този подтекст оправдания от вида „ по този начин споделиха от Брюксел “ нямат никакво място. Общественото схващане доста тъкмо вижда, че България като част от Европейския Съюз има своите механизми да въздейства и върху процесите на взимане на решения при образуване на европейската енергийна политика, и при подготовката на европейското законодателство. Допълнително в това отношение има засилено очакване страната ни да взе участие интензивно във всички налични механизми на европейско равнище, подплатени и със надлежно финансиране, за плавни промени във връзка с бранша.

На трето място, посочените нагоре условия допускат съществуването на задоволително способена и задоволително дейна администрация, която да може както да пази националните ползи, по този начин и да коментира предприеманите дейности. Това изисква и доста дейни съвещания със заинтригуваните лица.

На четвърто място, поради релативно равномерното систематизиране на енергийния микс на страната, не трябва да се позволява без ясни причини вътрешно опълчване сред другите източници на сила – по този начин например при оптимална енергийна политика нито потреблението на нуклеарната сила, нито на природния газ, нито на ВЕИ следва да бъдат противопоставяни на въглищата – и противоположното. Това обаче също би трябвало да бъде съответно показано на публичното внимание.

Съзнавам, че една такава конференция не може да изиграе водеща роля за разискване на всички аспекти по тематиката – това не беше и задачата й. Стана ясно обаче, че поставените проблеми не търпят повече отсрочване – и че страната е тази, която е огромният дебитор. Организаторите чуха оценката, че би трябвало храброст да организираш сходно събитие в Стара Загора – одобрявам я с признателност, само че да стискаме палци държавните институции да имат храброст и причини бързо да показват ясната рамка какво следва.

Защото на мен персонално мисълта за лозунга „ Искате ли 100 хиляди души на Терминал 2 “ никак не ми харесва.

----------------------------------------------------------------

Славчо Нейков е с 24 години непрестанен стаж в енергийния бранш, включително и като комисар в енергийния регулатор, основен секретар на Министерство на енергетиката, специалист в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и други От декември 2014 година е Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на шефовете на ЕВРОЕЛЕКТРИК.Извън енергийния бранш е работил като прокурор и юрист.

Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет; има също по този начин и двегодишна специализация по интернационалните стопански връзки, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.